Вълнува ме една, може да се каже човешка тема. Позамислям се от време на време за това, как Христос е събрал Свойте ученици. В голяма степен може да се каже, че Той им е казал да го последват и те са тръгнали след Него. Остава си мистерия за мен, как така те тръгват след Някого - непознат за тях. Какъв е бил животът им, какво са очаквали, на какво са се надявали и крепяли? Как точно са били подготвени за всичко това още от своето раждане?

Навярно и ние в живота си се оприличаваме в някаква степен на апостолите в това, как Бога работи с нас и ни подготвя. А и предполагам, че много християни са се обърнали към Христос, точно когато са се почувствали празни и тяхното съществувание им се е виждало празно? Някак си свързани ми изглежат тия.

Привет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В евангелието от ап. Йоан се споменава, че Йоан Кръстител е показал на учениците си кой е Агнецът Божий:

"35. На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.
36. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
37. Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса."

после ...

"40. Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41. Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);"

Т.е. Христос, поне за част от тях не е бил абсолютно непознат. Те са имали доверие на Йоан Кръстител. Има ли са го за учител. Сигурен свидетел се явява. При все че, явно не всички са били ученици на Йоан Кръстител.

Да, това е доста разумно. Но ето, че са чакали и са се надявали, щом са загърбили своя си дотогавашен живот. А ние способни ли сме, щото човек и към мизериите си се привързва и към болките си, та трудно ги напуска. Често ме обземат такива настроения, на празнота, без да си знам талантите и какъв е смисъла от тях след като всекидневно се боря с демоните си и цялата ми енергия отива за това. Аз ако бях там, навярно нямаше да се откажа от празнотата си и да тръгна след Христос...

много хубава тема. наскоро имаше такава за личността на св апостол Павел. някой не може ли да намери материали за останалите апостоли?

"Аз ако бях там, навярно нямаше да се откажа от празнотата си и да тръгна след Христос..."

И аз мисля така за себе си. Не зная дали бих била способна да напусна познатото, навиците. Особено ако Христос ми каже "остави мъртвите да погребат своите мъртви и ме следвай". Това винаги ми е изглеждало много драстично. Но си мисля и нещо друго - че Бог си има специфичен подход към специфичните хора. Например на един казва "дойди и ме следвай и не мисли за погребението на родителя си", на друг казва "и лисиците си имат леговища, а Човешкият Син няма где глава да подслони" - т.е. предупреждава го ... да помисли един вид, преди да го последва (поне така го разбирам аз).

Не случайно тези хора са апостоли. Не е лесно да се следва Бога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Често ме обземат такива настроения, на празнота, без да си знам талантите и какъв е смисъла от тях след като всекидневно се боря с демоните си и цялата ми енергия отива за това. Аз ако бях там, навярно нямаше да се откажа от празнотата си и да тръгна след Христос...


И какво ще направиш, ако те посети Господ? Какво оправдание ще имаш за празнотата, която чувстваш?
Не трябва да позволяваш да те обземат такива настроения под никакъв предлог, но случва се, случвало се и при мен и хубавото е тогава, когато отвориш душата си, когато направиш живота си прост, когато се освободиш от светска суета и тогава живота придобива смисъл.

Св.отци много обичали безмълвието. Старецът Иосиф, канейки свое деховно чадо в Атонската пустиня, писал:" Ела сега възлюбени сине мой, поне за един ден, за да поговорим за Бога и да богословстваме. Ела да се насладиш на онова, за което тъгуваш. Да чуеш дивите скали - тайнствени и мълчаливи богослови, за да ти открият те дълбоки идеи и да отведат сърцето и ума ти към Твореца.

През лятото тук е прекрасно: от Великден до Успение през август. Богословстват и безгласните богослови, прекрасните скали и цялата природа. Всеки със своя глас или със своята безгласност.
Ако доближиш ръката си към малката тревичка, тя веднага ще извика с природното си благоухание: Ох! Нима не ме виждаш? Ти ме удари!"

Всичко тук има глас и чрез полъха на вятъра, от който се движи всичко, се възнася хармоничното и музикално славословие Богу.
А какво да ти кажа за влечугите и птиците?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sisilia на 18.11.08 21:58.

"Господнята Вечеря-тук с Учителя- виж какво са имали за вечеря- варена риба, ориз с праз, вино и хляб. Една от каните, от които е било сервирано, е счупена- дръжката е счупена, както и ръба на същата.

Цялата дреха на Учителя не е бяла, а перлено сива-цялата, комбинирана в едно- дар от Никодим към Господа.

По-добре изглеждащият от дванадесетте, разбира се е Юда, докато по-младият е Йоан- овално лице, тъмна коса, гладко лице- единственият с къса коса. Петър, грубоватият, но енергичен- винаги с много къса брада, груба и не съвсем чиста, докато тази на Андрей е точно противоположната, оскъдна, но със склонност да бъде по дълга по страните и под брадичката.- дълга по горната устна- неговата дреха е била винаги почти сива или черна, докато панталоните са били на райета.;докато тези на Филип и Вартоломей са червена и кафява.

Косата на Учителя е почти червена, със склонност да бъде къдрава на места и все пак не женствена или слаба- силна, с тежки пронизващи очи, които са сини или стоманено сиви.

Теглото му е поне 170 фунта(ок. 76 кг.). Дълги заострени пръсти, добре поддържани нокти. Дълъг нокът, все пак на лявото кутре.

Весел- дори в часа на изпитание. Шегуващ се- дори в момента на предателство.

Торбата е празна. Юда напуска.

Дава се последното от виното и хляба, с които той дава емблемите, които ще бъдат толкова скъпи на всички Негови последователи.Остава настрана Своята дреха, която е цялата от едно парче- запасва кърпата около кръста Си, който е облечен с лен в сино и бяло. Коленичи първо пред Йоан, Яков, после пред Петър, който отказва.

Следва трактата относно "Този, който ще бъде най-велик, ще бъде слуга на всички."

Взетият леген е без дръжка и е направен от дърво. ..

И сега идва "Свършено е."

Пеят 90-ти Псалм("Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу:Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!"

Той е музикантът също, защото използва арфата(лирата).

Те тръгват за градината."



"Историята на Исус", според Едгар Кейс.




Зеведей е бил ученик на Йоан, после е станал последовател на Иисус, макар да не е бил сред 12-те избрани. Той е бил нещо като прекупвач на риба, в смисъл, че е имал работници, които са работели за него . Там са били и синовете му- Яков и Йоан, а като наемни работници са били Андрей и Петър. Предполагам, че там се е говорело за Иисус и неговото учение и там е идвал и бирникът Матей. Така, че ето ти пет от апостолите, свързани със Зеведей. За другите не знам точно кога и след кои са се присъединили.

Животът е вечен, любовта е безсмъртна...