Печатът на Антихриста / Религия и мистика / Православие

Подобно на всемогъщия Бог и антихристът ще поиска от всички да се признаят за негови поданици и да приемат печат с неговото име. "И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му" (Откр. 13:16-17).

По въпроса за това какво ще представлява печатът на антихриста има разнообразни мнения, различаващи се в подробностите. Всички тълкуватели обаче са единодушни, че антихристовият печат ще бъде едновременно духовен и телесен, т.е. ще обвързва както душата, така и тялото на човека в служба на богопротивника. Душевният печат ще бъде невидим, но ще има несъмнено и материален, телесен печат, който според св. Андрей Кесарийски ще бъде видимия белег на подчинение пред властта на антихриста ("Толкование на Апокалипсис", Москва 1901, стр. 109). Според св. Нил Мироточец на "този проклет печат ще бъде изобразен" надпис: "Аз съм твой" - "Да, ти си мой". "По своя воля идвам, а не насила" - "И аз по своя воля те приемам, а не насилно" (Нил Мироточивый, "Посмертные поучения", изд. Келлии Благовещенской старца Парфения на Афоне, 1912, стр.57).

"Думата "изобразени" показва, че вероятно самият печат ще има определен външен изглед със символично значение, подобно на герб, или емблема, а духовният смисъл на знаците, изобразни на печата, ще съответства на тези четири изречения" ("Россия перед Вторым Пришествием", Свято Троицкая Сергиева Лавра, 1992, стр. 340). Подобно на това учат и св. Отци, тълкуватели на Апокалипсиса. "Печатът на антихриста", казва св. Теофан Затворник, "е външен знак с вътрешни последици, а именно, лишаване на приелите го от вършене на добри дела, както учи св. Андрей (ср. св. Андрей Кесарийски, "Толкование на Апокалипсис", Йосифо-Волоколамский монастырь 1992, стр.109 - бел.м.)" (Епископ Феофан, "Толкованiе посланiй св.ап. Павла къ филипiйцамъ и солунянамъ перваго и втораго, Москва 1883, стр. 340). Този знак, подобно на "печатите, които в древност носели робите на челата си, а войните - на дясната си ръка" (Архиеп. Аверкий, "Апокалипсис", Москва 1991, стр. 51), "за да не могат повече хората да начертаят с дясната си ръка знака на кръстното знамение и да означат на челата си светото име на Господа или славния и честен кръст Христов. Защото знае нещастният (Антихристът), че печатът на кръста Господен разрушава цялата му сила и затова слага своя печат на дясната ръка на човека, понеже тя запечатва всички наши членове с кръста, а също и челото, което като свещник носи светилника на светлината - знамението на нария Спасител... Затова който не бъде запечатан с печата на звяра, той не ще бъде пленен от мечтателните и прелъстителни негови знамения. При това и Господ няма да отстъпи от такива, но ще ги просвещава и привлича към Себе Си" (Св. Ефрем Сирин, Слово 38, цит. по "Объ антихристе", Москва 1895, стр.66).

Много по-съществена обаче ще бъде духовната страна на антихристовия печат. "Какъв е печатът на антихриста, който сега отбелязва злите, и какъв ще бъде онзи, с който той ще бележи хората след възцаряванто си?" - пита св. Нил Мироточец. И дава следния отговор: "Печатът на антихриста сега е злопаметството. Сърцето на човек, който помни зло, е запечатано с неговия печат. И когато антихристовият дух, действуващ и сега в света, тури подобен печат, човешкото сърце завинаги сякаш става мъртво, не е способно да скърби за грехове, да усеща страх Божий. Проклетото злопаметство прави човека дотолкова безчувствен, че хората се умъртвяват с духовна смърт: един става отстъпник от вярата, друг - самоубиец, третият - отива да убива, четвъртият става предател, петият - хулител, шестият - унил и т.н. Чрез всичко това печатът (злопаметството) не дава никакъв мир на човешкото сърце. И не усещат нещастниците, че всички тези зли помисли ги водят към смърт" ("Посмъртните пророчества на св. Нил Мироточеца", изд. Българска св. обител "Достойно есть" на Атон, Карея).

Тълкувайки свидетелствата на Свещ. Писание и светите Отци, архим. Емануил Калива определя антихристовия духовен печат като "загуба на владичеството на Христа, пленяване на личността от дявола, от антихристовия дух" (Архим. Емануил Калива, "Печатът на антихриста съгласно Свещ. Писание и светите отци", стр.18). Печатът върху духа се състои в демонизирането на човека. "Неговото запечатване, казва архим. Емануил, става постепенно, почти незабелязано, отначало с малки отстъпления, които правят малки отвори в душата, и човекът не ги забелязва, защото успоредно с това и вътрешните критерии на духа отслабват" (пак там). Развитието на тази духовна смърт продължава с това, че волята на човека се подчинява и накрая бива устойчиво овладяна от антихриста, тъй че човек "придобива охота само към лошото, става подвижен към злото и неподвижен към доброто. Така у човека се загубват белезите на Христовия печат...

Запечатването става възможно при хора, у които упорито живее някаква нечестива страст. А всяка страст, която се вкоренява и устойчиво се загнездва в душата на човека, отваря пътя за бесовско влияние над тази душа" (пак там, стр. 19). Лека-полека се достига до нещо още по-страшно - "обезличаване и промяна на първообраза... Загубват се всички белези на човешкото у човека: любовта, свободата, възможността за избор на доброто, на Словото, на светлината и Истината. Промяната в човека е толкова голяма, че той се уподобява на бесовете и животът му излиза извън границите на всякаква логика, превръща се в едно неописуемо безумие" (пак там, стр. 21). Последният, четвърти етап на тази трансформация, превръща човека в образ на Антихриста.

"Това означава, че самото сърце на човека е белязано с мистичния печат на антихриста. Антихристовият печат е едно "раждане", или по-скоро - у м ъ р т в я в а н е в бесовския мрак. Антихристовият образ - това е отстъплението, извращението, егоцентризма, неверието, безсъвестността, окаменяването и невъзможността за покаяние ... Тъй човекът се превръща в мерзост на нравствено душевно запустение" (пак там, стр.22). Крайният резултат от всичко това е "оголването на душата от благодатта, лишаването й от божествените дарове, опустошаването й от присъствието на Светия Дух (1 Кор. 3:16; Еф. 4:30). Приемането на печата е хула и клевета срещу Светия Дух, Който поради това напуска дома на душата и в нея се заселва идолът на греха, образът на антихриста, които са и мерзост на запустението" (пак там, ст. 24).
Според св. Максим Изповедник три са движещите сили (естествени семена), които тласкат човека към добро: Словото Божие, светите сили - ангелите и доброто произволение, което се състои в силата на човека да отличава добро от зло и да прави добро. Три са, според него и движещите сили към злото. Това са: злото произволение, бесовете и страстите, които са по същността си отричане на човека от естествения живот и разкъсване на връзката с Бога. (вж Добротолюбие, Глава за любовта, забел.34). Действието на антихристовия печат, според архим. Емануил (Калива) се състои в цялостното откъсване на човека от естествените семена на доброто и пълното и доброволно отдаване в плен на движещите сили към злото. Затова, тъй като печатът е хула срещу Светия Дух и превръща човека в образ на демоните (ср. "Старец схиархимандрит Лаврентий (Проскура) 1868-1950 гг". Б.м., 1980, стр.80), той прави божествената благодат недействена (пак там, стр. 30). Същото казва и преп. Нил Мироточец: "в тези дни, поради огромната сила на тази преголяма престъпност и разпътство, хората ще се лишат от благодатта на Светия Дух, която са получили в светото Кръщение, а заедно с нея и всякакви угризения на съвестта" (цит. по Архиеп. Аверкий (Таурев): "Совремнность в свете Слова Божия", т.III, стр. 172-173).

От казаното дотук се разбира, че невидимият печат на антихриста съществува и днес и винаги е съществувал в света. Но до идването на Антихриста никой не е бил принуждаван да носи и външната страна на този печат. Едва при Антихриста "числото на звяра" - 666 - се превръща в антихристово знаме и започва да се слага върху всичко живо и неживо (пак там, стр. 251-252). Двете страни на печата са неразривно свързани. От една страна съществуването на духовен печат се допълва с доброволното приемане на видим телесен печат като символ на подчинение на антихриста. От друга страна осъзнаването на действието на видимия печат става постепенно и води до създаването на духовния, невидим печат. Затова когато човек приеме да сложи печат на тялото, с това автоматично белязва и душата си, тъй че доброволният видим печат действува незабавно и като вътрешен" (пак там, стр. 271-272). Така че съществува един духовно-телесен печат подобно на това единение, което има между душата и тялото (пак там, стр. 270).

<666>

"Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шестдесет и шест" (Откр 13:18).

"А що се касае до името му (на Антихриста ), ние не можем точно да кажем какво е мислел и знаел за него блаженният Иоан: можем само да предполагаме. Когато се появи антихристът, тогава времето ще ни покаже туй, което търсим сега", казва св. Иполит Римски ("Слово о антихристе", в сб. "Объ антихристе", Москва 1895, ст. 28-29).

Действително, много опити са били правени да се разреши тази загадка. Изхождайки от предположението, че числото 666 е сума от числата на буквите, с които се изписва името или титлата на "погибелния син", били съставени цели списъци от такива. За основа се използувала гръцката азбука, тъй като Откровението на св. Иоан Богослов е написано на гръцки. Мнозина мислели, че 666 означава не името на антихриста, а времето на неговото пришествие и смърт (виж "Знамения пришествия антихриста", Москва 1912, стр. 40).

