Тъй като

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от нблдтл на 12.10.11 15:57.

Ако трябва да резюмираме от предната тема, основно критиките са срещу обърнатата пирамида, своебразното слизане в ада, съ-битие с Бога, и молитва за целия свят. Както и странни случки от живота му. Моля поправете ме ако съм пропуснал нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В общи линии това са няколкото "силни" точки за евентуална дискусия. Намирам за много правилно заглавието на темата, защото идеята е да се дискутира литературния труд на архимандрит Софроний Сахаров - неговата книга "Старецът Силуан", ставаща едва ли не ново "бойно" знаме на нашето съвремие, повеждащо в неизвестни духовни дебри и според мен, отклоняващо от здравото учение на Църквата.

Дано участниците в евентуалната дискусия си направят труд да прочетат внимателно книгата за да са наясно какво точно защитават.

Книгата е превеждана, издадена и пропагандирана от екипа на уважаемия г-н Пламен Сивов. Доколкото дядо Евгений се възползва от хвърляните през прозореца държавни пари да построи цял храм посветен на схимонах Силуан Атонски, може да се очаква, че след завършването на православния Диснейланд в Гигинци, атракционното заведение без редовен литургичен живот ще започне и трескава пропаганда на Силуановската понирология.

Колкото заглавието на клубната тема да е правилно, толкова пък заглавието на книгата на отец архимандрита е подвеждащо, заблуждаващо и невярно.

Има ли отец Софроний морално право да рекламира познатия нему атонски монах за старец?

Началото на понирологичната въдица започва с прословутото "старчество" на схимонах Силуан, който си е бил един от стотиците атонски монаси и нищо, абсолютно нищо повече. С времето, тази голяма лъжа за "старца" или несъществуващото Силуаново старчество започва изкуствено и най-тенденциозно да се налага на Запад и както споменах, очаквам, че дядо Евгений в своето нескрито желание за величествена доминация не само в медийната сфера, но и в църковната видимост, може би няма да закъснее да насажда пониролигичния култ към лъжливия старец - литературен герой на цитиранта книга, който е славен най-вече с нехристиянския си уклон.

Както основателно подчертава монахиня Касиния Везенкова в своите писма, рекламираното "старчество" на схимонах Силуан Атонски е диаметрално противоположно на традиционната представа, която благочестивото православно съзнание има за духовното старчество.

Що е старец? Какви са критериите за да бъде признат, обявен или всеобщо почитан някой духовник за старец? Къде е началото на православното старчество и в какво се изразява то?

Редактирано от Prokimen на 12.10.11 14:50.

Силуан Атонски, както и Мария Скобцова например, е недоспустимо да бъдат критикувани за определени кръгове, които по принцип критикуват (или може би по-точно хулят и плюят) почти всичко в Православието. В известен смисъл те са едни почти неденоминационни и някак си икуменически светии.

Ако става въпрос обаче например за други съвременни православни светии Игнатий Брянчанинов, Йоан Максимович или Юстин Попович вече нещата са други. Те могат да се критикуват, възгледите им да се обявяват за "частни богословски мнения", да се твърди, че канонизациите им са грешка и т.н.

Същото е и положението например с Оливие Клеман и Серафим Роуз. Ако си позволиш да кажеш, че не приемаш писанията на Клеман изобщо за християнски, какво остава за православни, може да бъдеш едва ли не разкъсан. Докато Серафим Роуз може да се "критикува" съвсем свободно, да се пише, че не е разбрал нищо от Православието, че е бил гей и какво ли още не.

Отчитам такава закономерност.

Ubi caritas et amor, Deus ibi est

Редактирано от Augustine на 12.10.11 17:21.

Да, това действително е така за огромно съжаление. Но и обратното е валидно. Светците, защитавани от едната или от другата страна, обаче са над препирните на шмеманисти и зилоти.

Да, и това е вярно. Само спомени Шмеман пред други "кръгове" и гледай какво става... Но "that's reality", както казвал Стоян Ганев.

По отношение на Шмеман по мога да ги разбера, макар че озлоблението им е просто отблъскващо, колкото и аргументирано да се изказват. Но когато почнат да клеветят съвременните старци като Паисий и Порфирий, ти става ясно, че са също толкова заблудени, колкото и онези, които отричат Серафим Роуз, св. Юстин Попович и другите. Всяка встрастеност греши. И това си личи от километри.

Редактирано от latschistein на 12.10.11 18:05.

и нейният подвиг е много своеобразен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво де, ти как си представяш старец Порфирий да е правел по 100-200 Иисусови молитви на едно вдишване и издишване (?!?). Или по 3000 земни поклона дневно (по 2 поклона на минута при 24 часово денонощие се падат)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За пръв път чувам тези неща. Във всеки случай не това трябва да привлича вниманието, било то критично или не. От броя поклони следва да се впечатляват само фарисеите.