Здравейте,
стана в друга тема въпрос за публикувани от palitrabg.net и pravoslavie.bg текстове на руски религиозни философи.

Иска ми се в отделна тема да продължим. Какво е отношението ви към Бердяев, Булгаков, Соловьов, Флоренски, Лоски, Зенковски, Майендорф, Шмеман, Ал. Мен и др.? Какво сте чели от тях и за тях? Какво мислите, какво бихте препоръчали евент. за четене?

Чакам с нетърпение.

"религиозни" е погрешен израз

Лоски-6+ като обяснител

Шмеман-няма нужда от думи,,каквото и да кажем все ще е малко,харесва ми това което съм прочел

Майендорф-добър поглед върху историята

Соловьов-чешит в търсенията си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да внимаваме,когато четем философите пишещи на религиозни теми.Знаем отношението на много Църковни авторитети(светци)подвизавали се във вярата за тяхното творчество на религиозна тема.
РПЦ се изказвала не един път за Бердяев.А о.Серафим(Роуз) в едно негово слово,беше казал:"Не може да се говори за Бога с цигара в ръка..."Любимците
на този "творец"знаят за кого става въпрос.Този който говори за Бога,трябва и да се подвизава в Бога.А това са го правили най-добре Св.отци.Тях трябва
да четем и от тях да се учим,а не разни теософисти.

Редактирано от diled на 27.05.06 20:02.

Май само Лоски става за четене. Останалите с ОГРОМНО внимание. Но по-добре човек да не ги захваща при положение, че имаме тонове абсолютно сигурна и проверена литература от свв.отци. Защо е нужно да се тикаме зорлем между шамарите?

Руските религиозни философи философстват за Бога - затова са и философи. Но тая работа, ако не е свързана със смирение и лична аскеза, може да донесе голяма вреда при твърде съмнителна полза. Мнозина ще приведат примера за св Василий Велики, Григорий Богослов, Максим Изповедник, които получили за времето си блетящо образование вкл и философско, но защо не се набляга и на аскетичния им опит преди да се осмелят да богословстват?

Ако имаме належаща нужда от нещо в момента - и всеки от нас лично, и като общество, и като народ - то е деятелно благочестие: молитва, да правим, да говорим и да мислим добро, придружено с всекидневно занимание с Божието слово. Сега сме залети с информация, книги, интернет, сайтове и май се озоваваме в положнието на ония споменатите от апостол Павел, които вечно се учат и нищо не научават

Воистину въскресе!

Любопитно ми е какво Ви кара да събирате в едно изречение толкова несъвместими имена. Какво им е общото - само това, че са руснаци, май? Защото няма друга прилика между Владимир Соловьов и о. Иоан Майендорф, примерно.

Ако според теб няма друга прилика, пиши, моля те, какви са разликите, ако познаваш творбите и живота им.

Че и моят съплеменник о. Александър Мен се е удостоил с титлата религиозен философ Той може да е религиозен автор в най-добрия случай. Но лаф да става.

Воистину въскресе!

Редактирано от D-r Rousseff на 28.05.06 19:55.

Какви са причините, които те карат да предпочетеш именно Лоски?

Животът на Соловьов е страннически, краят на на Флоренски е мъченически, Бердяев и Булгаков са изгнанници от родината си.
невероятно е да си го представим, но Соловьов повече от десетилетие живее, без да има постоянен дом, като намира временен подслон при приятели, нощува по гарите и т.н., без да се тревожи за утрешния ден, като се уповава на Бога.
През 1934 година в лагера при Флоренски идват жена му и петте му деца. носят му радостна вест - Чехословакия е предложила на СССР да откупи Флоренски и семейството му срещу злато и има съгласието на съветското правителство за това. Флоренски обаче отказва, тъй като не желае да се възползва от сделка, облагодетелстваща единствено него и семейството му. С това свое решение той избира пътя на мъченичеството за Христа - тъй като същинската причина да бъде арестуван и разстрелян, е това, че не се е отказал от своя духовен сан.
Друг един велик руски православен философ - Николай Фьодоров, води по-аскетичен живот от мнозина монаси и раздава почти цялата си заплата на нуждаещи се.
Това е само част от примерите, от които можем да разберем, че руската православна философия не е била отделена от подвизаването в Бога. Може би и самият факт, че знаем малко за подвижническия живот на философите, също го доказва - те са възприемали подвизите си като нещо естествено и не са търсили никаква слава и земна награда за тях. Както и за философията си.