има ли Бог

Здравеите.Моля ви, можете ли да ми покажете 4е Бог са6тествува,по такъв на4ин,примерно, както аз виждам и разговарям с някои приятел.Аз бях "вярва6т" в продължение на 1год.и половина +- ,за6тото преди да запо4не вси4ко употребявах наркотици,от които не можех да се освободя.много пати приемах вси4ко с вяра относно съ6тествуването на Бог,но след известно време съмненията надделяваха.мисля си съ6то 4е спрях наркотиците поради страха които ми дадоха думите от Библиата ,4е ако не вярвам 6те ида в ада.все о6те имам страх от ада,които много ме притеснява в слу4аи 4е Бог е истина но не искам да вярвам в бог само заради страха от тези думи (за ада).моля ви, помогнете ми ако искате и можете, ако ли не надявам се даразбера истината търсеики,4етеики и т.н.БЛАГОДАРЯ ВИ!

моли се! и в никакъв случай не посягай отново към наркотиците!

ако имаш нужда от това Бог сам ще ти се открие. ако нямаш - ще се справяш и без да ти се открива. вторият вариант е за предпомитане, защото всяка среща с Бог е съд.

Не е добре вярата ти в Бога да се основава на страха от Бога.
Бог е любов и ни обича повече и от нашите родители, гледай по този начин на Него.

Бог съществува и те обича. От теб се иска само малко усилие и вяра.

Здравей , и аз имам съмнения но се опитвам да ги забравя защото с разума си вярвам но сърцето ми не иска да повярва и в трудни моменти веднага изгубвам слабата си вяра . Ще ти кажа какво ми се случи преди около 2 години тогава бях атеист и бях отишъл при една врачка говорихме каквото говорихме и като се прибрах реших че трябва да се съблека гол и така да хода из града , но си пуснах телевизора и това което чух веднага щом го пуснах беше - (един свещеник говореше на една жена) : имам три заповеди към тебе не се показвай гола пред всички , втората не я помня и третата да ходиш на църква , тогава започна някаква промяна в мене но все още не беше достатъчна , след това пак като по чудо ми се случи една случка и реших да се изповядам след като се изповядах вече започнах да усещам по добре какво е православен живот и оттогава на приливи и отливи се опитвам да заживея по праведно. това беше за мен ето една история на друг човек - [линк]...

Чудесата които се случват и са се случвали в православието са неизброими , ако прочетеш житията на светиите ще останеш изумен какво мъжество са проявявали и какво търпение и не ти се струва че всичко писано за тях е измислица защото дори и фантастиката бледнее пред тях ...

Бих ти препоръчал някога след тежък ден да прочетеш някои псалми тогава когато сърцето е най - измъчено , виждаш как точно пасват и с каква радост и недоумение се четат ...

Търси БОГа всеки ден и във всичко питай се може ли цялата природа и разнообразие всичката тази красота да е станала случайно и се моли БОГ да ти отвори сърдечните очи понякога ще виждаш прекрасно че всичко е негово творение понякога ще се съмняваш , понякога ще виждаш греховете си понякога ще се мислиш за безгрешен , но ако го търсиш той ще ти покаже какво е истински мир поне за малко за да го видиш и тръгнеш да се стремиш към него , ще ти покаже какво е да имаш чисто сърце поне за малко за да видиш колко е приятно и ще започнеш да се стремиш към него , но БОГ както говориш с приятел ще видиш на Страшния Съд а допреди това ще трябва да се задоволиш с неговите проявления които са навсякъде около нас ...

Бих ти препоръчал също да се опиташ да изпълниш заповедите му опитай се с някоя която ти е най - трудна и дръж докато можеш - примерно тази да търсим преди всичко небесното му царство а останалото ще ни се придаде , ще видиш как ще усетиш че те закриля и че някой наистина е с теб и се грижи за теб ...

Бъди готов за сурова битка и знай че до края на живота ти няма да престане но ако излезеш победител от нея ще имаш невъобразима награда и ще се наслаждаваш на Божията любов вечно което си е най - голямото щастие на света

Бог не е някакво същество, подобно на теб или мен, за което с основание можем да се чудим дали съществува или не.

Според учените цялата наша Вселена е възникнала в резултат на първичен взрив от свръхплътен първичен атом преди около 13,7 милиарда земни години. Но Бог не е част от Вселената ни, Той дори не е и самата тя в своята цялост.

