Бог отец, Бог син и Бог дух са три лица в единство...св. Троица. Тогава как да се обясни молитвата на Исус в Гетсиманската градина...?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трите лица "в единство", са и и три лица "в любов помежду си".
Христос освен божествена, притежава и човешка природа/ипостас.
"По божество Той е единосъщен на Бога, а по човечество – единосъщен на хората. Във всичко Иисус Христос е подобен нам с изключение на греха-Той е безгрешен. Но какго всеки човек, изпитвал глад и жажда/ср.Марк 11:12, Лука 4:2/, потребност от сън/ср.Мат.8:24/, подложен бил на страдания и смърт/ср.Мат.26-27гл./. Той преживявал свойствените на човека душевни състояния на любов и състрадание, скръб, гняв и радост."
Като Син Божи на кого може да се моли, освен на Своя Отец.

Хм, с това “Аз и Отец едно сме” наистина е много озадачаващо..

Science flew man to the moon, religion flew man into the twin towers.

Въпрос и на тайна са тези работи!

Има развитие в обожествяването на Исус в каноничните евангелия; посоката е от Марк, през Матей и Лука, до Йоан.

Ето двата крайни случаи, които дефинират рамките на въпроса за богочовешките апсекти на Исус при молитвата му по време на страстната седмица.

Марк 14:32-36

"Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти."

При най-ранната версия (на Марк), Исус се отдалечава не само от народа, но и от учениците си за да остане насаме в тази най-прискърбна просба към Своя Отец; Исус туй е представен като най-човешки и несведущ за Божията воля.

Съвсем различно е описана тази молитва в най-късната канонична версия, йоановата:

Йоан 12:27-30

"Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас."

В тази версия не само че Исус не е отдалечен от народа, но и съвсем явно Той отправя молитвата си на глас сред тълпата, с цялата й разнородност и чудения, за да бъде чут и обсъден; и най-важното: още предварително е напълно уверен, че ще бъде жертван за Божия прослава. Точно в това евангелие Той е цитиран да казва "Аз и Отец едно сме" (10:30) и в съзвучие с тази нагласа е представен като познаващ много добре волята на Онзи, с Който са едно. Без агония, без жалване, без изолация, без скромничене.

Ср. също с Матей 26.36-46 и Лука 22.39-46, които са нещо като средни случаи между тези две крайности.

Попско чедо, дяволска унука. (народна пословица)

Ти и твоите родители едно семейство ли сте?
За да го обясня с прости думи.
А с Иисус нещата са малко по-сложни, понеже е едновременно Бог и човек.
На литургията едновременно е жертвата и жертвоприносителя - принасян и принасящ, сам се заколва и жертва за нас.

Точно така. Пък и не можем да проникнем в дълбочината на Божествения промисъл, ако сам Господ не ни открие.

Обърнете внимание как Иисус се моли на своя Отец: като примерен мюсюлманин!

Обяснете ми защо и откога нито един християнин не се моли така на Бога.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Всеки ден така се молим, моля ти се!

И на вас не ви е много ясно, демек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите