молитвата / Религия и мистика / Православие

Молитвата - Човекът, който е правилно обучен в истинска вяра, преди всичко очевидно осъзнава колко е беден и лишен от всякакво добро и колко много е лишен от всякаква помощ за спасението. Затова, ако търси някаква помощ в бедността си, той трябва да излезе от себе си, за да търси тази помощ на друго място. От друга страна, той вижда Господа, Който щедро и от Своята добра воля дава Себе Си в Исус Христос и в Него отваря всички небесни съкровища с цел цялата вяра на този човек да се съсредоточи върху този възлюбен Син, всяко негово очакване да зависи от Него и всичките му надежди да почиват и да бъдат установени в Него. Следователно на този човек не му остава нищо друго освен да търси Бога и да иска от него в молитва това, за което знае, че съществува в Бога. Иначе, като знае, че Бог е Господар и източник на всяко добро (Който ни кани да искаме от Него това, от което се нуждаем), молитвата и призоваването на Бога не му носят никаква полза. Това би било както някой, който знае за съкровище, скрито в земята, го изоставя с безразличие, нежелаещ да положи усилията да го изкопае.

Какво човек трябва да има предвид в молитва - Молитвата е подобна на общуване между Бога и нас, с което ние Му обясняваме нашите желания, нашите радости, нашите въздишки, с една дума, всички мисли на сърцата ни. Следователно, всеки път, когато призоваваме Господа, трябва старателно да се стремим да слезем в дълбочината на нашето сърце и от там да Го търсим, а не само с гърлото или с езика. Защото понякога езикът помага в молитва, или в поддържане на духа да бъде по-внимателен в гледането към Бога, или в заемането на тази част от нашето тяло (която е специално предназначена да възхвалява Божията слава) заедно със сърцето да съзерцава Божията доброта. Все пак, Господ заявява чрез Своя пророк ( Ис. 29:13; Мат. 15:8, 9 ) какво постига молитвата, когато е без воля, като е заявил много тежко наказание за всички онези, които Го почитат с устните си, докато сърцата им са далеч от Него. Нещо повече, ако истинската молитва не трябва да бъде нищо друго освен истински чувства в сърцето ни, като по този начин идваме при Бога, ние трябва да изоставим всяка мисъл за нашата собствена слава, всякакво бълнуване за нашето собствено достойнство и всякаква самоувереност. Наистина, пророкът ( Дан. 9:4-19 ) така ни увещава да се молим, основани не върху нашите си праведни дела, а чрез големите милости на Господа, за да може той да отговори на нашите молитви поради любов към Него самия, доколкото Неговото име е върху нас. Това познание за нашето окаяно положение не трябва да възпира нашия достъп до Бога, защото молитвата не е постановена за да ни издигне арогантно пред Бога, нито да възхвалява нашето достойнство, а с цел да изповядаме с въздишки нашите нещастия, както децата с доверие разказват оплакванията си на бащите си. Това чувство по-скоро трябва да бъде като подтик да ни подбужда и подтиква да се молим повече. И така, има две неща, които трябва чудодейно да ни подтикват да се молим. Първо, Божието наставление, с което той ни заповядва да се молим. Второ, обещанието, с което Той ни уверява, че ще получим всичко, което искаме. Защото онези, които Го призовават, търсят и уповават на Него, получават изключителна утеха доколкото знаят, че като правят това, вършат нещо, което Му е угодно. Нещо повече, като са убедени в тази истина, те определено вярват, че Той ще отговори на тяхната молитва. “Искайте” (казва Той: Мат. 7:7 ) “и ще ви се даде, чукайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите.” И в псалма (Пс. 50:15 ): “Призови Ме в ден на напаст; и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.” Тук Той включва двата вида молитва,[180] които са призоваване или молба, и благодарение. С първата ние откриваме пред Бога желанията на нашите сърца. С втората признаваме Неговите добри дела към нас. Ние трябва усърдно да използваме и двата вида молитва, защото сме притиснати от такава бедност и нещастие, че дори и най-съвършените имат достатъчно основания непрекъснато да въздишат и стенат, и да призовават Господа с цялото си смирение. От друга страна, щедростите, които нашият Господ в Своята доброта излива върху нас, са толкова изобилни, и винаги, когато отворим очите си, чудесата на Неговите дела се изявяват толкова велики, че никога не може да ни липсва причина за хваление и благодарение.

С твойта кръв съм откупен,виждам мост над смъртта и по него към теб ще вървя!!!