Re: Как да намеря Бога? / Религия и мистика / Православие

Извинявам се, че не помня кой е автор на този текст:

Учението на светите отци изхожда от твърдението, че Църквата е лечебница, която изцерява изпоранения човек. Този образ се използва на много места в Свещеното Писание. Ето и един от тях – притчата за добрия самарянин.

Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя (Лук. 10:33-35).

Самарянинът в тази притча изобразява Христа, Който изцелил ранения човек и го завел в страноприемница, т.е. в лечебница – в Църквата. Ясно е, че Христос тук е представен като Целител, като Лекар, Който лекува човешките немощи, а Църквата е истинската лечебница. Интересно е, че когато св. Йоан Златоуст разглежда тази притча, той обръща внимание на същите истини, които ние току що подчертахме. Човекът изпадна от небесното си житие, като стана жертва на дяволската измама, и попадна при разбойници, т.е. при дявола и подвластните му сили. Раните, които той получил, са различните грехове, както казва пророк Давид: “смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми” (Пс. 37:6), понеже “всеки грях предизвиква гниене и рана”. Самарянинът е Самия Христос, Който слезе от небесата, за да изцели ранения човек. Той използвал вино и елей за раните му – с други думи, “смесвайки Светия Дух със Своята Кръв, оживотворил човека”. Той го поставил върху Своя осел, т.е. възприел човешката плът върху плещите на Своето Божество и я възнесъл към Отца в небесата. След това добрият самарянин, Христос, завел човека в голяма, чудна и просторна гостилница – във Вселенската Църква. Той го връчил на стопанина на гостилницата, т.е. на апостол Павел, а “чрез Павел – на всички епископи, свещеници и служители на всяка Църква”, казвайки: “Грижи се за народа от езичници, който ти предадох в Църквата. Когато страдат хора, поразени от греха, лекувай ги, като ги налагаш с пластир: думите на пророците и евангелското учение, наставленията и утешенията на Стария и Новия Завет”. Така според св. Йоан Златоуст, Павел е този, който утвърждава Божията Църква, “лекувайки всички хора с духовни наставления, предлагайки на всекиго необходимото”.

В тълкуванието на тази притча от св. Йоан Златоуст ясно е показано, че Църквата – това е лечебницата, изцеряваща хората, поразени от греха, а епископите и йереите, подобно на апостол Павел са целителите на Божия народ.

Ако ние съпоставим в светлината на гореказаното православната духовност с римокатолическата и протестантската, то ние веднага ще забележим разликата. Протестантите нямат традиция на духовно изцеление. Те смятат, че разсъдъчната вяра в Бог е и нашето спасение. Но спасението не е предмет на умственото възприемане на истината, а преобразяване и обожване на човека по блатодат. Това преображение се настъпва в резултат на съответното изцеляване на човешката личност. От Свещеното Писание става ясно, че има вяра от слушане на Словото и вяра от съзерцаване – видение (виждане) на Бога. Отначало ние приемаме вярата посредством слушане на Словото, за да се изцелим, а едва след това достигаме вяра от съзерцание, която спасява човека. Протестантите, - доколкото те считат, че приемането на истините на вярата, теоретичното възприемане на Божественото Откровение, т.е. вярата от слушане, спасява човека, - нямат традиция на духовно изцеляване. Следва да кажем, че такава концепция за спасението е твърде наивна.

От този текст се разбира, пък и от много места на текстовете, които ти даде, че изцеление от греха не може да се извърши извън Църквата. Едната!