Българите - еничари на сатана! / Религия и мистика / Православие

БЪЛГАРИТЕ – ЕНИЧАРИ НА САТАНАТА!

Това заглавие звучи страшно, но за съжаление е истина! Както пеленачетата са били изтръгвани от ръцете на своите български майки от турските войници и след това са били възпитавани като войници-еничари на султана, и после с радост са убивали своите бащи и майки, братя и сестри, така и ние като деца бяхме изтръгнати насила от ръцете на своя Баща Бог Христос и бяхме възпитани в омраза към Него и в любов към Сатана!! Това наистина е страшно, но наистина това е истина! И крайно време е всеки българин да го разбере и да го осъзнае. И да направи... необходимото.
Ако отворим Речника на чуждите думи в българския език, за думата “еничар” ще намерим две значения: 1-во – турски войник от християнското население, и 2-ро значение - жесток човек! И ние се чудим защо сме станали толкова жестоки днес?! Та ние сме еничари на дявола! И по определение трябва да бъдем жестоки! И ние сме жестоки, с много малки изключения. За тия, които служат на Христос и Църквата, а не на дявола и сатана.
Мнозина веднага ще кажат: Аз служа на Бога, а не на сатана. Но как служиш на Бога, когато не почиташ Църквата и Причастие не вземаш? Христос е казал, че които не вземат причастие, не ще имат в себе си живот. Тоест, имат в себе си смърт и сеят около себе си смърт! И веднага един пример, за да стане ясно това. Нецърковните хора спокойно правят аборт, неразбирайки, че това е убийство на собственото си дете. И живите им деца, по Божие допущение, нямат нужното почитание към своите родители, а имат отношение към тях, точно като към убийци! И понеже почти няма семейство без аборт, то почти няма и семейство без убийци! И то изключително жестоки убийци – на собствените си деца!
†
Аборт – убийство! Хората изчисляват
и в зародиш убиват телцето,
че скъпо ще им е детето...

Страшно е, но е вярно. Още при зачатието плодът получава душа и тогава започва оформянето на тялото. Има един интересен случай в Гърция. В едно семейство с три деца жената забременяла, и родителите, макар да са били вярващи, отишли на лекар да направят аборт. Но и лекарят бил също вярващ и ги попитал: “Какво – не искате повече от три деца?” “Да” – казали те. “Добре – казал той – тогава най-добре ще е да убиете едно от трите си деца (най-правилно е най-малкото), за да може този плод да се роди и да приеме свето Кръщение (за спасение на душата)”. Ужасени родителите разбрали какво са искали да направят и се отказали от аборта.
“Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява” (Лука 11:24), казва Христос. А великият Апостол на любовта, св. Иоан Богослов: “Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата (1 Иоан 4:7). По тези думи на Апостола, огромното множество от българите са в духа на заблудата. Вместо да са раби Христови, както си мислят, те са роби, жестоки еничари на сатана!
И доказателството за това са пред всички нас – жестокостта на родителите към децата, на децата към родителите, жестокостта на децата към децата – примерите са толкова много. Жестокостта ни залива от всички страни, и не само от медиите – водачите на моторни превозни средства избиват пешеходците, а и сами себе си убиват по един жесток и трагичен начин, и ние се чудим и се питаме ЗАЩО? Наистина защо в Швейцария при автомобилни катастрофи за една година загиват 5 човека, а у нас 1000? И ние се чудим и питаме ЗАЩО?
А отговорът е прост и ясен. Ние отдавна сме жестоки еничари на сатана! И следва логичния въпрос – какво да направим, та вместо еничари на сатана, да станем раби Христови? Труден, много труден отговор. И никой засега не е отговорил точно. Аз ще се опитам с Божия помощ да отговоря правилно.
Съгласно думите на Христос: “Без Мене не може да вършите нищо” (Иоан 25:5), става напълно ясно, че са напразни нашите днешни усилия за по-добър живот без Христос. А и от Стария Завет знаем: “Проклет е всеки човек, който се надява на човек”. На кого се надяваме в нашите земни проблеми – нима на Бог Христос? Не, надяваме се на човеци и затова сме проклети и нещастни. Христос е казал: “Аз съм пътя, истината и живота”. Без Христос ние не сме в пътя, а по урвата, не сме в истината, а в лъжата, и не отиваме към Живота, а право към Смъртта.
Без послушание на Христос и Църквата, за Която е казано в Завета, че е Тяло Христово, ние не можем да се надяваме на нищо добро, нито за нас, нито за нашите деца, нито за окаяната ни грешна земя. Точно обратното – без специалната закрила от Бог Христос, чакат ни още по-големи градушки (до 42 кг. едното зърно!, според Божието слово), суши, земетресения и смърт – жестока смърт. Ние сме жестоки еничари на сатана и ни чака жестока смърт! Чака ни небесен огън, който ще изгори цялата земя, по подобие на Содом и Гомор, предсказан в Откровението (21:1): “И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше”. “Тъй ще туря край на разпътството в тая земя” Иезек. (23:48) – казва Сам Господ Бог!
Страшно е Божието Слово, но кой днес се плаши от Него? И защо не се плаши? Защото не вярва, че има Бог, и че Библията е Негово Слово. А защо не вярва? Защото родителите му са били еничари на сатана, без да разбират това, и със своя атеистичен живот, на дело са го възпитали като себе си – и той е станал енирчарче на демончетата... А държавните мъже говорят, че не трябвало да се въвежда вероучение в училищата. А как биха повярвали в Бога децата, учениците, студентите, приели от родителите си и от обществото атеизма като желязно правило в своя живот?!
И кръгът страшно се затваря! Политиците, почти всички еничари на сатана, не позволяват на божествените ни деца и ученици да познаят Бога и да служат на Бога, а искат да служат като тях на своите демонични страсти и да радват невидимите демони. Какъв ужас! Че толкова ли е страшна истината, бе братя, българи? Бог Христос ни е спасил даже от смъртта, ако повярваме в Него и ако се кръстим и се държим за Църквата, като Кораб на Спасението. И за съжаление, за нас няма среден път – или сме с Христос и отиваме на вечен живот с Него, или оставаме еничари на сатана (макар даже мнозина да са кръстени) и отиваме на вечна мъка с него. Какво да изберем – да слушаме себе си и своите греховни пожелания, поради безпросветност и духовна тъма на обществото, да извършваме спокойто седемте смъртни гряха – сладките прелюбодйства и блудства, сладките кражби и измами, да ядем и пием, че утре ще умрем, и наистина да отпаднем от записаните в Книгата на Живота от Христос. След Първата ни смърт, да получим Втората смърт, която е вечна смърт в огъня на ада, колкото и да не ни се вярва. Или да повярваме на Словото Божие.
Бог е Любов, но Бог е и Правда! Духовното просвещение, от което сега обществото ни като цяло е лишено, може да ни донесе огромни ползи и Божии благодеяния. Хората биха се погрижили не само за добър живот днес, а преди всички, биха се постарали да не огорчават Бога, и биха Го търсили в Църковното Причастие и това би ги спасило от греха и сатана. Нима родителите биха извършвали аборт, знаейки, че убиват своето дете, нима и лекарите биха извършвали аборт, знайки, че участват в убийство?! Не! Не и не! Никога! Същото е и за всеки друг грях, носещ земни печалби. Нали Христос каза, че няма да имаш полза да придобиеш целия свят, цялото злато на света, ако повредиш с това на душата си! Кой би тръгнал да печели с измами и лъжи, ако знае, че ще прогневи с това Самия Бог! Ако знае, че всеки негов грях, грешна дума и дори грешна мисъл, се записва на небето и за това ще му се потърси сметка, ако не се покае за този грях пред грешния свещенослужител (безгрешен е само Христос!).
Духовното просвещение би променило изцяло нашия живот. Нашият ден би започвал с молитва към Бог, нашият път би започвал с църковна молитва за успешен път, и тогава ще се види, че катастрофират само тия, които са тръгнали без молитва... Ще се види, че които постят църковно изобщо не се разболяват, и тези, които са болни, дори от рак и други нелечими болести, с молитва пред чудотворни икони, с лекота се излекуват напълно и си спестяват стотиците хиляди евро за операции в чужбина.
Огромни благотворни промени биха настъпили в държавата ни, ако всички духовно се просветят. Което включва не само задължителното Вероучение за деца и ученици и студенти, но и безплатни курсове за просвещение на работници и служители, пенсионери и дори професори. Те са професори в тясната си специалност, но в духовното си просвещение те са първолаци... Инвестициите в духовното просвещение ще имат огромна възвръщаемост!
В заключение ще цитирам невероятните думи от църковния “Символ на Вярата”: “Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век”! Които се смеят на тези думи днес, утре, когато наистина мъртвите възкръснат и застанат на Страшния съд, ще се разплачат!
Господи, виж окаяното ни състояние и направи още едно чудо – от жестоки еничари на сатана, превърни ни в благи раби на Христа, Твоят Син! Амин!

11.06.2009 г. Тимотей Митев

Тази статия написах за някой вестник - копирайте я и я пускайте на всичси възможни места за публикация. Може пък някой да я публикува!

Благодаря ти за думите. Но не бързай за иконите. Аз съм стар и доста съм пропрочел по тези и други въпроси, преди да повярвам твърдо и правилно. Пускам ти текстове от разговори тук по твоя въпрос, който неправилно си изтълкувал, на база на непълна информация. Прочети ги внимателно:

367 свети отци са въвели догмата за иконопочитанието на Никейския събор през 787 г., който звучи така:

Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.

Хубаво е да се види как се е раждала всяка икона. Ето например, св. Иоан Златоуст в похвалното си слово за Мелетий, епископ Антиохийски, казва че вярващите в Антиохия толкова обичали своя епископ, че кръщавали децата си с неговото име, Мелетий. Призовавали го в молитвите си за застъпник пред Бога и така се отстранявала всяка страст и греховен помисъл. Името му се чувало навсякъде - на пазара, на площада, на полето. Но християните обичали не само името му, но и святото му тяло. Затова рисували образа му по стените на домовете си, отпечатвали лика му на пръстени, слагали образа му на различни места, така че не само да слушат името му, но и да се утешават с образа му за неговото успение.

Още преди да умре, християните запечатали лика на Свети Симеон Стълпник в икони. Чудотворството му и славата му привличали при него християни от целия християнски свят, а икони - образи с лика му се продавали в Рим, за да пази и онези, които нямали възможност лично да отидат при него.

И така зад създаването на всяка икона е стояла лична история, личен контакт с даден светец, светостта на който е била засвидетелствана от любовта и доверието на хората... Жена получава помощ от някой светец и понеже надали някога ще може пак да отиде при него, поръчва да се изрисува образа му, за да го отнесе в дома си. Някак естесвено молитвеният контакт е продължавал и в дома и вярващият дори не си е мислил, че се моли на образа, а не на светеца, живия спомен за който пази в паметта си... Естествено, всичко може да бъде профанизирано. Това се случва и с иконите - през по-късните векове, в навечерието на иконоборческата криза много вярващи започват да гледат на тях като на амулети, имащи силата си в самите себе си. Чувството за лична молитвена връзка в любов с изобразявания човек се губи и се замества с едно чувство на страхопочитание пред свърхестествените сили на иконата като предмет. Любовта между две личности – молещият се и светеца, се подменя с потребителско отношение към иконата, от която вярващият търси някаква полза, която по естествен път не би могъл на получи. Това отношение ражда различни неправославни по дух практики и редом с други политически и културни причини дава повод за избухването на иконоборческите спорове.

На 7-ия вселенски събор са анатемосани иконоборците и всички , който не почитат Светите Отци.

Здравеите!Занимавам се професионално с рисуване на икони и темата ме заинтересува.
Много првославни христиани не знаят как да защитят иконопочитанието, както и не знаят как правилно да отдават подобаващото служение на иконите.
На първо място, иконопочитанието не противоречи на втората божия заповед,защото иконите не са идоли и кумири,иконите са образи, които не са идентични с първообраза,те само ни напомнят за него Както пазим снимка на любим човек и когато я погледнем мислите ни се насочват към него, без обаче да приемаме снимката за самия човек,така и иконата ни насочва мислено към Бога, към светиите към Богородица, и всички наши небесни закрилници.Кланяйки се на иконите ние се покланяме на първообраза, които стои зад тях
.
Освен това от гледна точка на христианската догматика иконата е свидетелство за това че Синът Божий е станал Син Человечески, че словото е придобило плът, или с две думи свидетелство за Боговъплащението.
Относно иконоборческата ерес тя възниква във Византиа през 7-9 век (както всички знаем) и е поддържана от правителството и част от духовенството. Непосредствен повод бил стремежът на византийските императориЛъв Исавър,Константин Копроним и Теофил да обединят христиани и мюсулмани в една единна религиозна общност. Естествено пречката те виждали в иконопочитанието категорично забранено в исляма.