ТЪРПЕНИЕ С ВЯРА / Религия и мистика / Православие

Здравей.

>>Явно не съм толкова вежа по някой православни въпроси.Но в разказчето което написа Тимотей,много явно е казано:търпение и само търопение с цената на унижения и каквото умът ти може да помисли по този въпрос.<<

Както казах по-горе, тъпението е похвална добродетел и най-важното, такава, която хвали Бога. Но има опасност когато се опитваме чрез търпението да изкупим греховете си, да изгубим от поглед това, което Бог стори за нас:

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. (Йоан 3:16-18)

Това е благовестието. Твой е изборът дали да вярваш на тези слова от Писанието или на някакво съмнително човешко предание, че "Ангел му се явил и му казал, че с това послушание е изкупил половината си грехове." Да вярваш на Божието благовестие или на човешкото благовестие.

Ето какво казва ап. Павел на галатяните:

6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;
7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. (Гал. 1:6-10)

Трябва да преценяваме човешките учения и предания през призмата на Светото Писание, а не Светото Писание през призмата на човешките учения и предания.
Дори да ти се яви ангел от небето и ти каже, че чрез смирение си плащаш за греховете, благата вест си остава тази: греховете плати нашият скъп Господ Исус Христос. На нас ни остава да приемем тази благодат и да Го хвалим с делата и думите си.

Ти добре си постъпила щом си търпяла за Божия слава.

Сам Господ ни казва в началото на Проповедта на планината:

Блажени бедните духом; защото тяхно е царството небесно.
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята. (Мат. 5:3-5)

А също и:

Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лука 14:11)

Противоположното на смирението е гордостта.

Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа (Притчи 16:5)

А най-гибелната степен на гордостта е възгордяването против самия Бог.

Дори монасите, които привидно живеят най-чист и богоугоден живот, не са застраховани срещу този най-мерзък грях, защото в усърдието си да следват Божиите наредби забравят Кой ги изкупи и горделиво искат сами да спечелят спасението си. Апостол Петър ни предупреждава:

Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. (2 Петрово 2:1)

Суетните монаси привидно изповядват Исус Христос като свой Господ и Спасител, но в действителност те не уповават на Него като на Такъв, който е КУПИЛ спасението им с пресвятата Си Кръв. Те единствено Го призовават да им помага, даже често не Него, а мъртвите човеци, наречени от други човеци 'светци'. И се стараят с дела да спечелят опрощението си. И така, без да съзнават, хулят Бога.

Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. (Рим. 3:20)

и така както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всички човеци оправданието, което докарва живот. (Рим. 5:18)

Не се оставяй да те лъжат човешки предания, а слушай Божието слово. В него ясно се казва, че оправданието, което Исус Христос постигна за нас, повярвалите в Неговото име, докарва живот. И ние сме призовани всеки ден да славим Бога и да изпълняваме наредбите Му не за да се спасим, а защото сме спасени; и не за да Му измолим прошка, а за да Му благодарим за незаслужената любов, която показа към нас в Исус Христос. Цялата слава принадлежи на Бога.