|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | >> (покажи всички)
|
|
|
Смятам, че Бог е разгневен именно поради вида на жертвата на Каин.
Е, да ама не! Вида на пожертваното е без значение, още повече при Каин и Авел не става дума за жертва, а за дар.
| |
|
|
|
Не става! Не може да си припомняме левит и още повече Осия, защото овчарят от приказката е принасял дар преди законът да е бил даден
По тая логика значи и че Моисей от приказката няма нищо общо с библейския пророк, защото преди даването на закона библейският Моисей по нищо не се е отличавал от най-простият овчар.
| |
|
|
|
Връщаш лентата в началото, при приказката, където е обяснено какво прави овчарят: Той бил тъжен и потиснат и казал: "аз се лиших от единственото нещо, с което можех да изразя любовта си към Бога"
На такава фасулска тема, лесно се разсейваме казваш...
Няма фасулска тема, има фасулски коментари, следствие от фасулско мислене.
Не се разсейвай, дай да огледаме от всички страни няма и 20 реда приказка. Щом е постната за разсъждение, нито една дума не е случайна.
Овчарят казва "аз се лиших от единственото нещо, с което можех да изразя любовта си към Бога".
А в действителност е лишил лисицата от млякото, което е оставял от любов към Бога.
1. Защо сам себе си е лишил от даване в полза на друг?
2. Не е ли досегашната жертва на овчаря продиктувана от чист егоизъм - мислил си, че дели храната си с Бога, а се оказало, че я дели с едно, от негова гледна точка неполезно и ненужно да бъде хранено, живо същество? Изобщо не му е минало през ума, че всъщност лишава лисицата.
Ето какво е казал Бог на Мойсей, аргументирайки упрека си към него:
"И понеже като чист Дух нямам нужда от мляко, Аз го делях с онази лисичка, която много обича мляко."
3. Защо е употребил израза Аз го делях, а не "аз го давах", например?
Бог не пие мляко, как е възможно да го дели с някого?
Отговори ми на тези въпроси, да видим каква фасул-чорба ще стане.
| |
|
|
|
"Е, да ама не! Вида на пожертваното е без значение, още повече при Каин и Авел не става дума за жертва, а за дар."
Е, да ама не.
Нали разбираш, трябва да се видят всички текстове в Библията, които говорят за случката с Каин и Авел и техните приноси.
Да хвърлим едно око към преводите.
Протестантски 1940
Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
Цариградски
И Авел принесе и той от първородните на овците си, и от тлъстината им. И погледна Господ благосклонно на Авеля и на приношението му,
King James Version
And Abel, he also brought of the firstlings of his flock and of the fat thereof. And the LORD had respect unto Abel and to his offering:
Православен
и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;
Коя е думата, употребена в оригинал?
04503 // hxnm // minchah // min-khaw' //
from an unused root meaning to apportion, i.e. bestow; TWOT - 1214a; n f
AV - offering 164, present 28, gift 7, oblation 6, sacrifice 5, meat 1; 211
1) gift, tribute, offering, present, oblation, sacrifice, meat offering
1a) gift, present
1b) tribute
1c) offering (to God)
1d) grain offering
Думата означава както дар, така и обаче жертва, жертвоприношение.
Има един стих в Евреи, който казва нещо много интересно:
Протестантски 1940
С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
Православен
С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.
King James Version
By faith Abel offered unto God a more excellent sacrifice than Cain, by which he obtained witness that he was righteous, God testifying of his gifts: and by it he being dead yet speaketh.
Да, Каин и Авел са принасяли не просто дарове, те са правили жертвоприношения.
Нека се запитаме - защо, по каква причина човеците ще принасят дарове или жертви на Господа?
Те ли така са решили? Сами ли да го измислили? Да не би да са като невежи езичници, дето мислят, че има някакъв зъл и разгневен Бог, та Му принасят дарове и жертви, та дано поне малко да го умилостивят?
Ако е имало хора, които са имали най-добро познание за Бог, това са били именно наследниците на Адам и Ева. Все пак друго е да получиш от първа ръка информация за Бога и за това как родителите ти са си говорили уста в уста със Създателя. Без всякакво съмнение Каин и Авел са имали много добра представа за Твореца, моща Му, силата Му и естеството Му. Знаели са всичко за събитието на грехопадението и на всичкото отгоре са гледали и Едемската градина, вардена и пазена от ангел с меч в ръка.
Има някаква много основателна причина първите хора да са принасяли жертви на Бога. Нещо, което може да дойде като информация и изискване само от самият Бог.
Какво е то?
Стихът в Евреи казва, че Авел принесе по-добра жертва от Каин.
Ето, че говорим не просто за някакви си зли дела извършени от Каин, а за нещо конкретно - неговата жертва по някаква причина не е била добра.
