Re: Смени ли заглавието на темата? / Религия и мистика / Православие

Концентрирай се. Важно е. И ще ти помогне като родител. Все пак трябва дълго време да сме по големи гяволи от тях, за да сме добри родители.

Ти говориш за сина си, за неговата вяра в теб, а не за себе си. За неговата безусловна любов.

Внимавай сега:
Смяташ, че любовта му е безусловна, защото ТИ не си поставил условие. Тук грешиш във формулировката. Когато говориш за сина ти и НЕГОВАТА любов - тогава той е този, който не трябва да е поставил условия за да те обича:
"татко аз ще те обичам АКО ми купиш кънки"

Само защото детето не ти е казало условията си ти си мислиш, че чувствата му са безусловни. Пробвай със ските и пробвай с плесницата. За ските ще получиш прегръдка, за плесницата поне седмица няма да иска да те среща в коридора.

Защото условността, за която и не подозираш, че сина ти таи в себе си е в това, че:
- децата обичат когато се задовляват полезните им нужди (обикновенно това което те считат за полезно и за това не обичат полезното "не", несъзнавайки, че то всъщност им прави добро)
- децата обичат когато имат сигурност и доверие в родителите

Децата не обичат да са подлъгани и определено ще получиш силна доза нелюбов ако не го заведеш на ски. Смееш ли?

Това, че детето ти след заблудата ще ти прости е само защото е зависимо от теб, тази зависимост се лекува със защитната реакция на недеждата "е може би другата неделя...". Но лъжи го постоянно и най-много да си докараш тинейджър-бегелец. Щом нуждата от подслона, парите ти, храната и т.н. които той сега сам не може да си осигури в един момент започнат да идват от други места (тинейджърите се изключително изобретателни в изкуството да си намират странични средства) сина ти не само че няма да ти демонстрира любов, но и ще ти каже доста нелицеприятни истини, особено ако жив и открит характер. И това което най-често чуват родителите от децата си е "Ти нищо не си ми...ДАЛ", което често е крайно несправедливо. Защото децата искат и поставят дори неизпълними условия, за да са ти благодарни и да те божават според техните си, често изкривени представи. За щастие в един момент порасват и стават родители :)))

Не се заблуждавай в детската "невинност", тя също е условна. Децата растат и стават големи хора. Осъзнаят ли другата страна на нещата - край с мнимата им "безусловна" любов. А колкото по-бързо осъзнаят двете страни, толкова по-бързо "невинността" си отива.

Тази прословута невинност и безусловност остават скрити единствено поради липсата на разивита логика и опит - в годините когато себеизразяването още е неовладяна мисловна и езикова техника.

Логиката е в причинно следствените връзки и се базира предимно на опита и доброто обучение по логика. Детето се ражда с вродени нужди - храна, въздух топлина и който му ги дава, му дава любов. Това са условия, нищо че горкото същество си трае в люлката. Не му ги давай и ще чуеш рев до небесата. Ти си въобразявай, че те обича безусловно, но я спри да го храниш и да му даваш топлата си прегръдка...Прекрати тези неписани условия и едиственото, което ще постигнеш е просто да го убиеш (съжалявам за откровенността).

Знаеше ли, че децата умират от липсата на допир? Ако човешкото същество не е докосвано (може да е хранено прим. с биберон), то умира. Това е условие на любовта, нужда, които самата природа е поставила в нас. Така, че от самото начало, за да получиш от детето си любовта и присъствието му имаш условието да се грижиш за него. Иначе то ще те "изостави" гаснейки в люлката.

Когато след две годишна възраст започне да се развива логиката условията във взаимоотношенията стават все повече и повече. Причинно следственото връзка казва в детето - разходката е добра, играчките са добри, детското филмче в 10.00 е добро, мама ме защитава и това е добро, татко ме гушка и това е добро - ЗА МЕН. Ето ти ги условията. И когато му обещаваш и спазваш детето ти вярва, а да ти вярва е добро за него, защото то не съзнава, че сигурността от доверието е добра за него. Явно и ти не го съзнаваш, но помни - това е условие.

Това са част от най-елементарните условия в детската любов към родителите, която е фундаментална за начина, по който човек ще изживее после всяка друга любов. Защото ти го учиш КАК да обича, на постоянство и отговорност към любимите хора. Може и да ти е странно, но това как да обичаме всъщност се учи. Във всяка любов дори и в тази към Бога се учим как да я споделяме, защото ако истински обичаме ние се съобразяваме с условията на отсрещната страна. Обичай Бог, но убивай...не става нали?

Не се заблуждавай, че любовта е безкористна. Любовта е комплекс от човешки нужди, а щом има нужди има и корист.

И това, че децата не са в състояние да се изразят в интернет защо всъщност обичат родителите си, които освен всичките духовни и материални нужди им дават и любов (а детето не е идиот и знае, че любовта е добро, то най-бързо е научило това) не означава, че любовта им е ей така....от въздуха, безерезервно опрощаваща.

Спри дотациите, особено близостта и ще имаш едно тъжно, нещастно и смачкано дете, което ще е достатъчно малко за да няма логиката и опита да разбира какво се случва с него и да се изразява какво му липсва и защо, но вече ще е осъзнало, че и то няма от какъв зор да ти дава любовта си. Ще стане "лошо", ще се бунтува, ще удря и чупи и постепенно ще започне да се държи отвратително с теб, поради твоето отвратително поведение с него.

Колкото по-скоро приемеш тези истини, толкова по-добре и за теб и за детето ти. Колкото по-бързо осъзнаеш, че любовта му е условна, толкова по-малко проблеми ще имаш с тинейджъра, защото там вече е страшното.