Хиперкуб е четиримерен куб, а се върти за да е весело :))

Това което се вижда е неговата проекция, като се върти го виждаме от всички страни, и се забелязва най-важното му свойство - как при четиримерно въртене вътрешните му стени стават външни. Въртенето е по една видима и по невидимата - четвъртата - ос на пространството.

Според мене има нещо хипнотизиращо и еротично в тая картинка, не знам вашето мнение на психолог какво е :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, прекалено много е да искам да пишеш с главна буква Библия, след като целият ти постинг е с правописни грешки. Извинявай, че те надцених.

Опитвам се да ти обясня, че в момента отричане и затваряне на очите извършваш ти. Затваряне на очите е да не си дадеш сметка, че хората и времената са различни, а с тях и ценностите за добро и зло. Ти НЯМА как да знаеш, че някои неща не са си променили моралната стойност, просто защото не си живяла лично тогава за да свидетелстваш, а свидетелствата, които имаме (Библията) ги оспорваш. Смешно е, като се замислиш. И сляпо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност права сте по отношение на жените. Почти до средните векове се е спорело дали жената е човек, така че явно заповедта Не убивай не е важала за жените. За децата още по-малко пък. Всичко е оправдано :) А това че са избивали и мъжете, за тях пък заповедта не Убивай не важи по принцип във време на война примерно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не е извинение. В момента вие проявявате неразбиране. Разбирането на нещо не е автоматично приемане на нещо, дори напротив. Точно защото вие не го разбирате толкова упорито го отхвърляте.
Да го кажа така. Умира знатен индиец. Съпругата му е изгорена заедно с него. Кой може да каже дали това е зло или не? Спрямо какво? Въобще, какво е "зло" и какво е "добро"? Просто се отнасяте лекомислено и незапознато с доста сложна материя, като я свеждате до няколко клишета, които в исторически, и дори етически план издишат.

А кой от вас заслужава вечен живот?

Съвременният хуманизъм ни е доста удобен, защото ни прави много святи в собствените ни очи и автоматично съдници на миналото.Противопоставяне на норми и начин на живот в толкова различни епохи е наистина смешно, затова няма как ние, от гледна точка на 21 век, да дадем оценка или присъда на време, което не сме почуствали, преживяли и изстрадали.Старият и Новият завет в Библията са толкова различни и в същото време еднакви, идеята е една, но начините на прилагане на закона е различен, защото хората са били другомислещи, разбирането за морал/добро и зло/е било съвършено друго, а времето толкова бързо променя мирогледа ........................

Vu que ta vie est plus la vie de ma vie.

Ама зарежете ги индийците, техните богове са им дали други заповеди да спазват. Нито индийците вярват в старозаветния Бог, нито вие имате нещо общо с вярата на индийците. За индийците това е нормално, при тях няма такъв императив - не убивай, там са по-гъвкави нещата. При людоедите са още по-гъвкави, естествено, да не ги дискутираме и тях. Различни общества с различни норми, но в момента дискутираме нормите на едно точно определено общество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно. Дали е удобен или не хуманизмът...честно, не ми се говори, защото й не ме интересуа толкова в тази конкретно тема, просто отчитаме, че го има.
Как да го кажа...когато приписваме наши етически норми и лични чувства на хора, които дори не са чували за тях, следователно за тях са нищо, ние проявяваме една особна форма на комлексираност. Не можем да простим на изминалите поколение, че са съществували, че ги е имало без нас и са имали разлина ценностна система. Съществували са без нашата намеса, без нашата преценка, как да кажа, без нашата безкрайна нерешителност, без прилежното ни одобрение. Нашето време е безкрайно самоуверено, толкова самоуверено, че се наблюдава нещо безумно: омразата, която настоящето изпитва към миналото, към онова, което е дръзнало да се случи тук без нас, без предвидливата ни оценка, без колебливото ни одобрение и което е по-лошо, без никаква изгода за нас. Една особена омраза към онова, което не сме могли да обхванем с поглед и което нищо не ни дължи, към онова, което вече е приключило и следователно ни се изплъзва. Изплъзва с еот контрла ни, от нашия етикет, от нашия морален съд.
Как е възможно някой разумен човек да си мисли, че притежава правото да искат или дават прошка за "безчинства" на или към свои предшественици и даже да се опитват да обезщетят или да бъдат обезщетени. как може да се извиняваме или да вменяваме вина на нашите предшественици, които никога не са я осъзнавали като вина, нито са я признавали за нещо зло прди толкова векове? Хората са били свободни да постъпят както считат за правилно спред техния морал, а сега са мъртви и няма никой, който да има право да се извинява от тяхно име или да иска извинене за нещо сторено им. Това е гавра с миналото, гавра с хората и това, което те са мислили и вярвали. И затова бързаме да им припишем нашите чувства, чувствайки инстинсктивно, че нямаме право да ги съдим за техните.

А кой от вас заслужава вечен живот?

Така е, дискутираме нормите на едно конкретно общество. Но тук се опитвате да ги дискутирате с термини и за грехове, които не са техни. Губите смисъла в "превода". Това се опитвам да ви кажа.

А кой от вас заслужава вечен живот?

Какво значи "начините на прилагане на законите са различни"? Как може по различен начин да се изпълняват такива заповеди като Не убивай, Не кради, Не прелюбодействай?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Но тук се опитвате да ги дискутирате с термини и за грехове, които не са техни."

А чий е грехът да се убиват беззащитни жени и деца? Или и това не е грях, след като е възпято в Библията? :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите