Re: Към Църквата (по Христо Радевски) / Религия и мистика / Православие

Откъс от любимата ми книга - рядко пускам цитати, особено дълги, но това си заслужава.

Не е мъртъв баща ти, Химбал. И формата му и сянката му не са мъртви. В действителност е умряло само твоето усещане за тази форма и тази сянка. Защото има такива форми и сенки , че с грубото си зрение човек не може да ги различи.
Сянката на кедъра в гората не прилича на сянката на кедъра, който е станал мачта на кораб, или колона в храм, или подпора на бесилка.И на слънце кедърът не хвърля същата сянка, както при луна светлине, при светлината на звездите, или в пурпурното зарево на залеза.
И все пак , както и да се преобразява този кедър, все си е кедър, макар че горските кедри не го считат повече за свой събрат.
И гъсеницата може ли да разпознае посестримата си, скрита в пашкула? А в пеперудата разпознава ли посестрима копринената буба?
Способно ли е пшеничното зърно в земята да проумее, че е роднина на порасналата в полето пшеница?
Могат ли парите във въздуха, или морските вълни да признаят за свои братя и сестри снеговете по планинските върхове?
Може ли Земята да почувства събрат в летящия към нея от дълбините на Вселената метеор?
И може ли да види дъбът себе си в жълъдчето?
Твоят баща сега пребивава в светлината и тази светлина те заслепява, за нея очите ти не са приспособени и има форма, която ти не различаваш и поради това казваш, че баща ти го няма вече. Но земната личност на човека, където и да попадне, и както и да се изменя, ще хвърля сянка дотогава, докато не се разтвори в светлината на Божествената личност на Човека.
Парчето дърво, и да е зелена клонка днес, а утре – колче в стената, си остава все същото дърво, а формата и сянката си ще измени само тогава, когато бъде погълнато от вътрешния огън. Така и Човекът продължава да бъде човек, дали жив, или мъртъв, докато Богът, който е вътре в него, не го погълне, докато не проумее своето единство с Единия. Но това не може да стане в малкия интервал от време, достатъчен само за да си затвориш клепачите, който хората наричат живот.
Цялото време е времето за живот.
Няма спиране и тръгване. В него няма крайпътни ханове, където странникът да може да спре за отдих и подкрепа.
Времето е непрекъснатост, която сама себе си припокрива. В него задните редове се застъпват с предните. Нищо не свършва и нищо не започва във времето, нищо не изпуща то от обятията си.
Времето е колело, което се върти от чувствата. Те са го създали и го въртят в пространството.
Поразявате се от промените, които виждате в природата всяка година; те объркват усещанията ви и вие вярвате, че всичко е подвластно на промените. Но съгласете се, силата, която движи тези промени винаги е една и съща.
След възхода идва падението и посърнали вие твърдите, че всичко, което расте и ще загине. Но съгласете се, силата, която повелява на растежа и упадъка, не им е подвластна!
Сравнявате силата на урагана с лекия бриз и казвате, че силата на урагана е много по- голяма. Но все пак признавате, че който управлява урагана, той и зад ветреца стои, но сам не вилнее като буря и не се рее с лекия бриз.
Колко сте лековерни! Доверявате се на всяка уловка на вашите чувства! Къде е вашето въображение?!? Та само с негова помощ можете да разберете, че всички тези объркващи ви промени са само ловкост на ръцете, измама.
Как може ураганът да бъде по- бърз от вятъра? Не се ли заражда ураганът от вятъра? И нима не носи в себе си вятър ураганът?
Вие, бродещите по Земята, с какви мерки мерите изминатото разстояние- с крачки, или с версти? Дали се разхождате, или тичате, Земята ви носи със своята си скорост. Вашата скорост се равнява и с тази на Земята. Но Земята се носи от други тела и скоростта и е като тяхната.
Бавното е началото на бързото, а бързото носи на крилете си бавното. Бързото и бавното са неразделни във всеки момент, във всяко пространство.
По какво съдите, че ръстът е ръст, а разпадането е нещо съвсем друго, и че едното е враг на другото? Та всичко, което расте по земята, израства от нещо разрушено. Всичко се разрушава, само защото нещо от него се създава.
Вие растете, постоянно угасвайки и се разрушавате, поради растежа си.
Нима умрялият не дава на другите почва? Нима живите на носят в себе си умрелите?
Растежът е дете на разпада, а разпадът- на разтежа, Животът е дете на Смъртта, а смъртта е майка на Живота. Истината е, че всички са единни във всяка точка на Времето и Пространството. Истината е, че радостта ви от живота и растежа е толкова глупава, колкото и мъката от смъртта, от разрушението.
Наричате есента времето на гроздето. Но ви казвам, че то зрее и през зимата, когато дремещият в него сок струи незабележимо и то сънува. Зрее и през пролетта, когато лозата се покрива с гроздчета със свенливи изумрудени зрънца, зрее и през лятото, когато разперва гроздовете си, налива ги с кехлибарен сок, и ги оцветява със сзлатните бои на слънцето.
И щом във всеки сезон се съдържат другите три, истината е, че те се сливат във всеки момент, във всяко място в Пространството.
Да, времето е най- големият лъжец, а хората- най- големите наивници.
И човекът, веднаж завъртял колелото на времето, сам заприличва на катерица в колело. Толкова е очарован и завладян от движението, че не е в състояние да проумее, че сам той някога е завъртял колелото и не може да намери време въртележката на Времето да спре.
Както котката, когато ближе точилния камък си наранява езика, но вярва, че кръвта тече от камъка, така и човекът, своята си кръв ближе, пролята върху колелото на времето и поглъща собствената си плът , изтръгната от спиците на времето, но счита, че това са плътта и кръвта на времето.
Върти се колелото на Времето из пустотата на Пространството. По това колело е разположено всичко, което чувствата могат да възприемат. Но за чувствата е недостъпно възприемането както на времето, така и на пространството, поради това предметите за тях ту се появяват, ту изчезват. Каквото е изчезнало някога си, и някъде си възниква в друг момент, в сруга точка. Това, което един издига нагоре, друг спуска надолу. Което някой счита за ден, друг счита за нощ. Тук всичко зависи от вашите „къде” и „кога”.
О, братя, пътят на Живота и Смъртта е един- по колелото на времето. Движението по кръга не може никога до края да достигне, или да се изчерпи. А в света всички движения стават по кръг.
Е какво, Човекът завинаги ли да остане в порочния кръг на времето, без да се измъкне никога оттам?
Той ще се измъкне, защото Човекът е наследник на божествената свята Свобода.
Във вечно движение е колелото. Но оста му е в покой.
Бог е оста на въртене. Макар че всичко се върти около него във времето, в пространството, все пак той е винаги извън времето и пространствата. И макар че всичко е породено от неговото Слово, самото то, като него, е извън времето и пространството.
Всичко на оста е в покой. Където е колелото- там е безпокойството. Къде ви е по- добре?
Казвам ви: преместете се от колелото на оста, за да не ви се повдига от движението. Нека Времето да се върти около вас, но вие не се въртете заедно с него.