от християните и юдеите.
Двухилядолетният конфликт между юдеи и християни се дължи най-вече на смелото заявление на Исус, че е Син Божи и е единосъщен с него /сиреч едно и също/. Но евреите си представят месията най вече като човек, който действа с божията благодат. Монотеизмът при тях е толкова вкоренен, че те даже не допускат в града си изображенията на римския император по знамената на легионите. Заповедта "Да нямаш други Богове освен мене" е характерната особеност на тяхната религия, която ги запазва от асимилация, където и да отидат да живеят.
И точно затова през 1 век фарисеите /истинските хранители на юдейската традиция/ обвинили Исус в богохулство, когато последният им заявил, че е син на бог. Защото за тях месия не означавал син, а пратеник Божи /но човек/.
От многобройните примери в писанията на евреите се вижда, че малко след утвърждаването на юдаизма тях всячески ги тегли към многобожието, за което биват наказвани от Яхве. В резултат на бедите, които ги сполетяват, няколко столетия след вавилонския плен за тях всяка мисъл дори за няколко персонификации на единствения им бог е ерес. Следователно думите на Исус звучат в разрез с представата им за тяхния бог /а най-вероятно и самият Исус добре е осъзнавал с подобно деяние, че няма как да бъде приет от този ултрамонотеистичен народ/. Та така - хората го приветстват в Йерусалим, защото очакват, че той ще е типичният месия според тяхните представи /с царско потекло, който ще изгони римляните и т. н./. Обаче Исус не оправдава очакванията им /или по-точно ги свръхоправдава/. И всички го изоставят. По-ревностните юдеи - защото не ги води на въоръжена борба, а по-умерените - защото извършва богохулство и се определя за син на Бог /или по-точно единосъщен с него/. И така, Исус няма шанс и бива заловен, разпънат, а учениците му - подложени на гонения.
И все пак в Библията има упоменания за Бог в мн.ч., което може би е езическа заемка от времето, когато са били политеисти. И точно тук християните виждат доказателство за троичността на Бога. Но евреите имат друго разбиране. И все пак:
"След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие.... "
Кои са тези Ние?
Или пък това: „А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). .”
По-нататък в старозаветните книги Светият Дух се явява предимно като източник на свръхестествени дарби за избрани харизматични личности, или за свръхестествени явления при важни исторически събития. Например:
Самсон: „И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре…” (Съд. 14:6)
Давид: „…и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчестваше…” (1 Царства, 19:23)
Въпросът е Духът Божи Божие 'превъплъщение' ли е или е своеобразен Божи пратеник или знак /както вероятно го приемат юдеите/.
Защото ако Духът и Бог са едно и също, то тогава този, върху когото слезе Духът става негов Син, т. е. Бог?
Аз поне така го разбирам.
Как стоят нещата за вас?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 22.02.10 21:25.

В такъв случай дали и Самсон и Давид са синове Божии, или някой може временно да е такъв?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много интересни разсъждения. Нарушават разбирането на християнството за син Божи, но ако приемем, че син на Бога е по-широко понятие, то съм напълно съгласна с теб, че син на Бога е всеки върху когото слезе духът Божи.

Той Духът слиза върху бая христови ученици. Всъщност впоследствие те се канонизират за светии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Евреите нямат извинение че не са приели Божия Син,защото в старият завет ясно се казва че Бог има синове.Според мен една от причините да не го приемат е отстъпването им от Отец и затова апостол Павел казва че сърцата им са вкоравени и не им се дава да повярват а когато те се обърнат към Христа ще настъпи второ пришесвие. А за троичноста най-ясно става от началото на Евангелие от Йоана.

Евреите няма как да приемат Исус за Божи син. Това е заради прословутото - 'да нямаш други богове...'. Така че евреите си следват божиите заповеди стриктно.
Колкото до божиите синове - ангелите за такива ли се водят? И те също ли са богове /или пък полубогове/? А и Адам е сътворен по Божие подобие? На политеизъм ми намирисва нещо.
А как Павел и Йоан тълкуват природата на Бога е друга тема. Тук си говорим за Стар завет и могли ли са тогавашните юдеи да приемат Исус за Божи Син /т. е. Бог/, при положение, че тяхната религия не търпяла никакви други богове?
Павел иначе като фарисей много добре е разбирал събратята си, които се придържали към юдаизма без отклонения. Затова може би споменава това за вкоравяването на сърцата им.
Те и мормоните на това разчитат - принципно нова религия, осланяща се на изходната по редица белези, но с едно коренно различие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 22.02.10 21:25.

Моето мнение е че ще бъдем синове Божии след въскресение от мъртвите.

Прав си че няма да приемат,но в Откровение на Йоан пише за 144000 спасени евреи.Ангелите не са Божии синове макар сега да са по горни по чин от нас. А това че Адам е сътворен по Божий обрас и подобие е основната вражда мейду Бога и Дявола.

Къде в стария завет се казва, че Бог има синове? И ако има синоВЕ, как това съвпада с идеята за единия Син-единосъщен нему?

Мисля, че е ясна православната позиция и по двата въпроса, но не стана ясно евреите как ги тълкуват тия текстове.