Попаднах на извадка от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Topмyнд на 29.08.08 14:12.

Самия процес на бюджетиране (от планирането до отчитането) изисква средствата да се изразходват строго целево. Например средствата за ремонт на даден манастир се включват в републиканския бюджет след като е изготвена план сметка какъв точно ремонт ще бъде извършен и какви точно средства ще бъдат необходими за това. Друг е въпроса, че планирането се извършва при едни ценови и макроикономически условия, а пък реалното изразходване се извършва при други условия ама това явно е друга тема и вероятно за друг клуб.

След като се подготви отчета за бюджета за съответната година, той се проверява от Сметната палата и ако има съмнения за неправилно изразходвани средства това се докладва задължително.

Според тебе колко пари са получили първите християни от бюджета на Римската империя? Ако въобще имат някакво достойноств, ръководителите на въпросните изповедания трябва веднага да върнат парите и да поискат Бог да им прости за проявената глупост и наивност.

Не се ли запитва някой как така всички български граждани финансират чрез данъците си религиозни институции, след като по Конституция църквата е отделена от държавата?

"Синергията e термин от Библията" - ЛюбимеЦ 5 за 4

За манастира - разбира се. Макар че е странно как помощта и за двата манастира е изчислена еднаква - 150 000 лв. Но възможно е.

А за другите субсидии, казваш, има механизъм за отчитане и проверка от Сметната палата, при съмнения за злоупотреба? Казваш че това в момента работи и няма проблем да се провери, примерно от обществена организация на православни християни?

Все пак църквата не е частна фирма, и би трябвало да има публично достъпни отчети, включително и финансови. Греша ли?

В частта от държавния бюджет естествено, че средствата подлежат на държавен контрол на общо основание, както за всички първостепенни разпоредители на бюджетни срЕдства.

Като цяло обаче тези средства, в частност за БПЦ са нищожни - 7 хилядни от процента от разходната част на бюджета ( 0,007 %)

Те формират приблизително между 5 и 7 процента от бюджета на БПЦ. Останалите 95 % се формират от собствени приходи. На теория и те подлежат на контрол от специализирани органи на самата църква. С измененията на екзархийския устав обаче тези органи се фомират практически от владиците, тоест от основните "харчачи". Класически случай на сливане на функции и оттук предпоставки за вътрешноконфесионална корупция и липса на ефективен контрол.

Радикалната мярка от правна гледна точка е възстановяването на множествеността на юридическите лица в рамките на БПЦ, под формата на мирянски общности в енориите и на монашески братства в манастирите. Разбира се говоря за стопанска самостоятелност и контрол. Догматичната, обрядната и каноничната (с изключение избора на свещеници и игумени) централизация, като свързана с тайнствата трябва да си остане. Всъщност както си е било в българската църква от векове.

Важно е да се разбере,че сегашното положение е от 1948 г. , от прогонването на екзарх Стефан и узурпирането на Евтимиевия престол от банда разколници и слабите духом техни пособници, маши в ръцете на неверниците - болшевики.

Засягате проблеми, които са доста парливи.
В процеса на обсъждане на проекта за изменение и допълнение на устава на БПЦ съм предложил моите виждания за финансовата дисциплина, но доколкото разбрах те не се приема еднозначно.
Що се касае до финансовата прозрачност Закона за счетоводството е категоричен и е предписал изисквания за публикуване на финансовите отчети. Друг е въпроса кой и как го спазва.

Да, парливи са въпросите. А Вашето предложение за подобряване на финансовата дисциплина, бихте ли го споделил?

Редактирано от Topмyнд на 01.09.08 18:28.

Да, явно бюджетните средства на практика са нищожни. Благодарим за точните цифри.

Казваш, решението е - енориите да са юридически лица и стопански независими. Така ли е било до 1945? От друга страна, църковните настоятелства не са ли точно това сега?

Наистина, важно е енориашите са организирани и сплотени. Може би оттам идват основните беди в БПЦ, слабите енории. А вероятно и обществен контрол би имало, поне върху стопанските дела. Само че контролът не винаги е желан...

Редактирано от Topмyнд на 01.09.08 18:28.

В края след таблицата като отделно приложение е част от моята разработка. Бях започнал да пиша цялостен проект по устава но впоследствие се отказах по различни причини.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох, и ми се струва съвсем разумно и делово предложение. Не разбирам какво е смутило експертите, та са се изказали "нееднозначно". Вероятно са очаквали не цялостен документ, а малки предложения от рода "викарийният епископ да помага на митрополита".

Ако позволиш да резюмирам, предлагаш нова структура - "Финансов църковен съвет" , в която да влизат трима духовници (митрополити?) и шест миряни - трима юристи и трима финансисти. Към него - две под-структури - за бюджет и отчетност, и за финансов контрол.

Освен това - "Пълна независимост на финансовия контрол от органите на управление, които подлежат на контрол.".

Може би тези две неща са подразнили някого - съотношението 2:1, миряни-духовници, и пълната независимост. Като беше намалена квотата на миряните наполовина за събора, дядо Кирил Варненски каза - "благодарете се и на толкова, на вселенските събори не е имало миряни". А да пуснат независим орган от миряни да ги проверява ... кхм.

Интересно - с прилагането на европейското законодателство, няма ли БПЦ някак да бъде задължена да приеме подобен документ, уреждащ финансовата отчетност?

Редактирано от Topмyнд на 02.09.08 15:12.