Re / Религия и мистика / Православие

12 неща, които ми се иска да знам.
от Фредерика Матюс Грийн.

Православното богослужение е различно! Някои различия са очевидни, още от първия момент, когато пристъпиш в църквата. Други стават забележими след време. Ето малко информация, която ще ви помогне да се почуствате по-комфортно в православното огослужение. - 12 неща, които бих искала да знам преди първото си посещение в Православна църква.

1.Що за суматоха?
В началото на службата църквата изглежда обхваната от хаос, а разни хора се разхождат до предната част, молят се пред иконостаса (изправените икони пред олтара), целуват едни работи и палят свещи, нищо че службата вече е започнала. Всъщност, когато влизаш службата вече е започнала, нищо, че табелата отвън ясно гласи „Божесвена литургия, 9:30“. чустваш се кофти, че си закънял, но тия хора са дори по-закъснели от теб, а се разхождат уверено из църквата. Какво става тука?!

В Православната църква има само една Евхаристийна служба (Божествена литургия) в Неделя, която се предшества от едночасова служба на Матинс (или Ортрос) и няколко по-кратки подготвителни служби преди това. Няма прекъсване между тях – започват веднага след като предшестващата свърши, така че обявените часове са само добри пожелания. Общо взето свещеникът пракрва пред олтара в неделя сутринта близо 3 часа, „изправен като пламък“, както се полага на всеки православен свещеник.

Поради този непрекъснат поток от събития, няма смисъ хората да стоят мирно по пейките, гледайки как часовниците им приближават заветния 9:30. Богомолците пристигат в един широк диапазон от време, от началото на Матинс до първите минути от литургията – повече от час. Без значение кога точно пристигат, винаги все нещо се върши по службата, но те не се оставят то да възпрепятства личните молитви, които съпътстват влизането в църквата. Това е разсейващо за новаците и дори може да изглежда неуважително, но скоро започваш да го възприемаш като израз на вяра, която не е просто формална, а много лична. Разбира се, за тези дето се появяват след 9:30 няма добро извинение, но точността е едно от качествата, които за нещастие доста православни не притежават.

2.Станете, станете за Исус!
В православната традиция богомолците стоят прави през почти цялата литургия. Наистина! В повечето храмове изобщо няма никакви столове, освен няколко пръстани по ъглите на църквата, за тези, които наистина се нуждаят. Но има и изключения – някои църкви, особено такива, закупили сграда от друга деноминация, имат доста добре поддържани пейки. Във всеки случай, ако ти е трудно да се справиш с правостоенето – спокойно може да си седнеш. Никой няма да възрази, или изобщо да забележи. Стоенето прав за по-дълго време се усъвършенства с практиката.

3.С този символ.
Да кажеш, че се кръстим често би било подценяване. Кръстим се всеки път, когато Троицата се споменава, винаги, когато съзерцаваме кръста или някоя икона, пък и в много други случаи в хода на литургията. Но не се очаква хората да вършат всичко по един и същи начин. Някои хора се кръстят три пъти подред, други завършват докосвайки пода с дясната си ръка. Влизайки в църквата хората могат да отидат до икона, да напарвят „метаня“ - прекръстване и поклон с дясна ръка, докосваща пода – два пъти, после да целунат иконата, после още една метаня. Това става познато с времето, но отначало изглежда като тайно ръостискане, което като нищо ще сбъркаш. Спокойно, не е задължително да следваш модела.

Кръстим се с дясна ръка от дясно на ляво (путай, не дърпай), обратно на римокатолиците и протестантите. Държим пръстите си по точно определен начин – палеца и първите два пръста стиснати заедно, другите два пръста притиснати до дланта. И тук, като на други места, проваславния стремеж е да накара всичко да подчертае и засили вярата ни. Сещате ли се на какво е символ кръстенето? (Три пръста заедно за Троицата, два пръста за двете природи на Христос и притискането им към дланта – за слизането му на земята.) Това също изисква практика. Да объркате нещо като начинаещ няма задължително да ви заклейми като еретик.

... продължението в следващия брой.

продължението. какво мислите за описанието на поста и литургията? Тимотей, Аби?

4.Какво, без коленичили?
Общо взето ние не коленичим. Понякога падаме по очи. Не става дума за падане като в католическата църква, да легнеш по корем на пода. Ние коленичим, слагаме ръце на пода и опираме челото си между тях. Също като онези снимки от средния изток, които на западняците изглеждат като море от дупета. Отначало да паднеш по очи е малко неудобно и притеснително, само че никой друг не се притеснява и след време всичко си е ОК. Дамите ще се научат, че дългите поли са по-подходящи за упражнението, също както обувките без токчета са по-подходящи за стоенето прав.

Понякога ние се просваме по очи и ставаме веднага, например при молитвата на Св. Ефрем Сирийски, която се използва често по време на пости. Други път се просваме и стоим така доста време, както правят някои конгрегации през една част от Евхаристийната молитва.

Не всички падат по очи. Някои коленичат, други стоят с наведена глава. Да стоиш отстрани, чуствайки се наловко също е в реда на нещата. Никой няма да зебележи, ако не се проснеш на пода. В Православието съществува по-скоро широко приемане на всякакви лични изразявания на набожност, отколкото усещане, че хората наоколо те гледат под вежди и се дразнят, ако объркаш нещо.

Един биви епископален свещеник каза веднъж, че това да види проснатите на пода на църквата хора било едно от нещата, които го накарали да стане православен. Помислил си: „Ето така трябва да стоим пред господа!“
5.Любов и целувки.
Ние целуваме разни работи. Когао влезем в църквата елуваме иконите (Исус по краката и светците по ръцете, например). Ще забележите, че някои целуват потира, други целуват края на свещеническата дреха, докато той минава край тях, дяконите целуват ръката му, когато той им подава кадилницата, и накрая всичке се нареждаме да целунем кръста, в края на литургията. Когато говорим за „почитане“ на нещо, ние обикновено имаме предвид да се прекръстим и да го целунем.

Ние се целуваме един друг, когато вземаме причастие (“Поздравявайте се едни други с целувка от любов” 1 Петър 5:14). След причастие Римокатолиците или протестантите се прегръщат, здрависват или се млясват по бузите. Така се поздравяват западняците. В Православието всичко зависи от различните култури: Гърците и арабите се целуват по двете бузи, славяните добавят и трета целувка. Следвай примера на околните и гледай да не си ударите носовете.

Обичайния поздрав е „Христос е сред нас“ и отговор “Е и ще бъде.” Не се притеснявайте, ако забравите какво се казва. Поздравът не е познат за Епископалните, “Нека божият мир бъде с теб.” Нито пък “Хей, яка църква сте си спретнали.” Да си размениш целувка на мира с някой е литургичен акт, знак за мистично единение. Бъбренето и клюките са за след това.
6.Благословен и осветен хляб.
Само Православните се причастяват, но всички могат да плучат от благословения хляб. Ето така става: кръглият хляб за причастие, изпечен от енориаш, се отбелязва с печат. В подготвителната служба преди литургията свещеникът отрязва част от печата и го оставя настана; наричаме го „Агнец“. Останалия хляб се нарязва и се поставя в голям кош, след което се благославя от свещеника.

През евхаристийната молитва, Агнецът се освещава като Тялото Христово, а потирът с вино – като Кръвта на Христос. Тук идва изненадата: свещеникът поставя Агнеца в потира с виното. Когато получаваме, ние отиваме при свещеника и отваряме уста широко, докато той ни подава част от пропития с вино хляб със златна лъжица. Той, също така, се моли за нас, назовавайки ни по име, или с името на светеца, което сме избрали при миропомазването.

След като минем през свещеника, заставаме пред момчето, държащо коша с благословения хляб. Хората вземат парчета от него и за други посетители и неправославни техни познати. Ако някой ти подаде парче благословен хляб, не се панирай; това не е причастие. Само знак за приятелство.

Посетителите понякога се обиждат, дето не им се позволява да вземат причастие. Правосланвните смятат, че да получиш причастие е много по-голямо събитие от аз-и-Христос-сме-дружки; то засвидетелства вяра в историческата православна доктрина, подчинение на точно определен православен епископ и съпричасност с определена православна общост. Нищо страшно няма в това; всеки е поканен да стане съпричастен с православната църква. Но евхаристията е Христовото съкровище и то е запазено само за тези, които са се съединили с Христа. Същото важи за съпружеските отношения, които са запазени за след брака.

Ние, също кака, се отнасяме с много по-голям респект към евхаристията от много други деноминации, което обяснява защо я пазим от всеобщ достъп. Ние вярваме, че тя е истинските тяло и кръв Христови. Самите ние не приемаме причастие без да сме изповядали греховете си пред свещеник и преди да сме в добили мир с ближните си. И се лишаваме от всякаква храна и питие — точно така, даже и от сутрешната чаша кафе — от полунощ преди причастието.

Тук идва ред на въпроса с поста. Когато новодошлите изучават православните практики тяхната обичайна реакция е „Ти ме будалкаш нещо!“ Ние се въздържаме от месо, риба, млечни продукти, вино и зехтин всяка сряда и петък и през четири периода годишно, като най-дългия е Великия пост преди Пасха (Великден). Това, общо взето, означава половината дни в годината. Ту,к както навсякъде, има много вариации. С наставничеството на свещеника хората решават до каква степен могат да спазят тези пости, физически и духовно — твърде голяма твърдост, приложена твърде рано води до гняв и от там - загуба. Постът е лична работа, как постят другите не етвоя работа. Както свети Йоан Златоуст казва в обичания от всички Пасхална проповед, всички са поканени на трапезата, без значение дали са пазили поста: “Вие трезвите и вие небрежните, почетете деня… Радвайте се днес, и постили и непостили.”

Важно е да се знае, че постът не е някаво строго правило, което нарушаваш само с риск за живота си, нито е наказание за някакъв грях. Постът е тренировка, целяща да ни направи по-гъвкави и силни, лекарство за душите ни. Консултирайки се със своя свещеник като с духовен лекар, можете да изнамерите график за постене, което ще ви тренира, без да ви скапе от тренировки. Догодина може би ще сте готови за повече. Всъщност, с времето и като попостят малко с приятелите от обичната си енория, повечето хора започват да харесват предизвикателството.