Моля, за разяснение на: / Религия и мистика / Православие

Ето едно разяснение:

Господ предвечно е предузнал кои ще пожелаят да бъдат с Него. Бог, още преди да е решил да бъде Творец на тварите, предузнато_Е_предупределил своите Си, без да насилва нито една човешка душа, да бъде с Него. Желанието на Бога, Неговата свята Воля е тази: да бъдат всички спасени. Ала това зависи и от волята на всеки един човек - ако човек се инати докрай в безумството си, то Творецът ще уважи свободния му избор - един безценен дар Божий, - "дори" и на Съда.

Изкупителното Спасително Дело Е на Сина Божий и Господ наш Иисус Хирстос и се простира над цялото човечество, над всяка една човешка душа, ала не всички ще Го приемат. Затова и Неговата молитва към Бог Отец е най-вече за своите Си, макар и да желае всички да се къпят в Христовата Свитлина, блаженствайки в Божиите благодатни енергии.

- "И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по ц я л а вселена,за свидетелство на в с и ч к и народи; и тогава ще дойде краят." [Мат., 24:14]

В същото свето Евангелие от Матея е разказана една интересна притча [22:1-14], която завършва с Божието свето откровение:

". . . защото мнозина са звани (поканени), а малцина избрани".

От тази притча се вижда, че в с и ч к и са поканени за Царството Небесно:
"и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

. . . Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

. . . Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги (и тях) на сватбата." [Срвн. ев. от Лука, 14:23]

"Мнозина са звани" - мнозина, значи в с и ч к и.

Трета книга на Ездра ••
[8:3] Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят".

Православното схващане за предопределението се намира в учението на св. ап. Павел: Защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му ... а които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил (Рим. 8:29-30).

Тук св. Павел говори за онези, предузнати и предопределени от Бога за вечна слава като в контекста на цялото християнско учение се разбира, че това предопределение включва също свободния избор на спасяващите се; тук отново ние виждаме тайнството на синергията, съдействието между Бог и човека. В своето тълкувание на този пасаж (15 беседа върху Римляни), св. Йоан Златоуст пише: "Апостолът говори тук за предузнанието, да не би всичко да се припише на призоваването... понеже ако само призоваването беше достатъчно, защо не всички ще се спасят? Следователно, той казва, че спасението на призваните се извършва не само чрез призоваването, но и чрез предузнаването, а самото призоваване не е насилствено или задължително. Така всички биват призвани, но не всички се подчиняват ." Еп. Теофан Затворник добавя: "По отношение на свободните същества, [Божието предопределение] не препречва тяхната свобода и не ги прави неволни изпълнители на Неговите решения. Свободните действия Бог отнапред вижда като свободни; Той вижда целия живот на свободния човек и общия сбор от всички негови действия. И виждайки това, Той постановява така сякаш всичко вече е било извършено... Не действията на свободните люде са следствие от предопределението, но предопределението се явява следствие от действията." (Коментар върху Римляни, гл. 1-8, през руския превод, 1890 г., стр. 532).

"Звани" (т.е. поканени) според Преданието (св. Григорий Палама) са най-напред евреите. Те били призовани от рабите на Бога - пророците - да дойдат на сватбата на Неговия Син - Господ Иисус Христос и Неговата невеста - Църквата Христова. Но те не пожелаха да дойдат, казва Спасителят в притчата Си. И наистина пророците не били приети в отечеството си и повечето от тях били избити или прогонени от своите събратя.

По-късно Бог изпратил при тях Своите апостоли - учениците на Сина Си, но и те били отхвърлени. Св. архидякон Стефан и св. апостол Яков, брат Господен, били убити с камъни. Яков, Йоановият брат, бил посечен с меч. Опитали се да убият Петър, Йоан и апостол Павел. Най-после народът, воден от своите религиозни водачи, се отрекъл открито и от своя Цар-Месия пред Пилат и убил на кръста "Началника на живота". Но Бог възкресил Сина Си на третия ден, както е било предречено в Писанията. Само избраният от Бога "остатък" от еврейския народ повярвал във възкръсналия Господ и само той се спасил - точно според пророчеството на Исайя.

Но "звани" са и християните - кръстени и омити от греховете при св. кръщение, но не обикнали от все сърце Господа Иисуса. "Избрани" са пророците, апостолите и светците заедно с всички християни, които им подражават, както те подражават на Христа.

"Избрани" ли сме ние? Или само "звани"? За нас спасението е невъзможно, понеже постоянно грешим и не се каем. Но за Бога всичко е възможно. Той е спасил мнозина неспасяеми грешници и иска да спаси всички, но не всички искат Той да ги спаси. Това е най-голямата трагедия.

Следва