Акцентира се на жертвата. Нещо не е наред с нея...какво??
И как така се казва в стиха, че:
"С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен,...
Излиза, че Авел, принасяйки правилната жертва е засвидетелствал праведността си. Как така?
Значи правилната жертва е била доказателство за неговата праведност. И съответно Каиновата жертва е доказателство за неговата неправедност.
Има нещо в тази жертва, което е важно за Бога и поради което Той би обявил човек за праведен или неправеден...
Какво е то?
Вярвам, че вече си се сетил за отговора.
| |
|
Тема
|
 Re: Моисей и овчаря
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
*abi* (eLgreco) |
| Публикувано | 29.08.11 09:17 |
|
|
Щом е постната за разсъждение, нито една дума не е случайна.
Абе аз не знам в тази неслучайност от къде и кога се е явила лисицата , при положение, че притчата е ето такава:
Моисей, странствуя по пустыне, услышал, как один пастух молился Богу. «О Господи, — говорил пастух, — как бы мне встретиться с Тобой и сделаться Твоим рабом! С какой радостью я обувал бы Тебя, мыл бы Твои ноги и целовал бы их, расчёсывал бы Тебе волосы, стирал бы Тебе одежду, убирал бы Твоё жилище и приносил бы Тебе молока от моего стада!»
Услыхал такие слова Моисей, рассердился на пастуха и сказал: «Ты богохульник, у Бога нет тела. Ему не нужно ни одежды, ни жилища, ни прислуги. Ты дурно говоришь». И пастух опечалился. Не мог он представить себе Бога без тела и без телесных нужд, и не мог он молиться и служить Богу, и пришёл в отчаяние. Тогда Бог сказал Моисею: «Зачем ты отогнал от Меня верного раба Моего? У всякого человека свои мысли и свои речи. Что для одного нехорошо, то для другого хорошо. Что для тебя — яд, то для другого — мёд сладкий. Слова ничего не значат. Я вижу сердце того, кто ко мне обращается».
Руми, "МОИСЕЙ и ПАСТУХ" - суфисткият вариант
Пришлось однажды слышать Моисею,
Как пастушок, сидящий на порожке,
Молился: "Боженька, приди скорее!
Небось, устал? Свои оттопал ножки?
Я постригу, приглажу гребешочком,
Плащ простирну, повыбираю вошек.
Сандальки дам, чтоб не разбил пешочком
Ступней. Занозы выну из ладошек.
Сырка дам, выпьешь молочка парного,
Раздену, дам пуховую постельку,
На сон спою гимн ангела святого,
Лоб умащу, дам пряник с карамелькой.
Я буду днём мести Твою светёлку,
И каждый день менять бельё в кроватке.
И весь мой скот, все козы, овцы, тёлки -
Твои! Ни в чём не будет недостатка!
Всё, что способен вымолвить Тебе я,
Лишь 'Ва-й-й-й!', да 'Ва-х-х-х!' " И смолк, благоговея ...
* * *
Услышав это и ушам не веря,
Не скрыл свой гнев Пророк благословенный:
– "С кем трёп ведёшь? С собою сам? Со зверем?"
Пастух: "Нет, с Другом – Созидателем Вселенной!"
Такой ответ лишь разозлил Пророка:
- "Кощунство – к Богу лезть с подобным бредом!
Не думай, будто смертный может Бога
Разуть, раздеть и угостить обедом!
Спать уложить?! И что ещё за 'ножки'?!
Трёп выглядит так, будто ты блудницу
Манишь в вертеп! Ей новые сапожки
За блуд суля до утренней зарницы!
Кощуннник! Ты позволил фамильярность
Такую с Ним, что с дядькою племянник
Посмеет не любой! Где благодарность?!
Сулил КОМУ ты молочко да пряник?!
Ведь молоко растущему лишь нужно!
Сандалии - имеющему ноги!
Но, даже если призывал натужно
Ты верных слуг Его к своей берлоге,
Тех, про кого сказал Он: "Был Я болен,
А ты не навестил!"*, то тон подобный
Был нагл! Язык молитв не произволен!
Алмаз молитвы - камень чистопробный!
Слова в ней лишь пристойные! Фатима** –
Достойное для женщины прозванье,
Но коль Фатимой назовёшь мужчину,
То он в законное придёт негодованье!
Словами, что болтаем мы про тело,
И трепемся о смерти и рожденье,
На берегу реки времён, незрело,
Как дети, пребывая в заблужденье,
Реки времён не описать Истока!
Нет слов таких! Поверь словам Пророка!"
Миллер, Пастух в Пустыне
Пастух раскаялся, порвал одежды,
Рыдая, голову посыпал пеплом,
Встал и побрёл, кляня себя "невеждой",
Куда глаза глядят - в пустыни пекло.
