В дома на Отца Ми има много жилища. / Религия и мистика / Православие

*Като идея, макар и не цялостно развита, хилиазмът предшества християнството. Той има началото си у еврейския народ. Като тълкували погрешно някои от пророческите предсказания за идването на Месия, мнозина евреи виждали в Негово лице

не Изкупител от греха и смъртта, а земен цар,

който ще освободи евреите от омразното им римско владичество, ще основе свое царство тук на земята и ще предостави на еврейския народ сила и власт.

По-късно мнозина измежду евреите, които приели християнството, запазили тези свои предишни вярвания. За фиксиране на времето от 1000 години им послужила книгата Откровение 20:1-7. За това ще стане дума по-после.

. . . причините за развитие и утвърждаване на хилиазма, могат да се разделят на две: 1. Такива, които са валидни за раннохристиянския период, и 2. Такива, които се отнасят до значително по-късно време, включително и сега.

1. Причините от ранния период са свързани с гоненията срещу християните от страна на римската държавна власт, на езическите философи и на широките народни маси. Колкото повече нараствал броят на мъчениците, дали живота си за своята вяра в Христа, толкова по-силно в сърцата на вярващите се утвърждавала мисълта, че тяхното тогавашно унижение и бедствено състояние ще се прекратят в близкото бъдеще и че те още на тази земя, на която са претърпели бедствия и нещастия, ще царуват заедно с Христос и с неговите светии.

След прекратяване на гоненията Църквата имала възможност да насочи вниманието си към разрешаване на спорни верови въпроси и да изработи по тях дефинитивни решения. Един от тези въпроси бил за хилиазма. На Втория вселенски събор в Константинопол (381 г.) тя дефинирала своето учение по този въпрос в смисъл, че царството на Иисус Христос не ще има край (чл. 7 от Символа на вярата). След като има такава ясна дефиниция, за православните християни не е позволено да поддържат хилиазма в каквато и да е форма.

2. Независимо от решението на Втория вселенски събор хилиастични тежнения са излизали периодично на преден план. Особено силни са били те в края на първото хилядолетие след Рождество Христово, когато мисълта за свършека на света придобила масов характер. Тя се появила отново макар и в значително по-слаба форма при завладяването на Йерусалим от кръстоносците (1099 г.). Значително по-силно се изявила през време на Реформацията (XVI в.), за да стане след това постоянен спътник

в доктрината на по-голямата част от оформилите се на протестантска основа сектантски общности.

Всяка от тях в една или друга степен развива и защитава идеята за хилядагодишно земно царство, до което ще имат достъп само нейните членове.

. . . Хилиастичните идеи, изградени върху погрешно тълкувание на някои библейски текстове и подсилвани от необичайни знамения на времето, се засилват особено много в края на XVIII и началото не XIX в. най-вече в англоезичните страни, особено в Америка. Кулминацията им е сега - края на XX век.

. . . Не бива да се забравя, че с темата хилиазъм се спекулира много, съзнателно или не. Поради това е необходима изключителна предпазливост, защото тук се действа върху една много деликатна струна на човешкото съзнание. Кой не би желал да е съпричастен на едно земно макар и не постоянно, а само хилядагодишно царство, ръководено от самия Иисус Христос - царство, в което ще има всички духовни и материални блага, нещо като ислямския рай на благоденствието. Но какво желаят отделни хора или групи от хора е едно, а какво е отредил Всевишният е съвсем друго, и то за нас е критерият за обективност и безпристрастие.

Като имам предвид думите на Иисус Христос, че за оня ден и час - за второто Му идване - не знае никой, дори небесните ангелски сили (ср. Мат. 24:36), не бих дръзнал да предсказвам кога това ще стане. Ще се позова обаче на казаното в книга Откровение 20:1-7 и на православното му обяснение. Първо давам почти целия текст от посочената глава и стихове. Тайновидецът св. апостол и евангелист Йоан Богослов предава следната картина:

"Видях, че от небето слизаше Ангел...; той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана - и го свърза за хиляда години; след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години... Видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие... Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години; останалите пък от умрелите не оживяха докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет е който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт... Когато се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата."

. . .Привържениците на хилиазма интерпретират погрешно израза "първо възкресение". Причината за това се корени

в отричането от страна на мнозина сектанти на вярата в задгробния живот, на блаженото състояние на праведниците

там и на липсата на молитвено общение с тях. Има и друга причина - у някои секти са налице социално-утопични мечти, скрити зад религиозни идеи и тайнствени образи, каквито в книга Откровение има много.

Под "първо възкресение" се разбира не такова, което предхожда второто идване на Иисус Христос, а

д у х о в н о т о възраждане, начиная чрез тайнството Кръщение.

Тази истина е засвидетелствана на много места в Свещеното Писание, особено у св. апостол Павел

Колосяни: [2:12] като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога , Който Го възкреси от мъртвите. . . . [3:1] И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога;
[3:2] за небесното мислете, а не за земното .

Ефесяни: [2:5] макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени),
[2:6] и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса

Тези и подобни на тях библейски места показват, че под хилядагодишно царство трябва да разбираме времето от самото начало на благодатното царство на Църквата Христова, особено на небесната, която тържествува над злото, до Второто Христово Пришествиие. Земната църква също тържествува победа над "княза на този свят" (Иоан. 14:30), която ще завърши с поразяване на сатаната.

* проф. Тотю Коев, Бог да упокоява душичката му.