ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free

Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 07:21 02.09.14 
Религия и мистика
   >> Православие
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема Дарбите и плодовете на Светия Дух  
Автор Prokimen ()
Публикувано27.02.10 16:28



"Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деяния на свв. Апостоли 2:38).


При кръщението си, всеки православен християнин бива миропомазан с формулата «Печат на дара на Св. Дух». За православните християни, ако кръщението чрез опрощаване на греховете ни избавя от духовна смърт, миропомазването ни дава сили за духовно укрепване във вярата.


Миропомазването или т.н. «конфирмация» при римо-католиците е отделно от самото кръщение. Ако правилно схващам протестантското вероучение, за последователите на Мартин Лутер, които нямат тайнства, не е достатъчно само водно кръщение, но болшинството приемат християнската си утвърденост след т.н. «духовно кръщение».

Въпросът ми е как трябва да възприемаме дара на Св. Дух или осеняващата ни благодат – като наша заслуга или като Божие волеизлияние?

Може ли човек да изпроси плодовете на Св. Дух или те му се дават когато това бъде угодно на Бог?

Как да тълкуваме апостолските думи: "Всичко това го произвежда един и същият дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска" (1 Кор. 12:11). Означават ли тези думи на апостол Павел, че ние не можем да искаме от Бог да ни подари говорене на езици, тълкуване на езици и всичко останало, а да чакаме Бог да ни удостои един ден с тези плодове?

Може ли човек да принуди Бог Той да направи нещо само за това, че на човек му се иска това?

В този контекст ли да тълкуваме евангелските думи: "Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на онзи, който хлопа, ще се отвори. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?" (Мат. 7:7-11).

Нали Самият Христос казва: "... ще даде Дух Светий на ония, които Му искат" (Лук. 11:13).

Става ли реч за един или много от даровете на Св. Дух или за православното разбиране на благодатта на Св. Дух, която е несравнимо по-богата от определен дар, които някои представители на протестантските разновидности просят от Бог като доказателство за тяхното "кръщение в Св. Дух".

Подобно искане на определен дар не е твърде плътско искане, според думите на ап. Павел: "... защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото"

Тъждествени ли са ревността по даровете на Св. Дух с искането на определен дар?

Редактирано от Prokimen на 27.02.10 16:58.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор feline (felis tigris)
Публикувано27.02.10 18:51



Уважаеми Прокимен, Вие със сигурност можете най-добре да отговорите на тези въпроси. Все пак смятам, че причината да ги задавате е да видите какво мислят другите.



На този Ваш въпрос: "Въпросът ми е как трябва да възприемаме дара на Св. Дух или осеняващата ни благодат – като наша заслуга или като Божие волеизлияние?" отговорът е зададен в цитата от Деян. 2:38, а именно: "... и ще приемете ДАРА на Светаго Духа".

Един дар не се дава по заслуга, нали? Иначе не би бил дар, а заплащане.

"Може ли човек да изпроси плодовете на Св. Дух или те му се дават когато това бъде угодно на Бог?" - даровете безспорно се дават по Божие усмотрение, като единственото задължително условие е налично покаяние /отвръщане от греха към правдата/ и правилна вяра. Бог не дава нищо на самовлюбени хора, които биха се възгордели от Неговите дарове, сякаш са тяхна заслуга.

Всъщност в покаянието е ключът към всичко.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано28.02.10 08:49



В " Православно догматическо богословие" от Д. Митев са набелязани прегледно различните концепции по въпроса.
Част от православната идея по въпроса е:

" Тя (благодатта - бел. моя) се дава даром и не зависи от никакви заслуги на човека а само от Благият и Свят Божи Промисъл. Евангелската благодат (тя се различава от общопромислителната благодат - бел. моя) е насочена към всички, които искат да се спасят ( 1Тим. 2:4; Еф. 2:8)."

Според мен, трябва да се гледа антиномично на първото изречение, в смисъл, че като заслуга (т.е. зависи и от заслуги, даването...), условно казано, може да се отчете самото (правилно) искане за спасение, за което е написано във второто изречение!
В крайна сметка, Божията благодат е дар, който се придобива!... Официалните тайнства имат повече символичен смисъл на общественото подпечатване и признаване на тази възможност!

http://prikachi.com/users/refab/95A.jpg


Тема "всичко е Бог, Който прави да расте"нови [re: _maycal]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано28.02.10 11:57



"Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля" (Филип. 2:13).






Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: feline]  
Автор Prokimen ()
Публикувано28.02.10 12:13



В отговор на:

...Прокимен, Вие със сигурност можете най-добре да отговорите на тези въпроси. Все пак смятам, че причината да ги задавате е да видите какво мислят другите...




Истина е, че бих желал да прочета мнения на протестанти и православни. Провокира ме да отворя тази тема един текст на протестантски автор. Многократно се питах дали авторът не е православен, но той си е протестант и отправя в статията си критични забележки към свои едноверци.

Иначе, обичам провокацията и провокациите на другите ме вдъхновяват. Недостатък ми е, че мисълта у мен тече по-бързо от изговарянето или записването й. Това е причината да преправям началния си постинг, който в самозародиша си бе адресиран към протестантите, а пишейки го, съзрях някои аномалии в православната ни действителност. В контекста на поставените въпроси към протестантите се открояват православните спорове за "канонична" благодатност и безблагодатност, т.е. твърдо задължение към Бог кого да облагодати и кого да лиши от благодат по силата на човешките ни капризи.

В отговор на:

...Всъщност в покаянието е ключът към всичко.




И да и не, макар Евангелието да ни учи да казваме едно от двете. Можем ли да нарушим догмата за единството на Църквата, ако признаем, че всеки, който се кае е потенциален съсъд на благодатта? Покаянието не е патент на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, а извън нея не може да има благодат и святост.

Редактирано от Prokimen на 28.02.10 12:34.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: _maycal]  
Автор Prokimen ()
Публикувано28.02.10 12:28



В отговор на:

" Тя (благодатта - бел. моя) се дава даром и не зависи от никакви заслуги на човека а само от Благият и Свят Божи Промисъл. Евангелската благодат (тя се различава от общопромислителната благодат - бел. моя) е насочена към всички, които искат да се спасят ( 1Тим. 2:4; Еф. 2:8)."




Съгласен съм със споделеното от Вас съждение. Всички сме призвани да станем съсъди на благодатта и насилвайки себе си, да наследим Царството Небесно.

Не ми е известен труда на Д. Митев и ако е възможно, бих желал да го придобия.

Колкото и провокативно да прозвучи, държа да подчертая, че съм далече от каквато и да била провокация. На фона на новозаветния цитат бих искал да изясня за себе си мъглявата абсурдност на православните ни прения кой е благодатен и кой не е благодатен. Този въпрос се разрешава от догмата за единството на Църквата, но едва ли ще се стигне до ясно становище кой в крайна сметка е в Църквата и кой е извън нея.

Христос прие кръщение не от представител на официалната старозаветна църква, а от "сектанта" Йоан Кръстител. Ако последният не е бил съсъд на благодатта, то би ли могъл да види Богоявлението?

С този си риторичен въпрос не искам да кажа, че човек трябва да излезе от истинската църква - Православието, за да му се отворят духовните очи и да види Бог. Същевременно, аз съм убеден за себе си, че официалната църковна видимост в наше време не спасява никого, макар и да държи в ръцете си "кранчето" за спиране и пускане на благодатта Божия, т.е. да има власт над Бог кой да е благодатен и кой безблагодатен.



Тема Много добре е представен въпросътнови [re: Prokimen]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано28.02.10 16:50



за благодатта в забележителната книга "Една нощ на Света гора" от митрополит Иеротей Влахос. Там тя е разгледана и характеризирана предимно от позициите на практическият опит на православните подвижници, в резултат на което се е получила забележителна спойка произтичаща от този опит и от високите богословски позиции на автора и стареца от книгата, каквато спойка, впрочем, е единствено приемлива и удоволетворяваща!

А книгата на Димитър Митев, "Православно догматично богословие" е учебно помагало (аз не съм, обаче, студент по богословие!

) и е много хубава, прегледна и на високо ниво, според мен, както и другите две книги на този автор. Мисля, че в момента я няма по книжарниците - като всяко хубаво нещо, както обикновено, за съжаление. Моят екземпляр е издание на "Фабер", Велико Търново, тел. 062 35 256. Под редакцията на проф. д-р Т Коев е.

http://prikachi.com/users/refab/95A.jpg

Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано28.02.10 17:01



Позамислих се по въпроса, който повдигаш и стигнах до някои "еретични" мисли.

Струва ми се, че и в трите деноминации има различни видове Божия благодат...

При православните е ясно - при тях благодатта е най-пълна, особено за тия, които спазват канона и имат смирение и покаяние - и дела.

Католиците имат също благодат - застинала, както казва светител Серафим Соболев.

Но и протестантите сякаш и те не са лишени от благодат - поне така на мен ми се струва - виждам в някои пастори благодат Божия за правилно говорене и пояснение на Божия Закон - тъй Господ дава възможност дори и на протестантите да повярват на Словото и да тръгнат против своя грях и да се насилят по изпълнението на Закона на Божията любов.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор feline (felis tigris)
Публикувано28.02.10 20:44



"Същевременно, аз съм убеден за себе си, че официалната църковна видимост в наше време не спасява никого, макар и да държи в ръцете си "кранчето" за спиране и пускане на благодатта Божия, т.е. да има власт над Бог кой да е благодатен и кой безблагодатен."

Приемам, че казвате това с ирония, нали Прокимен? Защото благодатта е Божия, тоест принадлежи Нему и Той Е, Който я дава на Църквата. И ще я дава дотогава и дотолкова, доколкото Църквата е стълб на Истината, тоест живее и ходи в Истината на Благовестието.

Към Тимотей: има логика в това, което казваш. Ако Бог дава благодат и на католици и протестанти то е само дотолкова, доколкото те са в Истината. Ние знаем, че те имат сериозни проблеми и ереси, но доколкото все пак държат известна част от истината, дотолкова явно Бог им дава и благодат - та дано биха я постигнали напълно /протестантите/ и се върнали към нея /католиците/. Това си е мое частно мнение, де, може и да греша.

Иначе- благодатта и истината вървят винаги ръка за ръка и не може да има пълнота на благодатта без пълнота на истината.

Редактирано от feline на 28.02.10 20:46.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор lampion ()
Публикувано01.03.10 19:57




Може ли човек да изпроси плодовете на Св. Дух или те му се дават когато това бъде угодно на Бог?



Духът, дава плодове(даровете) според както му е угодно.Иначе човек може да изпроси Святия дух в искрена молитва към Бога,но даровите се дават, според волята на Бога.

Човек трябва да знае и как да иска.Има и определени условия.


