|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Причини за неразбирането на Другия
|
|
| Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.09.11 22:22 |
|
|
Продължение на темата
"Причини за неразбирането
Неразбирането на другия човек — това, най-общо казано, е липса на любов. Любовта винаги предполага жертва: излизане от собственото “аз” и сливане с “аз”-а на другия. Омразата е винаги ограниченост, затвореност в собственото “аз”. При подобно откъсване от ближния съзнанието се заслепява, лишава се от нормалната способност за широко свободно реагиране, у него остава само способността за направлявани от страстите емоционални реакции от известен химически тип: ако душевният “лакмус” не се оцветява в нужния цвят, то значи това и не съответства на истината. В такова състояние ние не сме способни да съобразяваме, можем само да реагираме като бик на червен плат.
Всяка дума, всеки символ, независимо от смисловата употреба, може да предизвика тази реакция на определената окраска, например, защото тази дума я използват окултистите или комунистите. А че авторът при това критикува окултистите, това вече не ги интересува, думата е предизвикала определена емоционална реакция.
Страстта става своеобразен “цензор”, който, от една страна, затваря за съзнанието виждането на истинското, а от друга страна — принуждава да се търси “крамола” в мнението на опонента. При такова заслепение на “душевните очи”, естествено, “крамолата” лесно се намира. За това не е нужно много, трябва само да получим необходимия цвят на душевния “лакмус”.
В такова състояние липсва критично отношение към себе си и ние се лишаваме от последната възможност да се реабилитираме: да проверим своите “лакмусови реакции”. Тогава вече страстта получава в душата от нищо неограничавано господство, тя застава в основата на всичко, в това число и в основата на изследванията и размислите. Но предшествувайки изследването (убеждаването в нещо) — тя стои и в началото на изследването, и в края. Затова ако в началото има лъжа, то и в края ще има лъжа.
Страстта се заражда много лесно, с лека к л е в е т а: “този човек е горд” и вече не можем да го гледаме иначе освен през призмата на търсещата доминанта: “Къде в него там някъде се крие гордостта?” И естествено, намираме, защото да търсиш гордост в човека е все едно да търсиш пясък в пустинята — не е възможно да не намериш: пясък има навсякъде — накъдето и да погледнеш. Ние вече не възприемаме това, което говори човекът (дори ако той твърди, че 2х2=4) — ние никога няма да му повярваме, защото той, като горд човек, нищо правилно не може да каже. При нас и този последен аргумент винаги е готов, когато вече няма други, ние казваме: “Та той е горд човек”; по същество не можем да отговорим на въпроса, но затова пък имаме възможност да компрометираме с това източника, и с това сякаш да унищожим достоверността на аргументите. Така ние създаваме у другите и у себе си впечатлението, че сме разобличили опонента. И докато в нашата душа се разпорежда страстта, ние ще бъдем обречени на това — винаги пред убеждението да имаме пред-убеждение, пред-разсъдък, та вечно да намираме лъжата, а не истината.
Бидейки предубедени, ние не разбираме ближния и затова правим от негово име изводи, които всъщност изобщо не следват от неговите разсъждения. А след това започваме да критикуваме тези изводи. Получава се странна ситуация, която би трябвало да ни накара да застанем нащрек — ние беседваме сами със себе си. Човек, който, усвоявайки мислите на другия, не жертвува своето “аз” заради “аз”-а на другия, е обречен на този вечен разговор със самия себе си. Неразбирането на другия е неразбиране и безчувствие спрямо нашето битийно единство в Бога, това е разкриване на нашия егоизъм, начало на нашето вкостеняване, духовно умиране.
