|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
В отговор на:
Истината не винаги е благоприлична - та нима предшественика му не предпочиташе да стои и той в сянка.
Първата част на фразата Ви е много вярна. Въпреки това, ако сме любители на истината или евангелската светлина, трябва да я указваме какъвто и да е рискът. С други думи казано, давам си сметка какви неблагоприлични неща казвам, че ме четат онези, които са заинтересовани. Преди години телефонираха дори на моя близка да не пиша в този си стил тук, ако не искам да имам проблеми.
При всичката ми критичност към екипа на портала "Двери", дълг на съвестта ми е да подчертая, че за момента само те се опитват да кажат истината във възможната благоприлична форма.
Многократно "Двери" указа на неканоничния и повече от странен факт, че Българският патриарх не стои на катедрата си в София, а в Русе? Защо ли? Ако се спазва Устава на Б.П.Ц., отдавна би трябвало да се проведе избор на нов Русенски митрополит, но не би! Задкулисно или в църковната кухня се говори, че патриаршеският избор е фиктивен и номинацията на дядо Неофит е плод на много вътрешни преговори и договорености. Това колкото и невероятно да изглежда, обяснява безделието на Патриарха. Исках да вярвам, че поне този избор е каноничен, но се оказва, че не е. Синовете човешки са по-досетливи и пипат тънко.
Всеизвестна тайна е, че патриархът е тежко болен. Някои благоразположени към неговата личност архиереи са били в недоумение защо се нагърбва с този пост, знаейки, че по човешки казано, дните му са преброени. Той също го съзнава и ако болееше за Църквата, да би имал друго поведение, но явно се бои от нещо или някои. Изявата му е като на пионка или кукла, чиито конци на механизма се дърпат от кукловод.
И аз не проумявам защо е приел патриаршеството или по-скоро да влезе в играта след като нищо не променя в живота на агониращата Б.П.Ц. Нещо повече дори! Патриарх Неофит съзнателно демонстрира масонските си симпатии и това е несравнимо по-страшно от дискретността на дядо Максим.
Дядо Максим бездействаше в името на вътрешния мир, но не е бил номиниран за патриарх по задкулисно договаряне. Партията "мила", която ни водеше към "светли бъднини" решава да го наложи заради бездействието му и го налага. Дядо Максим съзнава всичко това, но имаше и чувство на отговорност, противостоейки според силите си на някои отстъпления. После, дядо Максим беше напълно изолиран сред митрополитите и нямаше друг избор, освен да поддържа външния мир на расоносните бандити.
При дядо Неофит нещата са коренно различни. Бидейки най-приблеженият на патриарх Максим човек в България, той действаше задкулисно против дядо Максим.
Той преговаряше задкулисно с т.н. "разколници" и той договаряше шашмалогиите.
Когато през 1992 г. беше решено тайно да се свика "събор" (тайната я огласих във в-к "Дума" тогава) и се свали патриарх Максим в полза на дядо Дометиан, Неофит беше в играта и самият той води тези задкулисни договорености.
Когато патриарх Максим се противопоставяше всячески на църковното въвличане в мафиотската игра с банкерството, пак дядо Неофит въвлече Б.П.Ц. в тази игра. Това ме кара да мисля, че още тогава той е действал като убеден и активен масон.
Затова масонското крило в Синода се съгласи на компромисното неканонично номиниране на митрополит Неофит като кандидат за патриарх и затова всевластният и всесилен Кирил Варненски не отреагира, както и фаворитът по гласове митрополит Галактион или който и да било друг. Дядо Гавриил можеше да се противопостави, но видимо неговото унищожено досие го е задължило да защити играта с хвърлянето на пясък в очите.
И така нататък, и т.н.
Редактирано от Prokimen на 01.11.13 22:27.
| |
|
|
|
""
Нямате ли страх от Бога ? Какво полза от всичките Ви пристрастни напъни, ако съблазните някой от най-малките ?
Редактирано от християнин на 01.11.13 22:31.
| |
|
Тема
|
 Re: Рожби ехиднини
[re: izz]
|
|
| Автор |
Prokimen () |
| Публикувано | 01.11.13 22:40 |
|
|
В отговор на:
А Николай Пловдивски няма ли да каже нещо по въпроса...
Високопреосвещеният Пловдивски Кириарх е най-силният глас в Синода. Той единствен има силата да промени нещо защото прояви интелигентност да спечели някои митрополити в своеобразна групичка. Той е еродиран човек и единствен, който има смелостта да говори, както и силата да променя, когато поиска.
Мислех си, че ноговото налагане за Пловдивски митрополит ще има положителен ефект. Недоумявам за безразличието му по такива важни въпроси. Евентуалното му открито противопоставяне може да му струва бялото було на бъдещ патриарх.
Редактирано от Prokimen на 01.11.13 22:41.
| |
|
|
|
Щом Галактиката още не е литнал с шут...
но да, така е...
| |
|
Тема
|
Re: Рожби ехиднини
[re: Prokimen]
|
|
| Автор |
izz () |
| Публикувано | 01.11.13 23:40 |
|
|
Именно-може да му коства така желаното було и затова мълчи. Неволната Ви грешка, е май правилна-не "ерудиран" ами "еродиран". Ерозията го е оглозгала откъм реален морал, само празен шум се вдига за глупости.
| |
|
|
|
"Двери" не чета - те са сатанисти. Чел съм Правилата - там такова правило няма - къде се намира -на коя страница? Всеки епископ или патриарх може да отива където си поиска по лична работа и няма нужда никога да пита.
Защо не каза кое от Бъди верен не е по Преданието?
Просто защото няма такова нещо!!
| |
|
|
|
защо да са сатанисти Двери?
| |
|
Тема
|
Re: Рожби ехиднини
[re: izz]
|
|
| Автор |
Prokimen () |
| Публикувано | 01.11.13 23:49 |
|
|
Приемам забележката за непростимата правописна грешка с благодарност. В указаната от Вас дума е действително моя грешка. Не зная защо, когато изписвам някои думи, автоматично се появяват и други букви. Забелязах за "момент", че се появява едно "е" (моЕмент).
Колкото до дядо Николай, той е силна личност и е способен да промени много неща. Дано остане верен или по-скоро се възвърне към някогашната си ревност в битността му на епископ. Ще е достойно за съжаление, ако продължи да заглушава съвестта си и стане един сред другите, погубвайки автентичността си.
Редактирано от Prokimen на 01.11.13 23:52.
| |
|
|
|
Сякаш аз държа първенството по критичност към "Двери", но не бива да омаловажаваме и малкото положителност на техния труд. По отношение на дядо Неофит те са свръх тактични, но и поставят лек акцент на странностите. Чест им прави, че оповестиха информацията ( макар и след мен) за Севастийския митрополит, указвайки на Бафомет-а.
Колкото до каноничните правила, ти не ги знаеш и не искаш да ги узнаеш. Грешиш, мислейки, че всеки архиерей или патриарх може да си се разхожда където си поиска. Ето, цитирах ти реален случай с дядо Максим и дядо Йосиф Варненски. Дори свещеник от една епархия не би могъл да служи в друга без съответна канонична справка. Така повеляват правилата. Практиката може да е различна от каноничното право, но последното доминира в много случаи.
Понеже нищо не разбираш от каноничното право и ме осъди най-безотговорно като разколник, ще си позволя да те информирам, че аз имам канонично отпустително писмо с печата на Синода. За теб това нищо не говори, но справката я дължа за демагозите, за които лукавството е същинска тяхна природа. Несъгласието ми с официалната църковна администрация не ми пречи да съм в добри отношения с някои патриаршески архиереи.
- сайт на русенския храм "Св. Николай (отваря се бавно)
- Иерей Павел Адельгейм
VI Собора 20-е (правило) не дозволяет епископу всенародно учить в городе, ему не подчиненном; а частным образом научить в нем вопрошающего, равно и всенародно, с дозволения местного епископа, а также и совершать рукоположения не запрещается; "аще же кто усмотрен будет творящий вопреки сему", говорит правило, "да престанет от епископства и да совершает дела пресвитерства", в низведении на степень пресвитера понесши унижение, соответственно падению, вследствие превозношения (ибо мы знаем, что противное врачуется противным). Ибо таковый не согрешил ни в чем другом, достойном совершенного извержения.
13-е (прав.) Неокесарийского собора пресвитерам церквей, находящихся вне какого бы то ни было города, не позволяет приходить в города и совершать приношение или преподавать кому-либо божественное причащение, в присутствии епископа города или пресвитера; а если сии будут в отсутствии и он один будет призван для молитвы, то не запрещает ему приходить и преподавать кому-либо Св. Тайны, но в том, конечно, случае, когда и он будет принадлежать к подчиненной этому городу епархии; ибо пресвитеру другой епархии не дозволяется литургисать без воли местного епископа, как и епископу другой епархии без позволения местного епископа, хотя бы он был и приглашаем народом того города.
О грамотах представительных, увольнительных и мирных, даваемых от епископов отходящим клирикам
33-е правило святых Апостол заповедует - приходящих из чужой страны епископов и прочих клириков отнюдь не принимать в общение без представительных грамот. Но если бы и принесли с собою таковые, и тогда не без исследования иметь общение с ними; ибо случалось иногда, что некоторые, погрешающие в вере, брали, к соблазну многих, представительные грамоты от некоторых епископов, может быть, не знавших о сокрытом у них пагубном заблуждении относительно догматов; ибо мы знаем, что многое бывает подлогом: посему со многими верующими приключалось великое несчастие, а неверующим выпадала на долю блестящая участь. Итак, если окажутся несумнительно православными, преподать им общение, а если нет, отсылать, подавши им необходимое, чтобы не навлечь на себя обвинения в скупости.
Теперь вкратце должно быть сказано о даваемых от епископов отходящим из своих городов или стран грамотах, из которых одни называются представительными, другие увольнительными, а иные - мирными.
О представительных грамотах
Представительные грамоты суть те, которые даются клирикам, перемещающимся в другой город, от рукоположивших их епископов и представляют их, т.е. извещают или о священной степени таких-то, или о том, что они почитают здравую веру, или свидетельствуют о том, что на них было возбуждено обвинение или клевета, но что приносящие их (т.е. грамоты) оказались невинными. И мирянам, подвергшимся отлучению и отходящим в чужую страну, даются грамоты, которые извещают епископа той страны о том, что они уже разрешились от уз епитимий.
Об увольнительных грамотах
Увольнительные грамоты суть те, которые свидетельствуют, что епископу или клирику дозволяется перемещение по согласию архиерея, дозволяющего вместе с ним и там беспрепятственно проходить священнослужение.
О мирных грамотах
Мирными грамотами называются и те, о которых мы только что сказали, ибо в том случае, когда клирик приносит таковые епископу, к которому отходит, не расторгнутся узы, связующие миром божественной любви обоих епископов: ни приемлющий таким образом чуждого клирика не сделается виновником соблазна, огорчив своего собрата, ни рукоположивший его вначале не будет гневаться, как обиженный; называются также мирными и те грамоты, которые посылают друг к другу епископы частным образом, чрез лиц, не имеющих к ним никакого дела. Итак, клирику, хотящему перейти, необходимо приносить с собою две грамоты, представительную и увольнительную, чтобы первою мог воспользоваться для доказательства здравого образа мыслей относительно правой веры и безукоризненности жизни, а также принадлежащей ему священнической степени, а второю для того, чтобы дозволено было беспрепятственно священнодействовать в другой церкви, или даже причислиться к ее клиру.
| |
|
Тема
|
Re: Рожби ехиднини
[re: Prokimen]
|
|
| Автор |
izz () |
| Публикувано | 02.11.13 00:47 |
|
|
Няма случайни неща. Вие определено сте грамотен и тази грешка показва една друга реалност за онзи персонаж. Хубаво, че имате вяра в него, аз не я споделям, но безнадеждни случаи няма, може да се покаже достоен, дай Боже.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
