Христос воскресе!

Бих искал да насоча вниманието ви към един древен и автентичен текст, представляващ кратко тълкувание на най-важните моменти от св. Литургия. Става дума за известните тайновъведителни слова на св. Кирил Иерусалимски. "Петте тайновъведителни поучения са предназначени за новопокръстените и се явяват прекрасен образец за християнска проповед, присособена към начинаещите във вярата, а също така и важен паметник на светоотеческата писменост, съдържащи в себе си догматическото учение на целия християнски символ. От словата на св. Кирил научаваме също така и важни подробности за литургическата практика на древната църква".

Особено интересно е петото слово, в което начуваме точно как са се причастявали християните през IV в. Научаваме и още нещо много важно: нямаме право да се самоотлъчваме от причастие заради това, че сме грешни. Отецът, който свидетелства за автентичната православна практика, го е казал черно на бяло.

В отговор на:

---

21. Приближавайки се, прочее, не пристъпвай с разтворени длани и разперени пръсти, но като направиш лявата ръка трон на дясната, сякаш искаш да повдигнеш цар. Свивайки дланта си, приеми тялото Христово и кажи: амин. И тъй , с твърдата увереност, че си осветил очите си чрез виждането на светото Тяло, се причасти, молейки се, да не загубиш нещо от него. Защото ако би загубил, ще бъдеш сякаш си се лишил от свой собтвен член. Прочее, кажи ми, дали ако някой ти даде златен прах, ти не би го държал възможно най-здраво, внимавайки да не изпуснеш нещо и да не понесеш загуба? Не трябва ли много повече да внимаваш за онова, което е по-драгоценно от златото и камъните, да не би да изпадне и трохичка?

22. След като си се причастил с Тялото Христово, пръстъпи и към чашата с Кръвта; без да протягаш ръце, но като се наведеш и във вид на поклонение и почит казвайки амин, се освети и се причасти с Кръвта Христова. И докато още има влага на устните ти, чрез докосване с ръце освети очите и челото, и останалите сетива. Сетне, дочаквайки молитвата, благодари на Бога, задето те е удостоил с такива тайни.

23. Дръжте тези предания неотклонно и пазете себе си безупречни. Не се отлъчвайте от причащението и не се лишавайте от тези свещени духовни тайни заради скверни грехове. А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух, и душата, и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, Комуто е славата, чест и сила с Отца и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

---

В отговор на:

---

Впрочем дори и да заслужаваме наказание, нищо не ни възпрепятства да извършваме тайнството, за да не се унищожава даденото ни и да не се лишаваме от онова, от което се нуждаем.

---

В отговор на:

---

[26:26] И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
[26:27] И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
[26:28] защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 03.05.06 13:02.

много си опасен с такива материали като твоя
сега конвеира ще спре..и за много ще се наложи да се осъзнават като истински "изповедници"..

"Всичко,което не е море,е провинция." Ърнест Хемингуей

Редактирано от padreto на 03.05.06 12:45.

Воистину Воскресе!

Началника, началника!!!

"Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!"
Екл. (10: 16-17)

Голям дефицит на благородници...

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Наистина разнообразните причини да се отказва причастие през Светлата седмица трябва колкото е възможно да бъдат преодолявани. Аз съм свидетел как свещеници отказват или дори направо забраняват на миряните причастие дори навръх Пасха, независимо че са постили. И това под предлог, че можело да станат изкушения и всякакви такива простотии.

Изобщо е практика да се дава причастие само по време на четирите поста.

Все пак мисля, че е крайно опасно да се представят нещата по горния начин. Защото човек е НУЖНО да се подготви надлежно за причастие. А в какво Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се състои тази подготовка? Ето до такъв въпрос е абсурдно да се стига.

Щом не е нужен пост, нито изповед, какво остава за молитвено правило и четене на духовна литература? А нужно ли е да се прочетат поне предпричастните молитви? По тази логика - едва ли. Оказва се, че нищо от това не е задължително. Добре, значи излиза, че е приемливо човек да му щукне в неделя сутрин да иде на църква (за предпочитане около прачастния) и да се причасти. Какво толкоз?! Защо да не го прави и всеки ден, надминавайки благочестието на първите християни.

Не беше ли по-добре да напишете към какво е добре да насочи вниманието си християнина и как да се подготви за св.причастие през Светлата седмица и извън поста, вместо да пишете за това без какво може? На практика без всичко може!

Ако самоволното постене определяте като безобразие и нецърковност, то как определята причастие без благословение?

Четеното на литература, било то и духовна, не е и никога не е било условие за духовен живот. Животът се живее, не се чете. Литературата ни дава информация. Информацията може да ни помага, но не може да замести живеенето. Четенето на литература е като виртуалното общуване. Не може да замени реалния живот и ако започне да го заменя, значи имаме проблем.

Също така, четенето на каквито и да било причастни молитви не може да бъде задължително условие за приемане на причастие. Вие много добре знаете това, защото подготовката за причастие представлява цяло богослужебно последование, което започва с възгласа "Благословено царство" и в него няма такива молитви. В същото последование имаме и възгласи като, "Да възлюбим един другиго", "Да имаме сърцата си горе", "Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете". Всичко това не ви ли приличат на условия преди пристъпването към причастие? Или не ви се струва, че тези условия са достатъчно сериозни. Няма да е зле да се зачетем малко по-сериозно в текста на тази литургия, дето уж много добре я знаем и разбираме и всеки ден я слушаме, без да участваме.

Преди да пристъпим към причастието ние се молим с Господнята молитва, в която има всичко необходимо, включително и изречението "насъщния ни хляб дай ни днес" (днес = всеки ден). Тази молитва е напълно достатъчна, поне според нашия Господ. Лошо няма да има молитви. Но в този случай тази е напълно достатъчна.

Всичко това впрочем е описано просто и ясно от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 03.05.06 16:46.

В древната църква е била широко разспространена практиката св. Дарове да бъдат носени от вярващите по домовете им (отшелниците съответно в килиите си в пустинята) и да се причастяват с тях самостоятелно в удобно за тях време. Това вероятно е една от причините за възникването на многобройните предпричастни молитви, които са четени преди християните сами да се причастят със св.Дарове по домовете си, съответно отшелниците в килиите. В самата св. Литургия съществуват както предпричастни, така и следпричастни молитви. Това разбира се, не означава да престанем да ги четем. Напротив, всичко е въпрос на вътрешна нагласа, на настроение.
Нека обаче никой не се заблуждава, че с четенето им, с поста, с въздържанието, с изповедта е станал достоен. Възгласът:
"Светинята е за светите" и последващото "Един е свят, един е Господ..." е достатъчно красноречиво свидетелство. Църквата е определила дните за пост в годината, определила е и тайнството покаяние (изповед), дала е предписания за духовна и телесна чистота, съблюдаването на които е достатъчно условие за непрекъснатото участие в Евхаристийното общение, без то да бъде допълнително обвързвано с други условия. Древната църква е познавала само едно участие в св.Литургия (Литургията на верните) и това е било причастното. Любопитно е, че Евхаристийното събрание в древността ни е познато като "Вечери на Любовта". На тях всеки е носел храна и питие според възможностите си и консумирал според потребностите си. И тези общи трапези се извършвали по определени правила ПРЕДИ началото на Евхаристията. Друг е въпроса, че и тогава, както винаги мнозина са се самозабравяли, за което и св. ап. Павел ги упреква (1Кор. 11:20-22).

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Аз в крайна сметка точно това написах, не беше необходимо да ми го обяснявате. Както за литературата, така и за предпричастните молитви.

”Вие много добре знаете това, защото подготовката за причастие представлява цяло богослужебно последование, което започва с възгласа "Благословено царство" и в него няма такива молитви.”
Това е вярно. Обаче дълбока заблуда е от него да се прави извода, че подготовката за причастие започва с ”Благословено царство..” или се изчерпва с времето на литургията. Не само да се подготви за причастие, но дори и в молитвено настроение не може да влезе човек, който започва подготовката си от момента на възгласа ”Благословено царство...”

Кой изобщо говори за частни молитви по време на литургията? Кой изобщо е казал, че единствено по време на литургията може да се готвим молитвено за причастие? Всъщност държа на това, че трябва да има надлежна подготовка за причастие. Както и благословение от свещеник.

Аз просто недоумявам как не разбирате, че такъв подход на изхвърляне на това, което уж не било задължително и следователно необходимо, води до едно опротестанчване на понятията ни за християнство!? Защото именно протестантите ни въвират Библията в очите и ни сочат оригиналните текстове като казват, че ние сме ги изопачили на практика. Всъщност проблемът идва не от това, че ние сме изопачили Писанията, а от това, че те погрешно тълкуват оригиналните текстове извън контекста на Преданието.

Приятелският ми съвет е да погледнете по-близки до нашето време светители и да сравните какво са учили те по тези въпроси. Например свв.Теофан Затворник или Игнатий Брянчанинов и дори по-късни. Защото техните проповеди се отнасят за по-близко до нашето време и неговата специфика.

Да, наръчници за големите неща често няма. Интуитивните подходи обаче също не са за предпочитане. Практиката в Православието не е такава - ако няма наръчници, то има живо предание, чрез други хора. Вие пишете за хора, които нямат устойчив усет за тези неща (какъвто съм и аз). За такива хора са по-добри рецептите, които в един следващ момент ще ги подпомогнат да дойдат до истинско познание. И такива рецепти има достатъчно. На това ни учат и отците в крайна сметка и не следва да громим всичко, което ни се струва предразсъдък.

Аз също съм твърдо против това да се лишават миряните от причастие безпричинно. Особено пък в най-празничните дни от годината. Но според мен решението, което предлагате, измества много нещата от православното светоотеческо разбиране.

Без да се наемам да адвокатствам на Никола, нито да отговарям вместо него, пропускате един важен момент, продиктувал написването на тази тема:

В отговор на:

---

Всичко това написах, възмутен от своеволията на някои свещенослужители из някои Софийски храмове през Светалата седмица, които не позволяваха на християните да се причастяват, защото не били постели и не били се изповядали.

---

Христос воскресе,

Ask 2004, мисля, че Никола говори на хора, четящи Свещеното Писание. А като го четем - нещата са ясно дадени в 1 Кор. 11:23-31... Ето - това ни лишава от св. Причастие. Колкото до самата подготовка - вярвам, че всеки от нас знае как да се готви. Не може моето молитвено правило /ако имам такова!/ да важи и за други. За мен не е важно изчитането на всичките предпричастни молитви и канони само за да отбия номера и да се каже, че съм ги чела... Затова предпочитам понякога да си кажа само: "Господи, помилуй" защото и Моисей не се моли на глас и дълго пред Тръстиково море когато го гонеше фараона, а се молеше без думи и в себе си и морето се отвори пред него... Та така - предпочитам да си кажа един път "Господи, помилй" отколкото да чета молитви формално и да си мисля, че в многословното си невнимание молитвата ми ще бъда чута от Господ.

"Светилник за нозете ми е Твоето слово" /Пс. 118:105а/<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от mose на 03.05.06 22:29.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от mose на 03.05.06 22:43.</EM></FONT></P>

Редактирано от mose на 03.05.06 23:27.

В отговор на:

---

Например свв.Теофан Затворник или Игнатий Брянчанинов и дори по-късни. Защото техните проповеди се отнасят за по-близко до нашето време и неговата специфика.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 03.05.06 22:46.