Съгласно мнението на св. Отци, Църквата наставлява да се пазим от п р а з н о любопитство по този въпрос, защото "ако беше нужно за нас да знаем името му, Тайновидецът щеше да ни го открие, но Божията благодат не е съизволила това пагубно име да бъде написано на страниците на Божествената книга", казва св. Андрей Кесарийски ("Толкование на Апокалипсис", Иосифо-Волоколамский монастырь, 1992, стр. 110). И още: "Не търси това, що е за тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по-горе от твоите сили. Каквото ти е заповядано, за него размисляй, защото не ти е нужно онова, що е скрито" (Сир. 3:21-22).

А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден (2 Сол. 2:1-2).

”Православните” ревнители, ”старци”, фанатици внушават на вярващите, че този, който е получил някакъв номер, дори ЕГН, или се е подписал, за да получи лична карта, която също има номер, вече е приел печата на Антихриста. Те всяват паника сред наивните си жертви и ги манипулират духовно, а някои от тях ги разболяват психически, всявайки у тях уж ”духовна” паника. Последиците за наивниците са трагични. Те развиват мании за преследване, приемат всяка дума на ”православния” гуру за божествена и сляпо се подчиняват на всички заповеди на ”стареца”, защото в противен случай ”ще погинат”. Има дори и духовници, които им вярват. Някои от тях повтарят всичките Тайнства, извършени над тях, понеже в официалната Църква уж нямало благодат, като мамят и християните, че всъщност не са кръстени, венчани, не са приемали Тялото и Кръвта Христови, не са се изповядвали...

Такива твърдения и предания на „старците”, (а и на „стариците”, на които уж се явявала Божията Майка и им давала нареждания, как абортиралите жени да помолят св. Йоан Кръстител да кръсти ”небесно” дечицата им), противоречат на Божествените Писания, чието непознаване е причината за всички злини в Църквата според Божествения Златоуст.

Зилотството в Църквата не е от днес. Още от средата на първи век от Рождество Христово фанатични ревнители внушавали на християните от езичниците, че ако не се обрежат, не могат да се спасят (Деян. 15:1). Те искали Апостолите да им заповядат да се обрежат и да пазят Закона Моисеев (ст. 5). Тази първа ерес в християнството – ”юдеохристиянското” фарисейство, била осъдена от Апостолите на събора в Йерусалим около 49 г. сл. Р. Хр.

Апостол Петър изобличил така неразумните зилоти: ”Сърцеведецът Бог им (на езичниците) засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те” (ст. 8-11).

В своите послания (най-подробно в Галатяни и Римляни) апостол Павел благовести на християните, че са получили Светия Дух не чрез дела по закона, а чрез послушание на вярата (Гал.3: 3). ”Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът” (2:16). Християнството е религия на свободата и вярата, а не на ритуализма и закона.

Въпреки че всички християни са призовани към свобода в Христа, някои съвременни лъжебратя се опитват да проповядват друго ”благовестие”, използвайки страха на хората от идването на ”деня Христов”. Те всяват паника сред християните, като ги учат, че:

– Антихристът вече се е родил.

– Всеки момент предстои той да се самообяви за бог (Христос, Майтрея, цар на Израел), щом стане на 30 г.

– Личните карти са печат на Антихриста и който ги приеме, се лишава от благодатта.

– Баркодовете съдържат числото 666 и не бива да се купува нищо, което съдържа това „начертание”.

– Всеки, който не е съгласен с всичко това, е враг Божи, няма благодат...

Апостолите обаче ни предпазват от всички тези наивни, фанатични заблуди на „старците”!

”Никой да не ви прелъсти по никой начин, защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е Бог” (2 Сол. 2:4).

”Антихристи” в широкия смисъл на думата са всички, които са против Христа. В този смисъл ”антихристи” и предтечи на Антихриста са някои римски императори, например Домициан, чието второ име е Нерон (оттам може би: Нерон Кесар – 666), заточил Апостол Йоан на остров Патмос; Диоклециан, който също като Домициан се самообявил за DOMINUS ET DEUS – ГОСПОД И БОГ, и решил да изтреби дори самото име ХРИСТИЯНИ, понеже те не го признавали за такъв; византийският император Лъв ІІІ, който се обявил за понтифекс - цар и свещеник (според св. отци Антихристът също ще се самообяви за бог, цар и първосвещеник). Императорът унищожавал изображенията на Христос и светците от 727 до 740 г. и преследвал иконопочитателите. Синът му Константин V Копроним заслужил името ”антихрист” с яростното си гонение срещу всички християни и монаси, които почитали иконите на Христа, Богородица и светците. Той нареждал монасите да сключват брак или да бъдат заточени, някои от тях били екзекутирани.

Антихристи са всички богохулници, които отричат, че Бог Слово се въплъти, стана Човек заради нас, пострада за нас и нашето спасение на кръста, уми ни с пречистата Си кръв от всички грехове и възкръсна на третия ден, за да възкръснем и ние за Бога чрез вярата в Христа Иисуса. Такива са мнозина еретици, например Арий, Евномий, Несторий Константинополски, Евтихий, Пелагий, който учел, че човек се спасява със свои заслуги, без Божията благодат, а малките деца дори нямат нужда от кръщение, понеже нямат лични грехове и прародителския Адамов грях.

Антихрист е Ленин, отлъчен от св. Патриарх Тихон. Антихрист е Хитлер. Антихристи са и мнозина ”вождове”, гуру-богове, самообожествили се измамници, лъжемесии и лъжехристи.

И все пак Новият Завет ни учи, че Антихристът в точния смисъл на тази дума ще бъде един конкретен човек, синът на погибелта. Той ще има собствено име с числов еквивалент 666. Но Апостолите ни учат да не се боим от него, защото Господ Иисус е с нас през всички дни до свършека на света, а ”ако Той е с нас, кой ще е против нас?” (Рим. 8:31). Свети Григорий Богослов ни учи, че ние не трябва да се боим дори от дявола, а той трябва да се бои от нас, както се е боял от Апостолите. Но Апостолите са подражавали на Христа, а ние сме потънали в грехове и дори не се каем за тях. Грях е и верският фанатизъм без любов към хората. С това, без да искаме, приличаме на Лутер, който смятал, че е спасен само с вяра, дори и без любов (понеже уж Христос я бил отменил заедно със Закона). Но ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА (1 Кор. 13:8). А СЕГА ОСТАВАТ ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА, ЛЮБОВТА – ТЕЗИ ТРИТЕ, А ПО-ГОЛЯМАТА ОТ ТЯХ Е ЛЮБОВТА (1 Кор. 13:13).

Лутер не вярвал, че в Христа Иисуса има сила само ”вярата, която действува чрез любов” (Гал. 5:6). Нека Бог ни дари с даровете Си:”...любов, радост, мир, дълготърпение, милост, благост, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон” (Гал. 5:22, 23). Дано Господ ни избави от надменната и горделива вяра, действуваща не с любов, а с омраза! ЗАЩОТО ЛЮБОВТА БОЖИЯ СЕ ИЗЛЯ В НАШИТЕ СЪРЦА ЧРЕЗ ДАДЕНИЯ НАМ ДУХ СВЕТИЙ (Рим. 5:5). Св. Силуан Атонски твърди, че който мрази хората, у него има зъл дух. Лутер мразел мнозина, а според светите авви този, който мрази ближните си, е еретик.

Апостол Павел утешава и окуражава християните с думите: ”Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение, към което ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа. И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (2 Сол. 2:13-15). Той моли Бога и Господа Иисуса да утеши сърцата им (ст. 16,17), понеже изпаднали в ужас от словата и посланията на прелъстителите, които ги мамели, че са изпратени от Апостолите, и твърдели, че уж настъпва денят Христов. Апостолът учи и нас чрез своите послания, че ”оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта... за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог... тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби” (ст. 3-8). Явяването на Антихриста е ”по действие на Сатаната и с всяко неправедно прелъстяване на ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. И затова Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са обикнали неправдата” (ст. 9-12). Апостолът пояснява, кои не са приели любовта на истината за свое спасение, а са обикнали неправдата – това са неповярвалите в Истината – Христос. А християните са избрани изначално от Бога чрез освещаване от Духа и чрез вяра в Истината (срв. ст. 13).

Никой не трябва да мами и себе си, и другите християни, че вече идва краят на света, докато не се появи Антихристът, докато не дойде пророк Илия, вторият Предтеча на Христовото Пришествие, който ще предупреди хората да не вярват на Антихриста и да не му се покланят като на бог (срв. Откр. 11:3). Не бива да забравяме и Христовото пророчество, че Неговото Евангелие трябва първо да бъде благовестено на всички народи и чак след това ще дойде краят (Мат. 24:14). Краят на света няма да настъпи също и преди ”целият Израил да се спаси”, като се обърне и повярва в Господ Иисус Христос (Рим. 11:26).

Ние, християните, трябва да обичаме Господ Иисус от все сърце и хората – като себе си и тогава няма да се боим нито от дявола, нито от антихристите, нито дори от Антихриста, ако доживеем идването му, защото Господ е с нас през всички дни до свършека на света. Трябва постоянно да се молим и да бъдем будни, и Бог няма да ни въведе в изкушение и ще ни избави от Лукавия, от Антихриста и от антихристите.