|
14:34 11.06.06
Тема Религия и Реч, Време и Народ от Емил Захариев. Темата е видяна: 248
Автор Vencci R* (R*Я)
Публикувано 01.06.06 16:36
1
АВИТОХОЛ
РЕЛИГИЯ И РЕЧЬ, ВРЕМЕ И НАРОДЪ
ЕМИЛ ЗАХАРИЕВ
Частъ I
+ Цельта на този редъ отъ мисли е, да хвърли новъ
погледъ върху известни факти, отъ историята на древните
БОЛГЪ+АРИИ и така да доведе до нови изводи за
РЕлигията, РЕчта и историята на БОЛГЪ+АРИЙСКИЯТЪ
НАРОДЪ.
+ Известно е, че Богьтъ на БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ е ТангРА.
Историческите и археоложки аргументи, въ полза
на това твърдение са оскъдни. Ще спомена само Михаилъ
Посновъ - “История на христианската църква”, който
цитира Шести Канонъ, приетъ на Първия Вселенски Съборъ
въ Никея - 325 година следъ (О)РИСТА. А Той запо
чва така : “ДА СЕ СПАЗВАТЪ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ,
ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ...“!? Впоследствие Шести Канонъ
остава, но текстътъ е промененъ!? За ЕГИПЕТЪ въобще
не става и дума!? Съ какво е пречилъ ЕГИПЕТЪ, на
елинските и латински прелати? Ами щелъ е да подскаже
на верващите читатели, че основите на така нареченото
“х(о)ристианство”, се намиратъ въ “Египетската Верска
Доктрина”. Ще се видатъ паралелите между Т/АТЪ+УМЪ
и Богъ Духъ, РА и Богь Отецъ, Йосифъ и Озирисъ, Изида
и Дева Мария и ХОРЪ и Х(О)РИСТОСЪ!?
+ Основни понятия, като : РЕ+ЛИГА/религия/,
КРЪСТЪ+ВА/тсъркъ+ва/, БА/ВА - Душа, КА/КИ/ЧИ -
жизнена сила/тело/, както и Имената на Основните “Египетски
Богове”, се използватъ отъ х(о)ристианската цивилизация
и отъ насъ БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ! Затова понятието
на БОЛГЪ+АРИИТЕ за “убавото мЕсто”, където
отивать душите на праведниците, се наРИча - РА+Й. Въ
христианската доктрина, душите на праведниците отивать
при Богь Отецъ. Отъ което следва, че РА е Името на Богь
Отецъ. Това понятие използватъ и останалите СлОвенски
народи. За сведение на туркофилите, турките го произнасятъ
/ГЬОЗЕЛЪ БАХЧЕ/, което значи /убава градина/.
+ Да се запитаме отъ де идва Т/АНГЪ+РА? Знаятъ се
подобни названия на Богь, които обхващать обширни географски
райони, въ почти цЕла Азия, като : Тангра+маню,
Ченгри, Тенгри, Шенгри, Тангара, Тангароа. Има също
подобни топоними - Ангора, Ангара, Анкара(Анкира)!?
Въ Европа има интересни топоними като ТАТЪ+РА, КАРЪ+
ПАТИ/хоръ+бати/, Панония.
+ Видно е, че понятието е съставно.
+ Ако разложимъ съчетанието Т/АНГъ+РА, получаваме:
Т/АНГъ(кхъ)РА, (АНГъ+РА), като последните две, са
известни понятия отъ Египетскиятъ Пантеонъ на Боговете!(
1)
+ Ангь(кхъ) е Панделката на Живота, която държат
всички Египетски Богове;
+ РА е името на Бога-Слънце.
+ Следователно Т/АНГЪ+РА означава - Животворниятъ
РА! Същата МАНТЪ+РА, повтаря и попа въ ТСЪРКЪ+
ВАта - Животворниятъ Богь!
+ Знае се, че БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ отъ всички небесни
светила най-много са почитали Слънцето/известните
въпроси до папа Николай, отправени отъ Царъ/КнЕзъ
Борисъ I /.
+ Ако отидемъ къмъ археоложките данни, колкото и
оскъдни да са, колкото и оспорвани, като САК+РОвището,
намерено въ Малая Перешчепина - днешна Южна
Украйна. Намерено случайно отъ пастирчета, отъ селото
Малая Перешчепина. На 13 километра отъ градъ Полтава,
на 11. 06. 1912 година. Огромното количество златни и
сребърни предмети, предизвикало иманярска треска средъ
селяните на селото, което било собственостъ на графъ
Бобрински. Благодарение на графъ Бобрински, предметите
били събрани и описани, акуратно и професионално.
