http://www.dveri.bg/content/view/10090/33/
каква е православната практика за преподаване на СВЕТИТЕ ТАЙНИ ,и каква е при католиците ?

В "Размишления за светата литургия" Гогол пише, че след "Тебе поем" Светите дарове се преосъществяват.

А че Христос не се е причастявал, го пише Калнев в "Щит на вярата". От първата чаша е пил, но не и от втората, която е била причастна.

А Калнев откъде го е взаимствал, след като Четвороевангелието не дава подобна информация. Можем да предполагаме и мненията са разделени. В нашия клубен случай можем да се обърнем към еврейските познания на богослужение и обряди на Пчеличката и Любимеца.

Аз не познавам юдейския пасзален чин, а той е много интересен и би трябвало в духованите ни училища да ни запознават с него поне за обща култура, защото псевдобогословските ни писмени работи за Тайната вечеря ще са свидетелство за профанизъм.

Ще се радвам да прочета двамата евреи-християни по въпроса.

Доста информация има в Евагелията. Ето по Калнев: Св. Лука говори за две чаши на Тайната вечеря. Първата чаша Иисус Христос взел, когато извършвал старозаветната пасха, и като я подавал на учениците, казал: "Вземете я и разделете помежду си" /Лука 22:17/, след което веднага добавил: "защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие" /Лука 22:18/.

А другата чаша Иисус Христос взел ръце, вече "след вечеря", подавайки я на учениците, казал за нея: "Тая чаша е новият завет с Моята кръв на новия завот, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" /Мат. 26:27-28/.

За виното на втората чаша Христос не е казал, че няма да пие от лозовия сок, защото в тая чаша не е имало вино, а Неговата пречиста кръв, поради което от тази чаша Той не пил. О нея пили само учениците Му "за опрощаване на грехове".

По каква логика Той да пие от тази чаша собствената Си кръв и за опрощаване на Неговите грехове?...

Става въпрос за Пасхална вечеря, където чашите са 4. Евреите имали няколко типа вечери.

Едно име дадено на установения празник и на принесената жертвата, за спомен на Изхода от Египет - Из. 12гл.; защото в нощта преди израилтяните да тръгнат от Египет, Ангелът на смъртта, който уби първородните на египтяните, подмина къщите на евреите, без да влезе в тях, понеже те бяха намазани с кръвта на агнето, което от това се нарича и Пасхално агне - Мк. 14:12,14; 1Кор. 5:7.
Месецът на изхода на Израил от Египет, наречен от Мойсей Авив, а после Нисан, беше определен да бъде за напред първия месец на свещената (или църковната) година. На четиринадесетия ден от този месец, между двете вечери, те трябваше да заколят Пасхалния агнец, и да не ядат квасен хляб. Другият ден, петнадесетия, като се брои от предишната вечер, беше "Великия празник на пасхата", който продължаваше седем дни, обикновено наречени "дните на безквасните хлябове" или "дните на Пасхата" - Лк. 22:1, но първия и седмия ден бяха особено тържествени - Лев. 23:5-8; Чис. 28:16,17; Мт. 26:17. Те бяха дни за почивка, и евреите ги наричаха Съботи. Закланото агне, трябваше да бъде без недостатък, мъжко и едногодишно. Ако не е било възможно да се намери агне, те можеха да вземат яре. Те заколваха по едно агне или яре във всяко домочадие, но ако едно домочадие на беше достатъчно голямо, за да изяде агнето, то можеше да се сдружи с друго малко домочадие. Пасхалното агне, трябваше да се заколи и изяде само в Ерусалим, макар и останалото празненство да можеше да се проведе където и да е. Агнето трябваше да се опече цяло, и да се изяде през същата нощ с безквасен хляб и горчиви треви; нито една кост от него не трябваше да се строши, и всичко, което останеше неизядено, трябваше да се изгори - Из. 12гл.; Йн. 19:36. Ако някой не можеше да празнува пасхата на определеното време, той трябваше да я празнува във втория месец; онзи който волно я пренебрегваше, изгубваше завещаното благоволение на Бога, а пък от друга страна на чужденци, живеещи между израилтяните беше позволено да участват в нея - Чис. 9:6-14; 2Лет. 30гл. Наставлението, да ядат Пасхалното агне стоешком, и като за път приготвени, се вижда, че се е пазило само през първата пасха. Освен това, семейното празнуване на Пасхата, имаше още и народни жертвоприношения във всеки един от седемте дни на Безквасните хлябове - Чис. 28:19. Във втория ден, начатките от жетвата на ечемика, се принасяха в храма - Лев. 23:10.
Някои Еврейски писатели, ни дават точни описания на Пасхалното угощение, и от тези описания събираме малко подробности. Онези, които щяха да участват в Пасхалното угощение, след като извършеха нужното очищение и се съберяха на трапезата, домакинът взимаше една чаша вино и благославяше Бога за плода на лозата, от който после всичките други пиеха. След това си умиваха ръцете. После, се донасяше Пасхалното агне с безквасни пити, горчиви треви и ошав, или сладко от плодове. Домакинът, тогава благославяше Бога за плодовете на земята и даваше разясненията предписани в Из. 12:26,27. След една втора чаша вино, и след едно второ умиване на ръцете, една безквасна пита се разчупваше и се раздаваше, и благословение се произнасяше към Дарителя на хляба. След като всичките се насищаха достатъчно, трета благодарствена чаша вино за избавлението от Египет, и за даването на закона, се благославяше и се изпиваше - Мт. 26:27; 1Кор. 10:16, тази чаша се наричаше "чашата на благословението". Трапезата въобще е завършвала с една четвърта чаша вино, и с псалми на славословие - Пс. 145:10; 136, и др. Мт. 26:30.
Спасителят, участва за последен път в Пасхата, заедно с учениците си, през вечерта, от която почваше деня на неговото разпятие - Мт. 26:17; Мк. 14:12; Лк. 22:7. Другият ден, който започваше от залязването на слънцето, три часа след неговата смърт, беше еврейската Събота, и се считаше като Велик ден, понеже беше и седмичната събота и втория ден на Пасхата - Йн. 19:31.
Този свещен празник, беше еднакво възпоменателен и пророчески по естество и по значение; избавлението, което той възпоменава беше един знак за великото избавление на хората чрез Исус Христос. Спасителят се оприличи на Пасхалния агнец, който беше негово подобие, и Господната вечеря замести Пасхата, "Защото и Христос, нашата пасха бе заклан за нас" - 1Кор. 5:7, и като сравняваме невинното агне, заклано в Египет със славния Агнец Божий, противоположността ни учи, колко голяма е погибелта, от която той само може да ни избави, и колко е нужно да бъдем под сянката на поръсената му кръв, преди нощта на съда и разорението да ни настигне.
/библейски речник/

