Re: glishev / Религия и мистика / Православие

Мнозинството от хората смятат, че Ренесанса е нещо основополагащо в човешкото развитие. Защо? Защото така са учили в училище, така са казали по телевизията и прочие дивотии. Основополагащо, но за кого? Може би за малоумните западняци, на които се наложило да се запознаят с античните философи, посредством арабския език, понеже не владеели гръцки. Не и за нас. Може би за Микеланджело или Рафаел, които имали "незнайния" късмет да попаднат в римската канализация и катакомби и да видят образци на античното изкуство, щото са били кьорави за статуите на повърхността!?! Не и за нас. Когато на Запад е властвало мракобесието, тук на Изток хората са четели Аристотел, Демостен, Платон и прочие антични автори в оригинал. Пълна заблуда е това, което масата хора си мислят, че в православния свят не е съществувало "живо" изкуство /говоря за всичко - литература, изобразително изкуство, архитектура, музика и др./ Просто тук при нас е съществувало строго разделение между светско и духовно. Не можеш да рисуваш голи натуралистични фигури /дори да си измисляш мускули като Микеланджело/ в Църквата. Иконописта според православния канон трябва да се стреми да изобрази духовното, Божието, а не тленното и материалното. За това иконите и стенописите са били рисувани и продължават да се рисуват по този начин. Не, че майсторите не са могли да творят като Ренесансовите художници и скулптори, могли са, но не са си позволявали или не са им позволявали. Имало е поле за действие и на светското поприще - портрети, ловни сцени, батални сцени др. За съжаление турците, бидейки мюсюлмани и убедени "иконоборци", унищожили всички светски изображения в православния свят. Запазили се само иконите и стенописите в оцелелите църкви манастири.
В този смисъл епископ Игнатий е безкрайно прав:
” Силата на въображението е особено развита в страстните хора. В тях тя действа в съответствие със собственото им настроение и всичко свято променя страстно. В това могат да ни убедят картини, на които са изобразени свети лица и събития от знаменити, но страстни художници. Тези художници са се опитали да си въобразят и да изобразят светостта и добродетелта във всичките им видове. Но проникнати от греха, те изобразяват греха и единствено греха изтънченото сладострастие се излъчва от образа, който гениалният художник е искал да изобрази непонятната му божествена любов и непорочност. От творбите на такива художници се възхищават страстните наблюдатели; но за хората, помазани от духа на Евангелието, тези гениални творби предизвикват тъга и отвращение, бидейки белязани от богохулство и сквернотата на греха.”

А мисля, че и в тази тема Догматът за Иконопочитанието ще ви послужи за ориентиране:

Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта.

То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи.

Защото, когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се уясняват едно чрез друго.

Това е така, ние, ходейки като по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на Вселенската църква (пък знаем, че тя е на Духа Свети, Който пребъдва в нея), с пълна достоверност и грижливо изследване определяме:

честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, - както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже.

Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.

Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея.

Така се потвърждава учението на светите наши отци, сиреч преданието на Вселенската Църква, която открай до край земя е приела Евангелието.

Със здраве