Написах едно писмо на една жена и го пускам тук, с малки промени, като се надявам тя да не е против, защото тя остава анонимна, а въпросът е принципен и важен за много семейства и темата може да ви бъде интересна.
------------------------
Не си разбрала моите думи за облеклото - ще се опитам с думи прости да повторя това което казах преди. Дяволът може да се бори с теб чрез хитрост, а не директно, защото имаш вяра и вземаш причастие. Каква е неговата хитрост?

Той те подтиква там, където ти сама желаеш - обети и подвизи за Бога и ти не забелязваш, че това е от него, защото това са твои естествени християнски прояви. Лошото е, че ти не разбираш добре къде се намираш и каква е твоята главна цел, и всичко да настроиш около нея. Твоята главна цел е да помогнеш да твоя мъж и твоите синове да тръгнат силно към Бога и да се спасят. Заради това ти не бива ИЗЛИШНО да ги дразниш с външни и някакви ефектни прояви на християнките. Ти така можеш само да ги отчуждиш от себе си и от Христос, Който е Любов. Дори пред тях няма да правиш дълги молитви, а съвсем кратки, а насаме може да плачеш и да се молиш колкото искаш и поклони заради тях и заради себе си да правиш. Когато си пред тях, те трябва да те виждат като една любяща жена и майка, и разликата с другите жени да бъде само тая, че по-скромно и семпло се обличаш и украсяваш, и обичаш Христос и Той е над всичко за теб и затова ходиш на поклонение в Църквата и затова постиш, съобразно силите си, както ти е казал свещеника. Затова казах, че ако твоя мъж те харесва с някакво украшение, можеш да го носиш, за да го зарадваш и да не му даваш повод да хули Христос. Разбира се, не бива да ходиш разголена, даже и той така да те харесва, защото ще съблазняваш другите. Даже казват, че по време на пости не бива да му отказваш интимна близост и после ще го изповядаш като грях, но ако откажеш, ще имаш по-голям грях! Това може да доведе до разпадане на семейството!

Така че, ще носиш някакно украшение, макар че не ти се иска, като някакъв товар, заради Бога, както да измиеш краката на мъжа си и да се насилиш за това, без да ти се иска. Тоест ВСИЧКО, което е свързано с КАНОНА на Църквата САМО него да пазиш, а другите “подвизи” да запазиш за времето, когато мъжът ти започне да те разбира и да ти прави хармония във всичко. Тоест, да търсиш с любов да ги приобщиш към себе си и понеже ти и Христос сте едно Цяло, те, ако те заобичат истински, те ще заобичат и Христос... Хрумна ми, че може и да не постиш, ако мъжът иска да му правиш компания в блажното или виното – можеш да го приемеш това като подвиг – за теб ще е мъчително не да постиш, А ДА НЕ ПОСТИШ. И Бог ще приеме тая твоя “жертва” в името на твоята любов към твоя немощен ближен. Все едно, че ти му подаваш ръка и го измъкваш от тресавището на света. Сигурен съм, че Бог ще те гледа и ще се зарадва и може скоро след това да помогне за пълно обръщане към Себе Си на твоите ближни, за които ти от толкова богоугодни желания си се лишила!

Малко сложно го обясних, но се надявам, все пак, да си го разбрала.

Както виждаш, това не е дребен въпрос, както ти си помисли, а доста съществено и важно за едно семество с повярвали и неповярвали. Затова отдех малко повече време за теб, защото този въпрос е ПРИНЦИПЕН и засяга много семейства.
------------------------------------------------

Това е писмото. Един мой приятел скоро се разведе по същата причина, че той сам правеше подвизи като монах, макар да имаше млада и хубава жена и две хубави и здрави момчета. Жена му също е виновна, защото спря да ходи на Църква и дори децата си не пускаше да ходят за причастие.

Сега и двамата трябва да понесат наказание – дай Боже да е леко и вразумително и да ги доведе до истинско покаяние.

Споделете и вие нещо по темата.

В общи линии съм съгласен, но ме притеснява този конкретно съвет: "Хрумна ми, че може и да не постиш, ако мъжът иска да му правиш компания в блажното или виното – можеш да го приемеш това като подвиг – за теб ще е мъчително не да постиш, А ДА НЕ ПОСТИШ. И Бог ще приеме тая твоя “жертва” в името на твоята любов към твоя немощен ближен." Ако носенето на украшение (в прилична мярка), което Църквата пряко не е забранила, само по себе си не е грях, то отказът от поста, който Църквата ни е заповядала, не е съвсем свободен от укор даже и по гореспоменатите причини. Вероятно според мен може да си позволим заради немощта на ближния единични случаи на нарушение на поста, но в никой случай това да не е системно. И при все това да не забравяме разкаянието за този компромис. Както и при всеки случай това да не се прави без благословение на свещеник, който да разсъди за конкретната ситуация. Все пак е къде къде по-различно когато правим нещо по благословение заради послушанието, а не защото ние сме разсъдили, че така се налага.

Мисля още, че никога не бива да се подценява възможността да се прелъстим мислейки, че правим подвиг заради нечия немощ пряко заобикаляйки правилата. И така да заприличаме на онези хора, които спасяват (уж) Църквата/Православието/ближните си по пътя на своего рода политически компромиси и фактически развод с истината. Затова и казвам, че такова нещо не може и не бива да бъде обичайна практика.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

по канона - никакви компромиси.
по поведението - повече благост и търпение към ближния - най-добрият пример.
всичко друго е суета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много е сложно, съгласна съм с това, че не бива да се правят компромиси с канона. И ако има известни такива, задължително да са с благословение. Още по-сложни могат да бъдат обстоятелствата около поста - върху мен се стовариха страшни изкушения. Дяволът внушаваше богохулни мисли и думи на семейството ми. На масата, видеха ли различното ми блюдо, грозно и страшно богохулстваха, мъчейки се да ме въведат в диалог. Страшничко си беше.. И пред децата, които също постеха с мен..изповядваха се, причастяваха се.. Не всеки духовник би се справил с подобна ситуация. Молитвите си винаги извършвам във време, когато е сигурно, че няма кой да ме види, тогава ги научих наизуст, даже получих благословение временно, при трудност да намеря такова, да се моля в леглото си... Равновесието, битката за мира в семейството и израстването на всички, т.е. нашето смирение продължи 10 год. с много друд и напътствията на отеца. Но "рецепти" няма!

Прав си - пропуснах да кажа, че за нарушение на постите трябва да се пита свещеника и разбира се, не бива да е системно. Великият пост и сряда и петък са в Правилата!

Ако съпругът е езичник а жената християнка,имали право тая жена да ражда деца на мъжът си езичник??????????????????

Аре бе сутринко ко са праиш на луд.
Ама "езичник" в смисъл, че поради немощ действа само с езика ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, особено ако трябва да си кърши хатъра всеки път... аз пък мислех, че хубавото на толерантността е, че и друговерците нямат право да потискат православните. Явно нещо съм бъркал.
Впрочем зависи си от хората в семейството. Ако и двамата са волеви хора, ще почнат да си уважават ценностите или ще се разделят. Ако единият е по-хрисим, ще се подчинява на другия. Най-добрият случай е хем да са волеви, хем да са разумни и тогава никой няма да кара другия да прави неща, които не са му по сърце. Православният ще пости, невярващият ще блажи и така нататък.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Да, ако са се оженили и двамата езичници. И той продължава да си я обича.
Бог ще чуе нейната молитва и може след години мъжът й да стане християнин. И ако той е съгласен тя да учи децата си на християнство.

Няма съжителство без любов. Няма любов без толерантност. Смятам, че да откриеш Бог е въпрос на вътрешна нагласа и на време. Ако имаш до себе си православен, който в момента има други приоритети това не е болка за умиране. Ако този безцърковник те обича и познава твоите различия и е толерантен значи в сърцето му има място и за Бог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите