Re: Може да се сади лук с главите нагоре / Религия и мистика / Православие

Необходимо е призвание свисше - монашеството не е "лъжица за всяка уста" - "Който м о ж е възприе, н е к а възприеме", казва Господ. А който не може, нека не си прави опит, само и само да угоди на нечии страсти.

”Ако искаш да бъдеш с ъ в ъ р ш е н, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” /Мат. 19:21/., отговорил Христос на оня богат (материално) момък, който хем искал да има живот вечен, хем не му се разделяло с преходното земно богатство*

". . . защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който м о ж е възприе, н е к а възприеме." [пак там, глава 19]

”Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери”, казва Господ /Мат. 16:24-25/.

Дава се пълна свобода. Никой не се принуждава, но който пожелае да следва Христа, трябва да се отрече от всичко суетно, греховно, от всичко онова, към което го влече неговият собствен егоистичен стремеж към благоденствие. ”Да вземе кръста си” – безропотно и търпеливо да понася всички ония изпитания и страдания, които животът му предлага, и така да върви след Христа. Да бъде готов да понася заради Христа различни изпитания, ако е необходимо, да положи живота си заради Него. Никой не може да следва Христа, без да носи кръста си, без да е готов заради Него да понася търпеливо всичко, което човешката злоба и дяволските козни могат да му нанесат. ”И който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене” – казва Христос /Мат. 10:38/.

Съгласно 43-то правило на VІ-я Вселенски събор монашеството е подвиг за всички, които желаят да живеят монашески. Спасителят казва:”Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” /Иоан 6:37/. Монашеството е достъпно за всеки, защото е непрестанен подвиг на покаяние и непрекъснат стремеж към съвършенство. Всеки човек греши и се нуждае от покаяние, всеки носи Божи образ и трябва да се стреми към съвършенство. Но не всеки може да бъде монах; необходимо е призвание. ”На които е дадено... Който може възприе, нека възприеме” – казва Господ Иисус Христос /Мат. 19:11-12/. И св. апостол Павел, когато говори за отношенията между съпрузите, изказва пожелание всички да следват неговия пример, а той живял безбрачно, сам, много скромно, в постоянен труд, пост и молитва. ”Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. Защото желая всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак” , казва той /І Кор. 7:6-7/. Ако човек има призвание, но не поеме пътя на монашеството, значи изменя на призванието, греши и няма да се чувства честит. А дали има призвание, това всеки сам може да провери в себе си. Св. Антоний Велики отишъл в храма и чул думите Христови:”Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” /Мат. 19:21/.

Те му направили такова силно впечатление, така допаднали на сърцето му, че щом си отишъл, продал всичкия си имот, който бил наследил, поради ранната смърт на родителите си, раздал парите на бедни и отишъл в пустинята. Всеки, който има призвание за монашески живот, достатъчно е да му се заговори за красотата на монашеския подвиг, за да се заслуша в захлас и да прояви готовност да следва този път.

Едни се отзовават на монашеското призвание по-рано, други – по-късно. А има някои, които по една или друга причина не отиват в манастир, но живеят съобразно това призвание (така наречените "монах в света", бел. моя, Ежко_). Те без да са облекли монашеско расо, без да са станали монаси по установения ред, живеят като монаси и следват пътя на монаха. Това са тези, които със стремеж към идеала на съвършенството вървят по стъпките на Христа, имат пред духовния си поглед Неговия свят лик и постоянно звучат в ушите им Неговите слова: ”Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” /Марк. 8:34/; ”Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя” /Мат. 11:28/. Те не по-малко от поелите пътя на монаха се стремят да се предпазват от съблазните на света и да проявяват старание да живеят в телесна и духовна чистота.

Като се говори за монашество, в строгия смисъл на подвижничество в манстира, нека се отдава дължимото уважение към благочестивия живот на монасите, защото стремежът е духовното съвършенство по стъпките на Христа.

*Из ”Пътят на монаха”
Траянополски епископ Иларион