Подобно на празното пространство, Бог е това, което винаги Е.

Той е отвъд всички наши представи, отвъд всички наши понятия, но при все това е по-близо до всеки един от нас от собственото му дихание.

Престави си огромен океан, в който плуват безброй различни риби. Бог е самият Океан, в който те плуват, а не някаква много голяма и специална риба.

Опитай се, поне за известно време да забравиш за себе си и да се опиташ да погледнеш на света сякаш отгоре или отстрани. Опитай се да схванеш безкрайното и всепроникаващо дихание на Бога във всичко съществуващо, и в частност в теб самия.

Защото Бог е Дух, Бог е Любов и ти си само една малка рибка, която плава в този Вечен Океан от духовна светлина и любов. Довери се изцяло на Бога, така както едно току-що родено безпомощно бебе се доверява изцяло на майка си и забрави за всичко останало, което те тревожи и измъчва.

Когато се почувстваш дори само за един миг като малко дете във вечните обятия на Бога, ти никога повече няма да Го търсиш там където не е: в думите, в книгите, в църквите.

Но тогава ще откриеш не само в Библията, но и в други древните свещени книги, не само в познатите ти църкви, но и в много други древни храмове, нещо много родно и близко, което може да ти е от помощ в тежки дни.

Защото то е написано или сътворено някога от мъдри и святи хора, на които Бог се е открил в цялото си величие и великолепие. А веднъж дори Той е изявил себе си максимално, макар и само за кратко за кратко в човешка форма, доколкото позволяват ограниченията на нашия земен свят.

Неговите слова, които можеш да прочетеш в Евангелието, по-добре от всичко друго, могат да излекуват душата ти и да я направят отново зряща за нейната собствена божественост.

Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.

Иоан (1:18)

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Привет,

предлагам ти сам да стигнеш до този извод, но бих ти препоръчал да размишляваш над въпроси като:

1. Как се е появила Библията и какво тя казва.
2. Дали би имало християни, ако Христос не беше възкресен от мъртвите.


1. В начало бе Словото;
.............................................................
14. И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

15. Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за когото казах: Този, който идва след мен, е пред мен, понеже е бил преди мен.
..............................................................
18. Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

8. Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Римляни 9:5
"... от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин."

Напълно съм съгласен с теб, че изяви е далеч по-подходящо в случая.

Но аз винаги цитирам публикувания в Интернет компютърен вариант на Православната Библия, по изданието на Св. Синод от 1995 г., а там текстът гласи: "Той Го обясни".

Затова сериозните хора предпочитат да четат свещените книги в оригинал...

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Както известният часовник на Пейли е свидетелствувал за дейността на създателя си (т.е. за часовникаря), така и Вселената във всичките си чудесни подробности "пее хваления" и свидетелства за своя Създател.

---

[линк]

ако Го нямаше, нямаше да си задаваш този въпрос.
Ако сам не ти се открие, и да се напъваш, няма да го откриеш.
Никой в този форум не може да ти "покаже, 4е Бог са6тествува ", но ще прочетеш много топли думи в израз на любов, а Кой според теб е научил тези хора на любов?
Не си бил "вярва6т", поне не в Бога, иначе нямаше да избягаш от Него и да го замениш с наркотици.
Бог е Бога на любовта, а не бог на страха.
Истината /"Аз съм пътя, истината и живота"/ ще разбереш като я живееш, само с четене не става. В подражание на Христа. Прави като Него.

Благодаря за помо6та.радвам се 4е сте ми писали.

[линк]

В търсене на Бог

“Боже, Ти си Бог мой, ТЕБЕ ТЪРСЯ ОТ РАННИ ЗОРИ; за Тебе жадува душата ми”

“Търсете Господа, когато можете да Го намерите; призовете Го, когато е близо” /

От Псалом 63 и от Пророк Исая 55 глава/

Целият живот е търсене. И търсенето е животът на човека. Той търси щастието и не го намира, защото не знае, че го е намерил в простите човешки радости. В здравето. В труда. Във взаимната любов. В хармонията с природата и хората. Не е разбрал, че той не търси в същността си на пробудена душа, а търси все повече и повече алчността и винаги остава неудовлетворен. Недоволен. Разминава се със звездните мигове. Не ги оценява. Става като болната Нонка от Бялата лястовица на Йовков. Или Синята птица на Метерлинк. Те не намират здравето и щастието...

Душата, пробудена за истината и божествената любов, търси Бога. Най-висшето и отговорно търсене. Няма по-велико от него. И по-резултатно. Намерим ли Бога, ние намираме здравето. Щастието. Любовта. Свободата. Радостта. Смисъла и съдържанието на живота. И Иисус казва: “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде” /Матей 6:33/. Първом да търсим Божието царство и Неговата правда и всичко необходимо за човешкото ни щастие, от любовта до хляба и здравето, ще получим от намерения от нас Бог.

Как и къде да търсим Бога, за да Го намерим? В чудната си поема Песен на песните мъдрият цар Соломон дава известен отговор чрез дълбоките и символични образи на Възлюбения и Възлюбената. Възлюбеният е Бог, а Възлюбената е човешката душа. Преди всичко да разберем, че любовта и търсенето са взаимни. Бог ни търси, за да влезе в душите ни и завинаги да остане в нас. Да Си направи жилище в сърцата ни.

Възлюбеният чука на вратата на сърцето. Бравата е само отвътре. Той не може да отвори. Бог чука на всяка врата чрез Словото Си. Понякога чрез страданията и изпитанията. Чрез радостта и прозренията. Чрез сънища. Трябва да познаем Гласа Му и да станем да Му отворим. Той ни зове: ­ Отвори, ми сестро, мила, моя гълъбице, моя съвършена!

Душата се бави. Тя се оправдава, че е съблякла хитона си и как да го облече? Измила е нозете си и как да ги изкаля? Колко често се оправдаваме с борбата си за физическото оцеляване. За хляба.

Възлюбеният протяга ръката си през пролуката на вратата. Прободената длан на Христа. Възлюбената я вижда и се вълнува. Но така бавно става. И когато отваря вратата, вижда, че Възлюбеният вече си е отишъл...

Каква трагедия! Душата го търси, но не Го намира. Вика Го, но няма отзив. И стражите на града я срещат. Бият я и я нараняват. Тези стражи са грехът. И болестите. И отчаянието. Те винаги идват, когато Възлюбеният Бог си е отишъл от нас, защото не сме Го пуснали в сърцата си.

Св. ап. Павел търси и намира Бога в Любовта: “Бог е Любов и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога и Бог ­ в него.” Св. ап. Павел търси и намира Бога в Христа: “и вече не аз живея, а Христос живее в мене” и пише на Галатяните: “Чеда мои, за които съм пак в родилни мъки, докле се изобрази във вас Христос.”

Бог е навсякъде. Изпълва всичко с любовта Си.

Той иска да изпълни и нашия живот. Цялата ни духовна същност. Той чука. Да Му отворим и да Го приемем като любов и истина. Мъдрост и правда. Свобода и Светлина.

Тимотей МИХАЙЛОВ

[линк]



Изпълнени с Неговата любов, ние можем да превъзмогваме болката, да избягваме самодоволството, да възстановяваме силите си, както и да благославяме и да помагаме на другите.

Старейшина Джон Х. ГробъргКакво ще кажете за истинската любов, която докосва всяко сърце? Защо простата фраза „Обичам те” събужда такава универсална радост?

Хората сочат различни причини, но истинската е, че всеки човек, дошъл на тази земя, е духовен син или дъщеря на Бог. След като всичката любов произтича от Бог, ние сме родени със способност и желание да обичаме и да бъдем обичани. Една от най-здравите връзки, които имаме от доземния си живот, е колко много нашият Отец и Исус ни обичат и колко много Ги обичаме ние. Макар над паметта ни да е хвърлено покривало, всеки път, когато чувстваме истинска любов, тя събужда копнеж, който не може да бъде отхвърлен.

Да отвръщаме на искрената любов е част от самото ни съществуване. Ние по рождение желаем да се свържем тук отново с любовта, която сме чувствали там. Само като чувстваме Божията любов и изпълним сърцата си с Неговата любов, можем да бъдем истински щастливи.

Божията любов пълни безкрая на пространството; ето защо във вселената няма недостиг на любов, само в нашата готовност да вършим онова, което е необходимо, за да я почувстваме. За да сторим това, Исус обяснява, че трябва да „възлюби(м) Господа (нашия) Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си както себе си” (Лука 10:27).

