Re: Всъщност... / Религия и мистика / Православие

Сега към края на постното усилие е добре да си ги припомним.
Защо не в изложението на Тимотей:

"Съществуват ли митарствата?

Простият отговор е ДА, има митарства. Те касаят Частния Божий съд над душата, който се извършва непосредствено след смъртта на човека, съгласно думите на св. Ап. Павел: “На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27). Този съд, или по-скоро разследване, се извършва до 40-я ден от смъртта на тялото, когато се определя задгробната участ на душата до Второто Христово Пришествие. Разбира се, това разследване е под контрола на Бога, но се извършва от Ангели и демони. Участието и на демони в този Частен Божий временен съд някои православни не могат да приемат, позовавайки се на 2 Петр. 2:4: “...Бог не пожали съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд”. Така се появиха съмнения, че митарства не съществуват и че те неправилно са привнесени в Църквата от езически учения. Ето как Архиепископ Хризостом от Етна критикува тези съмнения:

"През последните десетилетия няколко слаби и псевдо-учени повдигнаха борба срещу учението на Православната църква за живота след смъртта и особено за образа на митарствата, използван от някои Свети Отци и в много от нашите богослужения. Като представят Отците погрешно, не зачитат литургичното и богословско доказателство и преувеличават нещата, за съжаление, някои от тези критици, превърнаха това в интензивен дебат. По същият начин използват невярно философията, представят погрешно употребяваните от Светите Отци класически философски идеи и изображения с наивност, която би объркала студент първи курс по философия... Тези критици говорят надуто с авторитет за нео-Гностицизъм и нео-Платоническо влияние в православното мислене..."

За да разсеем тези съмнения в истинността на митарствата, ще приведем следните ДОКАЗАТЕЛСТВА:

I. Митарствата в Писанието:

“Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово” (Лука 16:22). Тук е ясно - Ангелите вземат душите на праведниците. Но и това е ясно, че Ангелите, като наши ръководители към вечното спасение, знаейки нашите добри дела, с любов съдействат за нашето оправдаване на Частния съд.
“Умря и богаташът и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки...” (Лука 16:22-23). Тук не е ясно кой прибира грешника в ада, но от следващите текстове ще се разбере...

"Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1 Петр. 5:8). Демоните не само обикалят, но ни и изкушават, за да направим колкото се може повече грехове. И ако не сме трезвени и бодри и трупаме грехове, ще глъгнат в своя власт неизчистените ни с покаяние и плач души.

"Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12). Тук отново се подчертава, че демоните са власти – те имат ВЛАСТ под небето и имат право да задържат своите си, заради тъмните им дела.

"Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо" (Иоан. 14:30). Сам Христос казва, че дори и Той като Човек, ще бъде изпитван от княза на тоя свят, но в Него той няма да намери нищо, а ние можем ли да бъдем сигурни, че и в нас князът на този свят няма да намери нищо?! Но и как може да си мислим, че Христос като Човек ще бъде изпитван от княза, а ние – НЕ?!

"И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт" (Еф. 2:2). Черно на бяло е казано, че сатана има ВЛАСТ във въздуха, където се издига душата след смъртта на тялото. Защо да си затваряте очите? – нали всички ние днес точно така живеем “СПОРЕД ЖИВОТА НА ТОЯ СВЯТ” и е нормално да бъдем задържани от княза на въздушната власт, ако не се променим и от изпитвани, непослушни на Църквата, станем ПОСЛУШНИ на Църквата.

“Избави ни от властта на тъмнината” (Кол. 1:13) - призовава св. Ап. Павел коринтяните да се молят на Отца. Нима Апостолът щеше да ги приканва към тази молитва, ако князът на тъмнината нямаше никаква ВЛАСТ?!...

“Да го предадете на сатаната за омаломощяване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Кор. 5:5). Грешният блудник тук се предава на сатаната още като жив, а грешната душа, напуснала тялото и неизчистена от греховете си, нима няма да се предаде на сатана?! И както живият грешник, чрез измъчване на плътта, може да бъде спасен на Страшния съд, според Апостола, така и душата, намерена за грешна при митарствата и сложена в ада на мъки, може да бъде спасена. Първо положението й може да бъде подобрено, чрез заупокойните молитви на Църквата и заради милостите, извършени в нейна памят, а накрая и спасена на Страшния съд.