* * *
Но вдруг видение явилось Моисею
И грозно прогремел над ним глас Божий:
- "Меня ты разлучил с роднёй Моею!
Почто? Пророк ты, или мытарь меднорожий?
Для единенья, не для разделенья
Тебя послал Я в мир! Ты знать обязан,
Что дал Я каждому свой путь моленья,
Любви, познанья, и ничем не связан
Мой сын в свободе самовыраженья.
Что кажется неверным грамотею,
У пастухов не вызовет сомненья.
Яд этим – мёд другим. Оставь затею
Вводить уставы для богослуженья.
Ни чистота, ни грязь, ни труд, ни леность
Тут не важны! Мне чуждо говоренье.
Ценю покорность Я и откровенность.
Моления оценивать не надо.
Одни из них не выше, чем другие.
Не так радеют персы, как номады,
А пастухи - не так, как городские.
Молитва для молящегося - благо.
Ведь славят не Меня, себя в моленье.
Я слов не слушаю, ни перья, ни бумага
Мне не нужны – Я жажду лишь горенья!
Язык неважен, плюнь на краснобайство.
Горенья жажду! Жажду всесожженья!
Люби огонь! Жги глупое всезнайство
И ложь о формах Правды выраженья.
Знай, Моисей, тот сорт людей, что занят
Лишь соблюдением пустых приличий
И болтовней, Меня к себе не манит.
Мне лишь горящие небезразличны!
Ты помешал влюблённого моленью.
Ты обложил налогом пепелище!
Пастух влюблённый Мне принёс горенье,
И сам сгорел! Как ты жесток был с нищим!
Ты уравнял огонь молитв влюблённых
С золой витиеватых краснобаев!
Все "ляпы" у любовью поражённых
У них во ртах пылающих сгорают!
Когда ты молишься внутри Каабы,
Куда бы ни склонился - безразлично.
Детей рожают там, где схватит, бабы,
При этом забывая про приличья.
В религию любви не суй доктрину!
В ней - только Я, и ей не нужен кодекс.
Зачем гравёр горящему рубину?
Нет правил там, где есть любовь и совесть!"
* * *
Тут Бог открыл такое Моисею,
Что не возьмусь описывать словами.
Чтобы впитать всю мудрость, со своею
Он жизнью расставался временами.
Покинув тело, уходил в пространство.
Назад вернулся, но покинул время,
И вечности коснувшись постоянства,
Вернулся к нам - нести Пророка бремя.
Но мне самонадеянно и глупо
Даже пытаться вам писать об этом.
Ведь стоит мне попробовать лишь скупо
Намёки сделать, как зловещим бредом
Весь изойдёт простой людской рассудок
И вырвет с корнем здравое мышленье.
Но я не разделяю предрассудок,
Что можно описать Богоявленье.
* * *
Очнувшись после жёсткого урока,
За пастухом Пророк пошёл в пустыню.
Запутанной была его дорога,
Блуждал пастух, предавшийся унынью.
Следы вели то шахматной ладьёю,
То шахматным слоном метались косо,
То вверх вздымалися морской волною,
То вниз скользили круто по откосу.
Казалось, на песке шаги гадали,
Рвались с цепи, как бедная дворняга,
Но вдруг они замедлились в печали,
И Моисей настиг того бродягу.
* * *
- "Прости! Я был неправ!", - Пророк промолвил.
- "Узнал я - правил нет богослуженью!
Бог мне открыл, явившись в блеске молний.
Молись свободно, слышит Он моленье!
Эмоций не скрывай! Твоя влюблённость
Нашла блестящий способ изъясненья!
Кощунством сладким выиграв благосклонность,
Всем людям ты снискал благоволенье!
В душе твоей горит огонь любовный,
И от тебя исходит свет духовный!"
* * *
Джо Райли, Пастушок
- "Пророк! Благодаря тебе, пределы
Влюблённости наивной я нарушил.
Ты подхлестнул кнутом, и конь несмелый
Любви моей скакнул, похитив душу!
Карающую длань благословляю!
Но не пойму - что вдруг с душой случилось?
Она - как вол, попавший в птичью стаю,
В ней человеческое с Божьим слилось.
Но это для меня - неизречённо."
Сказал пастух и замер обречённо.
* * *
Флейтист дарит своё дыханье флейте,
Как зеркалам дарим мы отраженья.
Поёт свирель, но не благоговейте
Пред трубкою за трепетное пенье.
Зеркал не замечая состоянья,
Любуемся самим оригиналом.
Мы аплодируем дарителю дыханья -
Флейтисту, а не палке иль металлу.
И всякий раз, когда мы хвалим Бога,
Благодарим Его за избавленье,
Как дети мы становимся немного,
Как милый пастушок, пусть на мгновенье.
Коль повезёт тебе увидеть всё же,
Реальность через ширмы и завесы,
Ты скажешь: "Это вовсе не похоже
На всё, что измышляли мракобесы!"
________________________
* Из Хадиса - в День Страшного Суда Всемогущий Аллах скажет:
- "О, сын Адама! Я был болен и ты не навестил Меня."
Он ответит: "Как же я мог навестить Тебя, когда Ты - Повелитель Вселенной?"
Аллах скажет: "Разве не понял ты, что болел Мой слуга, а ты не навестил его?
Если бы ты сделал это, рядом с ним ты нашел бы Меня". – Прим. перев. на русск. яз.
** Фатима (араб.) – дитя, недавно оторванное от груди, сосунок. – Прим. перев. на русск. яз.
Меснави (2, 1720 - 1796)
| |
|
Тема
|
Re: Моисей и овчаря
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
*abi* (eLgreco) |
| Публикувано | 29.08.11 09:23 |
|
|
Дотук добре, но какво правим с лисичката?
Махаме афганския лисичок и се придържаме към оригиналния вариант на текста.
| |
|
|
|
аха
| |
|
Тема
|
Re: Моисей и овчаря
[re: *abi*]
|
|
| Автор |
Aлиca. (Лиса) |
| Публикувано | 29.08.11 10:05 |
|
|
Ти постваш съвсем друга притча, особено в суфисткия и вариант. При това, историята е напълно завършена.
Крокоем е задал тема за размисъл по притча с лисица, сега ще и бере гайлето.
И ще довършва притчата като се е заел да ни изпитва върху половинчати преразкази.
Язык неважен, плюнь на краснобайство.
Горенья жажду! Жажду всесожженья!
Люби огонь! Жги глупое всезнайство
И ложь о формах Правды выраженья.
Знай, Моисей, тот сорт людей, что занят
Лишь соблюдением пустых приличий
И болтовней, Меня к себе не манит.
Мне лишь горящие небезразличны!
Кроки дали е чел това?
| |
|
|
|
Извинявам се, че постингът ми е отклонение от темата, но има нещо, което ме смущава в горния коментар.
«Има нещо в тази жертва, което е важно за Бога и поради което Той би обявил човек за праведен или неправеден...
Какво е то?»
Правилно ли разбирам намека, че имате желание да ни убедите в това, че за Бог е важна жертвата (извисяващия се дим от жертвата), а не сърдечното разположение?
По тази логика би означавало, че месото от животните гори по-добре от някакви си тикви (или гнили ябълки, които изпопадали на земята) и димът от игарящото месо (на първородните животни) се извисявал по-високо към Бога.
Някои пък си въобразяват, че библейската случка е взаимствана от съществувалата вражда между скотовъдците и по-късно появилите се земеделци.
Апостол Йоан Богослов ни указва защо Бог не приел благосклонно жертвата (тиквите, които не горяли и димът не можел да се издигне към небето) на Кайн: «Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни» (1 Йоан. 3:12).
Някои смятат, че метериологичните условия са виновни за изграждането на характерите. Кайн зависел от капризите на времето и завиждал на брат си, чийто труд бил по-малко зависим от времето. Затова единият искал да умилостиви Бога, а другият Му принесъл благодарствена жертва.
Четейки внимателно Библията, забелязваме един не маловажен детайл в Бит. 4:6. Бог задава въпрос на Кайн. Въпросът ще да е бил не толкова поради Божието незнание какви мисли Кайн таял в сърцето си, а по-скоро за да разбуди съвестта му да не прави другата крачка, защото грехът лежат пред вратите на Кайновото сърце. Какъв е този грях? Завист.
Жертвата не е приета не заради това, че тиквите на Кайн не димяли по-високо от тлъстите овце, а заради разположението на сърцето му, с което разположение той пристъпил към Бога.
Редактирано от Prokimen на 29.08.11 10:34.
| |
|
|
|
!
"Сгрешил ли е Моисей, или не и защо?"
Въпреки истинита, че "Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина" (Йоан 4:24), духовното възрастване се нуждае от съзряване.
Разказчето, което се цитира в духовните събеседвания с децата, не е излишно и за възрастните. Според мен, незавсисимо дали изобличаващият глас е бил Божи или не, Моисей сгрешил в педагогиката си. Той казал една възвишена истина на човек, чието духовно или по-скоро интелектуално състояние не било способно да я възприеме директно и на мига. Духовната храна не била за стареца - младенец в духовното възприятие.
Простосърдечието на пастиря, което го доближавало до Бога, не оправдава днешните християнски аномалии, защото Единородният Син Божи не пострада за да се утешаваме с фолклор и басни.
"Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене" (Пс. 50:12).
Редактирано от Prokimen на 29.08.11 11:30.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | >> (покажи всички)
| 
|
|
