В модерния напоследък тук дух на темите-въпроси да ви попитам и аз - къде, на какво място сте почувствали най-силно Божието присъствие? При мен това се случва обикновено не в храма, а сред природата. В гората за дърва, на лов или просто на разходка, на полето или гребейки в лодката сред Дунава... Много рядко съм имал това усещане в някоя църква и никога в голяма градска църква.

Два пъти. Веднъж в манастира на св. Наум в Охрид и веднъж вкъщи.

не е възможно християните да имат Църква, а да нямат император

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

докато правиш секс брои ли се?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бях се сетил за това, евала! Па що да се не брои, ако е бил божествен. Като се позамисля - пак не ми се е случвало в храма, а сред природата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щеше да е някак перверзно да ти се е случвало баш в храма.

аз, обаче, редовно си чуствам божието присъствие на литургия. някак така си го представям Бога, обграден с херувимски песни (в храма пее хор, който се справя завидно добре), с тълпи хора, идващи да му се поклонят и да бъдат заедно с него. всичко е тържествено, бавно, спокойно. и като знаеш, че литургията се служи по този начин от столетия - някак успяваш да предвкусиш вечността.

божествено е и чуството след изповед. определено.

другото е на автостоп. имам моменти в които просто знаеш, че нещата ще се получат и Той е на твоя страна.

случвало се е и на работа - отиваш на адрес, там са насъбрани тревожни хора, дето те гледат с очакване, болния се е проснал, поглеждаш го и въпреки всичките си тревоги (на тоя пък сега какво ли му има?!) разбираш, че можеш да му помогнеш...

да не забравяме и детския смях.

изобщо - божието присъствие може да се почуства къде ли не.

Силни аплодисменти

Имала съм такова усещане в различни събития в живота ми, независимо от мястото. А също ми се случва, когато изляза сама на разходка, често насред града и докато вървя си говоря с Бога и той ми отговаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях съвсем мъничка. Църквата беше огромна и съвсем празна (родителите ми говореха с отеца някъде на вън). Стъклата бяха от цвенти парченца. Аз стоях в средата и не бих могла изобщо да опиша чудото което изпитах.
През годините се е случвало да се доближавам до това преживяване, но само бегло. Тогава, когато съзнанието ми беше детско и чисто беше неописуемо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я гледай, какво съвпадение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от BlackWolf на 05.08.10 14:04.

Хубава тема, но се надявам че си даваш сметка че това са много субективни неща.
Някога ми се случва да почувствувам Божието величие и в храм, но в последните 10-на години никога в обкъжението на много хора.
В последните 1-2 год. най-силно имах усещането за "докосване" до Твореца в един параклис в Широка Лъка - намиращ се много близо до и над музикалното училище. Изживяването беше много автентично.
Такива ми ти работи драги ми смехурко - поздрав най-сърдечен и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите