|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Човекът
|
|
| Автор |
_Sisilia () |
| Публикувано | 12.12.10 19:57 |
|
|
Според св.Юстин Попович, човекът е изтъкан от материя и дух, като и двете са безкрайно тайнствени и загадъчни. И двете прекрачват границите на видимото и невидимото, до такава степен ги надхвърлят, че цялата им тайна се съсредоточава в безкрайния Бог и Господ, тази свята и пресвята тайна на тайните.
Като цяло и във всичко човекът е едновременно и видима, и невидима същност. Такива са и проявленията на неговото тяло:невидимо във видимото, видимо в невидимото.
Как си обяснявате това?
| |
|
|
|
А дали може човека да съществува между видимото и невидимото?
| |
|
|
|
По никакъв начин!
| |
|
|
|
А може ли между доброто и злото?
| |
|
|
|
Нещо такова се получава.
| |
|
|
|
Добре, ще гледам пак Mission Impossible.
| |
|
|
|
Невидимо във видимото е душата на човека, а в невидимото всичко е видимо - и душата и тялото.
Бог и ангелите виждат всичко.
Не разбрах кое не е ясно.
| |
|
|
|
Едва ли човек може да съществува между видимото и невидимото, защото сме недостойни на такова общение.
| |
|
|
|
В отговор на:
Едва ли човек може да съществува между видимото и невидимото, защото сме недостойни на такова общение.
Това пък, що значи ?
| |
|
|
|
Смесени чувства!?
21. И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му. /Бит.8.21/
Ту тегнем към злото, ту, оставяйки този стремеж, се насочваме към доброто.
Слава на Божията Премъдрост.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(бодли_дрешко)