Въпросът ми е как трябва да възприемаме дара на Св. Дух или осеняващата ни благодат – като наша заслуга или като Божие волеизлияние?

Самия Свят Дух е дар;дело на бладодатта божия.

Галатяни 3
2. Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?



Може ли човек да принуди Бог Той да направи нещо само за това, че на човек му се иска това?

Може,човек да поиска,само това което му е позволено.Доброто искане е съобразно с Божита воля.

Тъждествени ли са ревността по даровете на Св. Дух с искането на определен дар?

Нe разбирам добре въпроса!!

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.

Редактирано от lampion на 01.03.10 23:04.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Sisilia ()
Публикувано01.03.10 20:50



На всеки един от нас му се иска да почувства Божията благодат, но тя не е нещо, което ни принадлежи, благодатта е дар на Св.Дух, изпращан от Бога.

Ако се обърнем към Бога и Го търсим, ако истински се покайваме за греховете си и Му благодарим, ако сърцето ни е свободно за Него, ако с внимание и умиление се молим....!?



Редактирано от Sisilia на 01.03.10 20:54.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Sisilia ()
Публикувано03.03.10 18:32



В един от химните си св.Симеон Нови Богослов прославя тайнствено съединяващия се с нас и възлагащия ни пълнотата на Св. Дух така:

"Благодаря Ти, че като същински Бог над всичко Ти стана един дух с мен, неслитно, неотменимо и сам стана в моите очи всичко и във всичко: неизказана храна, доставяна даром, която неспирно се излива в душата ми и обилно тече в кладенеца на сърцето ми: одежда, която блести, покрива ме, пази ме и изтребва демоните, пречистване, което ме измива от скверното с непресекващи и свети сълзи, подарени от Твоето присъствие у приемащите Те.

Благодаря Ти, че стана за мен ден невечерен и слънце незалязващо -
Ти, Който няма где да се скриеш. Та Ти никога от никого не си се крил,
никога от никого не си се гнусил, но когато не желаем да дойдем при Теб,
ние сами се скриваме от Тебе."



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Sisilia]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано03.03.10 21:22



Това, което си цитирала от свети Симеон Нови Богослов е мнаистина прекрасно:

Благодаря Ти, че стана за мен ден невечерен и слънце незалязващо -
Ти, Който няма где да се скриеш. Та Ти никога от никого не си се крил,
никога от никого не си се гнусил, но когато не желаем да дойдем при Теб,
ние сами се скриваме от Тебе.


Не разбирам само едно. Защо, когато това го пише православен светец е истина, а когато пишещият е индийски джнани, мюсюлмански суфий, католически мистик и т.н. същото се оказва опасна заблуда?

Честно казано, аз недоумявам кое е по-важно: пръстът, който сочи към Слънцето или самото Слънце?

Са се обожествява конкретния пръст, който сочи към слънцето и да се приравнява по значение със самото него е не само глупаво; това си е чисто идолопоклонство!

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Aлekc]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано04.03.10 09:44



"Не разбирам само едно. Защо, когато това го пише православен светец е истина, а когато пишещият е индийски джнани, мюсюлмански суфий, католически мистик и т.н. същото се оказва опасна заблуда?"

Става дума за степен на вероятност за изпадане в заблуда, прелест!.. Предполага се, че православно християнските мистици би трябвало да са най-незаблудени!



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: _maycal]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано04.03.10 10:30



Това ми е ясно.

Но аз питам: може ли някой да се заблуди в ясен безоблачен ден на пладне дали слънцето свети или не?

Заблудата, прелестта винаги е свързана със състояния на екзалтация, които не са част от останалия ни нормален душевен живот.

Но свети Симеон Нови Богослов описва Божието присъствие като непрекъснато наличен постоянен и основен фон на всичи други наши преживявания, като ден невечерен и слънце незалязващо.

Средновековният поет-мистик Ангелус Силезиус заявява:

Душата с две очи е: едно за света,
а с другото по-късно съзира Вечността.


Когато това око, с което душата вижда Вечността се отвори, човек констатира, че Бог няма где да се скрие и никога от никого не си се крил.

Причината да не живеем непрекъснато във вечното Божието присъствие и Светлина е че ние сме пренасочили нашия взор в обратната посока.

Бог е най-нежната и ненатрапчива реалност. Той е дал пълна свобода на избора на човека: ако се устремиш към мрака, ще се озовеш в него.

Когато не желаем да дойдем при Теб, ние сами се скриваме от Тебе.

Когато отново закопнеем за Вечната светлина на Божието присъствие и трайно насочим духовния си взор към "изгубения рай", тогава Бог отново ще ни се разкрие защото Бог няма где да се скрие и никога от никого не се е крил.

Всъщност аз непрекъснато пиша в тези клубове именно за тази единствено важна промяна във посоката на волята ни.

Вместо към света на времето, нашата воля трябва да се насочи трайно и завинаги към Вечността, която постепенно ще се изпълни центъра на нашата личност със своето чисто духовно сияние, и чрез нас ще озари с божествена светлина мрачния сам по себе си земен свят, в който съществуваме за кратко.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 04.03.10 12:37.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Aлekc]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано04.03.10 12:15



Прочети "Болна и здрава мистика" от Алхим. Серафим Алексиев, за да си изясниш по-добре някои понятия, те съветвам.

Впрочем, струва ми се, че бъркаш екстаз с екзалтация!... Религиозният екстаз е нещо приемливо, екзалтацията - не!("Заблудата, прелестта винаги е свързана с екстатични състояния, които не са част от останалия ни нормален душевен живот. "



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: _maycal]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано04.03.10 14:06



Което е вярно, е вярно. Вече коригирах израза си екстатични състояния с много по-точното и недвусмислено състояния на екзалтация.

По същество това не променя нищо. Още преди години бях чел един много впечатляващ текст от свети Симеон Нови Богослов по този повод, в който имаше изброени и конкретни примери за нездрава мистика, която в наше време по-скоро представлява интерес за психопатологията и психиатрията, а не за религията и философията.

Ще прегледам и книгата на архим. Серафим Алексиев, която ми препоръча.

Ти обаче не схващаш, че степените на Богопознание са безбройно много, но когато в човек се пробуди дори най-слабия усет за Бога, за този Жив Бог, за това слънце незалязващо, което живее в сърцето му и няма где да се скрие и никога от никого не се е крило, той вече и да иска не може да копнее за нищо друго, освен за все по пълно и интензивно потапяне в този вечен праизвор на всичко съществуващо.

От този момент нататък сам Бог привлича, подобно на магнит, все по-силно търсещия директно към себе си, поради което всеки опит за външна намеса в този дълбоко личен и интимен духовен процес е нежелателен и дори противопоказен.

Религиозната истина никога не е била и по принцип не може да бъде монопол на която и да е земна верска институция, въпреки, че през последните две хилядолетия много подобни земни институции с религиозен характер са се опитвали със сила да заставят хората да приемат създадените от нея свещени клишета за висша форма на религиозно познание.

Днес обаче вече е ясно, че това повече не е възможно. Религиозните институции в цял свят бързо деградират в морално и организационно отношение. На тях се гледа най-вече като на институции имащи историческа, морална и социална значимост, но съвсем не като на пазители на някакво висше духовно познание.

Паралелно с това интересът към духовното познание се засилва, и преди всичко интереса към хора, които очевидно са имали наистина някакъв по-дълбок автентичен духовен опит.

Безспорно споделеният автентичен личен духовен опит от свети Симеон Нови Богослов, свети Иван Рилски и много други знайни и незнайни православни подвижници представлява огромна ценност и интерес за цялото човечество.

Но далеч не само техният опит представлява подобен интерес. Призвани духовни търсачи с чисто сърце и насочено директно към Бога устремление е имало във всички епохи и сред всички народи.

И когато настъпи времето ще видиш как вечните истини, достъпни доскоро само за малцина призвани, ще започнат да преобразяват постепенно духовния живот на цялото човечество и всички вярващи в която и да е конкретна сериозна църковна традиция ще видят в разкрилата им се по нов и универсален начин религиозна истина най-съвършената и дълбока изява на тяхната собствена вяра.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Aлekc]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано04.03.10 16:07



" слънце незалязващо, което живее в сърцето му и няма где да се скрие и никога от никого не се е крило"

Само по себе си е "слънце незалязващо", но благодатта е нещо, което по правило при човека идва и си отива , после пак идва ( евентуално) и т.н.

По този повод:

"Който не мрази озарението,
действеността и помрачението,
когато идват, нито мечтае
за тях, о, Пандава, когато ги няма,

......................................................
......................................................

Надмогнал трите природни сила,
се слива с Едното - Вечният брахман.

Защото аз* съм дом въплъщение
на нерушимият безкраен брахман
на абсолютната вечна правда,
на неизчерпаемото блаженство."

Бхагавадгита 14:22,26,27

* Слага се акцент на персонализацията на "всепроникващата реалност, основа на битието (материално и нематериално), тоталната негова същност- брахман



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: _maycal]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано04.03.10 16:40



След като дори самият Иисус възклква на кръста:

Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

какво остава за нас, които дори не сме синове Божии...

Но все пак правилото си остава да важи за всички:

Докато не увиснеш на кръста, не можеш да възкръснеш!

Поради това вярата ни в Бога и във вечния живот трябва да бъде безгранична, ако наистина искаме да съумеем да пресечем по сухо Червено море и да достигнем до вечната Обетована земя.



Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 04.03.10 16:54.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Aлekc]  
Автор Roxy (bittersweet)
Публикувано04.03.10 16:53



Ами бай Лазар?



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Roxy]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано04.03.10 16:57



Възкресението на бай Лазар е само телесно, а не духовно.

Просто е бил изтръгнат от клиничната смърт, в която е бил изпаднал, и си е поживял още известен брой години като обикновен земен човек...

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Aлekc]  
Автор Sisilia ()
Публикувано04.03.10 20:43



Не разбирам само едно. Защо, когато това го пише православен светец е истина, а когато пишещият е индийски джнани, мюсюлмански суфий, католически мистик и т.н. същото се оказва опасна заблуда

Несъмнено всички религии представляват интерес, но само християнството може да отвори на човека небето.

Единствено Господ Иисус Христос знае какво ми е.





Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: _maycal]  
Автор Kaлoмaин (горгона Медуза)
Публикувано04.03.10 21:01



Религиозният екстаз е узаконена езкалтация.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Sisilia]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано04.03.10 23:24



Нима наистина смяташ, че преди появата на християнството, Небето е било затворено за всички хора?!

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Aлekc]  
Автор Sisilia ()
Публикувано05.03.10 20:46



Преди появата на християнството хората са страдали поради невъзможността от истинско духовно общение с Бога, за да бъдат щастливи.

Буда, когото боготвориш, се обръща към човека за да го освободи от страданията, но това негово учение освобождава човека от познание за Бога, като Личност и Творец.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Sisilia]  
Автор Kaлoмaин (горгона Медуза)
Публикувано05.03.10 20:52



Това ни връща на въпроса от една съседна тема - защо тези хора са били лишени от спасение? Не е ли много по-логично да се приеме, че не са били лишени от възможност за истинско духовно общуване с бога, но други хора не признават правото им на такова, защото противоречи на вярванията ми. (не "вяра", а "вярване")



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Kaлoмaин]  
Автор Prokimen ()
Публикувано06.03.10 11:38



В отговор на риторичния въпрос на Алекс :

В отговор на:

Нима наистина смяташ, че преди появата на християнството, Небето е било затворено за всички хора?!




Библията не свидетелства за затворено небе.

Четейки съжденията на Kaлoмaин:

В отговор на:

Това ни връща на въпроса от една съседна тема - защо тези хора са били лишени от спасение? Не е ли много по-логично да се приеме, че не са били лишени от възможност за истинско духовно общуване с бога, но други хора не признават правото им на такова, защото противоречи на вярванията ми. (не "вяра", а "вярване")




Иска ми се да задам въпрос дали всички имаме еднакво разбиране за спасението? Ако човек разбира материално спасението, то не би ли било ужасно разочарование да не получи материалното си блаженство и всички останали илюзорни представи?

Боя се, че много ревностни православни ще се окажат първи в разочарованието си и дори да попаднат на най-първата линия пред Престола на Триединния Бог, едва ли ще се почувстват спасени, ако земният им духовен настрой е повреден и с повредата си са влезли във вечността. Колко по-нещасни биха били друговерците, за които Христос не говори нищо. Не би било същинско мъчение да съзерцават непристъпната светлина на Триединия Бог, когато са очаквали други неща като мохамеданите, например?



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: feline]  
Автор Prokimen ()
Публикувано06.03.10 11:58



В отговор на feline

В отговор на:

"Същевременно, аз съм убеден за себе си, че официалната църковна видимост в наше време не спасява никого, макар и да държи в ръцете си "кранчето" за спиране и пускане на благодатта Божия, т.е. да има власт над Бог кой да е благодатен и кой безблагодатен."

Приемам, че казвате това с ирония, нали Прокимен? Защото благодатта е Божия, тоест принадлежи Нему и Той Е, Който я дава на Църквата. И ще я дава дотогава и дотолкова, доколкото Църквата е стълб на Истината, тоест живее и ходи в Истината на Благовестието.




Иронията не ми липсва, но аз сериозно размислям над споделеното си съждение и все по-усилено вярвам в написаното. Дано съм в състояние на изкушение. За момента смятам, че църковният ни живот не допринася за спасението на който и да било. Определено смятам, че духовният настрой е неправилен и само чудо би могло да просвети отделни личности. За "кандидатите" да станат съсъди на благодатта се иска определена грамотност и реален стремеж към одухотворяване, т.е. лична аскеза. Масовите мероприятия нямат никакво значение в душеспасението. Човек може да е всеки ден на богослуженията, може да обикаля родните манастири и да си въобразява, че като пчела събира благодат, може да прави щедри дарения и да прегъва гръб като млада фиданка пред владиците, да търчи от курбан на курбан и в крайна сметка да си остане чисто и просто полуезичник, човек с увредена мистика и никаква одухотвореност. Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване. Такъв може да се забележи само у старокалендарците. Друг въпрос е доколко този им стремеж към ограмотяване и одухотворяване ще е плодоносен, ако вероучението им е еретично.

(под "старокалендарци" разбирам преди всичко и най-вече българските киприанити, които са най-многобройни и административно и финансово - завидно устроени).


В отговор на lampion:

В отговор на:

Тъждествени ли са ревността по даровете на Св. Дух с искането на определен дар?

Нe разбирам добре въпроса!!




Първоначалната идея на темата беше поглед към протестантската духовна "съкровищница". В този контекст се питах дали за протестантите е тъждествено човек да преуспява в дорбродетелния живот, богатейки с плодовете на духа и искането на конкретен дар на духа - като проговорване на езици или дар на тълкуване на онова, които други говорят неразбираемо.

Според Писанието, плодовете на духа са:

* Галат. 5:22-23 А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра.

* Ефес. 5:9 плодът на Духа: доброта, правда и истина (в българския превод на двата цитата "дух" е написано различно - с малка и голяма букви. В гръцкия текст е употребена една дума).

* Рим. 6:22 "вашият плод е святост".

В библейско разбиране, "плодът" се явява Божие творение, проявяващо се по Божия милост (Бит. 1:11; Мат. 5:25).

Отсъствието на плода означава Божие проклятие (Бит. 20:8, 30:2; 1 Цар. 1:5). В метафоричното си значение думата "плод" означава последствие на замисли, желания и постъпки на човека, било те добри или лоши.

Отсъствието на плода е наша отговорност (Мат. 25:21, 23; Марк. 11:13, 21-22).

Наличието или присъствието на плодовете на духа в живота на вярващия християнин означават присъствие на преобразуващото действие на Св. Дух чрез съгласието на човека с волята Божия. Ако човек е действително осъзнат християнин, запознат с книгата за вечен живот, то той би трябвало да не се задоволява с механичното си ходене на богослуженията (православните), но и лично упражнение щото библейските предписания да са ръководно начало в живота му, т.е. плодовете на Духа да намират добра почва за възрастване. Ако го няма налице растежът на плодовете на Духа, тогава имаме една долнопробна игра на шикалки.

Може да се каже, че плодът на духа е резултатът от нашето духовно преображение. Семето на словото Божие = Св. Писание (Слово Божие = Иисус Христос), намирайки в душата ни добра почва и прораствайки в нея, носи плодовете на духа - промяна на нашия характер в съответствие с волята Божия. Плодът произраства от нашата близост с Бог. Всяко отсъствие на съгласуваност между нашите дела и волята Божия е чиста проба игра на християнство и е душеубийствено да се насажда православната заблуда, че с курбаните и очетените хлябове, гащи и комбинезони ще се отворят райските двери на вечността за едно вечно блаженстване с езическата ни нагласа на духа.

Наличието на плодове е прослава на Бог (Иоан. 15:8), а не толкова тържествените богослужения, профанирани в площадни събрания на всевъзможни мафиоти и греховодници.


Кратко казано, плодовете на духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, праведност, истина, святост.

"Божиите дарове и призванието са неотменими"
(Рим. 11:29).

Редактирано от Prokimen на 06.03.10 12:31.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Prokimen ()
Публикувано06.03.10 13:53



« А кога дойде Син Човеческий» (Мат. 25:31) ще въздаде на всеки заслуженото. «И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен» (Мат. 25:46). Несъмнено, Спасителят говори за цялото човечество, върху което се разпростира единният принцип за въздаяние според делата.

«Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?» (Иак. 2:21-22). С други думи казано, «вярата без дела е мъртва» (Иак. 2:20).


Вечно спорният въпрос между християнските деноминации е как в крайна сметка се спасява човек – чрез вярата или чрез делата?

«Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; и не е от дела, за да не би някой да се похвали» (Ефес. 2:8-9).

Всяко добро, което човек извършва, е със съдействащата Божия благодат . Това не означава, че благодатта е механична в човешките добри дела. Наложителна е осъзнатата вяра в изкупителните заслуги на Сина Божи.

Ето я душеубийствената спънка за онези православни християни, които твърдо вярват, че формалното православно кръщение само по себе си е залог за спасението. Ето го непростимият грях на непогрешимата православна иерархия с претенциозното «апостолско приемство» и право да държи кранчето на благодатта, раздавайки го в църковния «супермаркет» за жълти стотинки и солидни банкноти. Грехът е непростим, защото я няма апостолската загриженост за опознаване на вярата, а без това условие се обезсмисля както прословутата приемственост, така и илюзорната убеденост в механичното наследие на вечността или спасението заради купено кръщение без никаква яснота във вярата и неспособност дори да се прочете правилно «Символът на вярата». В този контекст, съвременното официално православие не спасява никого и е време да се събудим от халюцинацията си. Крайно време е маститите богослови, които държат в ръцете си средствата за информация да спрат клюкарските истории с часовници и лимузини, а да се опитат да върнат православния църковен кораб в душеспасителните евангелски води. Всичко друго е от лукавия, колкото и благородно и напредничаво в модернистичен дух да изглежда то.

Ако я има грамотната представа и твърда вяра в изкупителните заслуги на Сина Божи, тогава Бог изпраща благодатта си върху човека за да се пребори с греховете си. Прочее, критерий за благодатност би трябвало да е усърдието човек да живее според Писанието, а не административното надмощие и илюзорната "апостолска приемственост", която в случая е само за осъждане и свидетелство за душеубийството на цял един народ.

Когато волята Божия се съединява с човешката воля, тогава се раждат истински добрите дела. Тогава действително вярата без дела, извършвани с въздействието на Божията благодат и доброто съизволение на осъзнатия и ограмотен християнин, е мъртва. В този контекст «магичността» на причастието няма да просвети потъналите в езичество православно кръстени, нито пък ще им даде наготово познание на Бога, ако те не се потрудят да четат Писанието и богатеят на дела, достойни за истинския християнин. Първостепенен дълг на апостолския приемник е да насади апостолската вяра, а не само да се гордее, че е първа кипра по гощавките и площадните събрания. Вярата в силата на кръщението и тайнствата без делата е мъртва и непогрешимата Църква в лицето на апостолските си приемници убива души, вместо да ги води към вечен живот.

Многознайните братя и сестри протестанти декламират, че човек се спасява чрез вярата си. Други протестанствуващи общности допълват, че спасението е чрез вяра и дела. Днешните «канонични» православни, които единствено държат благодатта казват, че е нужно едно кръщение по православному, безропотно доверие към непогрешимите апостолски приемници, ежедневно причастие без реално знание какво има в Чашата, задължителен курбан на всеки голям празник и спасението е гарантирано.

Древната неповредена православност е вярвала и учила, че човек се спасява с вярата си, чрез благодатта и делата. Това е неразривен триединен акт на духовния живот на човека – истински християнин.

Неопетнената Църква Христова учи, че делата са венец от съчетанието на вяра и благодат. Благодатта е движещата сила, водеща към спасението, но спасението, макар и да се извършва от Бог, то не е без участието на човека
(Втор. 30:19; Сир. 15:14-17).

Човеколюбивият Бог, Който не иска смъртта на човека, му дава Своята възраждаща, освещаваща, оправдаваща и спасяваща благодат (Иоан 1:12-13; 3:5; Тит. 3:5-7; Ефес. 2:5, 8; 1 Кор. 6:11).