Колкото повече се подчиняваме на Бог, толкова повече желаем да помагаме на другите. Колкото повече помагаме на другите, толкова повече обичаме Бог. Обратното, колкото по-непокорни към Бог и по-себични сме, толкова по-малко любов изпитваме.

Да се опитваме да намерим трайна любов, без да се покоряваме на Бог, е като да се опитваме да утолим жаждата си, пиейки от празна чаша – можете да правите движенията, но жаждата остава. По подобен начин, да се опитваме да намерим обич без да помагаме и да се жертваме за другите, е като да се опитваме да живеем, без да се храним – това е против законите на природата и не може да успее. Не можем да имитираме любов. Тя трябва да стане част от нас. Пророкът Мормон обяснява:

„А милосърдието е чистата любов на Христа и устоява навеки; и този, който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре.

Ето защо, възлюбени мои братя, молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов“ (Мороний 7:47-48).

Бог желае да ни помогне да почувстваме любовта Му където и да сме. Нека дам един пример.

Като млад мисионер бях назначен на малък остров с около 700 души население в далечен край на южния Тих океан. За мен жегата бе смазваща, комарите ужасни, калта навсякъде, езикът невъзможен, а храната – е, добре, „различна”.

След няколко месеца нашият остров бе ударен от силен ураган. Опустошението беше масово. Реколтата бе унищожена, имаше загинали хора, отнесени къщи, а телеграфната станция, единствената ни връзка с външния свят, бе разрушена. Обикновено до острова идваше малко държавно корабче веднъж месечно или на два месеца, тъй че разпределихме храната си да стигне за четири или пет седмици, надявайки се корабчето да дойде. Но то не идеше. С всеки ден ставахме все по-слаби. Имаше постъпки на голяма доброта, но след като шестата и седмата седмици минаха с много малко храна, силите ни чувствително намаляха. Моят местен спътник, Феки, ми помагаше както може, но с началото на осмата седмица вече нямах сила. Просто седях под сянката на едно дърво и се молех и четях Писанията и размишлявах с часове за нещата от вечността.

Деветата седмица почна с малка видима промяна. Вътрешната промяна обаче бе голяма. Чувствах любовта на Господ по-дълбоко от всякога и научих от първа ръка, че Неговата обич е „най-желателна от всички неща… Да, и най-радостната за душата” (1 Нефи 11:22-23).

Тогава бях почти „кожа и кости”. Спомням си, че гледах с дълбоко благоговение как сърцето ми бие, как дробовете ми дишат и мислех какво прекрасно тяло е създал Бог да приютява прекрасната ни душа! Мисълта за едно вечно единство между тези две съставки, станало възможно посредством любовта на Спасителя, Неговата Единителна жертва и Възкресение, бе тъй вдъхновяваща и удовлетворяваща, че всяко дребно физическо неудобство чезнеше в забрава.

Когато разберем кой е Бог, кои сме ние, колко ни обича Той и какъв е планът Му за нас, страхът се изпарява. Щом добием и най-бегъл поглед за тези истини, грижата ни за светските неща изчезва. Да мислим, че наистина се хващаме на лъжите на Сатана, че неща като земна власт, слава или богатство са важни, е просто смешно - или би било, ако не беше тъй тъжно.

Научих, че както ракетите трябва да преодолеят силата на гравитацията, за да изфучат в космоса, тъй и ние трябва да преодолеем притеглянето на света, за да се извисим до вечните сфери на разбиране и любов. Дадох си сметка, че земният ми живот може да свърши там, но в това нямаше паника. Знаех, че животът ще продължи, и дали там или другаде, нямаше значение. Това, което имаше значение, бе колко обич имам в сърцето си. Знаех, че се нуждая от повече! Знаех, че радостта ни сега и завинаги бе неразривно свързана със способността ни да обичаме.

Докато тези мисли пълнеха и извисяваха душата ми, постепенно различих нечии развълнувани гласове. Очите на моя спътник Феки танцуваха, когато ми каза: „Колипоки (така местните наричали ст. Гробърг – б.пр.), пристигна едно корабче и то е пълно с храна. Спасени сме! Не се ли радваш?” Не бях сигурен, но след като корабът бе дошъл, това трябва да беше Божият отговор, тъй че да, радвах се. Феки ми даде малко храна и каза, „Ето, яж”. Поколебах се. Погледнах храната. Погледнах Феки. Погледнах небето и затворих очи.

Почувствах нещо много дълбоко. Бях благодарен, че животът ми ще продължи като преди, но имаше едно тъжно чувство – едва доловимо усещане за отсрочка, както когато мрак скрива ярките цветове на чудесен залез и си давате сметка, че трябва да чакате друга вечер, за да се насладите отново на подобна красота.

Не бях сигурен, че искам да отворя очи, но тогава си дадох сметка, че Божията любов е променила всичко. Жегата, калта, комарите, морската болест, хората, езика, храната вече не бяха предизвикателства. Онези, които бяха опитвали да ме наранят, вече не бяха мои врагове. Всеки бе мой брат или сестра. Да бъдеш изпълнен с любовта Божия е най-радостното от всички неща и си струва всякаква цена.

Благодарих на Бог за това време на избор и за многото напомняния за Неговата любов – слънцето, луната, звездите, земята, раждането на дете, усмивката на приятел. Благодарих Му за Писанията, за привилегията на молитвата и за най-чудесното напомняне за Неговата любов – причастието.

Научих, че докато пеем химните за причастието с истинска отдаденост, фрази като „Каква велика мъдрост и любов” или „Тъй нежно ни обича Той, с любов да Го дарим” ще изпълнят сърцата ни с любов и благодарност (виж „How Great the Wisdom and the Love,” Hymns, no. 195; „Ей там на хълма край града”, Химни и детски песни, стр. 24). Докато искрено слушаме молитвите на причастието, фрази като „Винаги да си спомняме за Него”, „да спазваме заповедите Му”, да „имаме винаги Неговия Дух да бъде с нас” ще изпълнят сърцата ни с непреодолимо желание да бъдем по-добри (вж. У. и З. 20:77, 79). Когато после приемаме от хляба и водата със съкрушено сърце и разкаян дух, знам, че можем да почувстваме и дори да чуем тази най-чудесни слова „Обичам ви. Обичам Ви”.

Мислех си, че никога няма да забравя онези чувства, но силата на светското е голяма и ние сме склонни да се поддаваме. Но Бог продължава да ни обича.

Няколко месеца след като възстанових силата си, бяхме застигнати от друга свирепа буря, само че този път в морето. Вълните станаха тъй големи, че преобърнаха малкия ни кораб, изхвърляйки трима от нас в беснеещия, кипящ океан. Когато се намерих посред свирепото море, бях изненадан, уплашен и малко разстроен. „Защо се случи това?”, помислих си аз. „Аз съм мисионер. Къде е моята защита? Мисионерите не се предполага, че ще трябва да плуват”.

Но трябваше да плувам, ако исках да остана жив. Всеки път, когато се оплаквах, се оказвах под водата, тъй че не бе нужно много време да престана с оплакванията. Нещата са, каквито са, и оплакванията не помагат. Нуждаех се от всяка унция енергия, за да държа главата си над водата и да стигна до брега. Тъй като бях спечелил наградата за скаут – „орел”, бях доста уверен плувец, но с времето вятърът и вълните започнаха да изцеждат силите ми. Не спирах да се боря, но дойде момент, когато мускулите ми просто не искаха повече да се движат.

Имах една молитва в сърцето си, но въпреки това започнах да потъвам. Докато отивах надолу може би за последен път, Господ вля в ума и сърцето ми едно чувство на дълбока любов към много специална личност. Беше сякаш можех да я чуя и видя. Макар тя да бе на 8 000 мили далеч, силата на любовта дойде, бързайки през тези мили, пронизвайки времето и пространството, пресегна се и ме издърпа – издигна ме от бездните на мрака, отчаянието и смъртта и ме доведе в светлина, живот и надежда. С внезапен прилив на енергия се добрах до брега, където намерих спътниците си от кораба. Никога не подценявайте силата на истинската любов, защото тя не познава граници.

Когато сме изпълнени с Божията любов, можем да вършим, виждаме и разбираме неща, които иначе не можем да сторим, видим или проумеем. Изпълнени с Неговата любов, можем да понесем страдание, потиснем страх, щедро да прощаваме, да избягваме раздор, да възстановяваме сила и да благословим и помагаме на другите по начини, изненадващи дори нас.

Исус Христос бил изпълнен с безкрайна любов, докато понасял безкрайно страдание, жестокост и неправда. Чрез Неговата любов към нас Той се извисил над всички онези иначе непреодолими прегради. Неговата любов не познава граници. Той ни приканва да Го следваме и да споделяме безграничната Му любов, тъй че ние също да можем да се извисим над страданието, жестокостта и несправедливостта на този свят и да благославяме, помагаме и прощаваме.

Зная, че Той е жив. Знам, че Той ни обича. Зная, че можем да чувстваме любовта Му тук и сега. Зная, че гласът Му е глас със съвършена мекота, който пронизва до самата ни душа. Зная, че Той се усмихва и е изпълнен със състрадание и любов. Зная, че Той е пълен с благост, доброта, милост и желание да помогне. Обичам Го с цялото си сърце. Свидетелствам, че когато сме готови, Неговата чиста любов се пренася мигновено през времето и пространството, пресяга се и ни издърпва от бездните на всяко разпенено море на мрак, грях, печал, смърт или отчаяние, в което можем да се окажем, и ни довежда в светлината, живота и любовта на вечността. В името на Исус Христос, амин.

Ето ви още един пряк път към разкриване на Божието величие:

J S Bach, Toccata and Fugue in d minor

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

И този ли?
[линк]

За да не отплесне отговарящите в метафизични спекулации, въпросът дали съществува християнския Бог е удачно според мен да се преведе по следния примерен начин: дали християнските разкази за отношенията между Господ и грешниците ни вършат работа в интеграцията на отделните ни преживявания в някаква смислена цялост, която да ни мотивира да живеем, да се трудим, да общуваме, да обичаме, да се забавляваме, да градим.

Бог, Сатана, Ад, Рай, Грях, Праведност, Опрощение, Спасение, Свобода, Вечност и др. са думи-символи, които не описват някакви публично наблюдаеми неща или фактологически състояния на нещата. Функцията им е друга - да ни помагат да обединим възприятията, представите, действията си в някакъв що-годе подреден и предвидим режим. Това значи да имаш вяра, да живееш с вяра, да си вярващ човек.

И малко копи-паста от предишен мой "отговор" на подобен въпрос:

---
Моята апология на юдео-християнската традиция се основава на историческо-повествователния довод:

В сравнение с другите големи религиозни системи, само юдео-християнското свещено послание е историко-повествователно структурирано; всеки отделен детайл от Библията може да се обясни с (или редуцира до) взаимстване от съседни близкоизточни митологии и правни кодекси (вкл. шумерски, египетски, вавилонски), но компилирането, обвързването и разгръщането им като единна и еднопосочна свещена история е уникално библейско постижение; особено с присъствието на мотива/темата за изхода и похода на божия народ към обетованата земя.

Върху този мотив са изградени и новозаветните разкази за окончателното спасение в Иисус Христос; те попадат под рубриката "Всичко това стана за да се сбъднат Писанията."
---

Другояче казано, според мен базисните християнски разкази и думи-символи са твърде подходящи помощници да придадем някаква що-годе устойчива цялостност на живота си. Лично аз за себе си не съм намерил по-добри.

Обаче ако някой неоторизиран от Църквата самозванец те излъже, че тия разкази и думи-символи са напълно фактологични, изритай го в кокалчетата и го цапардосай с Библия по главата, защото те лъже мръсника и иска да ти е шефче, да те наставлява, да те евангелизира, да си утвърди разказваческото его за твоя сметка, да използва момента на твоята временна слабост за да те покровителства "духовно". Това е мотивацията на сектантите. Но сред православните християни, длъжен съм да призная, подобни досадници са рядкост.

Е, този не съвсем.

Изобщо и днес "християни" всякакви:

Seven Last Words of Christ - Trailer

Лично аз предпочитам, поне в музикално отношение, този християнин:

Joseph Haydn, Seven Last Words of our Saviour at the Cross

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Моят компютър се пита, има ли главен сървър.

И какво му отговаря сървъра?

Може би:

И аз се питам същото?

Обаче веригата от задаващи си този въпрос сървъри не може да бъде безкрайна и също не може да образува "порочен кръг".

Следователно трябва да съществува Главен сървър, който е такъв и за самия себе си.

Т.е, Бог съшествува по необходимост и е причина сам за собственото си съществуване, както и за съществуването на всичко останало.

Което и трябваше да се докаже.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.