Ориентация на апсидата? / Религия и мистика / Православие

Слънцето изгрява т о ч н о от Изток (и залязва точно на Изток) само два дни в годината - през пролетното и есеното равноденствие. През останалото време то изгрява или от североизток или югоизток (и съответно залязва на северозапад, или югозапад), като ъгълът е най-голям по време на двете слънцестоенета - лятното - 21-22 юни, когато денят е най-голям, а нощта най-малка, и зимното - 21-22 декември, когато денят е най-къс, а нощта най-дълга. Това е от гледна точка на Северното полукълбо.

Христос е нашето "Слънце на правдата" (Малах., 4:2) .

При молитва християните се обръщат на изток

Винаги, когато се молим, ние, православните християни, се обръщаме на изток — към Бога, от Когото получаваме преизобилно всички небесни дарове. Св. Герман казва: “Да се молим [с лице] на изток... ни е предадено от светите апостоли. Това е установено, защото духовното Слънце на правдата, Христос нашият Бог, се явил на земята в тия страни, откъм които изгрява физическото слънце, както е казал пророкът: Изток е името Му (Зах. 6:12 по слав. текст). И пак: ‘възпейте Господа, възлязъл на небето на небесата на изток’ (Пс. 67:33-34 по слав. текст). И още: ‘И ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина... към изток’ (Зах. 14:4). Така говорят пророците и поради туй, че на изток чакаме пак да се сдобием с едемския рай и се надяваме да срещнем второто светло явление на Господа и пакибитието”. Още по-подробно ни обяснява това преп. Йоан Дамаскин (кн. IV, 12): “Затуй, че Бог е духовна ‘светлина’ (1 Йоан. 1:5) и Христос в Писанията е наречен ‘Слънце на правдата’ (Малах. 4:2) и ‘Изток’ (Зах. 3:8 по слав. текст, Лука 1:78), за поклонение на Него следва да посветим изтока. Понеже всичко прекрасно трябва да бъде посветено на Бога, чрез Когото всичко добро става добро. И божественият Давид казва: ‘Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа, възлязъл на небето на небесата на изток’ (Пс. 67-33-34, по слав. текст). Писанието още казва: ‘И насади Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде’ (Бит. 2:8); него, съгрешилия, Бог изгони ‘и засели срещу рая на сладостта’ (Бит. 3:24, по слав. текст), без съмнение — на запад. И тъй, търсейки нашето древно отечество и обърнали взора си към него, ние се покланяме Богу [на изток]. А също и завесата и очистилището на Моисеевата скиния били на изток (Лев. 16:14). И Юдиното коляно, като по-почетно, разполагало стана си на изток (Числа 2:3). А също и в славния Соломонов храм Господните врата се намирали на изток. Но, разбира се, и Господ, когато бил разпнат, гледал на запад, и затова ние се покланяме, с очи, устремени към Него. И при Своето възнесение Той се издигал към изток и [обърнати] на изток Му се поклонили и апостолите; Той ‘ще дойде по същия начин’, както Го видели те ‘да отива на небето’ (Деян. 1:11). Подобно на това, както Господ Сам е казал — ‘както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мат. 24:27). И тъй, очаквайки Го, ние се покланяме на изток. Това е неписано предание, [завещано нам] от апостолите. Защото те много неща са ни завещали, без да ги изложат писмено”.

Че това е апостолско и древно предание, доказва и св. Василий Велики в книгата си за Светия Дух (глава ХХVII.): “От запазените в Църквата догмати и проповеди някои имаме от писмено наставление, а други сме приели от апостолското предание, по наследство, в тайна. И едните, и другите имат една и съща сила за благочестието... Кое писание ни е научило да се обръщаме на изток при молитва?... Не правим ли това по премълчано и тайно предание? Затова всички гледаме на изток, когато се молим. Но малцина знаем, че като правим това, ние дирим древното отечество (рая), което Бог насадил в Едем, на изток”.