Получавайки оправдание и «Духа на осиновение» (Рим. 8:15-16), човек се нуждае от Божията благодат в течение на целия си земен живот в съгласие с назиданието на Спасителя: « Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо» (Иоан. 15:5).
Тази съдействаща за спасението на човека благодат се получава в църковните тайнства, но паки и паки ще повторя, че механично, но със съзнанието на християнин и грамотното осмисляне на свещенодействията:

* покаяние (Мат. 16:19, 18:18; Иоан. 22:20-23; Деян. 19:18)

* причастие (Иоан. 6:51-58; Мат. 26:28)

*елеоосвещение (Иак. 5:14-15)

За получаването на спасяващата Божия благодат е наложителна от страна на човека

*правилна вяра (Марк. 1:15; Иоан. 3:5, 6:47; Рим. 10:9; Евр. 11:6)

*надежда (1 Иоан. 3:2-3; Рим. 15:4; 2 Кор. 3:9-12; Галат. 5:5; Колос. 1:23)

*любов в делата (Мат. 7:19-23, 17:25; Иоан. 5:28-29; Деян. 14:22; Иак. 2:14-26; 1 Иоан. 3:10)

В крайна сметка ние се спасяваме не толкова с вяра и добри дела, колкото по благодатта Божия, която ни е дарувана заради кръстния подвиг на Спасителя. Може да се каже, че правилната вяра и добри дела ни дават достъп за получаване даровете на благодатта (Рим. 3:23-24; 5:15-17; Ефес. 2:6-9; 2 Тим. 3:4-8).

Редактирано от Prokimen на 06.03.10 14:07.



Тема Източникът на добрия плод е Богнови [re: Prokimen]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано06.03.10 15:29



От Йоана свето Евангелие


[15:1] Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.
[15:2] Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
[15:3] Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.
[15:4] Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
[15:5] Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
[15:6] Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
[15:7] Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.
[15:8] С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.
[15:9] Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.
[15:10] Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.


Редактирано от Eжko_ на 06.03.10 15:29.



Тема Re: Източникът на добрия плод е Богнови [re: Eжko_]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано07.03.10 10:49



Е и какво точно по темата искаш ТИ лично да кажеш като нейно продължение!...Освен ако си (доста) съвършен и не говориш от себе си!?





Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор feline (felis tigris)
Публикувано07.03.10 12:22



Съгласна съм с мнението Ви за църковния живот в България, но на свой ред искам да Ви попитам: според Вас каква е причината за неправилната духовна настройка и полуезичеството?

Моето лично мнение е, че Богослуженията на неразбираем език са тази основна причина. Не веднъж съм била свидетел как например на Великденската литургия, някой дядо гъгне нещо абсолютно неразбираемо и народът в черквата, колкото и добронамерен и възпитан да е, тъй като нищо не може да разбере, почва да си приказва, да се върти, да се смее, и цялото събрание заприличва на пазар. Самата литургия на черковнославянски също е доста неразбираема, поради което събраните не могат да участват в нея, даже и да искат. Това е моето мнение, като мирянка, но желая да чуя Вашето като духовно лице.

"Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване." - тук мога да Ви зарадвам - към някои енорийски храмове има курсове по катехизис за желаещите, освен това се издава и доста добра богословска литература. В интернет също може да се намери доста информация за вярата. Слава Богу за всичко това, защото Той не е оставил желаещите да се ограмотяват. Неговата работа няма да пропадне, заради човешко нерадение и безхаберност.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: feline]  
Автор Prokimen ()
Публикувано07.03.10 14:04



Поставеният от Вас въпрос за богослужебния език бе поставян тук от уважаемия _maycal и дискутиран твърде остро.

При всичката ми обич на църковно-славянския език, никога не съм бил против богослужението да се извършва на новобългарски или литературен български език. Самият аз съм служил както на български, така и на други говорими или живи езици. През м. октомври можах да се черкувам в старостилния храм на отците Людмил и Иван в кв. Кралев дол. При тях богослужението е преведено на български и почти всички участваха реално, дори децата.

Моето скромно мнение е, че сам по себе си преводът на богослужението няма да направи присъстващите по-добри богомолци. Молитвата е лична дисциплина и мярка на духовност. Не съм убеден, че преводът ще направи българите по-грамотни във вярата. Православните богослужебни текстове преплитат много библейски картини, за чието осмисляне и молитвено съсредоточване, човек трябва задължително да познава Библията. Докато българинът не опознае Св. Писание, никога няма да разбира богослужението, колкото и разбираемо да е преведено то. Това е моето лично виждане, което не се силя да налагам на никого.

Известно ми е за просветната дейност при някои храмове, но именно в един от първите и най-първи столични просветни центрове не видях душеспасителните плодове от многогодишните просветни трудове. Просветната дейност не бива да се откъсва от пастирското душегрижие или с други думи казано, просвета с требничарско съревнование не може да вървят ръка за ръка. Требите обременяват духовното възрастване и колкото да са християнизирани, те осакатяват духовно, защото заемат мястото на изповедта и причастието.

Българските православни храмове си остават требничарски тържища. Болшинството православно кръстени влизат в храмовете да запалят свещ или да си очетат едно или друго нещо. Ползата от просветната дейност е едно голямо нищо, след като свещениците нямат пастирската добросъвестност да благовестят навреме и без време, при всяка възможност, че не курбанът или очетените гащи ще направи хората щастливи, а реалният християнин трябва да бъде редовен богомолец, спазващ същественото в духовната ни дисциплина - пост - изповед - причастие. Всичко останало е второстепенно и малко ползва душата. Това не го забелязах при последното ми идване в България.

В една църковна канцелария бе влязла една културна жена - преподавателка. Тя искаше да си направи курбан по случай годишнина от катастрофа. Преди година тръгнала за същия храм да оставя стари дрехи за бедните и катастрофирала. Искаше да благодари на Бог по традиционния полуезически начин, предрешен по християнски. Уговорката трая около 10 мин. Тогава забравих, че човек не отива "в чужд манастир със свой устав" и дръзнах да прекъсна разговора с въпрос защо не се причасти на този ден? Грамотната културна трегерка не беше чувала за причастие и ако не бях се намесил най-нахално в диалога, едва ли в близко време щеше да научи какво е причастието и изповедта.

Втората ми нетактичност беше да препоръчам един ден въздържание и да препоръчам най-настоятелно на учителката да се причасти в този паметен за нея ден, след като се изповяда.

Моментално ми показаха "къде зимуват раците", че тези протестантски обичаи не се приемат в православната църква

.

При всичката ми консервативност, всякога съм мислел, че правилата са за човека, а не човек за правилата. Църквата е практикувала всякога т.н. "икономия" снизходително отношение към нарушаване на правилата, стига това нарушение да е в изключителни обстоятелства и да не става правило.

В дадения случай, ако нещата зависеха от мен, бих останал върху настоятелната препоръка за причастието и понеже времето не позволяваше седмичен пост, то за мен еднодневно въздържание би било предостатъчно. В крайна сметка не постът ни прави достойни за светинята. За себе си съм убеден, че ако тази душа се беше причастила в този ден, преживяването й щеше да бъде много по-силно. Излишната формалност ще е несъмнено бреме, което може да охлади душата.

Пастирството е грижа да се доведе човешката душа възможно най - близо до Христа и да се задържи завинаги.

Ако я няма тази огнена загриженост и чувство за отговорност пред Бог за всяка човешка душа, то просветата и преводът няма да възпълнят пастирското душегрижие.

Боя се, че пастирите ни са пренатоварени с треби и задължения към техните работодатели - врачките, които им изпращат клиентура. Пастирите нямат толкова време за душегрижие, колкото отделят за баене на гащи и хлябове.

Мисля си, че за да бъдат просветните усилия плодоносни и душеспасителни, не бива да се изполват модернистичните идеи и принципи, игнорирайки светоотеческия дух. Българската трагедия е, че нямаме духовници, които да познават светоотеческата книжнина или богословие за да насаждат светоотеческия мироглед.

В този аспект ще оприлича новото поколение образовани християни с модернистичен дух на продължително цъфтящи цветя във ваза, но без корен и духовна почва за същинско възрастване. Екзалтацията и празната шумотевица ще заемат все по-силно мястото на добродетелния живот и християнската дискретност.

Модернистите си въобразяват, че правят духовна революция в църковния живот. Без да живеят по християнски, образованите модернисти се силят вече да пишат поучителни статии и да дават уроци на света, бидейки неспособни да спрат спринта на мисълта си от събрание на събрание. Модернистичните сбирки и празнословия изместват аскезата и затова строежът им е на пясъчна основа. Несъмнено, модернистите ще възпитат нов тип вярващи в своите дела и ще привличат към себе си, но де факто ще отдалечават души от Христа.

Християнството е живот и към този живот никой не учи. Всички се стремят да украсят видимостта и да подхранят екзалтираността. Това в светоотечаската книжнина се казва прелъстеност, а Евангелието говори за слепци, водещи слепци.

Когато болшинството православни българи бъдат просветени от модернистите, тогава ще изригнат всевъзможни еретически възгледи и учения. Поне засега неграмотността в България ни предпази от ереси.

Някога, манастирите били бастиони на духовността. Днес няма нито бастиони, нито великани на духа. Ако продължаваме да игнорираме светоотеческата книжнина и да я нямаме за духовно ръководство, то едва ли Христос ще намири вярата неповредена у нас.

Редактирано от Prokimen на 07.03.10 14:13.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Prokimen ()
Публикувано07.03.10 14:29



Има един научен труд за присъждане на магистърска степен на архим. Сергий Страгородски, станал по-късно Сталинов избраник за патриарх на новоучредената православна църква, известна ни под названието «Московска патриаршия». Научното съчинение е озаглавено « Православното учение за спасението». Архиепископ Серафим Соболев е отправил критичен текст, с който доказва, че възгледите на патриарх Сергий Страгородски, споделени в магистърския му труд не са православни или с други думи казано – еретични.

Няма да се спирам върху учението на единия и възражението на другия, който в крайна сметка умира като сергианин. Ще си направя труда да преведа няколко изречения от въпросния магистърски труд.



«Целта за идването (пришествието) в света на Сина Божи, както и целта на цялото (Божие) домостроителство на нашето спасение се състои в това, щото «всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен» (Иоан 3:15), да ни се върне вечният живот, който сме загубили. Проповедта за този вечен живот или за спасението от вечна гибел е главният предмет и задача на цялата апостолска и църковна проповед. «А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име» (Иоан. 20:31). Този вечен живот представлява крайната цел на стремежите на всеки истински християнин, на всеки християнски подвижник ; представлява онова възвишено добро, което дава смисъл на живота в Христа и без което животът би бил безцелен и неясен (1 Кор. 15:30-32). «Блажени Августин казва, че най-възвишеното добро е вечният живот, а най-голямото зло е вечната смърт. Затова трябва да живеем праведно за да придобием първото и да избегнем последното». За да си изясним християнското разбиране за живота за разлика от юридическото, е необходимо преди всичко да определим в какво се състои този вечен живот, какви свойства го правят най-възвишено добро за християнина.

