|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 "А за оня ден и час никой не знае"
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 06.05.10 11:28 |
|
|
А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. (Марк 13:32)
Казаното касае човешката воля на Христос, която Той възприема във "вид" след грехопадението, която е - казано по светски - "продукт" на падналото* човешко естество. Иначе казано, до Въкресението, човешкото естество на Христа Бога е трябвало да бъде изиптано, както всеки един човек. Иначе казано, Човекът Христос е можел и да не се подчини на Божията Воля. Едва след Възкресението, се извършва пълното обожествяване на човешката Му природа, в която в е ч е телесно обитава всичката пълнота на Божеството.
Едва след Възкресението Христос е съвършен и по човечество. Ако човешката Му природа би била съвършенна още преди Възкресението, то не би следвало да претърпява смърт. Така и волята Му, е била несъвършена, неосенена напълно от Божествеността.
Това е мое, частно становище. Можете ли да предоставите други тълкувания ?
*
Редактирано от Eжko_ на 06.05.10 11:30.
| |
|
Тема
|
 Re: "А за оня ден и час никой не знае"
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
kaмъчe () |
| Публикувано | 06.05.10 15:16 |
|
|
"А за оня ден и час никой не знае" - тук аз разбирам буквално точният момент на Христовото пришествие. Условно може и да се отнесе за телесната смърт, не знаем, кога точно ще напуснем телата си.
В твоето тълкувание не виждам никаква връзка със стиха.
| |
|
Тема
|
Re: "А за оня ден и час никой не знае"
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
Tимoтeй (монах в света) |
| Публикувано | 06.05.10 15:37 |
|
|
Мисля, че това е ерес.
Христос е съвършен Човек и съвършен Бог едновременно.
Че не знае за Края на света го е казал КАТО ЧОВЕК.
И на други места говори само като Човек.
| |
|
Тема
|
Re: "А за оня ден и час никой не знае"
[re: Tимoтeй]
|
|
| Автор |
glishev (Immoderatus) |
| Публикувано | 06.05.10 15:58 |
|
|
Затова по тия работи е добре да не се разсъждава много - и така може да е ерес, и иначе. За мен каквото Христос знае, знае го. Той в крайна сметка е цялостна личност. Понеже е и Бог, трябва да знае всичко. А пък от друга страна, ето какво е казал... като умрем, ако е рекъл Господ, ще разберем.
Expellendus est Staurius
| |
|
Тема
|
 Re: "А за оня ден и час никой не знае"
[re: glishev]
|
|
| Автор |
Tимoтeй (монах в света) |
| Публикувано | 06.05.10 16:21 |
|
|
А, не така...
Отвори Догматическото богословие и ще прочетеш точно и ясно. Това, което аз съм преписал.
Нима Бог може да се моли на Бог и то Единосъщен?! Христос се моли като човек и така нататък...
| |
|
Тема
|
Re: "А за оня ден и час никой не знае"
[re: Tимoтeй]
|
|
| Автор |
glishev (Immoderatus) |
| Публикувано | 06.05.10 21:59 |
|
|
Сигурно си прав и за това. Въпросът е в друго - за празното умуване, към което така и така имам достатъчна склонност.
Expellendus est Staurius
| |
|
Тема
|
Re: "А за оня ден и час никой не знае"
[re: Tимoтeй]
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.05.10 10:53 |
|
|
В отговор на:
Че не знае за Края на света го е казал КАТО ЧОВЕК.
Нали и аз това казах - казва го в момент, когато все още Човекът Христос не е п р о с л а в е н като съвършен Син Човечески, а това става след Възкресението [Виж Йоан, 7:39], откогато двете Му природи са съединени в съвършено Единство тъй, щото е "неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно познаван (тъй че със съединението никак не се разтуря единството на двете естества, но - нещо повече - запазва се свойството на всяко едно естество и се съединяват в едно лице и една ипостас), - не на две лица разсичан или разделян, но единият и същ Син и Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо време пророците за Него (учеха), както Сам Господ Иисус Христос ни научи и както ни предаде Символът на нашите отци."
Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.)
[8:28] А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
[8:29] Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
[8:40] А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога.
Човешката воля на Христа Бога се подчинява на Божествената, а угодно било на Бога, Христос да стане съвършен и като Човек след изкупителната Му Жертва, когато, побеждавайки Ада и смъртта, като вече възкръснал от мъртвите, Му се дава всяка власт на Небето и на Земята - Власт, каквато Той изначално има като Господ Вседържител.
Редактирано от Eжko_ на 07.05.10 10:59.
| |
|
Тема
|
Като съвършен човек ли Се е родил ?
[re: Tимoтeй]
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.05.10 11:55 |
|
|
В отговор на:
Мисля, че това е ерес.
Христос е съвършен Човек и съвършен Бог едновременно.
След прославлението Му като Човек - да, но преди това ?
Като съвършен човек ли Се е родил ? Ако беше така, нямаше да носи наследството от грехопадението, заради което - макар и безгрешен - претърпя смърт. Или ?
Из Посланието на св. ап. Павел до Евреите -2:5
"но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт [телесна - тоесть, като човек умира, а не като Бог и Господ - Велика Тайна] биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички." *
От Лука свето Евангелие
"А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него." [2:40]
От Йоан свето Евангелие
Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. [3:30]
Растежът по отношение на какво е, ако не за да стане съвършен Син Човечески ? Понеже, Божието съвършенство Той го има изначално. Или ?
*
Редактирано от Eжko_ на 07.05.10 12:00.
| |
|
Тема
|
Re: Като съвършен човек ли Се е родил ?
[re: Eжko_]
|
|
| Автор |
Tимoтeй (монах в света) |
| Публикувано | 07.05.10 14:11 |
|
|
По тази човешка логика, щом Христос е умрял, защото не бил съвършен човек и така станал съвършен, то тогава къде остава изкуплението на човешкия род?
Нали точно поради това, че Той като съвършен Човек умира за да изкупи греха на Адама?!
| |
|
Тема
|
"длъжен бе да прилича по всичко на братята"
[re: Tимoтeй]
|
|
| Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 07.05.10 15:20 |
|
|
В отговор на:
По тази човешка логика, щом Христос е умрял, защото не бил съвършен човек и така станал съвършен, то тогава къде остава изкуплението на човешкия род?
Нали точно поради това, че Той като съвършен Човек умира за да изкупи греха на Адама?!
Не, не е така.
Да, Човекът Христос отстоява на греха до край, но съвършен Син Човечески Той става едва след Възкресението Си.
Нека пак да си припомним нещо твърде съществено и да го запомним веднъж завинаги: това, че Бог, ставайки човек, възприел човешката природа след грехопадението. Във Възкресението, обаче, се извършило п ъ л н о т о обожествяване на човешката природа на Иисуса Христа.
Но да се върнем към първото - защо Господ Иисус Христос, ставайки човек, приема доброволно да носи последствията на грехопадението на дядо ни Адам ?
Казано е, че "Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи"(2Кор 5.21).
И пак:
Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта [Рим., 8:3]
Арх. Иеротеос Влахос в книгата си "Православната духовност - кратко въведение", в гл. 4-та - Степени на духовно съвършенство - пише следното:
"Христос възприел ц я л а т а човешка природа в пълнота, защото това, което не е възприето, остава неизцелено, а само това, което се съединява с Бога, се лекува и спасява. И доколкото целият Адам е съгрешил, и цялата човешка природа станала немощна (паднала), то трябвало тя да бъде възприета цялата (то есть, като паднала), за да бъде излекувана. В това учение на св. Григорий Богослов виждаме, че изцелението на човешкото естество е станало с въчовечаването на Сина, и затова Христос е действително Лекар и Изцелител на човека."
Казано с думите на един православен рождественски химн: “Споделяйки изцяло нашата бедност, Ти обожестви нашата земна природа като се съедини с нея и участва в нея”. Христос сподели с нас смъртта, а ние споделяме Неговия живот. Той “понизи” Себе Си, а ние се “въздигнахме” в Него. Божието снизхождане прави възможно човешкото възхождане. Свети Максим Изповедник пише: “Неизказано Безкрайният се ограничи, докато крайното се разшири до степента на безкрайното”.
Редактирано от Eжko_ на 07.05.10 15:30.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