Редактирано от isihia на 28.10.09 22:47.

Архиепископ Инокентий Херсонски пише: "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Prokimen на 30.10.09 11:11.

Много ми стана интересен този Чистяков. По-пълно разглежда Тайната вечеря, като прави аналогия със еврейската пасха и сякаш всичко става по-ясно. Впечатлен съм от тези моменти - схематично:

- ранната Пасха на Христос е влизане в бъдещето. Който повярва в Христос вече е жив и пребивава в Царството.

- Арабите се хващат за ръка при Отче наш. Като деца на Бога.

- Евхаристията като трапеза на свободни хора. Свободни все повече от грях.

- При преломяването на хляба в Емаус Го познали - значи който не приема Причастие не може истински да Го познае... Това е важно за протестантите.

- Причастието е лекарство, а не награда за добро поведение.

- Митрополит Анатолий Сурожки дал причастие на човек, изповядал тежък грях, без да му даде разрешителна молитва... Нали Христос е ходил при грешници и болни, а не при здрави и праведни...

Наистина е добър този свещеник и добре и ясно пише. Но защо казва, че не е имало пасхално агне на Тайната вечеря? Имало ли е агне или не? Кое е правилното? Не е логично да няма агне - каква пасха за тях без агне?

Ако намеря малко време, ще погледна какво казва архимандрит Киприан Керн по въпроса.

Аз размишлявам върху църковните тайнства и молитва. Не мислиш ли, че в по-голямата си част ние гледаме на църковните тайнства като на магизъм?

Имам предвид, че участваме по-скоро като наблюдатели, а не като съмолитвеници, а и се питам дали въобще някой се моли? Не чакаме ли от епиклезите да освещават по силата на словесното им произнасяне?

Колко от нас се молят с всичката си същност щото да се освети водата при водосвет, например? Не чакаме ли свещеникът да изчете текстовете и произнесе освещаващата формула? Самият свещеник, не гледа ли някак професионално на служението си и не изчерпва ли мисията си с разбираемото изчитане, октео като че ли е гарант, че ще задължи Бог да изпълни текстуалното ни искане?

Осъзнаваме ли в достатъчна мярка, че в крайна сметка Божиите критерии за благодатно осенение са по-различни от нашите материални разбирания?

С едно изречение казано, не вярваме ли в силата на изчитаните думи, което и баячките правят със своите заклинателни формули?

Редактирано от Prokimen на 31.10.09 15:51.

Има много истина в твоите думи, но и никой не ни е учил да се молим силно и концентрирано. Дори и при освещаване на вода стоим прави и слушаме молитвите на дякона и свещеника и се кръстим и покланяме, но нямаме тая вътрешна нагласа, че и от нашето сърце зависи... Кой да ни каже?...