«А вечен живот е това, да познават Тебе, Единого Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа» (Иоан. 17:3) – ето я същността и съдържанието на вечния живот. Св. Василий Велики казва: «Братя, възприемете небесното царство като истинско разбиране на Вечно Съществуващия, което разбиране се нарича в Свещеното Писание живот и блаженство». Според св. Григорий Ниски « за главно начало на задгробното съществуване на душата служи не придобивката на нещо сухо или влажно (т.е. не ползването от някакви чувствени примамливи за честолюбието блага, които непросветеният ум свързва с представата за вечен живот), а разбиране на Божественото естество». Св. Атанасий Александрийски казва, че «Царството Божие не е нищо друго, освен вкусване от бъдещите блага, т.е. съзерцание и знание на Бога доколкото това е достъпно за човешката душа». По такъв начин, богопознанието и вечният живот са тъждествени.

Какво познание се има предвид? Разбира се, че не разсъдъчно ... Богопознанието, за да отговори на своето понятие, трябва да бъде преживяване в себе си на Божието присъствие, което дава на човека да усети непосредствено Божествения живот и по такъв начин, да го доведе до опитно достигане на Божественото Същество. «Бога никой никога не е видял», затова никой не може да Го познае разсъдъчно... Човек познава Бог действително, а не призрачно, когато Го усети непосредствено, когато Бог стане за него не само безкрайно величие, когато бъде не първопричина на всички причини, не първоизточник на светопознание, а премине вътре в човека, стане начало, одушевяващо човека... Очевидно е, че такова познание може да бъде наречено живот, защото то не е плод само на разсъдъка, а именно преживяване, усещане на Божествения живот в себе си... Богопознанието е съзерцание на Божия живот вътре в себе си. От разположението на собствената си душа праведникът разбира в какво се състои и какъв е по своето същество Божественият живот – узнава, така да се каже, от опита...

От друга страна, Богоподобието, което представлява същността на истинския живот, е немислимо за човека, ако той остане един, т.е., ако той се стреми към Богоподобие по пътя на усъвършенстването независимо от Бог. Човек може да се убогоподоби само тогава, когато Бог бъде с него в жив съюз, в най-тясно взаимообщуване. «За човека е нужно, казва преп. Макарий Египетски, не само той (човекът) да бъде в Бог (не само вътрешно да преживява в себе си Бог), но щото и Бог да бъде в него», т.е. това преживяване да има за своя опора общението на Бог с човека. По такъв начин Бог трябва да бъде за човека не само ръководно начало на дейността, не само първообраз за подражание, но и цел на стремежите, Бог трябва да е живо същество за живо, лично общуване. Затова Господ Иисус Христос, изобразявайки състоянието на съвършения човек, казва: «... и ще дойдем при него (Св. Троица) и жилище у него ще направим» (Иоан. 14:23).

Богоподобието не е завършено състояние само по себе си. Завършено то ще бъде тогава, когато се превърне в Богообщуване. Затова блаженството на роба се състои не само в това, че «ще го поставят над мнозина», но в това, че той ще «влезе в радостта на своя Господар».

Затова, ако словото Божие ни учи, че вечният живот е Богопознание, че вечното блаженство състои в Богоподобие, то ние трябва да помним, че това вътрешно преживяване в себе си на Божия живот предполага и външно, лично общуване с Бог...



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано07.03.10 14:51



Макар и да не съм православен, уважавам дълбоката, чиста и автентична духовност във всичките и форми.

Поради това особено ви съчувствам, загдето ви се налага да живеете в едно такова странно време на подмяна на скъпите на сърцето ви автентични духовни ценности на православието с някакви повърхностни духовни сурогати и имитация на религиозен живот.

Струва ми се, че руският поет Тютчев още отдавна дълбоко е схванал и изразил духовната нищета на нашето време.

НАШ ВЕК

Не плоть, а дух растлился в наши дни,
И человек отчаянно тоскует...
Он к свету рвется из ночной тени
И, свет обретши, ропщет и бунтует.

Безверием палим и иссушен,
Невыносимое он днесь выносит...
И сознает свою погибель он,
И жаждет веры... но о ней не просит.

Не скажет ввек, с молитвой и слезой,
Как ни скорбит перед замкнутой дверью:
«Впусти меня! – Я верю, Боже мой!
Приди на помощь моему неверью!..»

<10 юни 1851>



Ето и един съвместен аматьорски превод на мой приятел и на мен:


НАШИЯТ ВЕК

Духът е днес разложен, не плътта,
И най-отчаяно човек тъгува...
Лъч търси той сред мрака на нощта
и зърнал го - пак с ропот негодува.


От безверие изтерзан и изсушен,
Търпи той днес непоносимо бреме
И свойта гибел вижда сам,
за вяра жаден е, но за нея не се моли .

Не ще отрони ни молитва, ни сълза
Макар и скръбен пред затворените двери.
"Пусни ме! - Вярвам, Боже мой!
Ела и помогни ми в моето неверие!.."


Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор oldfrog (ентусиаст)
Публикувано07.03.10 16:19



Здравейте Любезни Ми Prokimen,
Ще Ви нахвърлям няколко реплики без да затъвам в прецизни богословски разсъждения.

Кога един човек може да се подвизава като Християнин?

Когато бъде изпълнен със Светия Дух, Който му дава сили за християнски живот и му дава специални способности да служи на другите, дарбите на Светия Дух. Това са два различни типове действия на Светия Дух на принципно ниво. Затова са описани на две различни места в Новия Завет. За духовния живот е Йоан 14:15-26 и някои пасажи до 16:13. За дарбите е 1Кор. 12 глава. Действията на първото са насочени към твоето лично израстване, макар че косвено влияят и върху другите с положителния пример на личното израстване, докато действията на второто са насочени към другите, за тяхното съграждане в Христа. Да, те действат и върху притежателя им, но основното им действие е насочено към другите.

Класическият пример за това са Апостолите Христови.
Покаяние от Вяра, но благодатно Покаяние от Вяра, като дар от Бога, съпътствано със свободен отклик на човешката воля.

Покайно Кръщение във вода като външен публичен израз на Покаянието от Вяра.

Обрязването е от Вяра, а не Вярата е от Обрязване.
Кръщението е от Вяра, а не Вярата е от Кръщение.

Много хора се самозаблуждават като си мислят, че щом имат Обрязване или Кръщение, то те непременно са минали и през Покаянието от Вяра!

Първо следствие на Покаянието от Вяра е Новорождението, ставането на съпричастен на Божественото естество. Много преди Разпятие Христово Апостолите Му чуха думите:
Лука 10:20
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

Написани – минало свършено време. Апостолите бяха минали през Покайно Кръщение от Вяра и бяха тръгнали след Христос като Негови ученици.

Но това Божествено естество става действено единствено и само чрез действието на Светия Дух чрез него.

Преди Възнесение Исус „духна” (вдъхна) на учениците си Светия Дух.
Йоан 20:22
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

„Приемете” си е действие на момента, а не десет дена по-късно на Петдесятница.

Писано е:
Йоан 14:26
А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

В Лука преди Възнесение Христово се казва:
Лука 24:45
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

А Писанията са писани от пророци, на които откровенията са давани от Светия Дух, Христовия Дух. Аргументирам твърдението си, че Апостолите получават Светия Дух за Християнски живот преди Възнесение, което е преди Петдесятница. Умовете им не биха били отворени за разбиране на Христовите думи, казани чрез стародавните пророци, ако в тях не е Светият Дух.

„отвори” си е също действие на момента.

На Петдесятница Апостолите получават Обличането със сила за служение, когато Вселената официално е кръстена (потопена) в Светия Дух, защото започва Неговото официално служение над всички народи, според думите на Пророк Йоил.

Грешката на Петдесятниците е, че те уеднаквяват тези два различни типа изпълвания със Светия Дух.

Вижда се, че изпълването на Апостолите със Светия Дух за християнски живот е преди Възнесение, а изпълването им със Светия Дух за служение е на Петдесятница.

Всеки един християнин, когото Божията благодат е довела до Покаяние от Вяра, задължително получава Новорождението и изпълването със Светия Дух за Християнски живот. Това се познава по радикално промененящия се характер и по произвеждането на плодовете на Светия Дух в него.

Молитвата не е Бог да ни даде плодовете на Духа, защото Той вече ни е дал всичко потребно за благочестието, което ще ги произведе, колкото да ни покаже слабите страни в нашия характер, които не сме способни да видим сами, за да поревнуваме благодатна промяна.
Псалми 139 глава (РИ)
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

Давид се е намерил, че стои добре пред Господа, но понеже знае за измамливостта на своето сърце и по тази причина не му се доверява, а моли Господа за Неговата преценка за сърдечното му състояние.

И когато молитвено помолим Бога да ни води по вечния път, то е сигурно, че ще ни води така, че да Му принесем плодовете на Светия Дух, Който милостиво ни е дал.

И тук някои падания и ставания, и ревностни молитви за плодоносност или очистване служат не за друго, а да ни смиряват и да не ни дават да забравяме, че всеки съвършен дар слиза от Отца във висините.

Само ще отбележа, че изпълванията със Светия Дух са много и са различни. Има еднократни опитности, които са свързани с изпълването със Светия Дух за живот или служение на принципно ниво, като първоначална опитност. Но има и други, последващи първите, които са многократни.

Духовно опитният човек прави тези разлики, когато нещата опират до него. Усещат се и особени разлики, дори когата нещата се правят от други. Има разлика в изпълването на Петър пред Синедриона и това на Павел пред Сергий Павел, когато ослепява Елима магесника (Деяния 13 глава).

Няколко мои любими пасажи:
1 Коринтяни 4:19
Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

Изпитването на „силата на думите” в човека отсреща е благодатно действие на Светия Дух. По принцип всеки истински Християнин може да познае гласа на своя Господ, но някои са особено чувствителни за „усещане и на силата” при говорене в човека отсреща. Важи и при четене на богословска литература. Това го давам за пример, защото някои неща, които са в обикновения християнски живот, в благодатно усилената си версия вече стават част от дарбите на Светия Дух за служение от по-особен вид.

Още един интересен пасаж за потвърждение на горното твърдение:
Йоан 10 глава
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

Няма да давам специално свидетелство за това, как обикновен и необразован във вярата човек, при съблазняване с лъжеучение е отговорил, че макар да не може да каже защо предлаганото не е така, но е дълбоко уверен в себе си, че това не е гласът на неговия Господ.

Истинското проповядване на благословен от Бога проповедник винаги е с:
1 Коринтяни 2:4
И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

Класическият случай е когато и проповедника има усещането за силата на Светия Дух в себе си при говоренето, а и аудиторията усеща тази сила, като допълнително потвърждение от Светия Дух за истинността на казаното.

1 Коринтяни 14:37
Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

Този пасаж обобщава казаното в горните два пасажа от 1 Кор. Пророческият дар или поне добрият духовен ръст винаги дават чувствителност за ИСТИННОСТТА и БОГОВДЪХНОВЕНОСТТА на думите в устата на човека отсреща.

Тези неща не се учат в „школьное богословие”, а от Светия Дух в практическия християнски живот, ако действително се подвизаваш във вярата. И не са само за Първи Век, а за цялата история на Християнството, докато дойде отново Христос.

Вярно е, че Апостол Павел е казал, че дарбите Светият Дух ги разпределя според както Му е угодно, но въпреки това е насърчил Коринтяните да копенеят за най-голямата дарба, дарбата да се пророкува. Това е дарбата изградена от сложен комплекс от почти всички останали дарби. Включва в себе си знание, мъдрост и свръхестествената им употреба да се казва това, което е необходимо в момента по най-докосващия начин. Различаване на духовете и силата на вдъхновение в човека отсреща, както и специални откровения за тайнички неща са другите и измерения.

Да виждаш собствените си грехове, това е благодатта за Християнски живот, която имаш от Светия Дух за личното си израстване. Получаваш я при изпълването си със Светия Дух за живот.

Да виждаш тайните духовни нагласи на другите, доховни или греховни, това е благодатта, която имаш от Светия Дух за съгражданете на другите около теб. Получаваш я при обличането със сила от Светия Дух за служение на твоети братя и сестри.

Смятам, че тази последна контрастна илюстрация нагледно показва разликите в двата типа изпълване със Светия Дух.

Големи дарби на новоначални не се дават, за да не изпаднат в Прелест, както са си го казали и Светите Отци. А дори някой да бъде призован рано, то задължително минава през пустиннен период в живота си, за да придобие смирението, което дава силата да се носи въпросната благодат.

Апостол Павел през целия си живот е бил бит и преследван, за да не се превъзнесе, изпадне в Прелест, заради дадената му благодат.


Отново за Гласолалията, както Вие се изразявате.

Не че не съм писал много пъти по този въпрос. Каквото и да мислят и пишат Православните в ревностите си по този въпрос, истината е, че става въпрос за действителни езици, които могат да бъдат с демоничен произход или от Светия Дух. Виждал съм и двете. Има и гласолалическа проява, която е от несвързани и нищо незначещи думи, но не говорим за нея в момента. Това, което петдесятниците не отчитат е, че както има пророкуване под действието на Светия Дух, така има и пророкуване от сибилин тип. Разликата е, че пророческите духове се подчиняват на Господните пророци, докато медиумите от сибилин тип се подчиняват на бесовските духове, които ги довеждат до безсъзнателен транс. Същото важи и за говоренето на непознати езици.

Петдесятниците взеха за свои Кенет Хегиновите метастази, защото говорят езици. При комшиите разглеждахме убийствената критика на Кенет Хегин и неговите учения в „Друго Благовестие” на Д. Р. Маконъл, което е докторската му дисертация. Нищо християнско няма в Кенет Хегин, за да има някаква вероятност говоренето на езици в тези среди да е от Светия Дух.

Средното положение, което също не харесвам, е класическо Петдесятничество, размесено с бесовщината на Кенет Хегиновите идеи. Представител на този вид Петдесятен турлю гювеч е Томи Тени. Запазили са с баща му нещо от времето на сериозното петдесятничество, но са литнали в безпросветната Прелест на харизматичната съблазън.

Класически Петдесятни богослови са Дейвид Киркууд и Гордън Фий. За тези двамата си залагам главата, че говоренето на езици им е от Бога. Гордън Фий присъства на българския книжен пазар с учебника си по Екзегетика на Новия Завет.

Дейвид Киркууд присъства с цяла поредица от книги. Дори на Православните препоръчвам „Великата Евангелска заблуда”.

А „Великата Евангелска заблуда” е, че има спасение без освещение. Под „освещение” се разбира христоподобен характер принасящ плодовете на Светия Дух. Това за съдържанието на книгата в две думи.

А пък книгата му „Съвременни митове за Сатана и духовното воюване” е тотално разобличаване на много от заблудите в съвременния петдесятно-харизматичен свят. Също става за четене от Православни.

Плодовете на Светия Дух в живота на един Петдесятник са доказателство за произхода на дарбата му от Светия Дух, а те не подлежат на имитация. Познавам доста такива братя, но те са братя не защото говорят езици, а зощото се подвизават в благочестие и добротолюбие и служението им пред Господа не е поради користни или славолюбиви подбуди. Всичките са „майстори на палатки”. Разбирайте, че в делото на служението се издържат с труда на собствените си ръце.

Затова, макар че критикувам петдесятното разбиране за „Кръщението със Светия Дух”, не отказвам правото да притежават и практикуват въпросната дарба истинските братя от тези среди.

Спретнах Ви романче, но това е компактен отговор на всички по-интересни въпроси повдигнати в темата Ви, към момента на сваляне.

Ако имате въпроси, съгласия или несъгласия, моля споделете!

Някои въпроси ги отминах с дискретно мълчание, защото също са предмет на друг разговор.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Тошо вика: „Всичко в Християнството започва и свършва със Светия Дух!”



Тема "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Sisilia]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано07.03.10 16:23



Аз не боготворя нито Буда, нито който и да е друг тленен човек.

Нито пък Буда е претендирал изобщо за подобен божествен статут.

Дори Иисус никога не е претендирал да е Бог или равен на Бога.

Нито пък е претендирал да бъде самото Слово Божие (Логосът) или Духът Божий!

В Библията терминът "Син Божий" на много места е използван в множествено число, така че аз никога няма да приема хитроумната смес от езическо боготворене и елинска философия, която някога, с благословията на император Константин, беше натрапена със сила на света като официална християнска доктрина.

Няма друго божество освен Бога! Няма друг, освен Него!

В това е вярвал и проповядвал самият Иисус.

Ето какво пише и апостол Павел по този въпрос:

Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови; а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.

Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.

А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта, защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.

Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.


Все по-ясно става за всеки обективен наблюдател, че силно компрометираното вече историческо полуезическо християнство е обречено да отмре в този си вид през следващите 100-200 години.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 07.03.10 16:33.



Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Aлekc]  
Автор oldfrog (ентусиаст)
Публикувано07.03.10 18:45



Алекс,
В Исус несливаемо са съвместени две естества, човешко и БОЖЕСТВЕНО.

Като човешки син Исус не знаеше кой се е докоснал до НЕГО, говоря за жената с кръвотечението.

Като Божи Син Исус видя някого под смоковницата.

Утихването на морето и възкресението на ЛАЗАР са две недвусмислени доказателства за това Коя Личност се намира в човешкото тяло на Исус.

Има си неща в НОВИЯ ЗАВЕТ, които смятам, че не си разбрал добре, но те са си за отделни теми.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано07.03.10 22:57



Твърдо заставам зад богослужение на български език. Само така някой може да разбере нещо важно и да тръгне да търси и Словото и Преданието. Църковнославянски да си остане само в манастирите.

А колкото до требите, това не е голямото зло - те са си църковна необходимост за пасомите с неогнена вяра и са им помощно средство - патерици. Но понеже те са платени, а изповедта и причастието - безплатни, свещениците се съблазняват...

Лесно епископите могат да контролират не колко пари са докарали за Църквата, а колко пасоми са взели причастие... Но Църквата е бедна и кръгът се затваря. Но чак толкова да е бедна, че да няма кой да просвещава българите вече 20 години, това ми е трудно да го повярвам.



Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: oldfrog]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано08.03.10 00:39



Ти изглежда не си запознат колко дебати са водени през първи и втори век по всички тези въпроси.

Също така явно не си наясно, че Евангелието изобщо не е писано от очевидци.

Апостолите на Иисус (както и той самият) са говорили на арамейски и са били с редки изключения или неграмотни, или полуграмотни.

Евангелията биват написани няколко десетилетия по-късно от изключително образовани хора на гръцки.

Те изобщо не са си поставяли за цел да напишат точен отчет за живота и смъртта на Иисус.

Според Матей веднага след кръщението си от Йоан Кръстител, Иисус бива отведен за цели 40 дни от Духа в пустинята.

Но според Йоан Иисус съвсем не отива в пустинята, а на сватба в Кана Галилейска.

Съгласно Матей, Лука и Марк Иисус непрекъснато проповядва с притчи и дълго не открива на Учениците си кой е Той и каква мисия има.

В Евангелието на Йоан обаче Иисус изобщо не разказва притчи, но за сметка на това там Той непрекъснато обяснява на учениците си кой е Той и защо е дошъл.

Кое е вярното? И защо описанията на Иисус са толкова различни помежду си?

Обяснението е просто. Защото става въпрос за литературен образ, който всеки автор е изградил по своему на основата на устната или писмена информация, която той е разполагал за историческия Иисус.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Aлekc]  
Автор Sisilia ()
Публикувано08.03.10 21:04



Все по-ясно става за всеки обективен наблюдател, че силно компрометираното вече историческо полуезическо християнство е обречено да отмре в този си вид през следващите 100-200 години.



Мечтай си!

Господи, помилуй!



Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Aлekc]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано08.03.10 21:09



Всяка дума от каноничните книги на Библията е Истина и то от Духа Свети. Те имат тази кодировка, която не е възможно да е от човек - тя е невъзможна за човек.

Противоречие има само външно, а всичко е само допълване и обогатяване на картината.

Ти си в ГОЛЯМА заблуда. Това е ОПАСНО за теб.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор feline (felis tigris)
Публикувано08.03.10 21:19



Съгласна съм с Вас, аз също мисля така. Но искам да подчертая, че в крайна сметка не е възможно никой да налее с фуния в главата на друг духовност. Не е възможно някое трето лице да приближи човека до Бога. Това си е личен път. Дали човек ще го извърви или не зависи само от него. Вие подчертавате необходимостта от познаване на Писанието. Едва ли е имало друга епоха досега, когато почти всички хора могат да четат и когато Библията е преведана на почти всеки земен език, а в повечето страни, вкл. нашата се продава свободно. Следователно, духовната просвета е в ръцете на всеки от нас.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: oldfrog]  
Автор feline (felis tigris)
Публикувано08.03.10 21:25



"А „Великата Евангелска заблуда” е, че има спасение без освещение. Под „освещение” се разбира христоподобен характер принасящ плодовете на Светия Дух. "

Великата евангелистка заблуда е, че освещението може да стане без св. Евхаристия. Вие не приемате хляба и виното за действителни Тяло и Кръв Христови, а това именно е реалното духовно съединяване с Христос, без което е невъзможно истинското освещение.

За вас хляба и виното са символи, вашето християнство е символично, накрая, ако не се осъзнаете, ще наследите и символично спасение.



Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Sisilia]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано08.03.10 22:16



В момента във финансовата, икономическата и политическата сфера доминират евреите, които определено не питаят топли чувства към християнството, и то особено към католицизма и православието.

А метлата с която евреите ще изметат не само християнството, но и самите християни от Европа се нарича ислям.



Наистина си права!

Господи, помилуй!

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Aлekc]  
Автор Sisilia ()
Публикувано08.03.10 22:34



Спокойно, Алекс!

Не се притеснявай от християнството!

Добре дошъл в клуб "Православие".



Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Sisilia]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано08.03.10 22:55



От кое християнство по-точно да не се притеснявам?

Защото познавам различни християни и те не питаят никак топли чувства едни към други.

Не си ли чувала, че вътрешновидовата борба е най-жестоката и безпощадната.

Не случайно преди няколко години православни свещеници убиха по особено жесток и варварски начин не някой друговерец, а свой събрат, благ и кротък православен свещеник, просто защото не беше от техния синод....

Аз имам към църквата много сходно критично отношение с онова, което някога Иисус е имал към тогавашните високомерни църковници, всезнаещи книжници и привидно благочестиви фарисеи.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Aлekc]  
Автор kaмъчe ()
Публикувано09.03.10 10:00



А как преценяваш кой са в/от Цървката?



Тема Точнонови [re: feline]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано09.03.10 11:43



В отговор на:


"А „Великата Евангелска заблуда” е, че има спасение без освещение. Под „освещение” се разбира христоподобен характер принасящ плодовете на Светия Дух. "

Великата евангелистка заблуда е, че освещението може да стане без св. Евхаристия. Вие не приемате хляба и виното за действителни Тяло и Кръв Христови, а това именно е реалното духовно съединяване с Христос, без което е невъзможно истинското освещение.

За вас хляба и виното са символи, вашето християнство е символично, накрая, ако не се осъзнаете, ще наследите и символично спасение.



Точно. Получава се така, че по-добре да бяха изповядвали, че не виждат. [Йоан, 9:39-41]




Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: kaмъчe]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано09.03.10 12:22



За мен са важни хората. Човек е образ и подобие Божие, а не Църквата.

Хората имат нужда от спасение, а не църквите.

Църквата съществува за човека, а не човека за Църквата.

За мен църквопоклоничеството е само ноеа форма на идолопоклоничество.

Бог е целта, църквата е само средство, патерица, за тези, които не могат все още да крачат сами по своя път към Бога.

И естествено средство за задоволяване суетата на властолюбивите и за печелене на пари и други облаги от многобройните църковни шмекери.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: Aлekc]  
Автор kaмъчe ()
Публикувано09.03.10 12:57



Явно имаме различна представа за това, какво представлява Църквата.

Както аз я разбирам, според Библията, Църквата в духовен план е един живо "тяло" съставено от отделните вярващи (които са наистина вярващи, а не всички които са на щат в институцията църва, нито маса хора, които правят по някой ритуал, а живеят в грях), главата на Която е самият Христос.

Хората са важни, разбира се. Но и Църквата е важна, защото тя е сбор от истинските живи вярващи (било в тяло или не).

А относно нечистите, разиграването на коня е за малко, само тук, но те не са в Църквата.



Тема Re: "За да бъде Бог всичко у всички".нови [re: kaмъчe]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано09.03.10 13:31



Представите ни за Небесната църква са сходни.

Но аз категорично не съм съгласен да се обожествява земната Църква. И без това почти всички земни църкви се отричат взаимно.

Иисус изрично предупреждава своите ученици в Евангелието:

Вие сте солта на земята.

Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.


Същото важи и за църквите...

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор oldfrog (ентусиаст)
Публикувано18.03.10 21:45



Драги Ми Prokimen,
Понеже видях, че повтарям Ваши мисли в поста си, което може да Ви изглежда малко досадно, да уточня.
Времето от 28.02.10 17:01, когато е пуснат поста на Тимотей до времето, когато пускам моето романче, е сляпа зона за мен. Дори и да видя при пускането какво е станало междувременно, което много рядко правя, пак нямам време да променям вече написан пост.

Но пък е изключително приятна изненадата, че мислим еднакво по разни въпроси. Все пак да изкоментирам нещо от „сляпото ми време”.

Във Вашия пост от 06.03.10 11:58 в частта до feline Вие пишете:
„Дано съм в състояние на изкушение. За момента смятам, че църковният ни живот не допринася за спасението на който и да било. Определено смятам, че духовният настрой е неправилен и само чудо би могло да просвети отделни личности. За "кандидатите" да станат съсъди на благодатта се иска определена грамотност и реален стремеж към одухотворяване, т.е. лична аскеза. Масовите мероприятия нямат никакво значение в душеспасението. Човек може да е всеки ден на богослуженията, може да обикаля родните манастири и да си въобразява, че като пчела събира благодат, може да прави щедри дарения и да прегъва гръб като млада фиданка пред владиците, да търчи от курбан на курбан и в крайна сметка да си остане чисто и просто полуезичник, човек с увредена мистика и никаква одухотвореност. Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване.”

Бих отговорил:
Не сте в състояние на изкушение. Ето ви една извадка на Светител Игнатий Брянчанинов в неговия „Отечник” от писмата на Светител Тихон Воронежки или Задонски, който както го познава:

„Познай и се убеди, че разкошът, пировете, увеселенията, игрите, разсеяният живот, с други думи, всичко, което носи името суета и свят, което вълнува и поглъща целия живот на човека, цялото му време, всичките сили и способности на душата му и тялото, не е нищо друго, освен прелест и козни на сатаната, създадени за прелъстяване на човеците. Ако не познаеш това и доброволно не се убедиш в него от Словото Божие, ще го познаеш и ще се убедиш в него с настъпването на смъртта. Който не изучава това, той не го и знае. Който не се старае или твърде малко се старае в голямото, той смята това голямо за маловажно, незначително, нищожно. Християните не познават християнството, защото не го изучават, не обръщат никакво внимание на изкуплението на човечеството от въплътилия се Бог, потъпкват това велико Божие дело, защото не се грижат и не мислят за своето спасение. Пренебрегвайки великите Божи дарове, те всецяло се предават на суетата, която е прелест, в която няма нищо съществено. Божият гняв ще се разпали против такива християни! В деня на Божия съд по-леко ще бъде на идолопоклонниците и мохамеданите, отколкото на такива християни!”

А ето Ви и една извадка от Заключението на Светител Игнатий от същата книга:
„Поради умножаването на съблазните, поради тяхната всеобщностност и господство, поради забравянето на евангелските заповеди и пренебрегването им от цялото човечество – за желаещия да се спаси е необходимо отдалечаване от човешкото общество във външно и вътрешно уединение. Поради намаляването на благодатните ръководители и умножаването на лъжеучителите, прелъстени от бесовска прелест и въвличащи целия свят в тази лъжа, е необходим живот, разтворен със смирение, най-внимателен живот според евангелските заповеди, необходимо е съединяване на молитвата с плач за себе си и за цялото човечество, и предпазване от всяко увличане в разгорещяване, смятащо да извършва Божието дело само с човешки сили без извършителя на това дело – Бога. „Спасяващият се да спасява душата си” е казано за остатъка от християните, казано е от Божия Дух. Спасявай себе си! Блажен си, ако намериш верен сътрудник в делото на спасението: това е велик и рядък в наше време Божий дар. (И това е писано във времето на Православния ренесанс през 19 век в Русия. Бел. Фрог) Пази се, да не би в желанието си да спасиш ближния, да бъдеш увлечен от него в гибелна страст. Последното се случва всекичасно. Отстъплението е допуснато от Бога: не се опитвай да го спреш с твоята немощна ръка. Отдалечи се и сам се пази от него: и това е достатъчно за теб. Запознай се с духа на времето, изучи го, та по възможност да избегнеш неговото влияние. „Днес почти няма истинно благочестие – казва вече светителят Тихон преди сто години, - днес има само лицемерие.” Бой се от лицемерието, първо в самия себе си, и след това – в другите: бой се именно защото то е в характера на времето и е способно да зарази всеки и при най-малкото и лекомислено поведение.”

Драги Ми Prokimen,
Това са симптомите на АПОСТАЗИЯТА, когато любовта на мнозинството ще охладнее. И с всеки изминал ден те стават все по-многобройни, силни и ясни. Борим се за собственото си устояване във вярата и за малкото ВЕРНИ в Клуба, с които Бог милостиво е преплел пътищата ни.

Но въпреки това, по благодат има едно малцинство, което ще премине през това и ще устои. Всъщност истинските християни от Православните са много малко и това е било така през цялата История на Християнството.

В частта до lampion Вие писахте:
Първоначалната идея на темата беше поглед към протестантската духовна "съкровищница". В този контекст се питах дали за протестантите е тъждествено човек да преуспява в дорбродетелния живот, богатейки с плодовете на духа и искането на конкретен дар на духа - като проговорване на езици или дар на тълкуване на онова, които други говорят неразбираемо.

Бих отговорил отново:
За Консервативните Протестанти не е тъждествено уеднаквяването на добродетелния живот с духовните дарби.

Духовните дарби са средство за постигане на добродетелен живот, а не самоцел.

Обясних поради каква причина петдесятниците отъждествяват нещата. При някои даже съм чувал следното обяснение:
„При изпълване със Светия Дух задължително се проговаря на езици, а дарбата за говорене на езици си е нещо още по-специално.”

Но при ВЯРВАЩИТЕ от петдесятниците също няма спасение без Христоподобен характер принасящ плодовете на Светия Дух. За тях проговарянето на езици е потвърждение за получаване на Светия Дух за Охристовяване. Всички знаем, че:
Римляни 8:9
Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Във всеки случай случката в Корнилиевия дом доста обърква вярванията на много хора и за Водното Кръщение, като Тайнство, и за Миропозаването за получаване на Светия Дух. Тези хора получиха едновременно Светия Дух за живот и служение много преди Водното си кръщение и без Миропомазване. Но с тайнства или без тях и за Православните важи:
Евреи 4:2
Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

„съедини чрез вяра” или чрез тайнственото действие на Вярата като благодатно действие на Светия Дух съчетано със свободния човешки избор.

И колкото спасени има от Православните то е по този начин и по никой друг, каквото и да си мислите.

Prokimen написа: „Наличието на плодове е прослава на Бог (Иоан. 15:8)”
Рик Уорън написа: „Носим слава на Бога като обичаме останалите вярващи.”

По тези въпроси мислим и постъпваме напълно еднакво. Ето ви още нещо то книгата на Рик Уорън, която чета в момента:
„На практика, би било по-мъдро да живеем всеки ден така, сякаш е последният ден от живота ни. Матю Хенри казва: „Всеки ден трябва да се подготвяме за последния си ден”.

„Целеустремен живот” стр. 35

И понеже на едно място Рик Уорън цитира „Свети Иреней”, точно така е написано, а горецитираната мисъл си е определено от монашеската традиция, то нищо чудно и той да си е взел нещо от нея, което присъства в книгата.

Просто ми струваше огромно усилие да не взема да ги наредя един до друг, пасажи от Тихон Воронежки и Рик Уорън, православният и протестантът.
нЕма разлика, ако щете ми вярвайте!

С есето дотук, че отива към роман.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Тошо вика: „Ако искаш да накараш Православните да си заобичат Православието, покажи им, че го обичаш повече от тях!”



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: oldfrog]  
Автор Prokimen ()
Публикувано19.03.10 06:56



Ваше Боголюбие,
Благодаря Ви за вниманието към темата и споделените мисли. Бих желал да направя едно малко уточнение във връзка с написаното от мен:

В отговор на:

...За момента смятам, че църковният ни живот не допринася за спасението на който и да било. Определено смятам, че духовният настрой е неправилен и само чудо би могло да просвети отделни личности. За "кандидатите" да станат съсъди на благодатта се иска определена грамотност и реален стремеж към одухотворяване, т.е. лична аскеза. Масовите мероприятия нямат никакво значение в душеспасението. Човек може да е всеки ден на богослуженията, може да обикаля родните манастири и да си въобразява, че като пчела събира благодат, може да прави щедри дарения и да прегъва гръб като млада фиданка пред владиците, да търчи от курбан на курбан и в крайна сметка да си остане чисто и просто полуезичник, човек с увредена мистика и никаква одухотвореност. Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване...




Днес Църквата почти не възпитава духовно и редки са случаите когато си върши главното задължение - да ограмотява. Ако Църквата нехае за душеспасението на кръстените християни, то всеки би могъл да вземе религиозна книжка и да прочете няколко страници за обща култура. Това рядко би могло да одухотвори и знанието не е идентично с духовната култура.

Духовната култура дава правилния духовен настрой за духовното или мистичното възприятие, което и ползва душата.

Неправилният настрой идва от вярата в магичната сила на требите и тайнствата даже. Грехът на днешната ни църковност е, че сме превърнали благодатта в МАГИЯ и вярваме в магичната сила на ежедневното причастие.

Липсва ни духът на преп. Мария Египетска, богообщението и богопознанието. Екзалтацията не е жива и още по-малко пък душеспасителна вяра. Непростим грях на непогрешимата църква е днешното канцеларско требничарство.

Братята орман папази имат седмични дежурства и вместо да благовестят и одухотворяват със словото си, те чакат в църковните канцеларии да дойде част от тълпата да си поръча какви ли не обряди. Никой не го е грижа за духовното здраве на душата. Важно е далаверата да върви и да носи пари. Радостта ни се е извратила. Вместо да се радваме с ангелите за една спасена душа, ние се радваме, че за курбаните се е юрнал много народ, че за празниците иконите са окичени с много хавлиени кърпи, чорапи, гащи, комбинезони, че са донесли неизброимо количество хлябове за обайване, че велики греховодници и незнаещи словото Божие са се юрнали да се причастяват за радост на модернистите.

Всичко това е един панаир на суетата и суета на суетите, независимо от докторските титли и бройката висши образования.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор kaмъчe ()
Публикувано20.03.10 19:09



Съгласна съм напълно с казаното, само искам да допълня нещо по следното:
"а реалният християнин трябва да бъде редовен богомолец, спазващ същественото в духовната ни дисциплина - пост - изповед - причастие. "
Това, което забелязвам напоследък е едно формализиране точно на поста - изповедта - причастието, като се изпуска изключително съществения момент от практикуването на вярата, а именно постоянния себеконтрол. Защото човек може да не оценява действията си, или да ги подценява, но е казано "верният в малкото". Според мен е много важно как реагираме на малките (наглед) неща, на битовизми и ежедневни случки, миг след миг, час след час, ден след ден - тогава имаме ли любов, имаме ли търпение, тактични ли сме или ни завлича потока на времето? Сякаш се приема, че поста - изповедта - причастието сами по себе си, без волеви усилия и жертви от наша страна ще ни спасят.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано19.04.10 00:31



Така е, за съжаление - не мога да не съглася.

Поне е така в нашата епархия- новостилци, разбира се.

При старостилците е малко по-добре, слава Богу!

Какво обаче да направим, за да се променят нещата- какво?

Труден въпрос.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор glishevМодератор (Immoderatus)
Публикувано19.04.10 08:58



И презвитер Козма нямаше да го каже по-добре. Което ме навежда на мисълта: било ли е някога другояче?

Expellendus est Staurius



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: glishev]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано22.04.10 19:50



Дори и при презвитер Козма е било много по-добре. Нямало телевизия, масони и чак толкова лъскави съблазни... И увреда от комунисти.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: glishev]  
Автор Prokimen ()
Публикувано23.04.10 10:13



В отговор на:

...било ли е някога другояче?




Склонен съм да мисля, че колкото и да идеализираме нещата, те сякаш са си били всякога едни и същи. Още от първите векове или непосредствено след гоненията (по-точно от Миланския едикт) солта започнала бързо да обезсолява и Църквата става сцена на всевъзможни театрални представления. При всичката топлохладнаст на широките маси след гоненията, в миналото е имало значително число от искрено вярващи и благочестиви християни. Имало е несравнимо повече духоносни подвижници във вярата. Днес такива почти не се намират. Пропорциално, топлохладните днес са онова число, което някога е било числото на горящите във вярата.

Допреди 20 години все още се намираха някакви остатъци на същински подвижници, макар първият вик на отчаяние да е издаден от св. Тихон Задонски и преповторен още по-силно от светителя Игнатий Брянчанинов.

Вече сме привикнали с топлохладното течение и дори силещите се да са ревнители на неповреденото православие - двата най- нови сайта, не са нищо друго освен върхът на съвременната безпринципност и същинска блудкавост, защото от един извор не може да тече и сладка, и горчива вода.

Редактирано от Prokimen на 23.04.10 10:20.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор glishevМодератор (Immoderatus)
Публикувано23.04.10 13:30



По всички определения аз също трябва да съм топлохладен. Е, ще приема това.

Expellendus est Staurius



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: glishev]  
Автор GlBBS (MCMC)
Публикувано23.04.10 13:52



Май почти всички сме такива, но има и по-лошо

че пътуването на обществото ни към "обетованата демокрация" май много изглежда на описаното в ЧИСЛА глава 14
20. И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;
21. но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня:
22. всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми,
23. няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят;
24. но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи;

Въпроса е кой, кое е??



Faith and Reason are not enemies

Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: GlBBS]  
Автор glishevМодератор (Immoderatus)
Публикувано23.04.10 14:06



Всички русофили, демократофоби, мутри, роднини на комунисти и разнообразни народни изедници умират в пустинята, всички невинни и незапознати влизат в демокрацията, а всички върли русофоби, плюватели на соца и потомци на царски офицери взимат властта



Ех, де да беше така...

Expellendus est Staurius



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: glishev]  
Автор GlBBS (MCMC)
Публикувано23.04.10 15:39



Миля, че дори и на шега не е редно да се слага знак за равенство между руския народ и комунизма. Все пак той е най-голямата жертва на комунизма, а сред Русите има май много по истинни православни отколкото сред нас



А най-тъжното е, че тези които ще се спасят едва сега започват да се раждат

Faith and Reason are not enemies

Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано23.04.10 15:50



Чак "безцинприпност и блудковост" за "Бъди верен" е твърде пресилено. Те вървят в правилната посока и Бог ще ги приведе на правилното място.

Другият сайт още не съм го разглеждал.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: glishev]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано23.04.10 15:55



Целият ужас е, че приемаш това /че си топлохладен/ спокойно и без силна тревога.

Какво ти пречи да извикаш: До днес бях топлохладен, утре вече НЕ! Боже помогни!



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: glishev]  
Автор xenoxМодератор (елфът савин)
Публикувано23.04.10 20:04



и аз се изселвам.

:: Христос воскресе! ::


Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: GlBBS]  
Автор glishevМодератор (Immoderatus)
Публикувано24.04.10 01:36



Добре, няма да казвам "русофоб", а "русийофоб", та да се знае, че се дразня по-скоро от държавата отколкото от нацията.

Expellendus est Staurius



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Tимoтeй]  
Автор glishevМодератор (Immoderatus)
Публикувано24.04.10 01:40



Естествено. Всеки трябва да приема истината спокойно. Може да съм хладък, но поне не съм истерик.

Имам много лош пример за нетоплохладни, а напротив, горещи във вярата си хора - талибаните.

И както обичам да казвам - ако човек сам не е грешил много, няма нито как да прощава на другите, нито как да се кае от сърце. Има още доста поразии да направя преди да стигна до покаяние. Което е факт, а фактите се приемат със смирение



Expellendus est Staurius

Редактирано от glishev на 24.04.10 01:41.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: glishev]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано24.04.10 19:29



Това е лукавство - сега аз ще правя грехове, но после ще се кая и Бог ще ми прости...

Не забравяй, че "утре" го държи Бог!

Непремерен риск правиш... каза старец Тимотей /старец в смисъл стар/.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: glishev]  
Автор Prokimen ()
Публикувано24.04.10 20:30



В отговор на:

По всички определения аз също трябва да съм топлохладен. Е, ще приема това.




Трябва да ти призная, че и аз вече се чувствам изстинал от двата края.

Колкото до твоята "топлохадност", ако ми е позволено, бих препоръчал да си пребъдеш уравновесен и с нормална за благовъзпитания човек етика. Колкото до "горещите" във вярата, отдавна съм се оградил от такива, защото най-много лицемерие съм забелязал в тяхната екзалтика. Отново стигаме до духовната култура.



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор glishevМодератор (Immoderatus)
Публикувано24.04.10 21:06



Може би. Напразно умуване е цялата работа. Или се отхвърляш сам и тогава току-виж се отчаеш, или пък вземеш, че се харесаш. Не знам кое е по-лошо.

Expellendus est Staurius



Тема Re: Дарбите и плодовете на Светия Духнови [re: Prokimen]  
Автор _Sisilia ()
Публикувано25.04.10 12:10



Трябва да ти призная, че и аз вече се чувствам изстинал от двата края.


Това как да го разбираме?






Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2014 Dir.bg Всички права запазени.