Медийните акценти свързани с Българската Православна Църква през цялата минала седмица се въртяха около изказването на Пловдивския Митрополит Николай относно връзката между трагедията от Охридското езеро и концерта на една скандална американка. Впоследствие се оказа, че скандалът с уж изречените от владика Николай думи, е журналистическа манипулация. В сянката на този изкуствено създаден скандал обаче България официално прие въвеждане на новите документи с биометрични данни! Това се случи, след като Народното събрание прие допълненията на Закона за българските документи за самоличност.
В тази връзка предлагаме на вниманието ви интервюто дадено за Интерфакс-Религия от руския академик Валерий Филимонов.
Неотдавна на бял свят излезе книгата „Човекът трябва да си остане човек” на писателя-агиограф, академика на Петровската академия на науките, специалиста в областта на биокибернетиката и системите за управление Валерий Филимонов. В нея авторът публикува уникални документи, които разкриват планове за създаване на световна технотронна диктатура, и размишлява върху проблема за превръщането на човека в биоробот. В интервю за „Итерфакс-Религия” В. Филимонов споделя мисли за това, доколко е реална перспективата за превръщането на човечеството в управляема „ биомаса”, кой стои зад такива опити, какви заплахи за човека крие в себе си електронният контрол над хората и доколко са оправдани опасенията на православните по повод ИНН (идентификационен номер на данъкоплатеца в Русия, тъждествен на приетия в България ЕГН), елетронните паспорти и имплантиращите се чипове.
- Валерий Павлович, създаването на световна технотронна диктатура мит ли е или реалност?
- Това е отдавнащна мечта на силните на този свят. За необходимостта от въвеждане на тотален контрол и установяване на технотронна диктатура Збигнев Бжежински писа още през 1968 година, а според циничния израз на Дейвид Рокфелер „свръхнационалната власт на интелектуалния елит и световните банкери е повече за предпочитане, отколкото правото на народите за самоопределение”. Днес техните замисли последователно се претворяват в живота. Всичко това става пред очите ни. Създава се общество, в което всеки човек ще се намира денонощно под непрекъснатото око на „Големия брат”, което стои на стража на интересите на днешните господари на планетата – кралете на спекулацията и лихварите от световен мащаб. Използвам случая да кажа, че става все по-ясно, че разразилата се световна икономическа криза е съставна част от плана на „световната върхушка” за заробване на човечеството.
- Какви заплахи за човечеството крие в себе си електронният контрол над хората? Доколко е реална опасността от превръщане на човечеството в управляема маса от биороботи?
- Сега може еднозначно да се твърди, че се строи не просто система за тотално следене, а система за абсолютна власт над човека. Да и какъв е смисълът да се губят милиарди долари да се наблюдава някой през ключалката! Задачата на системата е управление на човека по зададен алгоритъм. Достатъчно е да се запознае човек с някои документи, за да се види картината на близкото бъдеще.
Така в Заключение № 20 на Европейската група по етика в науката и новите технологии се говори за необходимостта от „трансформация на човешката раса” чрез „развитие на технологии съвместими с тялото”, което трябва да доведе до поява на „киборги”. Предлага се „ човешката същност” да се подложи на изменения „посредством внедряване на различни електронни устройства в човешкото тяло, на подкожни чипове и смарт-маркери”.
За това трябва да се замислят не само вярваките, но и всички здравомислещи хора.
- Какво можете да кажете за мащаба на този контрол? Кой се крие зад внедряването на тези технологии и какви цели преследва?
- Съгласно ред международни споразумения, новото световно устройство е прието да се нарича глобално информационно общество или общество на глобалната мрежа. Всъщност този унитарен наднационален киберсоциум ще стане световен електронен концлагер. В него човекът действително ще се превърне в безлик „биообект”, удобен за експлоатация. Той ще бъде абсолютно беззащитен пред управляващите обществото киберсистеми и техните собственици. По същество това е глобален технотронен киберфашизъм, който ще използва най-новите информационни и телекомуникационни технологии като мощно средство за електронно потискане на свободната човешка воля.
Ако се строи някакво наднационално глобално общество, то възникват резонните въпроси: „А кой и с каква цел прави това? Кой възглавява този нов социум?”
Не е тайна, че главната движеща сила в построяването на глобалното мрежово общество са не учените-специалисти, а представителите на антихристиянския космополитен „световен елит”.
В последните години стана твърде популярна думата „глобализация”. При което често се твърди, че тя е естествен и необратим процес. Малцина обаче се замислят за това, че главният въпрос на глобализацията е за властта. По-точно, за завладяването на властта на планетата Земя от група окултисти с цел установяване на световно господство. Несъмнено, рано или късно от тази среда трябва да се появи едноличнен глобален лидер. Затова и Одеският и Измаилски митрополит Агатангел справедливо отбелязва: „Днешният процес на глобализация несъмнено ще доведе до възцаряването на антихриста и кончината на света... Процесът на глобализация не е естесвен. Този процес е реализация на „тайната на беззаконието”, за която говори светият апостол Павел във второто Послание до солуняни”.
- Има ли дълбоко противоречие между опитите да се установи тотален контрол над човека и вярата в Бога?
- Бог е сътворил човека по Свой образ – свободен и отговорен. Технотронната диктатура лишава човека от свободна воля. Целта на системата, която се въвежда е пълно потискане на дадената от Бога свобода на всяка човешка личност, изменение на поведенческите стереотипи. Човекът ще бъде длъжен да живее по строго установени правила на системно поведение, тоест ще се превърне в управляем придатък на автоматически действаща система. Може ли да се говори за съхранение на богоподобното достойнство в общество на същества натъпкани с електроника и явяващи се обекти на много манипулации? Съвършено е очевидно, че в глобалното мрежово общество хората няма да могат да живеят в съответствие със своите религиозни убеждения. Не е тайна, че строителите на „новия световен ред” са обявили светото Православие за свой враг №1.
Построяването на глобалното мрежово общество е покушение срещу Божият промисъл за света и за човека. Издига се своего рода нов Вавилон – съобщество от „общечовеци” без род и племе, хора, които нямат родина и семейство. Суверенните национални държави и религии са отживелици от миналото. Така се „обосновава” управлението на населението на Земята от един наднационален център. Идеологията на глобализма се противопоставя на християнското мировъзрение и не е съвместима с него. Тя се внедрява и се пропагандира в светското общество и в Църквата с усилията на „световния елит” и изразява неговите интереси. Историческото призвание на Русия като страна-пазителка на православната вяра, култура и традиции не се признава и се отхвърля от глобалистите.
- Смятате ли за обосновани опасенията на православните по повод ИНН, електронните паспорти, имплантираните микрочипове?
- Изброените от Вас средства показват различни стадии на един процес – автоматична идентификация на личността. Идентификационният номер (неговите названия могат да бъдат най-различни) е несменяем, пожизнен и посмъртен код, който се приема от човека като от обект на системата и едновременно с това представлява неговите лични данни. Отправяйки запитване към този код, операторът получава достъп към цялото досие на човека, което се намира в базата данни. Затова идентификационният номер наричат ключово поле или ключ за достъп към личните данни. Електронните паспорти и имплантираните чипове носят все същия този идентификационен код на човека. По определение, това е името на управляемия обект на системата. Този атрибут трябва да бъде универсален, кратък, с фиксирана дължина и да съответства по структура на единен международен стандарт. Цифровият код заменя в системата не само словесното име на човека, но и всички негови лични данни, обозначавайки фактически цялата същност на човека.
Съгласно принципите на автоматичната идентификация, идентификационният номер задължително трябва да бъде нанесен върху обекта на управлението, тоест върху тялото на човека. Не случайно Европейската комисия нарича хората с имплантирани микрочипове „човешки щрих-кодове”. Съгласявайки се с приемането на цифровия код вместо име и използвайки го човек се съгласява да се приравни със стока, става за управляващата компютърна система предмет сред предмети. Той доброволно се предава във властта на информационно-управляващата система и нейните собственици.
Защо заставят хората да пишат заявления за приемането на цифровите кодове, да се разписват за тяхното получаване, а след това постоянно да ги показват и да се отзовават по тях, тоест да ги използват в качеството на име за получаването на материални блага и услуги? Защо всички тези компютърни имена получават „ всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби” (Откр. 13:16)? В частност в Русия ИНН получават и новородените младенци, и пенсионерите, и затворниците, и монасите, тоест всички категории лица, които нямат задължения да плащат данъци. Не е трудно да се види, че идентификаторът на личността има същите свойства и изпълнява същите функции, които и апокалиптичния „ белег, или името на звяра, или числото на името му” (Откр. 13:17). Вече в цяла редица страни човек без него не може „ нито да купува, нито да продава” (Откр. 13:17). Има над какво да се замислим всички, които слушаме Словото Божие.
Преди всичко, всеки електронен идентификатор на личността е средство, което позволява да се осъществява тотално следене с цел последващо приемане на решение в автоматичен режим. Всезнаещата и всепроникваща компютърна система с лекота ще фиксира по идентификационния номер на човека всяка негова социално значима крачка, всяка негова финансова следа и ще помести съответния файл-досие в базата данни за съхраняване и автоматична обработка. В този файл задължително ще се събират всички лични сведения за човека, включвайки поведенческите, светогледни, религиозни, сексуални и други характе24ристики.
Автоматично действащата система ще анализира всички тези данни и ще установява за всеки конкретен човек „текущ статус” по неговия идентификационен номер, съгласно което той ще получава достъп до тези или други материални блага и информационни ресурси. Леко е в такъв случай неугодния на системата и нейните собственици човек да се превърне в изгнанник, като се блокира неговият идентификатор. Струва ми се, че тези перспективи няма да зарадват нито атеистите, нито православните, нито представителите на други религии.
Позицията на вярващите трябва да съответства на позицията на Руската Православна Църква. В цял ред заявления на Светия Синод, послания и заключителни документи на Архиерейските събори, в изказванията на Светейшите патриарси Алексий ІІ и Кирил е заявено за недопустимостта от автоматична идентификация и тотален контрол над човека, който ще превърне висшето творение Божие в управляем биоробот. Към това се отнасят заявленията на Свещения Синод на Руската Православна Църква от 7 март 2000 година, от 27 декември 2001 година, от 6 октомври 2005 година; посланието на Архиерейския Събор от 2004 година до президента на Русия; определението на Архиерейския Събор от 2008 година „по въпросите за вътрешния живот и външната дейност на Руската Православна Църква” (точка 54) и „Основите на учението на Руската Православна Църква за достойнството, свободата и правата на човека”, приети от Архиерейския Събор през 2008 г. В последния документ конкретно се казва: „ Частният живот, светогледа и волята на хората не трябва да бъдат предмет на тотален контрол... Методите на събиране и обработка на информацията за хората не трябва да принизяват човешкото достойнство, да ограничават неговата свобода и да превръщат човека от субект на обществените отношения в обект на машинното управление. Още по-опасно за свободата на човека ще стане внедряването на техническите средства, които постоянно съпроводжат човека или не са отделими от неговото тяло, ако те могат да се използват за контрол над личността и нейното управление”.
Изказвайки се на 2 октомври 2007 година в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Светейшият патриарх Алексий ІІ заяви: „ Човекът е длъжен да си остава човек – не стока, не подконтролен елемент на електронни системи, не обект за експерименти, не полуизкуствен организъм”, а Светейшият патриарх Кирил, бидейки Смоленски и Калининградски Митрополит още на 2 март 2006 година на международната конференция „ Развитието на биотехнологиите: предизвикателство за християнската етика”, изразявайки принципната позиция на Руската Православна Църква, засвидетелства: „ Човекът има право да каже „не” на електронна идентификация на своята личност”.
|