Всевишният не обитава в ръкотворни храмове / Религия и мистика / Православие

Из Правило на Вярята:

Като откровение християнството не може да се основе на друго освен на словото Божие. Разпратените по целия свят от Иисуса Христа апостоли също учили само на това, което били научили от Самия Него. Той им казал: "И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин" (Мат. 28:19-20). А по думите на Свети апостол Павел: "[Бог] в словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога" (Тит. 1:3).

Единственият източник на вярата е Словото Божие. То се съобщи на света от Иисуса Христа чрез жива реч, а не писмено. Апостолите пък го предадоха отсетне на хората било чрез жива реч, било писмено.

"И тъй, братя, - казва Свети апостол Павел, - стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2 Сол. 2:15).

Евангелското учение - както устното, така и писменото, се преподаде от Апостолите на вярващите, които ги слушаха, по целия свят. Второто християнско поколение приело вече това учение от първото и го предало на третото. Така от поколение на поколение това учение достигнало до днешните времена в разните църкви, чието начало е от апостолските времена.

За достоверни писания и устни учения трябва да приемаме и почитаме само ония, които произхождат от апостолските мъже и които се приеха и се предават непрекъснато от всички апостолски църкви. Следователно само това постоянно и повсеместно свидетелство е средството, чрез което човек би могъл да узнае истинското Богооткровено учение. А това свидетелство се казва предание или традиция. Това църковно предание не трябва да се идентифицира с човешките предания. То не трябва да се смесва с мненията и обичаите, приети в това или онова място, в тая или оная епоха. Тия мнения и обичаи можем да приемем само тогава, когато са в съгласие с Божественото учение и се отнасят само до църковното благочиние, и трябва да ги отхвърляме, когато са противни на Богооткровението. В никой случай обаче не можем и не бива да приведем тия мнения и обичаи като допълнение на откровението.

За откровено учение трябва да считаме само онова, което се основава било на писменото или устното свидетелство Божие. Последното пък ни се е дало от Иисуса Христа. Неговите законни пазители бяха първите ученици, които са били призвани да предадат това свидетелство на всички народи и които ратници са били вдъхновени от Светия Дух. Според Апостолите Откровеното учение е един залог. Православната Църква се е погрижила по длъжност, от една страна, да запази този залог неповреден и чист от всяко човешко несъвършенство, а от друга - да го предаде и на следващите поколения така, както тя сама го е приела.

"Имай за образец здравите думи - пише Свети апостол Павел, - които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас" (II Тим. 1:13-14).

"О, Тимотее! пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука" (I Тим. 6:20).

"Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен" (II Тим. 3:14).

Една поместна Църква е могла да погреши в опазването на Божествения залог. Обаче всичките църкви не са могли да погрешат, защото Иисус Христос е обещал да пребивава с Църквата Си "през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Следователно Спасителят, Който е Истината, не може да пребивава с Онази Църква, която би изповядвала заблуждението. Така свети апостол Павел нарича Църквата "стълб и крепило на истината", света и непорочна Христова съпруга, собствено "тяло Христово, което е църквата" (I Тим. 3:15; Еф. 5:25; Кол. 1:24), защото истината трябва да лежи в самата основа на Църквата.

Над всички поместни и партикулярни църкви, които, оставени сами, могат да паднат в заблуждение, стои една Вселенска Църква. С нея Иисус Христос ще бъде за вечни времена. Тя не се ограничава нито от времето, нито от пространството. Тая Църква води началото си от Апостолите и чрез тях от Иисуса Христа. Тя се съхранява постоянно в продължение на вековете, постоянно свидетелства за истината и пази в точност поверения й залог. Иисус Христос, който невидимо я управлява, я е облякъл с видими черти. Всичките пък разделения на поместни църкви, които станаха, са се допуснали, за да се открие с още по-голяма ясност свидетелството на Вселенската Църква.