|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Нека се помолим за децата,
|
|
| Автор |
Sisilia (минаващ) |
| Публикувано | 31.12.07 21:11 |
|
|
непознали майчина любов, нека да ги приласкаем и да им се усмихнем.
Mалкото русо момиченце се беше сгушило в скута на стареца, обгърнато от едрите му, силни ръце с най-нежната дядова прегръдка. Къдричките му падаха около ангелското личице. Очичките му светеха като малки искрици и в тях се отразяваха първите Звезди на вечерното Небе.
- Дядо, как светят Звездите? Кой ги е закачил на Небето? Мога ли да се кача на някоя много висока кула и да си взема една?
- Хеей! - засмя се старецът. - Укроти се, Искрице! Едно по едно! Ще ти разкажа една приказка, която чух от моя дядо - за Звездичките. Искаш ли?
- Казвай! Ама веднага почвай!
Момиченцето се намести още по-плътно в дядовия скут. Погледът му подскачаше наляво-надясно, докато постепенно утихна, упоен от спокойния глас…
Много-много отдавна на света не е имало нищо. Дядо Боже живеел съвсем самичък. Компания му правели само стихиите, които вилнеели из цялата Вселена. Те се отбивали понякога при дядо Боже и го питали защо не пусне Живота от сърцето си, но дядо Боже винаги им отговарял така: „Още е рано! Пък и Животът сам ще реши кога да излезе навън.”
Най-много място в сърцето на дядо Боже имало за Любовта. Тя изпълвала сърцето му. Един ден Любовта помолила дядо Боже да я пусне да се поразходи из Вселената. Той не можел да й откаже нищо, но й казал: „Ще те пусна, щом искаш, но се прибери бързо! Ти си по-силна от всичките стихии и ако те видят, ще пожелаят да си откраднат от тебе, за да получат част от Силата ти!”
- Дядо, а какво е бил Животът в сърцето на дядо Боже?
- Всичко, което виждаш сега около теб, миличко! Слушай сега!
Любовта толкова искала да се поразходи из Вселената, че била готова да обещае всичко на дядо Боже и бързо се съгласила.
Най-мощната стихия, която владеела всички останали, била стихията на Мрака.
Тя господствала над цялата Вселена и обгръщала всичко. Превърнала всички останали стихии в
невидима енергия, за да остане само тя - тъмнината на Мрака. Силата й била неописуема. Мракът не бил нито добър, нито лош. Всичко било в хармония под неговото господство. Притежавал неустоима красота, лишена от багри и форма. Точно от Мрака искал дядо Боже да предпази Любовта...
- Дядо, Бог страхувал ли се е от Мрака?
- Не, слънчице мое! Страхът се появил много-много по-късно във Вселената.
- А защо е искал да предпази Любовта от Мрака?
- Защото и Любовта, и Мракът имали неизмерима сила и дядо Боже не е знаел какво ще се случи, когато Мракът срещне Любовта, миличко. Слушай по-нататък...
Дядо Боже открехнал лекичко сърцето си и Любовта тихичко се промъкнала във Вселената. Сърцето на дядо Боже било широко, но Вселената била необятна… Любовта почувствала красотата на Мрака и затанцувала с цялата си прелест. Вселената се изпълнила с нещо ново, невидимо и вълшебно. Дядо Боже притворил добрите си очи и зачакал. Той вече знаел какво ще се случи.
Дошло време Животът да излезе от сърцето му. Любовта се реела във Вселената и омайвала все повече и повече Мрака. Върховният Господар на стихиите не можал да устои на Любовта. Тя била по-силна от него.
Тогава Мракът прегърнал Любовта и я попитал:
- Какво си ти, Прекрасна?
- Аз съм Любовта... А ти сигурно си Господарят Мрак?
- Да, аз съм… Защо е толкова хубаво да съм с теб? Искам завинаги да останеш с мен!
- Не мога, Господарю Мрак. Аз живея в сърцето на дядо Боже и му обещах да се върна. Има толкова неща, за които да се грижа там!
- За какво се грижиш?
- За Живота. В него има много-много неща, които се нуждаят от мен!
- А защо Бог не пусне Живота във Вселената? Така ще можеш да се грижиш за него и едновременно с това да си с мен?
- Много е тъмно във Вселената... Животът може да съществува само в светлината…
- А кой дава тази светлина?
- Аз… - отвърнала тихо Любовта.
Мракът притихнал… Никога досега не бил пленяван така силно от копнеж да бъде с някого. Дори за миг не можел да допусне, че може да се раздели с Любовта. Мракът разбирал, че има изход, но този изход означавал край на неговото господство и хармония.
Мракът помълчал още малко и проговорил:
- Не искам повече да господствам над Вселената сам... Искам те до мен. Вселената е празно място без теб, Любов моя… Подарявам ти я!
Любовта се свила в притихналия Мрак и промълвила:
- Не искам Вселената да бъде моя... Искам само да мога да й дам светлина. Така Животът ще може да съществува в нея.
- Направи го!
И Любовта се втурнала из цялата Вселена и започнала да закача малки, красиви фенерчета. Когато решила, че вече е наредила достатъчно фенерчета, тя започнала да разпръсква искри и да пали всяко едно от тях. Така във фенерчетата засияла Светлината на Любовта и Вселената станала безкрайно красива, осеяна с мъничките фенерчета на Любовта. Така се появили Звездите.
Дядо Боже отворил очи, за да види чудото, сътворено от Любовта. После тихо отворил сърцето си и пуснал Живота от него…
- Вселената е много широко място, слънчице. И до ден днешен Любовта пали Звездички в Небето. Всеки път, когато нечие сърце бъде изпълнено с Любов, на Небето изгрява нова Звездичка.
Някой ден и ти ще запалиш своята Звездичка там…
- Дядо, а ти запалил ли си вече своята Звездичка?
- Да, миличко! Преди много години…
- А аз мога ли да я видя?
- Не зная, моето момиче. Звездичките си приличат. Може би си я виждала дори. Но това не е толкова важно. Важно е Звездичките
да стават все повече на Небето, нали?
- Да, деденце…
Момиченцето притихна... След няколко минути старецът наведе глава към него и видя спокойното му личице, отпуснато в сладък сън...
| |
|
|
|
| |
|
Тема
|
 За децата да се помолим
[re: Sisilia]
|
|
| Автор |
фaмyлyc (щастливец) |
| Публикувано | 01.01.08 19:06 |
|
|
но тая гностическа притча изложена в постинга за "дядо Боже", Мрака, Любовта, Живота и пр стихии които се борели и били съвечни с Него няма защо да им разказвате. Дядо Боже живеел самичък редом с "вселената" и пр. Приказката е пронизана с извънредно неправилни богослвоски възгледи, не знам по незнание на съчинителя или по злонамереност се получил тоя текст.
По-добре дайте им (на децата) да прочетат от Библията нещо за идващия на 7 януари празник Рождество.
Простете за "критиката", но сме и длъжни към това. Господи помилуй
Редактирано от фaмyлyc на 01.01.08 19:09.
| |
|
Тема
|
 Re: Нека се помолим за децата,
[re: Prokimen]
|
|
| Автор |
Sisilia (минаващ) |
| Публикувано | 01.01.08 20:47 |
|
|
Много е хубава.Всяко детенце би се зарадвало на тази гледка, аз също.Сложих си я на екрана.
| |
|
Тема
|
Re: За децата да се помолим
[re: фaмyлyc]
|
|
| Автор |
Sisilia (минаващ) |
| Публикувано | 01.01.08 20:57 |
|
|
Простено!
Прегърнете едно 4-5 годишно детенце без родители и му прочетете от Библията.Смятате ли, че ще разбере нещо? Това е приказка за любовта, как да стоплиш едно детско сърчице, това е началото.Тектът е без всякаква злонамереност.Простете!
| |
|
Тема
|
Re: За децата да се помолим
[re: Sisilia]
|
|
| Автор |
фaмyлyc (щастливец) |
| Публикувано | 02.01.08 14:37 |
|
|
Простете и Вие, сестро, напълно разбираем е опитът да се говори с приказка на малкото дете за Бога, а не с богословски формули, но тази притча, която пак си прочетох, за Бог, Който живеел сам във Вселената заедно със стихиите (?), за Мрака, хармонията в него, как Бог не знаел какво ще стане когато Любовта се съчетае с Мрака и пр - цялата тая приказка прилича много на една гностическа космогония. Но нека богословите си кажат мненито
Редактирано от фaмyлyc на 02.01.08 14:49.
| |
|
Тема
|
Re: Нека се помолим за децата,
[re: Prokimen]
|
|
| Автор |
yoanence (ентусиаст) |
| Публикувано | 02.01.08 23:54 |
|
|
чудесна картинка,Бог да пази децата.
| |
|
Тема
|
Re: За децата да се помолим
[re: Sisilia]
|
|
| Автор |
yoanence (ентусиаст) |
| Публикувано | 02.01.08 23:56 |
|
|
Моляте насочи ми ,къде да отида за да намеря дечица без родители и да им помагам.Значш ли поне едно място къде се пребивават такива дечица,много ще съм ти благодарна
| |
|
Тема
|
Re: За децата да се помолим
[re: yoanence]
|
|
| Автор |
Sisilia (минаващ) |
| Публикувано | 03.01.08 09:59 |
|
|
Да зная, дом за сираци в с.Доганово, който се намира близо до гр.Ел.Пелин на около 30км от София.В страната има много домове за сираци, но и аз не ги зная.
| |
|
Тема
|
Re: Нека се помолим за децата,
[re: Sisilia]
|
|
| Автор |
woman (Любяща и любима) |
| Публикувано | 07.01.08 12:05 |
|
|
Радвам се, че си помислила и за тези дечица, но повярвай ми, Библията ще свърши по - добра работа... Особено пък в Доганово... Панталей, например вече е готов иконописец, дори и на клира помага при последното им Причастие...
Разбират те, всичко разбират...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