+ Презъ 70- сетте години на 20-ти векъ отъ САКЪ+РОвището
се заинтересувалъ широко известниятъ въ науч-
ните среди Археологъ и Историкъ, професоръ Йоахимъ
Вернеръ, който е описалъ и изследвалъ и БОЛГЬ+
АРИЙСКО-то САКЪ+РОвище въвъ ВРАПЪ, АЛБАНИЯ.
Изключително подробното и професионално изследване
на САКЪ+РОвището отъ Малая Перешчепина,
довежда професоръ Й. Вернеръ до Пръстените, намерени
тамъ, съ Монограмите изписани върху тЕхъ. За раз-
читането имъ професоръ Й. Вернеръ се обръща къмъ известниятъ
ономастъ, професоръ Зайбтъ отъ Виена, отъ
Института по Византология, къмъ виенскиятъ Университетъ.
За да разберать читателите, кое ме накара да подложа
на съмнение разчитането на професоръ Зайбтъ, ще
цитирамъ цЕлата 45-та страница отъ книгата на проф. Й.
Вернеръ -” Погребалната находка отъ Малая Перешчепина
и Кубратъ, ханъ на Българите”: “”Гръцките монограми
на двата пръстена - печата/прил. 32/ биха били също
така ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ, за отъждествяването
на хана от Малая Перешчепина и може би дори по-убедителни
от доказателната стойност на археологическите
улики, ако можеше да бъдат НЕДВУСМИСЛЕНО РАЗ-
ЧЕТЕНИ! Четенето на В. Н. Бенешевич и предложението
на В. Финк, не дадоха ползотворен резултат. Госпожа
А. Банк ми предостави през юли 1983 г. в Ермитажа восъ
чни отпечатъци от двата пръстени-печата, чиито снимки/
прил. 32/ изпратих за експертиза и на д-р В. Зайбт от
Института за византология към Университета във Виена.
След завършване на ръкописа си получих в писмо от 17.
11. 1983 г. следното становище : “Пръстенът с по-простия
монограм е възможно да е византийско производство,
докато за другия не бих поддържал същото. По-простия
монограм би могло да бъде разчетен теоретично БАТРАХОУ,
но изведената от вътре вероятност и условията, при
които е открита находката, говорят повече за форми като
ХОБРАТОУ, ХРОБАТОУ, ХОБУРТ и т. н.. Следователно
бихме се доближили много до буквени комбинации, доказани
във връзка с КОБРАТОС/сравни Моравчик/, но само
с Х вместо К. Откъм монограма не може да се изведе
улика за точния последователен ред на отделните букви в
разчитането. Вторият монограм е най-вероятно комбинация
от индивидуално име и титла на ранг или длъжност.
Ако приемем тъждествеността на собственика на пръстена
и следователно същото име, цялостното разчитане на
ХРОБАТОУ ПАТРИКИУ би било съвсем възможно. При
2
АВИТОХОЛ
такова тълкуване своеобразната, НЕ СЪВСЕМ ВИЗАНТИЙСКА
БУКВА на отпечатъка, накрая, вляво, трябва
да се чете В, а накрая вдясно лигатурата П и К. ДВЕТЕ
РАЗЧИТАНИЯ БИХ ИСКАЛ ДА ПРЕДЛОЖА КАТО
ВЪЗМОЖНОСТИ. ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД,
ЧЕ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ СА ДОШЛИ ДО НАС МНОГО
МАЛКО ИМЕНА.””
+ В. ЗАЙБТ ПРЕДЛАГА ДВЕТЕ РАЗЧИТАНИЯ ИЗРИ
ЧНО КАТО ВЪЗМОЖНОСТИ.
+ НО НЕЗНАЙНО ЗАЩО, НАШИТЕ ИСТОРИЦИ
СА ВЪЗПРИЕЛИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА НА ПРОФЕСОРЪ
ЗАЙБТЪ ЗА АКСИОМА?!
+ Отъ всичко казано до тукъ следва, че разчитането
на трите пръстена-печати , направено отъ професоръ Зайбтъ
и потвърдено от Д. Витановъ, може да бъде оспорено.