Тайната на неразбирането се крие в несъзнателното изтласкване на истината, защото истината влиза в конфликт с по-рано усвоен и укрепил се в съзнанието неин лъжлив образ. А нейният лъжлив образ се укрепява заради частичното й усвояване. Нежеланието да се разделим с този лъжлив образ е задържане в развитието на личността, защото формирането на личността става при усвояване на истината. Но нейното усвояване е кръстен път, път на духовно порастване. Човек бяга от кръста, прехвърляйки отговорността върху другия и затова той е готов да приеме всякакво мнение, само да се избави от тази отговорност. Бягството от кръста е форма на обсебеност, затова и неразбирането има мистическа причинаxxix.
Истината се открива само на този, който вече е приобщен към нея в някаква мяра, защото откриването на истината е път на вървене след нея, път на формиране в истината. Истинността е вътрешно състояние на човека. То е свързано с аскетическия подвиг на човека, с освобождаването от неистинското. То се изразява и в характера на разума. В областта на разума не може да няма взаимно разбиране, защото свойството на разума се заключава именно в това — да отстранява онова, което пречи на взаимното разбиране. Логиката установява взаимно разбиране. С други думи това може да бъде наречено здравомислие. Логиката е свойство, присъщо на здравия разум, без логика няма разум. Затова неразбирането означава само това, че това здраво начало липсва в установяването на разбирането, че някой се ръководи в това не от разума, а от страст, по-точно казано, от разум, болезнено извратен от страст. По такъв начин неразбирането е лъжлива насоченост на волята, неправедна реализация на собствената свобода. У светите отци, които, избавяйки се от страстите, вярно са реализирали своята свобода, се наблюдава учудващо взаимно разбиране и единомислие, защото разбирането е съвместно виждане на истината, съвместен живот в нея.
Навярно ще се намерят такива, които като четат моята статия, ще кажат: “Всичко това са глупости, всичко всъщност е много по-просто — това става от невежество, от неумение да се мисли”. Но на тези, които ще изкажат подобни възражения, може да се зададе въпросът: “А как да си обясним случаите с очевидното, там не се изискват умения да мислиш, там трябва само да имаш чисто око?” В рамките на подобно обяснение не се вписва още едно явление. Случвало ми се е да се сблъсквам с хора, които са показвали високо ниво на владеене на логиката, но и при тях е имало случаи, когато те са приемали бялото за черно. Те самите после се учудваха как е могло да стане така. Освен това, при такива обяснения се съдържа още увереност, че човек не е повреден, а просто е несъвършен, че е достатъчно той само да получи съответните навици, знания и тогава всичко ще бъде наред. Но ние, православните християни, със сигурност знаем, че човек не притежава съвършената природа, която му приписваме."
Редактирано от Ежко на 07.09.11 23:13.
| |
|
Тема
|
 Re: Причини за неразбирането на Другия
[re: Ежко]
|
|
| Автор |
geri® (циник) |
| Публикувано | 08.09.11 12:09 |
|
|
Е, сега след този трактат може би ти се е изяснило, защо не разбираш другите, като те молят да не повдигаш стари теми? И може би ще си вземеш поуки? Или това разбиране е мимолетно...?
| |
|
Тема
|
Re: Причини за неразбирането на Другия
[re: geri®]
|
|
| Автор |
Kossoman () |
| Публикувано | 08.09.11 13:48 |
|
|
Гери, проявяваш голямо неразбиране и обръщаш нещата наопаки. Идеята е, че другите, запленени всеки от собствения си егоцентризъм, не го разбират и не си правят труда да го разберат защо повдига и предъвква стари теми.
| |
|
|
|
Бе истината е, че всеки си има особености, които го правят тайнствен и неразбираем. "Понасяйте теготите един другиму и така ще изпълните закона Христов".
..ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа..
| |
|
Тема
|
Re: Причини за неразбирането на Другия
[re: geri®]
|
|
| Автор |
dnaunseq (ентусиаст) |
| Публикувано | 08.09.11 15:31 |
|
|
Надигането на теми от страна на Ежко за мен беше някакъв "стил", все едно връщането на някаква класическа линия в модата. Обаче аби и групичка се мърдаха, сумтяха, пухтяха и успяха да повлияят мнението на доста хора.
| |
|
|
|
Абе някой злосторник надигаше редовно по нощите разни стари теми по 5-6 да блокира първа страница и така провокира недоволство за тия прословути стари теми, та ако сега се "повдигне" някоя, почва писък все едно на баща им костите са подигнали.
Дали пък това не беше целта на повдигача
..ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа..Редактирано от Пpaвocлaвeн ckoт на 08.09.11 15:57.
| |
|
|
|
Ами очевидно това е провокация и целта на повдигача. Ние като хора, изкушени от религията, трябва да сме наясно с някои елементарни човешки номера.
| |
|
Тема
|
Re: Причини за неразбирането на Другия
[re: Ежко]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (гозгунджия) |
| Публикувано | 08.09.11 16:47 |
|
|
А какво може да се каже по темата как си прилагаме тези неща, които всъщност знаем? Като се успокояваме, че на другите им липсва любов и затова не ни разбират?
ПП - чудя се дали да повдигам въпроса за голямата буква на "Другия".
Редактирано от Kaлoмaин на 08.09.11 17:00.
| |
|
Тема
|
Re: Причини за неразбирането на Другия
[re: Ежко]
|
|
| Автор |
lampion () |
| Публикувано | 08.09.11 17:05 |
|
|
Eжко - не си единствен. Нямаш представа колко пъти съм чел писанията на разни клубари и съм се засягал лично,но съм мъчал.Повече от 4 години,почти всеки ден през свободното ми време – чета и понасям
Макар и да не са били отправени към мен,съм се чувствал лично засегнат,понеже са били срещу вярата ми.Това което малко или много ме изгражда като личност.
Вярвай – разбирам те. Има примерно едно слово което казва следното: притчи 27:3 Камъкът е тежък и пясъкът много тежи;
но досадата на безумния е по-тежка и от двете...
Можем да го интерпретираме така: няколко песъчинки, макар и материални - не тежът много ,a думите(нематериални) ,които реално са много по леки,и би трябвало да понасяме - не можем., тежът повече.
Някакви „звукови атмосферни размествания“ - всъщност тежът много повече,от песъчинките,или камъни - на гърба. В конкретния случай дори нямаме и думи.,а писмени слова и пак ни тежът повече от материалните неща - които имат тежест. „ Камъкът е тежък и пясъкът много тежи;“...
Проблема е – че те(невярващите) виждат нас(вярващите) като безумни,а ние - тях.Затова спора е безмислен.Критериите ни са различни.Те не признават словото:
Псалми 14:1 Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.Псалми 10 .4. Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири.
Всичките му помисли са, че няма Бог..Псалми 10:11 Казва в сърцето си: Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.
Притчи 18:7 Устата на безумния са погибел за него
и устните му са примка за душата му
Но тук въпроса не е само между вярващи и невярващи.Ако все пак,голяма част от вярващите не подкрепя идеята за повдигането на стари теми.„мисля е редно да се съобразиш.И да понесеш „тежестта“ (Понасяйтесе един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие. )Все пак повдигането не е забранено,а е прието да се върши по подходящ начин....
" смятам всичко за измет, само Христос да придобия " Редактирано от lampion на 08.09.11 17:08.
| |
|
Тема
|
Re: Причини за неразбирането на Другия
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 08.09.11 17:19 |
|
|
"""ПП - чудя се дали да повдигам въпроса за голямата буква на "Другия"."""
Главната буква е поради това, понеже всеки човек Бог е удостоил да и м а Божия образ в себе си. Нали неслучайно се обръщаме учтиво с "Вие".
По-скоро, наблегни върху друг_ия, а не се чуди само къде да ме . . .
Ще кажеш ли нещо по Същестовто на темата ?
Ако песничката е поздрав за мен, благодаря.
Редактирано от Ежко на 08.09.11 17:36.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
((свещопалещ))