|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
Тема
|
ТЪРПЕНИЕ С ВЯРА
|
|
Автор |
Tимoтeй (монах в света) |
Публикувано | 24.12.07 20:36 |
|
Имаше един разказ за Акакий – млад монах в гръцки манастир при един лош старец. И старецът 6 години го ругаел несправедливо и даже понякога го биел, но младият човек търпял в пълно послушание. Ангел му се явил и му казал, че с това послушание е изкупил половината си грехове. Понякога ходил при един добър старец в съседен манастир и му казвал: “Нямаше полза духовна от този ден за мен – моят старец нито ме руга, нито ме би.” След още 3 години Акакий умрял и го погребали. Дошъл добрият старец да търси Акакий, но му казали, че е умрял. “Не може да бъде –казал той - да отидем на гроба му”. Отишли на гроба му и добрият старец извикал: “Акакий, умрял ли си?” И се чул глас от гроба: “Не, отче, за послушание не се умира!” Лошият старец се стреснал и като се осъзнал, направил си колибка при гроба на своя послушник и там живял с покаяние пред Бога, и след 40 дни починал и той.
Мнозина са чели този разказ, но не са имали голяма полза от това. Дълги години и аз нямах полза никаква, защото не приемах несправедливостите към мен с благодарност към Бога. Но днес, макар и късно, дойдох на себе си.
Направих си една простичка сметка, че имам доста грехове, за които трябва да изтърпя и доста мъка. Ако обаче започна да роптая, има опасност да увелича греховете си, а не да ги намаля!! Вероятно и по тая причина и България не може да се оправи и да се отласне от дъното.
Не само да не правим грехове, но и да тъприм обиди и страдания, като напълно заслужени и като НЕОБХОДИМОСТ за нашето духовно изчистване и спасение.
Споделете как сте с вашето търпение?
| |
|
Благодаря ти за това разказче. Върна ме в моето далечно юношество.
При първия ми самостоятелен разговор с мать Евдокия от Покровския м-р, тя ми разказа точно този случай. И сега отеква гласът й в съзнанието ми. Бог да я прости и въздаде стократно в царството Си!
Редактирано от Prokimen на 24.12.07 21:58.
| |
|
В отговор на:
Ангел му се явил и му казал, че с това послушание е изкупил половината си грехове.
...
Направих си една простичка сметка, че имам доста грехове, за които трябва да изтърпя и доста мъка.
...
Не само да не правим грехове, но и да тъприм обиди и страдания, като напълно заслужени и като НЕОБХОДИМОСТ за нашето духовно изчистване и спасение.
Похвално за всеки християнин е да се стреми към смирение и търпение; но според това което пише в Библията, такъв един стремеж не бива да е следствие на съобразяването с някакъв многократно повтарящ се цикъл на прегрешения-наказания-оправдания или с някакъв мним баланс на извършеното и претърпяното в личния живот.
Ако и човек да е най-търпеливият и послушен пред Бога раб, той никога не може да изкупи което и да е досегашно свое прегрешение пред Него. И заслужава вечно наказание. Няма праведен ни един (Рим. 3:10); заплатата на греха е смърт;
Но Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашият Господ (Рим. 6:23);
ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния (1 Йоаново 2:1).
Ето Агнеца Божий който взема греховете на света. (Йоан 1:29)
Единствено Исус е Божият Агнец и това означава, че Той е единственият принос за грях.
Стремежът към смирение, търпение, добродетелност и пр. трябва да бъде в живота на вярващия ПРОЯВЛЕНИЕ на благодатта, която той получава в Исус Христос чрез Светия Дух. Истинското духовно усърдие е СЛЕДСТВИЕ НА, а не причина за спасението.
И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. (Рим. 12:1)
И днес, когато празнуваме Рождество, трябва категорично да отхвърлим от умовете и сърцата си пагубното учение за Исус като помощник в нашето самоизкупление. Божият Син стана плът, живя свят живот, страда и умря за греховете ни, принесе пресвятата си Кръв на Божия олтар за ПЪЛНО опрощаване на греховете ни. Веднъж и завинаги. Край на циклите, балансите, пресмятанията.
Ето, Господ прогласи до краищата на земята, като каза: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него. (Исая 62:11)
Честито Рождество Христово!
| |
Тема
|
Re: ТЪРПЕНИЕ С ВЯРА
[re: Tимoтeй]
|
|
Автор |
palatka (старо куче) |
Публикувано | 25.12.07 08:50 |
|
Сигурна съм, че твоето търпение е по-голямо от моето. Аз още се държа като сърдито дете и тропам с крак.
Весели празници и много любов!
| |
|
Кажи Бога ли да слушаме или човеци? Ти си човек, както и тези, от които си научил тези заблуди. Не си ги научил от Библията, понеже там такива неща не пише. На нас Христос ни е завещал така да вярваме, увещанията ти са безполезни.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
| |
|
Кажи Бога ли да слушаме или човеци? Ти си човек, както и тези, от които си научил тези заблуди. Не си ги научил от Библията, понеже там такива неща не пише. На нас Христос ни е завещал така да вярваме, увещанията ти са безполезни.
аз казах,че със слабия във вярата не se спoри.
нито глупавия се бие с навит веснк по главата.
правише на екуменист и му викаш едно -сори...
без корени в земята - по колеца не расте домата.
Тошо нЕма да стартира, запушиха му галошките от тичане и седна да ги гаси.
| |
|
За много години! Пожелавам Ви тази година да не сте като сърдито дете, тропащо с крак, а кто авторитетна родителка с вдигната пръчка
| |
|
За много години! Пожелавам Ви тази година да не сте като сърдито дете, тропащо с крак, а кто авторитетна родителка с вдигната пръчка
всяко дете което се ражда със стиснати юмручета става игумен...
Тошо нЕма да стартира, запушиха му галошките от тичане и седна да ги гаси.
| |
|
Да така е Тимотей.И при мен е така,точно когато възроптая,рядко е ,но понякога гордостта и дявола си знаят работата,и след като съм отвърнала ,а не съм си замълчала и всичко тръгва назад.В последно време,се усещам секунди след деянието си -какво точно извърших,става ми много мъчно за отсрещния човек ,а още повече ако той не ми е отвърнал и естествено започвам много силно и разкайващо да се моля,чак до сълзи.Защото наистина много ми домъчнява.
| |
|
Аз лично не успях да те разбера.Явно не съм толкова вежа по някой православни въпроси.Но в разказчето което написа Тимотей,много явно е казано:търпение и само търопение с цената на унижения и каквото умът ти може да помисли по този въпрос.Аз лично съм се убедила,че когато най съм изтърпявала подигравки,когато най бях на дъното по ред причини и когато въобще възроптая срещу някой или нещо,просто ми се случва лошо или ми се дава урок.Но ако имам нещо и съм в момента нещо ,то е благодаряние на това ,че не се противих и ,че не отвръщах.И БОГ е с мен и му благодаря за всичко.И пак да ме доведе до дъното,което не е невъзможно,аз трябва да се изправя и да не РОПТАЯ срещу никого.СЛАВА НА БОГА
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|