Споредъ мене то може да бъде сведено до:
1. ХО(У)РБ/ВАТ (ХОР Б/ВАТ) - за първиятъ пръстенъ.
+ ХОР Б/ВАТ - царски титул, указващ божествен произход.
+ Съвременни варианти: ХОРВАТ, ГОРБАТко, ГОРБАТшов
- лични имена; ХЪРВАТ - национално име.
2. КО(У)РТ ХО(У)Р Б/ВАТ, (КОРТ ХОР Б/ВАТ) - за
останалите два пръстена. КОРТ/КУРТ - тогава съдебна
титла. Въ съвремието - лично име.
Монограми от златни пръстени-печати открити в гроба
на Хор Б/ват (Кубрат) в Малая Пересчепина (Украйна).
+ Ако се приеме ХОРБАТ за вэрно, присъствието на
Соколътъ с усукана въ краката му змия, става съвсемъ
логично.
+ Соколътъ е символъ на Богь ХОРЪ, а змията - на
бога на злото СЕТЪ, САТЪ, Сатан (чичото на ХОРЪ).
Така името на ХОРЪ се свързва съ легендата отъ Египетския
пантеонъ на Боговете, въ която той побеждава
чичо си САТЪ - узурпаторъ на царския престол и убиецъ
на баща му Озирисъ(САКЪ и СОКЪ).
Двойките Лъвове от същото погребение, които са символ
на земна сила и плодовитостъ споредъ Египетския
пантеон на боговете, са царски атрибутни символи.
От казаното досега следва, че “Именникътъ на БОЛГЪ+
АРИЙСКИте Канове” е сгрешенъ още при първото
словосъчетание - Авитохолъ. Следва да се чете:
1 АВИТЪ (О) ХОР или АВИТ(УС) ХОРЪ, което ще
рече - праотеца (прародителя) ХОРЪ.
2 КОРмисошъ или КОРмесий също може да се про-
чете като ХОРмисошъ, ХОРмесий или ХЕРмесий.
Едно такова разчитане прави връзка с тракийския Херосъ
(Хермесъ), гръцкия Херакълъ и латинския Херкулесъ.
В средна Азия са известни имената на племената САКи,
СОГ(К)ДИИ и ХОРезмии. САКъ и СОКъ са египетските
имена на ОЗИРИСЪ - бащата на ХОРЪ. Имената на племената
вероятно произлизатъ отъ задължението на групи
хора да извършват ритуали в честъ на САКъ и СОКъ(ОЗИРИСъ)
и ХОРЪ.
В заключение ще си припомним малко БОЛГЪ+
АРИЙСКА РЕч и ХОРтуване:
В сила са три основни правила:
1. Сричките са думи в думите. Пример: Култ+у+Ра
2. Сричките се произнасят отляво надясно и отдясно
на ляво и се разместват. Пример: РА-АР; Зора-Роза.
3. Имената на главните “Египетски” богове са корени
на думите - срички.
+ РА - РА+й, РАйко(а); боенъ викъ - (у-РА)
РАть - РАтувамъ;
РАдость, РАданъ, РАдко(а), РАдетель, РАдее;
РАста, РАло, РАлчо.
РЕлигия, РЕчъ, РЕдъ, РОдъ;
РАйко изгря - народенъ изразъ за изгрева на слънцето.
банитшАРъ, воденигшАРъ, гостилнитшАРъ и т.н..
+ ХОРЪ - ХОРа, които играятъ ХОРа, ХОРтуватъ и
иматъ видъ знаме ХОРугва ХАРесвамъ, ХАРизвамъ, ХАРтисвамъ,
ХАРенъ.
+ САКЪ и СОКЪ - САКЪ + РА, Чакъ+Ра, чекръкъ?
САКЪ+РАленъ(САКЪ+РАлно) - свещенъ, свещенно;
Тази мантра си е цяла манДра. САКЪ+РОвище,
САКЪ+РОвенно
САКамъ - искамъ, СОКЪ - плодовъ;
САКАР(А) - планина, СОКолъ - птицата симболъ на
Озирисъ.
ЦАКо - име, ЦОКо - име;
САКиРА - бРАдва, (Ц)СОКамъ - за малки деца и животни;
3
АВИТОХОЛ
САКалиби - обичащите бога САКъ;
(С)АКинакъ - вид мечъ.
+ БА/ВА (ДУША) - ба+ба, ба+ща, бор+ба, вършит+
ба, гоз+ба, дел+ба, еж+ба, жерт+ва, косит+ба,
резит+ба молит+ва, наред+ба и т. н.
+ КА/КИ/ЧИ(жизнена сила, тэло) - ка+ка, май+ка,
тет+ка, чичо и т. н.
+ Пътятъ за доказване на тези взаимовръзки е дълъгь
и сложенъ. В случая е по-важно посоката да е вярна.
Използвана литература:
1. Луркеръ, Манфредъ. Богове и символи на древен
Египетъ. (Енциклопедичен справочникъ). 1995 г.
2. Проф. Вернеръ, Йоахимъ. Погребение Малая Переш
чепина и Кубрат - хан на Българите. 1988 г.
3. Костовъ, Георги. Погребението на хан Аспарух в
светлината на археоложките данни. 1995 г.
4. Погребенията в Малая Перешчепина и Вознесенка.
5. Манетонъ. История на Египетъ и генеалогия на
царете (Хоръ - 300 г.). През Еузебиус и Йосиф Флавий.
6. Проф. докторъ Ценовъ, Ганчо. Кроватова България.
1998 г.
7. Раковски Георги Стойковъ - т.4 оть събр. съч./Анонимната
Зографска история, открита оть
Раковски, където Кубрать е споменать неколко пъти
като ОР+БАТЪ! /
Дата: 22.02.2000 г.
Частъ II
СОКОЛЪТЪ ОТЪ ВОЗНЕСЕНКА
Напоследъкъ се разгоря дискусия, относно произхода
на погребенията въ Малая Перешчепина и Вознесенка.
Списание Авитохолъ, въ брой 26 отдели голэма часть оть
страниците си за статия и интервю на директора на истори
ческия музей въ Запорожие - Г. И. Шаповаловъ, както и
статия на Дориянъ Александровъ.
Оть 1930 година/когато е открито съкровището оть
Вознесенка/, та до сега, са изказани доста противоречиви
мнения относно произхода му. Оть гробъ на князъ Светославъ/
Михаилъ Милеръ/, кипчакско/М. И. Артамоновъ,
А. И. Семьоновъ и др./, до БОЛГЪ+АРИЙСКО/ Г. Ф.
Корзухина, С. А. Плетньова, акад. Омелианъ Прицакъ,
откривателя му В. А. Гринченко и естествено учени оть
БОЛГЪ+АРИА, като проф. Станчо Ваклиновъ, Д. Димитровъ,
Рашо Рашевъ, проф. Петъръ Петровъ, проф. Димитьръ
Овчаровъ, Пламенъ Цоневъ, Йорданъ Вълчевъ,
Георги Костовъ и др.
Най интересниятъ за науката предметъ отъ погребението
въвъ Вознесенка е Сребърниятъ СОКОЛЪ.
Както се вижда, елементите, които требва да се отбележатъ
са 1. ЗМИЯТА - усукала се въ краката на Сокола
2. МОНОГРАМА - на гърдите на Сокола
3. ХРИЗМАТА на крилото на Сокола - която представлява
Четрилистна Детелина съ Кръсть, разделящъ
листата на половина и надписъ - ДОХ, ДУХ /ДОКС/, снимана
отъ такъвъ ракурсь, че почти нищо не може да се
види ясно.
4. ДВАНАЙСЕТТЕ пъпки на гърба на Сокола, разположени
2x6 и кръстчета на всэка отъ тэхъ.
5. Нечетливият надписъ на опашката на Сокола, който
Гринченко така и не е успэлъ да разчете.
6. Перата на опашката на Сокола - Петъ на брой.
За Змията и Сокола, представящи опозитните сили на
СЕТЬ/САТЪ и ХОРЪ, съмъ писалъ въ брой 12/13 на Авитохолъ.
4
АВИТОХОЛ
Дванайсетте пъпки, разположени въ ДВЕ редици по
ШЕСТЪ и кръстчетата върху техъ, заедно съ ПЕТТЕ
пера, представляватъ елементите на единъ КАЛЕНДАРЪ!!!
/което ще доказвамъ въ следваща статия/
Монограма на гърдите на Сокола е обектъ на най
ожесточени спорове. Очерталите се две тези са:
1. Приемащите, че това е римски орелъ, войскови знакъ
на знамето на римскиятъ легионъ. Четене - ПЕТРОСЪ!
Тази теза защитавать Л.А. Мацулевичъ, Гринченко,
Шаповаловъ, Артамоновъ, Семьоновъ и др.
2. Изброените по-горе, болгъ+арийски ориентирани
учени, защитавать тезата, че Сокола не е римски и четенето
требва да е ЕСПОРЪ.
Моята теза, е че този Соколъ нема наушникъ за поставяне
на пръть, не е с разперени криле и затова не е римски
воински символъ! Освенъ това римскиятъ орелъ не притежава
елементите отъ 1 до 5, на Сребърниятъ Соколъ!
Най вероятното четене на МОНОГРАМА е ОРПЕЙ
или ако се приеме, че въ горната часть има комбинация
отъ Т/Р - ОР+ТО+ПЕЙ или ОР+ТИ+ПЕЙ! Както правилно
отбелезва и Шаповаловъ въ интервюто от бр. 26 на
Авитохолъ - нема никакво /С/ въ този монограмъ!? Това
разчитане кореспондира и съ тезата, че СОКОЛА олицетворява
Богъ ХОРЪ, както вече съмъ отбелезалъ въ
статията отъ бр. 12/13 на сп. Авитохол . Такова разчитане
прави връзка между двете погребения - въ Малая Переш-
чепина и Вознесенка, ако се приеме за верно четенето на
пръстените отъ М. Перешчепина, а именно ХОРЪ+БАТЪ
и КОРТЪ ХОРЪ+БАТЪ!
Библиография:
1. брой 26 на Авитохолъ
2. Пламенъ Цоневъ “Хомо космикусъ” - 1980г
3. Йоахимъ Вернеръ “Погребалната находка отъ Малая
Перешчепина и Кубратъ - ханъ на българите, изд. БАН
София 1988г.
4 Георги Костовъ “Погребението на ханъ Аспарухъ въ
светлината на археологическите данни” 1998г.
Часть III
МАСОНИТЕ - ИСТОРИЯ И СЪЩНОСТЬ /МАСОНИТЕ
СЛЕДВАТ БЪЛГАРСКИ ТАЙНИ/
Ръкополагането на Великъ Майсторъ на Българската
Масонска ложа ми дава поводъ да направя кратькъ
исторически обзоръ на това тайно общество. Легендите
разказват, че то води началото си оть Седемте АРХАТИ
- /АРГАТИ/, преживели последния потопъ и посели
семената на цивилизацията средъ подивялото човечество.
Тези АРГАТИ, и всички преди и следъ тяхъ, се наричатъ
съ много изрази, които поясняват
различните им същности:
1. Последователи на Хоръ;
2. Синове на Вдовицата;
3. Синове на Светлината, с което подчертавать, че
Слънцето /РА/ е единъ от главните им обекти за поклонение;
4. Озарените /илюминирани/, което означава, че
Слънцето /РА/ ги е осветило със светлината на познанието.
Хоръ е син на Изида /АЗИТА/, съпруга на Озирись /
АЗАРЪ/, царъ на Горенъ /Белъ/ и Доленъ /Червенъ/ Египетъ.
Зелениять цветъ е цвета на Озирисъ - богъ на живата
природа приживе, а мястото на пребиваване се нарича
САКАРЪ.
САТЪ /САТАНЪ/ е братъ на ОЗИРИСЪ и чичо на
Хоръ. Черенъ е неговиятъ цвяъ. Той убива братъ си и взема
престола и царството му.
Озирисъ става царъ на мъртвите, а мястото на пребиваване
се нарича СОКАРЪ.
Но Изида ражда сина на Озирисъ - Хоръ. Отглежда го
тайно и когато той пораства, влиза въ двубой съ САТАНЪ.
Хоръ побеждава и си връща престола на Бэлъ и Червенъ
Египетъ./ Оть тамъ идва българският обичай за ежегодно
закичване съ мартеница./
Най-известните масонски ордени презъ Средновековието
са Тамплиерите /Храмовниците/, съ символни цветове
черно и червено и Хоспиталиерите /Болничарите/,
със символни цветове бело и червено. Илюминатите отъ
по-късно време е едно течение, което докарва много беди
на човечеството.
Тамплиерите и Хоспиталиерите произхождать отъ
Бугрите и Катарите, а те на свой редъ - отъ Богомилите,
които пъкъ заедно с манихеи и павликяни, водятъ началото
си отъ официалната българска доктрина ТАНГРИанството,
или съюз на РА /РЕ/. Отъ тамъ и РЕ-лига /РЕЛИГИЯ/,
или - последователи на Слънцето.
Юдеите също са се “допряли” да гореспоменатата верска
доктрина, като въ Изходъ отъ Стария Заветъ добре е
описана кражбата на Свещените знания /Свещения Кивотъ/
от Моше /Мойсей/ и завличането на златото на египтяните
отъ последователите му.
Оттамъ Моше е символъ на МОШЕ+НИКЪ въ целия
словенски светъ.
Но кои са синовете на Вдовицата? Нормално е да си
помислим, че освен озарените по РИ.ДУ.АЛ /РИТУАЛ/
има и озарени по рождение.
Тоестъ, генетично произлезли от Хоръ - сина на Вдовицата
Изида /АЗИТА/.
За разлика от словените, които се себенаричат ЛЮДИ,
българите се самоназовавать ХОРА. Нема другъ народъ
по земята, който да се нарича по този начинъ.
Съ други думи, българите могатъ да бъдать наречени
ХОРИСТИАНИ, а верската им доктрина - ХОРИСТИАНСТВО.
Хористианството може да се разглежда, като
морално-етична част на ТАНГРИанството.
БОЛГ+АРИЙ, БОЛГ+АРИЯ, вероятно са верски по-
5
АВИТОХОЛ
нятия родени в слОвЕнска среда.
Въ всички христиански храмове присъства знака, който
се тълкува ХР(Христось), но той трябва да се чете ХОР
( Х+О+Р).
+ ХОР+ИСТИЯ - тържествена одежда на висш сановник
в църквата, златоткана, обсипана със знака на ХОР.
+ ХОР+АРИУМ - шал към одеждата, златоткан, обсипан
със знака на ХОР. Въ тези случаи връзката е явна.
Въ заключение бихъ посочилъ, че българските масони
вероятно са двойно озарени - веднъжъ по рождение,
втори пътъ - по РИ. ДУ. АЛЪ. По смисъла на ТАНГРИанството
Великъ ДУ.АЛЪ /ДУЛО - двойникъ/ на РА може
да бъде само царять - ХОР-фараонътъ /БА.РА.ОНЪ. - душата
на РА в ОНЪ/. Само той може да премине пътя К/
РОС/Т.ТАУ. Само той може да бъде ХОРЪ.БАТЪ.
Използвана литература :
1. Рудолфъ Кохъ - “Книга на Знаците”
2. Жанъ Доресь - “Тайните Ръкописи отъ Египетъ”
3. Морись Котерелъ - Пророчествата на ТутАнкАмонъ”
4. Роберъ Амбеленъ - “Смъртоносната тайна на Тамплиерите”
5. Линъ Пикнеть, Клайвъ Принсъ - “Прозрението на Тамплиерите”
6. Рьоне Нели - “Ръкописите на Катарите”
7. Жанъ Блумъ - “РЕНЪ льо ШАТО/вестготи, катари, тамплиери/”
8. Аланъ Олфордъ - “Боговете на новото хилядолетие” Ломасъ и
Найть - “Ключътъ на Хирамъ” Мартъ, 2001г.,
Часть IV
ВЕРСКИ ВОЙНИ
+ Всеизвестна е тезата, че Атила е предводител на варварите
езичници или така нар. хунски съюз, като се пропуска
факта, че той е римски гражданин и говори (знае)
латински език.
+ Предлагам за дискусия следната хипо+теза: ТАКА
НАРЕЧЕНИТЕ “ВАРВАРСКИ НАШЕСТВИЯ” СА
ВСЪЩНОСТ - ВЕРСКИ ВОЙНИ, ПОРАДИ ПЪРВАТА
СХИЗМА ВЪ ХОРИСТИАНСТВОТО, А ИМЕННО ПОДМЕНАТА
НА ШЕСТИ КАНОНЪ, ПРИЕТЪ НА ВСЕЛЕНСКИЯ
СЪБОРЪ ВЪ НИКЕЯ И ВЕДНАГА ЗАПОЧНАЛАТА
СЛЕДЪ ТОВА, БОРБА ЗА ПОДМЕНАТА МУ.
ТАЗИ МЕЖДУОСОБИЦА ИМА ДВА ПЕРИОДА - ОТЪ
НИКЕЯ - 325Г., ДО АЛЕКСАНДРИЙСКИЯТЬ СЪБОРЪ
- 362 Г. И ДО ЦАРИГРАДСКИЯТЪ - 381Г.
+ХУНИТЕ/УНИТЕ/ОБЕДИНЕНИТЕ/ - АРИИ/АРИАНИ/
- ЗАПОЧВАТЪ ВЕРСКА ВОЙНА СРЕЩУ ФАЛШИФИКАТОРИТЕ
НА ШЕСТИЯ КАНОНЪ! ТАМЪ СА
СЛОВЕНИ, ГЕРМАНИ И УГРО-ФИНИ, НАЧЕЛО СЪ
ВОДЕЩАТА /УПРАВЛЯВАЩАТА/ КЛАСА - БОЛГЪ+
АРИИТЕ!
+ ЛИТЕРАТУРА: “ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА
ЦЪРКВА” ОТЪ МИХАИЛЪ ПОСНОВЪ.
+ ШЕСТИ КАНОНЪ: “ ДА СЕ ПАЗЯТЪ ДРЕВНИТЕ
ОБИЧАИ ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ, ЛИБИЯ И ПЕНТАПОЛЪ....
“
+ Ще разширя хипо+тезата: Отъ това, което съпоставихъ,
следъ прочитането на частъ от “История на християнството”
отъ М. Посновъ, се оказва, че всички големи
военни конфликти въ периода 325г - 717г., гравитирать
странно, около провежданите поместни и вселенски събори
по онова време!?
+ Съборите са Поместни и Вселенски:
+ АПОСТОЛСКИ СЪБОРЪ ВЪ ЙЕРУС+АЛЕМЪ/49-
50г./
+ Арабски - 244 г, Басра
+ Лионски - края на II-ри векъ
+ Елвирски - З06г.
+ Римъ - 313г.
+ Арлъ - 314г.
+ Анкира - 314г.
+ Милано - 316г.
+ НеоКесарийски - 316 и 324 г.г.
+ Антиохия - 324г. - поместни
+ ПЪРВИ ВСЕЛЕНСКИ - НИКЕЯ - 325г.
+ Антиохия - 341г.
+ Сердикийски - 343-344гг.,Медиоланъ и Сирмий също
- /третирать АРИАНСКАТА ЕРЕСЪ И СМУТОВЕ/
+ Лаодикийски - 345г.
+ Картагенски - 345 - 348г.г. !?
+ Цариградски - З61г.
+ Александрийски - 362 г.
+ Галски - 374 г.
+ Сарагоса-380 г. - поместни
+ ВТОРИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДСКИ - 381г
+ Картагенски - 387г.
+ Цариградски - 394г. ?
+ Галски - 394г.
+ Картагенски - 396г. ?
+ Толедо - 400г.
+ Галски - 401г., - поместни
+ ТРЕТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЕФЕСЪ - 431г.
+ Цариградски-431г. - поместенъ?
+ Цариградски-448г. - поместенъ
+ Ефески-449г - поместенъ
+ ЧЕТВЪРТИ ВСЕЛЕНСКИ - ХАЛКИДОНЪ-451г.
+ ПЕТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДЪ - 553г.
+ ШЕСТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДЪ 680-681Г
+ Цариградъ-712г.
+ Цариградъ-716г. - поместни
+ Иконоборческиять поместенъ съборъ - 754 г., вероятно
Цариградъ.
+ СЕДМИ ВСЕЛЕНСКИ - НИКЕЯ - 787г.
Цитатъ оть речта, произнесена на 16-тото заседание
на Шестия Вселенски съборъ /Константинополъ 09.08.681
година/ отъ презвитеръ Константинъ оть гр. Апамея (Сирия):
“Казвам се Константин. Презвитер съм на светата
Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция
Втора Сирия. Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на
Аретуса. Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча,
че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което
6
АВИТОХОЛ
претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във
войната с БОЛГ+АРИА. Защото аз поисках още от начало
да дойда на събора и да помоля да стане мир, така
щото да се извърши нещо, което да обедини двете
страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват,
СИРЕЧ НИТО ТИЯ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ЕДНА
ВОЛЯ, НИТО ТИЯ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ДВЕ ВОЛИ.”
ГИБИ, т. III,
София, 1960 г.
Отъ читателите очаквамъ да откриятъ войните
водени по странно стечение на обстоятелствата около
нэкои отъ съборите.
18.07.2004 г.
www.ot izvora.com, дневника и коментари
Редактирано от XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ на 11.06.06 14:56.
|
[