|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Доказателства за Божественото Триединно Единосъщие
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.01.11 11:00 |
|
|
Ние, християните, изповядваме Бог като Единосъщна и Неразделна Троица.
Нека се опитаме да дадем примери за Триединството и за Единосъщието от Светото Писание.
Самият Христос ни е откровил съвсем недвусмислено, че Бог е Един, Три_Единен :
"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на (1) Отца и (2) Сина и (3) Светаго Духа" (от Матея свето Евангелие, краят)
Не казва "в имената", а казва в името - в Едното Божествено Име на Единия Бог - Светата наша Троица: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Амин.
Че Бог е Един, Три_Единен, Единосъщен в Божесвената Си Същност, ни е загатнато още при сътворяването на човека, където Троичният Единен Съвет решава: "да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие"
Не казва: "по образите и по подобията", а говори именно за Един образ и за Едно подобие. И за да няма двусмислее, това се изяснява в следващия стих:
"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ"
Това е недвусмислено доказателство за Божественото Едино_същие - понеже, не казва "да сътворим човека по нашите образи", а казва:
- да сътворим човека по Нашият, Божият Образ -
тоест, по Единия Божествен образ на Едното Божество: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух - Троица Единосъщна и Неразделна. Амин.
<P ID="edit">
Темата е отворена отново по изрична молба на Ежко.Редактирано от нблдтл на 13.08.12 05:55.
| |
|
Тема
|
 Re: Доказакелства за Божественото Триединно Единосъщие
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
BlackWolf (ловец) |
| Публикувано | 07.01.11 12:20 |
|
|
Добре, единно божество. Но защо му е нужно да се дели на три части? Обяснете ми го като на прост човек-езичник.
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
Тема
|
Не Се дели, нито Е нещо "просто"
[re: BlackWolf]
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.01.11 13:02 |
|
|
В отговор на:
Добре, единно божество. Но защо му е нужно да се дели на три части? Обяснете ми го като на прост човек-езичник.
На въпроса за Божествената Същност, подлежащ на разискване на Първия вселенски Събор, православните гледали като на т а й н а, непостижима за човешкия ум, но същевременно изказвана в строго определено догматическо учение, според което Син Божий е толкова съвършен Бог, колкото е Отец: "Христос казал: "Аз и Отец едно сме" (Йоан 10:30). С тези слова Господ не казва, че две единства съставляват една Ипостас, но че Синът на Отца точно и съвършено съдържа и съхранява едно Б о ж е с т в е н о естество, същото като на Отца, и нищо в Неговия Божествен образ не се различава от Божествения образ на Отца тъй, щото имаме Един Бог, а не двама или трима.
Християните вярваме, че всички лица или Ипостаси на Бога са равни помежду Си по божествени съвършенства, величие, власт и слава, а именно - вярваме, че Отец е истинен всесъвършен Бог, и Син е истинен всесъвършен Бог, и Дух Свети е истинен всесъвършен Бог. Затова в молитвите си едновременно прославяме Отца, Сина и Светия Дух като Един и Същ Бог - Единосъщна и Неразделна Троица.
"Бога никой никога не е видял" [Йоан, 1:18] - т.е., никой никога не е видял - и няма да види - С ъ щ н о с т т а на Бога, Естеството на Бога. Ние не можем да станем с равни по достойно съвършенство на Божествената Същност, защото това би означавало да станем богове по Божие Естество, по Божия Природа. А това е невъможно - то е нон сенс още в зародиша на изказа си - понеже сме сътворени, тварни сме. Ако човек можеше да стане Бог по Същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на пантеизма, където Бог е не Личност, a неопределена сила, която изпълва всичко сътворено. На човек, по Божия воля и по Неговата неизказана милост, е дадено да бъде бог по благодат.
От друга страна, ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергия, Той би останал завинаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Нашият Бог, обаче, не е такъв. Нашият Бог, за разлика от всички други измислени богове, е Ж И В, и Се откровява на човека_личност дотолкова, доколкото Сам Той, по Своя воля желае. Това, разбира се е общение на Личност с личност и само по себе си е тайна, новинаги става чрез силата на Божиите благодатни енергии.
Божиите енергии се проявяват по различен начин в света: чрез тях Бог е сътворил вселената и промисля за нейното съхранение. Те са източник на мъдрост и святост. Пак чрез тях Бог извършва обожението на човека.
Обожението е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план — и
крайната цел на християнския живот.
Въплъщението на Бога и обожението на човека са тайната на православната вяра и богословие. "Аз рекох богове сте" [Йоан, 10:34]. Това е изразено и в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане бог [по благодат]" (перефразирано от "За Въплъщението" от св. Атанасий Велики).
Редактирано от Eжko_ на 07.01.11 13:05.
| |
|
Тема
|
"Морфи", от гръцки: същност - във Филип. 2:6
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.01.11 13:37 |
|
|
*Послание до филип. 2:6-7 - "Който, бидейки в образ /морфи/ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек"
Гръцката дума "морфи"означава: образ, същност, природа. Тя указва на вътрешното и пълно сходство между предметите, а не на външното или случайното.
Тук ап.Павел я употребява със значение "същност" /субстанция, естество/, затова като се вземе предвид това, думите звучат по следния начин: "Който, като има Божествена същност, не счете за похищение да бъде равен Богу". В този смисъл сина наричаме образ на бащата, не по външното само сходство в чертите на лицето, а по вътрешното единство на свойствата у бащата и сина. Имйки Божествена Същност, Син Божий Е с Една и Съща Божествена Същност с другите две Ипостаси.
На много места в посланията си апостола отбелязва, че Иисус Христос е Син Божий, че е Бог: до Тимотей "наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът" /3:16/; до Тит " и очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос" /2,13/
"но понизи Себе Си, като прие образ /морфи/ на раб"
Докато в 6 стих ап.Павел говори за Сина Божий като Ипостас на Св.Троица, ПРЕДИ ВЪПЛЪЩЕНИЕТО МУ в лицето на Иисус Христос. В този 7 стих той вече говори за Сина Божий, след като Той дошъл на земята и станал човек- Той приел и ЧОВЕШКО ЕСТЕСТВО - "същност".
Ако образът на Бога е съвършен Бог - тогава и образа на раба /човека/ е съвършен човек и обратното!
Което означава, че в ипостаса /неделимото/на Божия Син са две същности /естества/ - божествена и човешка.
С въплъщението Ипостаста на Бог Слово се превърна в Ипостас и на плътта и "Словото стана плът", очевидно без да се измени в Божествената Си Същност. Божеството се е съединило с човечеството в една от своите ипостаси и е приело образ, същност, еднаква с нашата. Защото името Бог се употребява за всяка от ипостасите, но думата Божество не е подходяща за ипостаста. Никъде не е казано, че Божеството е само Отец, само Син или само Дух Свети, защото БОЖЕСТВО обозначава природата, както човечеството е природата, а Вълчо Чернолики - ипостас! Думата Бог обозначава и общността на природата, и всяка Ипостас, също като думата човек...Бог има Божествена природа - Син Божий има и човешка, която е съединена с Божествената неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно. Докато, човек имайки само човешка природа, има възможността да се приобщава с Божествената природа (2Пет. 1:4) чрез благодатните Божии енергии, чрез благодатта Божия, без да може да бъде Божество., а само бог по благодат.
*Автор: Тони, с малка редакция от мен
Редактирано от Eжko_ на 07.01.11 13:40.
| |
|
Тема
|
Re: Не Се дели, нито Е нещо "просто"
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
| Публикувано | 07.01.11 14:29 |
|
|
От друга страна, ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергия, Той би останал завинаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Нашият Бог, обаче, не е такъв. Нашият Бог, за разлика от всички други измислени богове, е Ж И В, и Се откровява на човека_личност дотолкова, доколкото Сам Той, по Своя воля желае. Това, разбира се е общение на Личност с личност и само по себе си е тайна, новинаги става чрез силата на Божиите благодатни енергии.
Ти чувал ли си за Ху, Сиа и Хека?
| |
|
Тема
|
Тук не форум Окултизъм нито дори Религия
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.01.11 15:19 |
|
|
Тук не форум Окултизъм нито дори Религия, така че, нека се съсредоточим към Същината на темата.
Благодаря.
В отговор на:
Ти чувал ли си за Ху, Сиа и Хека?
| |
|
Тема
|
Re: Доказакелства за Божественото Триединно Единосъщие
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.01.11 15:30 |
|
|
Свещеното Писание загатва за Светия Дух още в първите редове на Битие ...да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие... Бит. 1:26. Той е, чрез когото говорят Старозаветните пророци - Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си... Неемия 9:30.
А Господ Е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.[2Кор., 3:17]
"Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това."
Книга Деяния на светите Апостоли [глава 5-та]
Светият Дух не е просто иманентна същност, Той е личност! Един от Светата Троица. Иисус Христос в Иоан 16:13 използва местоимение от мъжки род "εκεινος" - "Духът" вместо от среден род. В Библейските пасажи, когато се говори за Светия Дух, се подразбира личност, а не някаква абстрактна същност. Спасителят в Иоан 14:16 казва, че ще се моли на Бог Отец да даде на хората друг утешител, като гръцката дума за друг е "αλλος ", което означава "друг от същия вид", а в Матей 28:17, както се видя по-горе, Го поставя - образно казано - в една плоскост с Бог Отец и Бог Син: И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа...
- "За вас е по-добре Аз да Си замина: защото ако не Си замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя" (Йоан.16:7).
Сякаш Господ казва:
- Внимавайте и бъдете разумни, любезни ученици Мои! Всекиму от вас предстои по свой път да излезе за проповед на словото Божие по цял свят. В света скърби ще имате: Вие ще заплачете и заридаете, светът ще се възрадва, а вие ще бъдете скръбни (срв. Йоан.16:20). При тези ваши скърби, печал и ридание ще имате нужда някой да ви утеши, укрепи и утвърди. Затова ще ида при Отца и ще ви изпратя Утешителя, Духа Светаго, Който от Отца изхожда (срв. Йоан.15:26), та да ви утеши Той във всички ваши скърби и във всяка ваша печал.
Господ Иисус Христос изпраща Бог Дух Святий, Който предвечно изхожда от Бог Отец [Йоан, 15:26].
По св. Димитрий Ростовски (1651—1709)
| |
|
Тема
|
Re: Тук не форум Окултизъм нито дори Религия
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
| Публикувано | 07.01.11 17:54 |
|
|
Това и правя, но ти май не разбираш. Имам предвид, че говориш за уникалност на вашия бог и т.н. А каква е позицията на евреите - те приемат ли троицата? В края на краищата това е ТЕХНИЯ бог. И защо египтяните са приели с лекота християнството? За разлика от самите евреи?
Като говорим за троици Ху, Сия и Хека са египетската троица. Трите аспекта на Твореца. Ху е произнесеното слово. Сиа е възприятието. Хека е "най-стария", този, който поддържа реда в сътворения свят, магията. Тримата са личностни и все пак са аспекти на едно и също - на Твореца.
Нещо повече - човекът притежава също тези три аспекта. Поне при египтяните. Ако човек е сътворен по божи образ и подобие и бог е личностен - кои са отец, син и свети дух в човешката личност?
Редактирано от Kaлoмaин на 07.01.11 19:10.
| |
|
Тема
|
Re: Доказакелства за Божественото Триединно Единосъщие
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
BlackWolf (ловец) |
| Публикувано | 08.01.11 10:19 |
|
|
С две думи(като махнем цялата фразеология) - отказвате се да си обясните всичко и го приемате на вяра, тъй като го пише в писанието. Разбрах, благодаря.
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
Тема
|
"в Твоята светлина ще в и д и м светлина"
[re: BlackWolf]
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 08.01.11 15:09 |
|
|
"""С две думи(като махнем цялата фразеология) - отказвате се да си обясните всичко и го приемате на вяра, тъй като го пише в писанието. Разбрах, благодаря."""
Да не би Писанието да е лесно за разбиране - за теб
Професор Калин Янакиев в едно предаване по телевизията по повод Триадологията каза, че е висш пилотаж в богословието.
"в Твоята светлина ще в и д и м светлина" (Пс. 35:10, който е част от Велокото славословие)
Има една изключително интересна встъпителна студия на проф. Калин Янакиев към книгата ""Патриарх Евтимий - съчинения", София, 1990, издателство "Наука и изкуство" - посветена на "Светлината на исихазма". Там той се позовава изцяло на творенията на велики богослови, като св. Григорий Палама, св. Иоан Дамаскин, св. Григорий Нисийски. Ето част от студията:
Троично-Едната Същност на Бога може да се представи посредством символ – особено богат и традиционен за православното мистическо богословие: символа на светлината.
...Светлината е явление, което може да се види непосредствено-символично парадоксалната диалектика на „едно” и „три” и следователно и с това е универсален символ на Божествената Тайна.
…Чрез символа на светещата свещ (на светлината), ние можем да се приближим до разбирането на абсолютната личностност на Божествената Същност. На истина, не е ли пламъкът на свеща сам източник на светлината, в която сам той свети ? Светлината не е дадена в мрака, тя сама себе си пали, нейното светене е нейн собствен акт. Запалвайки се, тя разпръсква мрака, и в разпръснатия от самата нея мрак тя се осъществява като светлина – засветва. Получава се нещо като кръг. Свеща избликва светлина и тази светлина открива светенето на своя източник. Светлината сама селе си засветва. Но светлината, която „хвърля" светлина върху светлината на пламъка, от която изхожда, безпорно е същата светлина – светлината на пламъка, която тя сега осветява. Има кръг, но има и съвършена тъждественост, пребиваване в себе си и изцяло в себе си. С други думи казано, светлината сама чрез селе си пребивава в себе си, сама чрез себе си е себе си. Ивенно такова самобитие е и духът, който освен това е и метафизическа яснота. Той е напълно самобитен, ако е безкраен, абсолютен Дух. А Бог е такъв Дух.
Това вечно-самоизвършило се самополагане на Божествената природа Иоан Дамаскин нарича „кръговрат” на Божествения живот.
Но тази лична, сама чрез себе си биваща същност, в нашия символ се представя като три личности.
Първата „личност” това е пламтящият пламък като начало на светлината, и нейното сияние, които откриват този пламък като свой зрим източник. Втората „личност” това е самата светлина, раждана от пламъчната сила, която сияе и в това сияние се открива, и се открива като („едино_родна” – вмъкването е мое, Ежко_) светлина на пламъка. Третата „личност” това е сиянието, което откривайки светлината на пламъка сам`о „показва” своя източник и реализира своето битие на сияние. Но от друга страна, тези три „ипостаси” на свеща безпорно са едно и също нещо, една самооткровяваща се същност. Пламъкът-начало е напълно тъждествен по природа с лъча-рождение (пламъкът е лъчист и лъченето е огнено), тъждествен е и със сиянието-разпространение (лъчистият пламък сияе, а сиянието е на лъча, който е огнен). Иоан Дамаскин изразява това чрез сходен символ: „Така от Слънцето е `и лъчът `и сиянието, а чрез лъча се предава сиянието…”. Но нали чрез сиянието на лъчите на слънцето е това, което е – светлина.
Светилникът e именно изтръгване от себе си (от своя пламък като източна сила) на разпростиращо се около себе си сияние. Но разпространеното сияние образува светъл в себе си кръг, който съдържа не нещо друго, а именно светещия светилник. Изниквайки от пламъчната сила, сиянието „изпъква” в себе си светлината – светлината, която го ражда. …Светилникът изобщо не може да съществува по друг, освен по този "перихоретичен" начин - перихоресисът* е модалността на неговото битие, начинът на съществуване на тази същност. Светилникът изобщо не свети, ако не изтръгва от себе си, той е този акт. От друга страна, светилникът изобщо не свети, ако изтръгващото се не се разпространява, ако не сияе. И от трета страна, светилникът изобщо не свети, ако в сиянието не свети светлина. И тъй, източната сила на пламъка едновременно и без никакъв промеждутъчен интервал разпространява (изхожда) сияние и ражда светлина. А светлината пък без никакъв промеждутъчен интервал обяснява източната сила на пламъка, правия такава, каквато е – пламенееща, светла. И би било съвършено неуместно да питаме дали първо е източната сила, а после сиянието и светлината; дали източната сила първо разпространява сияние, а после ражда светлина- Нима някога силата на горящия пламък е без сияние и светлина ?и нима сиянието не сияе тъкмо, защото е изпълнено със светлина, родена от пламъка заедно с него ? Тези три „ипостаси” на светещия светилник не са просто едвновременни актове, те всъщност (в същността си) са едно: избликващ се в сиянието си светещ пламък. Те са триединен светлинен перихоресис (*тоест взаимно обитание на едно Лице в другите, така че в Бог няма външни, но само отношения на взаимно пребиваване на Единия в Другия. - ср. Йоан 17:21-22 - бел. моя, Ежко_)
*тоест взаимно обитание на едно Лице в другите, така че в Бог няма външни, но само отношения на взаимно пребиваване на Единия в Другия. (ср. Йоан 17:21-22).
Редактирано от Eжko_ на 08.01.11 16:21.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
