...изповед преди причастяване!

Светата Църква живее най-вече в светата Литургия. Света Литургия се служи с една единствената цел – да бъде осветено светото Причастие, след което верните да пристъпят към него и да го приемат “със страх Божий, вяра и любов”. След което следват благодарствените молитви за това, че Бог ни е удостоил да станем причастни на смъртта и Възкресението на нашия Господ. Всички молитви в светата Литургия са насочени към светата Чаша. По това Литургията коренно се различава от утреня, вечерня, часове и всички други чинопоследования. Цялата структура на Литургията е насочена към освещаването и приемането на Причастието. Без причастието Литургията се обезсмисля или най-малкото тя се превръща в молитвено последование като утренята или като всяко друго. Следователно литургически по-точно е названието Евхаристия. Затова от най-ранната Църква до падането на Византия в Евхаристията са участвали всички верни. За това говорят църковните Отци от ранните векове.

В последвалите векове настъпва постепенно западане на тази практика. Причините за това са много, но основната е липсата на църковна просвета. Векове наред на Изток няма богословски школи и богослови от ранга на ранните Отци. На Запад такива школи съществуват, но пък там се възцарява схоластиката, елементи от която неусетно се просмукват и в Православието. Така постепенно се стига до тъжната практика на Литургията да се присъства, а не да се участва. Колкото тази практика се разширява, толкова повече изисквания и условия за причастяване се измислят. Днес се сблъскваме с такива измислени изисквания, които нямат нищо общо с древната църковна практика. И като резултат се стига до парадокса, че голямото “благоговение” вместо да ни приближава, ни отдалечава от Христа. Някои дори забравят, че Христос не е дошъл да призове праведници, а грешници (вж. Мат. 9:13; Марк 2:17; Лука 5:32).

Да пристъпиш към св. Чаша е необходимо не да станеш “достоен” чрез пост и изповед, а да съзнаваш, че си грешник и в Причастието да търсиш благодатното лекарство за спасение. Именно благодатно, дадено като дар, а не за личните ти “заслуги”, защото си постил. Нали трябва да осмисляме предпричастната молитва: “Причащението с Твоите свети тайни, Господи, да не ми бъде за съд и осъждане, но за изцерение на душата и тялото”. За тези, които се причастяват след като са станали “достойни” чрез пост и изповед, нима не важат думите: “и ме удостой неосъдно да се причастя с пречистите Твои тайни, за прошка на греховете...”

В Църквата не съществува специален “предпричастен” пост. И ако християните трябваше да се причастяват само по един път през четирите поста през годината, то за какво и за кого тогава се служат всички останали Литургии? В Църквата ненужни неща не се вършат. Щом четири пъти през годината трябва да се причастяват християните, то тогава би трябвало да се служат четири Литургии през годината. Може би се служат специално, за да се причастява клира, от който не се изисква специален пост и изповед? Едва ли някой би се заел да отстоява подобна ерес. Но въпросът си остава: с каква цел се служи Литургията, на която предварително се знае, че няма да се причасти никой, освен свещеника?

На анафората свещеникът възгласно повтаря думите на Христос: “Пийте от нея всички...”(Мат. 26:27, Марк 14:23). През цялата Литургия само за това се молим: “Удостой ни да се причастим с Твоите небесни и страшни тайни на тая свещена и духовно трапеза с чиста съвест, за опрощаване на греховете, за прошка на съгрешенията, за общение със Светия Дух, за наследяване на небесното царство, за дързновение пред Тебе, а не за съд или за осъждане”, “Предлежащите дарове да бъдат за всички нас за добро, всекиму според неговата нужда...”, “Удостой с Твоята властна ръка да ни преподадеш Пречистото Твое тяло и честна кръв, и чрез нас – на всички люде.”

Практиката да се прави обратното на това, за което се молим, навлиза в Църквата постепенно, доста преди появата на добросамарянството. Вината на добросамарянските водачи се състои в това, че придават на тази практика задължителен, законнически характер.

И за да не бъда недоразбран или криво разбран, отново ще повторя това, на което съм наблягал и в предишни отговори на подобни въпроси. Църквата има установени пости и всички ние, според здравословното си състояние и силите си трябва да ги спазваме, да живеем в техния ритъм. Не съществува, обаче, специален предпричастен пост. Покаянието и изповедта са неизменна част от християнския живот. Без покаяние и изповед е невъзможен истински духовен живот. Не съществува, обаче, предпричастна изповед. Едва ли бихме могли да си представим по-абсурдно нещо от изповед на определена дата (в навечерието на Тодоровден). С други думи постът, покаянието и причастяването са в еднаква степен необходими за спасителен християнски духовен живот, но не са взаимно обуславящи се. Ако ги направим такива, в някаква степен ги формализираме. А когато ги извършваме формално, на определени дати, ние ще се уподобим повече на фарисея, а не на митаря (срв. Лука 18:10-14). Тази кратка притча е много важна за разбиране същината на християнския дух и неговата разлика от фарисейската, законническата и светската душевност. Съвсем конкретно на въпроса: църковната практика задължително изисква пост и изповед, но не задължително преди причастяване.

“Благодатта да бъде с тебе” (І Тим. 6:21).

Презвитер Стефан

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наскоро една позната бе върната от причастие с мотива че не е постила цяла седмица... Тъжно, а и против каноните ако се вгледаме детайлно - защото седемте дни включват събота, а и неделята от предната седмица, когато е забранено да се пости.

Откъде идва това нововъведение - да се пости извън определените от Църквата дни? Дали постът в сряда и петък не е достатъчен, и дали изповедта е абсолютно задължителна, или е необходима ако съвестта те осъжда?

Моля, не считайте тези въпроси за крайност. Разбира се, ако човек се причастява веднъж в годината или дори по-рядко - добре е да го направи през пост и да се изповяда, ако има нещо което му тежи.

Мисля обаче че това е личен избор, който човек е добре да обсъди с духовния си наставник, а не може да бъде вменявано като задължително условие.
В рамките на шегата, разбирам донякъде свещениците против честото причастяване - ами на тях не би им останало свободно време от непрекъснато изповядващи се ...

Виждането на Ловчанския митрополит Гавриил.
Малко е засегната и другата тема - за честото причастяване на свещениците, което е допустимо поради по-различната им благодат, извисяваща ги над миряните

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

-Като говорим за наболели въпроси в нашата Църква, ми се иска да Ви попитам по един конкретен проблем. Той възниква всяка година в периода между Възкресение Христово и Петдесетница. Това е време, когато Църквата е определила да не се пости, защото християните живеят с духовната радост от Христовото Възкресение. В същото време в някои храмове миряните не се допускат до св. Причастие с аргумента, че не са постили. Това означава ли, че за миряните е невъзможно да се причастят през тези 50 дни?

- Аз мисля, че има нещо друго, че една друга тенденция се опитва да намери почва у нас. Това е идеята, че светските хора могат редовно да се причастяват без въобще да са постили и без да са се изповядвали. Когато говорим за периода между Възкресение Христово и Петдесетница, не може да се каже, че няма пост. Не се пости само първата седмица и последната. Но през другото време в сряда и петък се пости. Не бива да се пречи на хората, ако през този период искат да се причастят. Но все пак трябва да е с някакъв пост, макар и не много голям. В светоотеческата традиция няма практика да се приема Причастие без никакъв пост.

Някои правят сравнение между духовниците и светските хора, т. е. че както духовниците се причастяват по всяко време, така могат и миряните. Въпросът обаче е, че духовникът трябва да живее по друг начин: той трябва да е винаги в молитва, винаги в трезвение, и благодарение на това Църквата му е разрешила да се причастява и дори когато не се готвил специално. Но за светските хора това е труднопостижимо, защото е свързано с начина на живот, особено в наше време.

Затова аз сега ще кажа: могат да се причастяват хората, но трябва да има някакъв пост. За здрави хора - една седмица, а за боледуващи може и по-малко.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Topмyнд на 10.10.06 00:04.

и мен са ме връщали от причастие. много гадно беше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не смятам, че по-честото причащаване на свещениците има нещо общо с някаква по-голяма благодат, която им е дадена. По отношение на благодатта пред Бога всички сме РАВНОПРАВНИ - царско свещенство. Но ти откъде реши, че владиката твърди нещо по-различно? Аз виждам единствено това, което и твърдя напоследък - свещеникът (трябва да) води друг живот, не като нас лаиците. Ако пък не води - наша работа ли е, или той има да си отговаря?

Иначе за практиката на причащаване смятам, че владиката е съвсем прав, няма защо църковната практика изведнъж да бъде обявявана за новоизмислена и антицърковна. Това е изопачаване на преданието и дори свв.отци, които цитира тази теза, свидетелстват против нея. Да, може човек да се причасти без да е постил допълнително. Обаче за нашите условия и начин на живот нека се знае, че това е КОМПРОМИС.

Редактирано от ask2OO4 на 10.10.06 11:32.

Затова от най-ранната Църква до падането на Византия в Евхаристията са участвали всички верни. За това говорят църковните Отци от ранните векове.

Да прощава моят стар познат о. Стефан, но това не е вярно, по-скоро не е точно. Участвали са всички допуснати. Вижте Номоканона на св патр Иоан Постник. Той е свод от причастните правила до негово време с послабленията им и е писан 7-ми - не 17-ти век. Ще ви настръхнат косите... Там няма подобни либерални практики на древната църква, които май само съществуват във въображението на Шмеман и иже с ним. Ако в Апостолските правила който не се е причащавал е давал обяснение защо не го прави - и ако е имал тежък грях е отивал автоматично в категорията на каещите се, защото за блудство напр човек три години или пет години не е бил допускан до св Чаша! - то после причастната дисциплина се развива по друг начин...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иначе за практиката на причащаване смятам, че владиката е съвсем прав, няма защо църковната практика изведнъж да бъде обявявана за новоизмислена и антицърковна. Това е изопачаване на преданието и дори свв.отци, които цитира тази теза, свидетелстват против нея

ето и малко свети отци:

21. Приближавайки се, прочее, не пристъпвай с разтворени длани и разперени пръсти, но като направиш лявата ръка трон на дясната, сякаш искаш да повдигнеш цар. Свивайки дланта си, приеми тялото Христово и кажи: амин. И тъй , с твърдата увереност, че си осветил очите си чрез виждането на светото Тяло, се причасти, молейки се, да не загубиш нещо от него. Защото ако би загубил, ще бъдеш сякаш си се лишил от свой собтвен член. Прочее, кажи ми, дали ако някой ти даде златен прах, ти не би го държал възможно най-здраво, внимавайки да не изпуснеш нещо и да не понесеш загуба? Не трябва ли много повече да внимаваш за онова, което е по-драгоценно от златото и камъните, да не би да изпадне и трохичка?

22. След като си се причастил с Тялото Христово, пръстъпи и към чашата с Кръвта; без да протягаш ръце, но като се наведеш и във вид на поклонение и почит казвайки амин, се освети и се причасти с Кръвта Христова. И докато още има влага на устните ти, чрез докосване с ръце освети очите и челото, и останалите сетива. Сетне, дочаквайки молитвата, благодари на Бога, задето те е удостоил с такива тайни.

23. Дръжте тези предания неотклонно и пазете себе си безупречни. Не се отлъчвайте от причащението и не се лишавайте от тези свещени духовни тайни заради скверни грехове. А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух, и душата, и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа26, Комуто е славата, чест и сила с Отца и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

(Св. Кирил Йерусалимски: Пет катехитически слова към новопросветените, Пето тайновъведително поучение
Пето тайновъведително поучение)




Едно е Пасха, друго е четиридесетницата. Четиридесетницата имаме само веднъж в годината. Пасха обаче имаме три пъти в седмицата, понякога и четири, а най-вече - колкото пъти искаме. Защото Пасхата не се извършва от поста, който я предхожда, а от предложението и жертвата на св. литургия, която се отслужва на всяко божествено събрание. Пасха празнуваш не когато постиш, а когато участваш в жертвата, сиреч в св. причастие (свети Иоан Златоуст)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Продължавам да не виждам адекватност в постингите ти. Би ли обяснил какво общо има това, което си ми адресирал?

Затова аз сега ще кажа: могат да се причастяват хората, но трябва да има някакъв пост. За здрави хора - една седмица, а за боледуващи може и по-малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите