Re: Хомосексуалистите и Рождество Христово! / Религия и мистика / Православие

Честито Рождество Христово!
Пожелавам ви Въплатеният Бог никога да не престава да бъде с вас!

Ето нещо, което силно ме впечатли, което ми изпрати по и-мейла една приятелка, която го прочела в клуба на хомосексуалистите "Адам и Адам"

"Хм, това е интересен въпрос. Може би е добре да го поставиш в клуб "Православие", където от време на време аз лично чета или задавам интересуващи ме, свързани с религията, въпроси... Хората (мнозинството от тях) в този клуб са много внимателни и винаги с готовност се отзовават на помощ...
Сега, моят опит по този въпрос.
Разговарял съм по темата "хомосексуализъм" с множество софийски и провинциални свещеници (попове, които са женени и имат деца) и с монаси и монахини (по народному - калугери и калугерки, които са дали обет за целомъдрие, т.е. за безбрачие и са се отказали да водят сексуален живот до края на дните си). Повечето от тях се оказаха изключително свестни хора (високообразовани и ерудирани, но съм попадал и на прости хорица, но със силна вяра, водеща ги до безкрайно смирение и кротост, което ги превръща в много симпатични, поне в моите очи...)
Та, на въпроса... Питал съм какво е отношението на Православната ни Църква към хомосексуалността. Като цяло то е отрицателно, защото е свързано с повелите на Бога в тази посока, направени най-напред в Стария Завет, но Старият Завет е ОТМЕНЕН от Новия такъв, който е този на Христос, който дошъл на земята за да даде НОВ закон и да отмени стария. В Старият завет се предвиждало тежко телесно наказание за всеки, който прегрешава (убийство с камъни за "мъжеложците" конкретно и разнообразни ужасяващи гадости за другите грешници). Понеже Новият Завет, установен с идването на Христос, бил този на ЛЮБОВТА, всяко насилие било отхвърлено категорично и лекарство срещу греха станало не убийството и телесното наказание, а молитвата за душата на грешника. Този принцип се следва твърдо от Православната църква (за разлика от Католическата, в много отношения, и от протестантските "църкви", групи и секти, които са стотици и се множат ежедневно) и няма да чуеш никога от нея да осъжда хомосексуалистите като "изчадия адови", "изроди", извратеняци" и т.н. Разбира се, че има и хора на крайно мнение в Църквата, като например Митрополит Николай Пловдивски, който в средите на църквата е известен със "зилотизма" си ("зилот" означава "ревнител", т.е. привърженик на спазването до фанатизъм на църковния канон, което, според мен има своето основание от религиозна гледна точка, което не означава, че винаги е правилно...)
"Така, отговори ми един възрастнен и уважаван от мен свещеник, Бог мрази греха, а не човека, който го върши. Бог дойде и се въплати сред нас, за да изкупи с кръвта си грешниците, а не праведниците (които и без друго "ще наследят Царството Небесно поради праведността си...) ..."
По този начин Православната църква гледа с грижа на изпадналите в "мъжеложкия грях" и препоръчва повече и по-често причестяване със Св. Тайни Христови (така наричат Светото Причастие - Чашата, в която хлябът и виното, които се освещават и "претворяват в Тяло и Кръв Христови" по време на Светата Литургията - основно сакраментално Тайнство в Църквата), иначе свещениците препоръчват на хомосексуалистите да дават повече милостиня на бедни, просяци и болни (точно тази "епитимия" (означава "църковно наказание") се възлага през останалото време на хомосексуалните хора - не зная защо точно това, ако ме питаш...
Е, препоръчват и да се спре с "греха" на "мъжеложството", защото Църквата смята това за грях, естествено.
Има и интегристи и с по-пиперлив език по темата, но то е като навсякъде - те са малцинство и не определят и тук отношението на мнозинството, т.е. на Църквата по въпроса.
Що се отнася до хомосексуализма в самото църковно тяло, дълго време смятах, както средностатистическия българин, че там е пълно с педерасти, които само "дебнат да се ебнат"... С удоволствие, след моите проучвания сред църковните среди, констатирах, че това не е така, т.е. църковните хора са като всяка друга обществена група - има хора всякакви - и добри (мнозинство, за щастие!) и лоши, както и "отпуснали му края" (т.е. отдали се на алкохол и/или хетеро- или хоморазврат). Все пак, установих, че последните са незначително малцинство по отношение на останалите.

Тва е.
Малиии, ква "богословска" лекция изписах. Но просто преразказах чутото и запомненото, както и видяното, от разговорите ми по въпроса с духовници. Може и да не съм предал всичко според каноничната правилност, с която то ми е било разказано, но това, което разбрах и запомних, както и подсъзнателно го почувствах, е това...:-)
Дано съм те "осветлил" по въпроса, ама наистина ти препоръчвам да питаш по-знаещи от мене :-)
Поздрав и Честито Рождество Христово:-) "