II. Митарствата в Църковното Предание

1. Текстове от Църковните Отци:

Св. Макарий Велики:
”Когато човешката душа излезе от тялото, се извършва велико тайнство. Защото, ако тя е виновна в грехове, идват тълпи демони и зли ангели, тъмни сили поемат тази душа и я вземат в своята собствена област. И никой не бива да се удивлява на това: Защото, ако душата в този живот, намирайки се в този свят, им се е подчинявала и покорявала и е била тяхна робиня, то толкова повече бива задържана от тях и остава в тяхна власт, когато си тръгва от света. А що се отнася до добрата част, трябва да си представиш, че нещата стават така. При светите Божии раби още сега пребивават ангели и светли духове ги обкръжават и охраняват. И когато си тръгват от тялото, тогава ликовете на ангелите приемат душите им в своята собствена област, в чистия свят, и по такъв начин ги довеждат до Господа”
(Беседа 22).

“Както събирачите на данъци седят в тесни проходи и спират и измъчват минаващите, така и демоните наблюдават и задържат душите и ако душите не са се очистили напълно, то при излизането си от тялото не получават разрешение да влязат в небесните обители и да застанат пред Владиката,
но биват носени надолу от въздушните демони. Но пребиваващите в плът с огромни усилия и трудове, все още могат да придобият благодат свише от Господа - и те, заедно с достигналите покой за добродетелния си живот, ще отидат при Господа, както Сам Той е обещал: "и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител" (Иоан 12:26) (Добротолюбие, том 1. издание 2000 г. стр. 276, ст. 288).

Тук сам свети Макарий нарича демоните МИТАРИ - събирачи на данъци и затова тази дума МИТАРСТВА е влязла в Църквата.

“Знай, ако не получиш Светия Дух, в часа на смъртта, когато душата е разделена от тялото, зли демони държат тази душа и не я пускат да се изкачи на Небето”.

Св. Ефрем Сирин
“Ангелите вземат душата и политват нагоре във въздуха, дето стоят началствата и властите, т.е. светоуправниците на тъмнината, поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Тези наши зли врагове, които са били тук за нас съблазнители и са записвали лошите ни дела, там се превръщат в наши обвинители. Те пресрещат възнасяната душа по пътя й, разследват я и изброяват по списъците си нейните грехове на младостта и старостта, волни и неволни, извършени с дело, слово и мисъл. О, какъв страх, какъв трепет изпитва тогава бедната душа! Неописуема е злочестината, която тя усеща тогава от безбройното множество неприятели, които я обкръжават и оклеветяват, като не й дават да се издигне нагоре към небето, да влезе в страната на Живота и да се засели в светлината на вечно живите.”

Св. Кирил, арх.Александрийски
"При раздялата на душата с тялото, ще застанат пред нас от една страна войнството и Силите небесни, а от друга - властите на тъмнината, злите светодържители, въздушните началници на митарствата, изтезатели и изобличители на нашите дела...Като ги види, душата ще изтръпне и в ужас ще потърси закрила от Божиите ангели, но и да е приета от светите ангели, и да премине под техния покров въздушното пространство, и да се възнесе нависоко, тя ще срещне различни митарства, които ще й преграждат пътя към Царството, ще възпират стремежа й към него."

Св. Игнатий Брянчанинов
“Великите Божии угодници, изцяло преминали от естеството на вехтия Адам към естеството на Новия Адам, нашият Господ Иисус Христос, в това съвършено и ново състояние преминават с честните си души въздушните бесовски митарства с необикновенна бързина и велика слава”.
(“Слово за смъртта” - стр.133).

Св. Теофан Затворник
“Без значение колко абсурдна изглежда идеята за митарствата на съвременните мъдри хора, няма да им се размине минаването им през тях”.

Московският митрополит Макарий (19 в.), говорейки за състоянието на душата след смъртта, писал: "Трябва да се отбележи, че при изобразяването на нещата от духовния свят, за нас облечените в плът, са неизбежни повече или по-малко чувствени черти, човекообразни, - така в частност, те са неизбежно допуснати в подробното учение за митарствата, през които преминава човешката душа при раздялата с тялото. А при това трябва добре да се помни наставлението, което дал Ангелът на преподобни Макарий Александрийски, след като едва започнал да говори за митарствата: земните неща тук приемай за най-слабо изображение на небесните. Не бива да си представяме митарствата в груб и чувствен вид, а до колкото е възможно за нас, в духовен смисъл, и да не се хващаме за детайлите, които при различните писатели и при различните предания на самата Църква, при единство на основната мисъл за митарствата, са различни."

2. Църковни молитви

"О, Дево, в часът на смъртта избави ме от ръцете на демоните и съда, и обвиненията, и на страховития изпит, и горчивите митарства, и свирепият княз, и вечното осъждане." Св. Йоан Дамаскин - Октоих, осма песен от канона на утренята.

Друг химн:
"Когато душата ми бъде освободена от връзките на плътта, застъпи се за мен, Пречиста,...за да мога безпрепятсвтвено да премина през князете на мрака във въздуха."

"Дарувай ми да премина през духовните сатрапи и въздушните легиони, които изтезават, без мъка при моето заминаване, за да мога радостно да те славя..."

Молитва на св. Ефрем Сирин за свободно преминаване през митарствата:
"...И сега, Владико, нека твоята ръка да ме покрие и да дойде върху мене Твоята милост! Защото душата ми е смутена и силно скърби при мисълта да не би при излизането й от това мое бедно тяло, да я срещне лукавата ръка на противника и да я задържи в тъмнината, заради извършените от мен през живота ми съзнателни и несъзнателни грехове. Бъди милостив към мене, Владико, Господарю на всичко! Нека душата ми да не види мрачното явяване на лукавите бесове, но да я приемат Твоите светли и пресветли ангели! И когато ще бъда съден, да не ме грабне ръката на княза на тоя свят, за да ме хвърли мене, грешника, в адската дълбина, но Ти ми се яви и бъди мой застъпник..." (Псалтир на св.Ефрем Сирин).

"Из Великото повечерие" – молитва към Пресветата Богородица: "В часа на смъртта ми, пази окаяната ми душа и пропъждай далеко от нея мрачните видения на злите бесове".

А в молитвата за избавяве от всяко зло към св. свщмчк. Харалампий се казва направо: "Помогни ми при излизането на моята душа, за да ме избави Господ Бог от въздушните митарства и от вечната мъка".

Молитва към Ангел Пазител: “А в страшния ми смъртен час бъди при мене и не отстъпвай, добър пазителю мой, за да прогонваш мрачните демони, които устрашават моята разтреперена душа. Защити ме от техните нападения, когато ще преминавам митарствата, та, запазен, да достигна благополучно желания рай...”

3. Из житията на светиите:

Св. Антоний Велики – описано от св. Атанасий Велики:
“Веднъж, около деветия час, преди да вкуси храна, като станал да се помоли, св. Антоний усетил в себе си, че се издига духом, и което било най-удивително, той се видял като че бил извън себе си, и някой като че ли го възвеждал по въздуха; а там стояли някакви страшни и мрачни лица, които се опитвали да му преградят пътя към възхождането. Антониевите пътеводители им се противопоставяли, но те пристъпвали, като че с право, изисквайки отчет, дали поради нещо Антоний не е в тяхна власт. Трябвало да им отстъпят – и те се приготвили да потърсят сметка за живота на свети Антоний от самото му раждане. Тогава неговите пътеводители се възпротивили на това като казали: каквото е сторил от рождението си, това Господ е изгладил, когато е дал монашески обет; търсете сметка от времето, когато той е станал монах и е дал обет на Бога. Но в това отношение неговите обвинители не могли да го уличат в нищо, поради което и отстъпили, и пътят нагоре станал свободен и безпрепятствен. След това св. Антоний започнал да усеща, че отново се завръща в себе си. Но той вече забравил за храната, и целият остатък от този ден и цялата нощ прекарал във въздишки и молитви, удивлявайки се с колко много врагове ни предстои борба и с какви усилия човек ще трябва да премине по въздуха. Тогава той си спомнил думите на Апостол Павел за княза на въздушната власт (Еф. 2:2). Защото врагът има власт във въздуха да встъпва в борба с преминаващите през него, като се старае да прегради техния път. Затова Апостолът съветва: приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден (Еф. 6:13) и да се посрами врага, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас (Тит 2:8) (Добротолюбие).

Из житието на св. Андрей Юродиви – като му се присмивали и го биели на пазара, и видял демони да записват греховете на съгрешаващите - и мястото и времето – св. Андрей се хвърлил като стрела и разкъсал записаното в тефтерите на демоните, казвайки, че той се моли Бог да не им зачита този грях, но не им казал, че нямат право ВЪОБЩЕ да записват греховете на хората. Те имат това право и с тези тефтери застават на митарствата...

Свети Серафим Саровски:
“Умряха две монахини. И двете бяха игуменки. Господ ми откри как душите им бяха водени из въздушните митарства, как бяха разследвани и после осъдени. Три денонощия аз, убогият, се молих и умолявах за тях Божията Майка. И Господ по Своята Благост, заради молитвите на Св. Богородица, ги помилва. Те преминаха всички въздушни митарства и получиха прошка от Божието милосърдие”. По-надолу св. Серафим описва как с молитва освобождава една душа от ноктите на дявола от митарствата. И дяволът с демоните му нанася жесток удар в гърба и парче месо му виси там цял живот.

4. Църковни случки на митарства

Св. Иоан Лествичник – из “Лествица” – стъпало 7, ст. 50:
Тук живееше един мъж на име Стефан, който обичаше пустинята и безмълвния живот, дълги години прекара в монашески подвизи и просия с различни добродетели, а особено той беше украсен с пост и сълзи. По-рано килията му беше на склона на светата планина, дето някога е живял св. Пророк и Боговиден Илия. Но после този достоен за похвала мъж взе решение за най-действително, най-сурово и най-строго покаяние и се оттегли в мястото на отшелниците, наречено Сиддин, и там прекара няколко години в най-строг и суров живот, защото това място беше лишено от всяка радост, беше отдалечено от всички човешки пътища, намирайки се на 70 км. от селището.

Преди смъртта си, старецът се върна в килията си на светата планина, дето той имаше и двама ученика от Палестина, твърде благоговейни, които пазеха килията му в негово отсъствие. Като прекара там няколко дни, старецът се разболя и почина. Един ден преди смъртта си той изпадна в изстъпление и с отворени очи се оглеждаше ту на една, ту на друга страна около леглото си, и като че измъчван от някого, той понякога високо казваше на стоящите там: “Да, действително, това е истина, но аз постих за него толкова години”, после: “Не, аз не съм вършил това, вие лъжете”. После той казваше: “Така, наистина така е, но аз плаках и служих на братята”, друг път възразяваше: “Не, вие ме клеветите”. Или: “Така, действително така е и не зная какво да отговоря, но у Бога има милост”.

Наистина страшно и трепетно зрелище беше това невидимо и немилостиво съдене – и по-ужасно от всичко беше, че го обвиняваха и в нещо, които той не е вършил. Уви! Безмълвникът и отшелникът говореше за някои от своите съгрешения: “Не зная какво да кажа за това”, макар той около 40 години да бе прекарал в монашество и имаше дара на сълзите. Уви, уви! Де беше тогава словото на Иезекииля, за да каже на изтезаващите го: “В каквото те заваря, за това и ще те съдя, казва Господ” (Иез. 33:13-16). Това той не можа да каже. Защо? Слава на Всезнаещия Бог! А някои ми съобщиха, като пред Господа, че той (Стефан) дори леопард е хранил с ръцете си в пустинята. Във време на това измъчване душата се разделя от тялото – и за нас остана неизвестно какво беше решението и завършекът на този съд и каква присъда последва.”

Друг пример от църковното предание. Млад дякон, брат на свещеника, се разболява от холера и умира. Свещеникът се моли за душата му и скоро брат му се явява по време на сън.
- Как си с митарствата, - пита го свещеникът.
- Трудно, - казва брат му – демоните всичко са записали, дори грешни мисли, които са преминали с бързината на мълния... и не сме им обърнали внимание, и не сме се каели за тях. Тук тези мисли се изобличават и душите си ги спомнят... Тук умрелият дякон извадил изпод расото си една табличка от картон, колкото четвърт плик, изписано с грехове тъй ситно, като с маково семе.
- Ето - казал брат му, - за мен имаше 25 такива таблички, от които 7 изгладих при предсмъртната си изповед, а 18 останаха...
След 5 години умрелият се явил на една християнка и й поръчал да каже на брат му (свещеника) че 5 таблички вече са загладени... През тези 5 години свещеникът се молел усърдно за прошка на греховете на брат си. След още 13 години свещиникът, както си седял зад бюрото, видял че в стаята влиза брат му в расо като жив, и минава покрай него и казва ясно:
- Сега съм свободен... - и изчезва.
Не е казал къде точно е бил през тези 18 години, но явно не е бил свободен, а задържан. Къде и при кого е ясно...

Разказва А. П. Писаревски пред свещеник монах в Нови Атон (на Кавказ):
"Веднъж пътувах с коне и каруца и карах 50 пуда багаж (около 800 кг.) и съм заспал. Конете в тръс обърнаха каруцата и цялата тяжест се стовари върху мен. Четири човека с труд ме освободили и докато бях в безсъзнание, към мене се приближиха двама страшни етиопци и говореха: "Тази душа е наша, защото умря без покаяние". За голямо мое утешение, на другата страна видях двама Ангела в бели одежди и започнаха да спорят с тях. Етиопците представяха на Ангелите всички мои грехове от младини до настоящия ден, някои от тях бях забравил и особено ме осъждаха за моето сквернословие (цинични думи и псувни). Всичко беше самата истина. Ангелите представиха моите добри дела, но етиопците спечелиха спора. Аз се уплаших много, но Ангелът каза: "Ето какво добро дело извърши този човек: веднъж през нощта занесе хляб, жито и брашно на едно бедно семейство, и подаде това тайно през прозореца и бързо се скри. Това семейство не престава да се моли на Бога за него." Милостинята към бедните и тяхната молитва ме спасиха и оправдаха" .

Дошъл в съзнание и четири години след тоя случай, ако направел някакъв грях, в него се възбуждало сърдечно разкаяние, и той се стараел да го заглади с изповед, молитва и милостиня...

Нашият прекрасен църковен писател Архимандрит Серафим Алексиев разказва интересен случай, който преразказвам накратко. Свещеник на смъртно легло извиква друг свещеник, за да се изповяда. Но още другият свещеник не дошъл, пред него застават двама демони и разгръщат списък с неговите грехове. Той се уплашил и щом дошъл свещеникът и почнал изповедта, умиращият свещеник започнал да казва греховете си, гледайки греховете си по списъка на демоните, които само той виждал. Щом кажел някой грях и той се изтривал от списъка на демоните. Когато свършил с греховете по спъсъка, демоните изчезнали и той станал напълно здрав и скочил на крака и прославил Бога. Какъв прекрасен пример за нас!

Примерът с митарствата на блажена Теодора и помощта й от св. Василий Нови няма да разказвам, защото е прекалено известен и ясен.

5. Църковни стенописи за митарствата

Не зная от колко столетия стенописите за митарствата са в Църквата, но аз ще разкажа как лично на мен те ми помогнаха... Край моя град Свищов има манастир “Покров Богородичен”, в който има Църква с чудотворна икона на Божията Майка. Влизам в Църквата и се заглеждам в стенописите с метарствата, и като се надигам на пръсти, разглеждам 18-то митарство – Содомия. За мой ужас виждам, че “нечиста любов между мъж и жена” се приравнява със содомия и “на бегом” изтичвам при моя изповедник, за да изповядам содомския си грях...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ние, християните, трябва да сме безкрайно благодарни на Бог за това, че Той предварително ни е открил следсмъртната тайна за митарствата и ни е дал едно велико средство - покаянието - за да избегнем всички тези мрежи. Бог не иска ние да страдаме, нито тук, нито след смъртта. Затова Църквата призовава: човече, опомни се докато не е станало късно и се покай!

Светите Отци ни предупреждават за 20 митарства: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдие и жестокост.
Някои казват, че митарствата не са в догматиката и неверието в тях не е тежък грях, но не е така. Първо Правило на 7-ми Вселенски Събор гласи:
“С наслада приемаме божествените правила, изложени от всехвалните апостоли, свещени тръби на Духа, от шестте вселенски събора и поместно събралите се за издаване на такива заповеди, И ОТ СВЕТИТЕ НАШИ ОТЦИ, защото те всички, просветени от един и общ Дух, са узаконили полезното и за това, които те предават на анатема, тях и ние анатемосваме - които предават на низгвегване, тях и ние низгвергваме - които на отлъчване, тях и ние отлъчваме, които подхвърлят на епитимия и ние подлагаме на същата..."

Това Правило е категорично, че непослушанието на светите наши Църковни Отци е тежък грях, още повече, че тях Бог ги е прославил и те само чрез тази божествена прослава са станали СВЕТИ ЦЪРКОВНИ ОТЦИ.

инж. Т. Митев"

...Вмале не скончаша мене на земли, аз же не оставих заповедей Твоих...