религиозна фигура и забележителна човешка индивидуалност!



"Франциск Асизки. В животоописанието на този западен мистик се разказва как веднъж, по време на дълга молитва, той се почувствувал съсршенно превърнал се в Иисус, Когото той видял в образа на шестокрилат Серафим."-след някой ден, предполагам, че ще мога да представя малко по различна версия, струва ми се , че тази е неточна...

Мисля, че мога да посоча много признаци на изпадане в прелест на Франциск и съмнения за такива, от това , което съм чел за него(което съм намерил в България , недостатъчно, но все пак даващо известна представа, и напрактика почти напълно непознато за нашия читател!Интересно как нашите богослови си вършат работата, без фактология , без познание по някои въпроси!?-доколкото разни факти(преразказани!) могат да отговарят на действителността!).Както вече казах, строго погледнато , от позициите на православнота духовност, той наистина изглежда е в състояние на прелест, трябва обаче все пак да се отчете средата и условията в които е протекъл живота му, това че напрактика е бил богословски неук, а и светски по-скоро слабо образован.Какъв ли е бил крайния му, така да се каже, мистичен статус?Ако изходим от това , което казва Вл.Лоски, а именно, че няма мистика биз богословие, а богословието му явно не е било добро(!?), то значи , че при него вероятно и от тази гледна точка(не само от тази на някои от делата му) нещата не стоят добре, но цялата истина я знае само Бог!

Редактирано от maycal на 10.12.06 12:05.

Господ призва за Апостоли, за богослови най-първом необразованите, безкнижни рибари.

"Совершенството на чистотата е н а ч а л о на богословието", казва св. Иоан Лествичник - т.е. не думите и разсъжденията за Бога, а особеният духовен опит на непосредствено преживяване, постигана на Бога от чистия, свят човек.

" Богословие ("Theologia", теология) - богопознание (богознание, боговедение), което НЕ е плод на изучаване на книги и упражняване на разсъдъка. То е както познание на Бога, придружено с личен опит, така и път, водещ към изцеление на човека и познание на Бога.

Максим Изповедник казва, че богослов е този, който се моли и само този, който се моли може да богословства. Без изчистване на сърцето, обаче, човек може да се превърне в многослов, е не в богослов.

"но цялата истина я знае само Бог! "
Именно. И след като не Бог ни е явил ”светостта” на Франциско от Асизи, то аз смятам, че колкото и емблематична фигура да е той, мен изобщо не ме засяга и точка.

""" то аз смятам, че колкото и емблематична фигура да е той, мен изобщо не ме засяга и точка.
"""

Радвай се в Господа, брате, и недей прави "тънки" сметки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не схванах какво имаш предвид.

Че излишно се косиш, че можеш понякога да сложиш "точка" с една усмивка. .

Извинявай, че те безпокоя - отново се изказвам неподготвен - нека не забравяме, че съм от " външните" за клуба, но какво означава, че св. Франциск е изпадал в прелест?
Ако считаш, че този постинг заслужава вниманието ти, ще ти бъда крайно благодарен за евентуален отговор.

Аз лично не обичам когато ми отговарят само с усмивка. Или поне когато очаквам смислен отговор. Вярно е, че понякога няма по-смислен отговор, но все пак...

Може би проблемът с горния ми постинг е, че няма емотикон за спокойно изражение (и друг един емотикон ми липсва често - това, което наричам ”добродушна усмивка”). Сега като си прочетох постинга, забелязах, че е възможно той да се възприеме като писан ”под пара”. Но случаят не беше точно такъв.

пре_лест - коренът ”лест” (или лъст) означава лъжа, заблуда, виж например остатъка, който имаме и досега в езика - прелъстявам, което означава измамвам. Представката просто оформя степента - прелестта е висока степен на самоизмама, в която човек си мисли, че се намира във високи духовни състояния, че вижда Бога, ангели и др. По същество обаче това е само във въображението му и може да започне да граничи и с лудост. Такъв човек много трудно се убеждава, че греши и това е най-опасното. Затова свв.отци много съветват да се пазим от всякакви наченки на прелест.