Вчера ми разправяха интересна история (вероятно поукрасена), за някакъв ходжа в Никопол, бивша мутра от обкръжението на Карамнски. Получил просветелние и станал духовник.
Та в кръчмата този образ чул четирима турци да си говорят нещо за "тия гяури долу". Отишъл при тях и ги смъмрил: Гяури ли чух? Знаете ли какво значи гяури? Не, не значи българи. Значи неверници. Ти, Хасане, кога последно си идвал в джамията? -Миии... Бой по главата! Ти, Ахмед, къде си изхвърли боклука след строежа? Май на гробището, а? Бой по главата! А ти, като ти се разболее детето, нали отиваш при българския лекар? Той всяка неделя е в църквата. Хайде бой по главата и на теб! Значи кой е гяурин тука? А?

Както казват в Улицата: как няма един да ни отвъти по някой шамар и на нас!

Мда, тука само Тимотей се опитва да ни буди така от приспивните флейти, които ни чуруликат. Но и той сега с омгьосания кръг да не се гордеем с това, че се гордеем адето че не се гордеем, най-много и той да се ошемети и заспи в райската градина на евхаристичната община.

аз Те оставих - Ти не ме оставяй!

Редактирано от фaмyлyc на 18.09.10 14:47.

Да, това трябва да е вярата. Тези сто процента ще станат вярващи православни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако знаеш на какъв огън се горя днес - майка ми на 100 години без няколко месеца, изпадна в полукома и мъча да я върна към живот - ошашавих и моля и даже сълзи изкачат от очите ми, а при благоденствие ставаш безчувствен към Вечността.

О, как помагат страданията! Не ни лишавай, Господи, от тях!

Дано Господ помогне и на майка ти, и на тебе. В крайна сметка страданието може и да е полезно, но само ако има и надежда, към която човек да гледа или островче спокойствие, от което да преценява страданието.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С какво ти помогна това, че се разплака?

Да помогне Бог на майка ти.

Надеждата е голяма и Островчето е Христос!
Но страданието ни напомнят и подтикват към Небето, където е Радостта.
Който иска постоянна радост тук, може да слезе в ада на вечната мъка.

Сълзите са ни полезни, ако осъзнаваме че страдаме заради своя грях и се покаем или ако плачем за ближен - това е молитва за него и уверение пред Бога, че имаме сърце, а не камък.

Хм, за ближен по-скоро бих заплакал отколкото за себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Глишeв на 23.09.10 01:16.