Дайте някакви описания.По представа от обща култура е толкова скучен,че чак ми се струва недоизмислен.И не само в тази религия е така.Някак си се разчита,че кефа от непопадането в Ада е толкова голям,че Рая е един вид гробище в смисъл на застоялост и обездвижение,но без мъчения.И сега като се сетя за филма Шогун и как там свариха едни моряци в казан тогава си мислех-какво варварство,а това е хм основната представа за Ада макар и там да са работели хора с въображение и талант като Данте.

и заключете темите му. Това е поредната дирска простотия.

Sword-tongued

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мхм. Лош вкус демонстрира.

..ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа..

Редактирано от Православен скот на 03.09.11 18:01.

ее, 15-20 си е култов клуб, а тоя е за изтриване на регистрацията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами като няма Клуб 8-12...

..ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа..

дотука.Та освен представата на гладните овчари за чешми от мед и мляко и ангелски песни кво има в тоя рай?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благочестивият игумен Власий искал да разбере къде отиват душите на монасите, подвизавали се по време на земния си живот. След тригодишно пребиваване в молитва в килията си всяка нощ, веднъж той, стоейки на обичайната си молитви през нощта, бил отнесен в рая. Раят представлявал цветуща градина, изпълнена с благоговония и разни дървета. Там той видял монаха от своя манастир Ефросин, който седял на златен престол под едно дърво. Запитал го:
- Сине мой Ефросине, какво правиш тук?
- Аз съм поставен от Бога на стража - отговорил Ефросин.
- А можеш ли да ми дадеш нещо, ако те помоля - продължил Власий.
- Мога, искай!
- Дай ми три ябълки от това дърво.
Ефросин откъснал три ябълки и ги подал на игумена. Последният ги сложил в мантията си и в този миг дошьл на себе си. Отново се намерил в килията си - с три ябълки в мантията си!.
След богослужението на утренята, игуменът повикал готвача Ефросин и го попитал: - Сине мой, къде беше тази нощ?
- Там, авва, където ме видя.
- А къде те видях?
- Където поиска от мен три ябълки, и аз ти ги дадох, и ти ги прие.
Игуменът показал на братята трите ябълки от рая и те били разделени за благословение между всички братя, и които били болни, щом вкусили от тях, станали съвършено здрави.
Много интересен истински разказ. Ефросин, макар и готвач, е бил на страж в рая, защото е заслужил с тайни духовни трудове пред Бога, и той, заедно с игумена, са били изпълнени със смирение и Бог е преценил, че те няма да се възгордеят от това тяхно видение с материално потвърждение на рая, а всичко това ще е от духовна полза на всички монаси, и по този начин и на всички нас, които четем тези прекрасни духовни писания.

“Когато избраните приятели влязоха в тази дивна градина, онемяха от удивление и възхищение. Като се удивляваха на Невижданата красота, те се радваха и възхищаваха на Богонасадения Рай! И всички се веселяха и ликуваха, наслаждавайки се на Божието чудо. Те разглеждаха чудните дървета (на друго място пишеше, че дори всяко листо на някои дървета имало различен цвят! – представи си само каква красота и цветова феерия!) и райските цветове, и вкусваха от вкусните райски плодове. Силите небесни възхваляваха Божията благост и пееха чудна песен: "Алилуия, Алилуия, Алилуия." В градините имаше дървета, които ежедневно (!) принасяха невиждани от човека плодове, благоухаещи с Божествени аромати. Цялото небесно войнство и избраните светии пееха и славословеха Бога, удивлявайки се на благодатта Божия”.
Какво чудно описание на Живота след този живот за спасените! Духовното веселие и радостта, вечното тържество, наистина няма да имат край. Всичко временно се разрушава и изгаря – явява се новата земя и новото небе за новите хора. Идва вечният мир, радост и живот, в който няма грижи, нито за храна, нито за питие, няма печал и скръб – няма го и дяволът, който се стараеше да ги измами и да ги лиши от вечните блага. Божиите Ангели дават на светиите дворци и градини, на всеки според неговото достойнство и съвършенство. Едни ходят по новата зема, а други летят във въздуха, с огнени крила с голямо веселие. И всички се радват и се веселят, като се приветстват едни други със свето целувание. Каква невероятна картина!

Редактирано от Tимoтeй на 11.09.11 15:59.

Мога да ти кажа за моят рай.

Неограничена свобода, чуство на пълнота, преливане от щастие, неограничени възможности.

Някои от тези неща ги имам и в този живот, като чувство на пълнота, неограничена свобода - остава само преливането от щастие и неограничените възможности.

Нищо повече не бих искал. Просто то няма да ми е интересно.

Това е цитат от пътешествията на оня дивен киевски старец, дето посещава рая докато е едномесечно бебе, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите