Христос воскресе!

Бих искал да насоча вниманието ви към един древен и автентичен текст, представляващ кратко тълкувание на най-важните моменти от св. Литургия. Става дума за известните тайновъведителни слова на св. Кирил Иерусалимски. "Петте тайновъведителни поучения са предназначени за новопокръстените и се явяват прекрасен образец за християнска проповед, присособена към начинаещите във вярата, а също така и важен паметник на светоотеческата писменост, съдържащи в себе си догматическото учение на целия християнски символ. От словата на св. Кирил научаваме също така и важни подробности за литургическата практика на древната църква".

Особено интересно е петото слово, в което начуваме точно как са се причастявали християните през IV в. Научаваме и още нещо много важно: нямаме право да се самоотлъчваме от причастие заради това, че сме грешни. Отецът, който свидетелства за автентичната православна практика, го е казал черно на бяло.

В отговор на:

---

21. Приближавайки се, прочее, не пристъпвай с разтворени длани и разперени пръсти, но като направиш лявата ръка трон на дясната, сякаш искаш да повдигнеш цар. Свивайки дланта си, приеми тялото Христово и кажи: амин. И тъй , с твърдата увереност, че си осветил очите си чрез виждането на светото Тяло, се причасти, молейки се, да не загубиш нещо от него. Защото ако би загубил, ще бъдеш сякаш си се лишил от свой собтвен член. Прочее, кажи ми, дали ако някой ти даде златен прах, ти не би го държал възможно най-здраво, внимавайки да не изпуснеш нещо и да не понесеш загуба? Не трябва ли много повече да внимаваш за онова, което е по-драгоценно от златото и камъните, да не би да изпадне и трохичка?

22. След като си се причастил с Тялото Христово, пръстъпи и към чашата с Кръвта; без да протягаш ръце, но като се наведеш и във вид на поклонение и почит казвайки амин, се освети и се причасти с Кръвта Христова. И докато още има влага на устните ти, чрез докосване с ръце освети очите и челото, и останалите сетива. Сетне, дочаквайки молитвата, благодари на Бога, задето те е удостоил с такива тайни.

23. Дръжте тези предания неотклонно и пазете себе си безупречни. Не се отлъчвайте от причащението и не се лишавайте от тези свещени духовни тайни заради скверни грехове. А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух, и душата, и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, Комуто е славата, чест и сила с Отца и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

---

В отговор на:

---

Впрочем дори и да заслужаваме наказание, нищо не ни възпрепятства да извършваме тайнството, за да не се унищожава даденото ни и да не се лишаваме от онова, от което се нуждаем.

---

В отговор на:

---

[26:26] И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
[26:27] И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
[26:28] защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 03.05.06 13:02.

много си опасен с такива материали като твоя
сега конвеира ще спре..и за много ще се наложи да се осъзнават като истински "изповедници"..

"Всичко,което не е море,е провинция." Ърнест Хемингуей

Редактирано от padreto на 03.05.06 12:45.

Воистину Воскресе!

Началника, началника!!!

"Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!"
Екл. (10: 16-17)

Голям дефицит на благородници...

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Наистина разнообразните причини да се отказва причастие през Светлата седмица трябва колкото е възможно да бъдат преодолявани. Аз съм свидетел как свещеници отказват или дори направо забраняват на миряните причастие дори навръх Пасха, независимо че са постили. И това под предлог, че можело да станат изкушения и всякакви такива простотии.

Изобщо е практика да се дава причастие само по време на четирите поста.

Все пак мисля, че е крайно опасно да се представят нещата по горния начин. Защото човек е НУЖНО да се подготви надлежно за причастие. А в какво Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се състои тази подготовка? Ето до такъв въпрос е абсурдно да се стига.

Щом не е нужен пост, нито изповед, какво остава за молитвено правило и четене на духовна литература? А нужно ли е да се прочетат поне предпричастните молитви? По тази логика - едва ли. Оказва се, че нищо от това не е задължително. Добре, значи излиза, че е приемливо човек да му щукне в неделя сутрин да иде на църква (за предпочитане около прачастния) и да се причасти. Какво толкоз?! Защо да не го прави и всеки ден, надминавайки благочестието на първите християни.

Не беше ли по-добре да напишете към какво е добре да насочи вниманието си християнина и как да се подготви за св.причастие през Светлата седмица и извън поста, вместо да пишете за това без какво може? На практика без всичко може!

Ако самоволното постене определяте като безобразие и нецърковност, то как определята причастие без благословение?

Четеното на литература, било то и духовна, не е и никога не е било условие за духовен живот. Животът се живее, не се чете. Литературата ни дава информация. Информацията може да ни помага, но не може да замести живеенето. Четенето на литература е като виртуалното общуване. Не може да замени реалния живот и ако започне да го заменя, значи имаме проблем.

Също така, четенето на каквито и да било причастни молитви не може да бъде задължително условие за приемане на причастие. Вие много добре знаете това, защото подготовката за причастие представлява цяло богослужебно последование, което започва с възгласа "Благословено царство" и в него няма такива молитви. В същото последование имаме и възгласи като, "Да възлюбим един другиго", "Да имаме сърцата си горе", "Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете". Всичко това не ви ли приличат на условия преди пристъпването към причастие? Или не ви се струва, че тези условия са достатъчно сериозни. Няма да е зле да се зачетем малко по-сериозно в текста на тази литургия, дето уж много добре я знаем и разбираме и всеки ден я слушаме, без да участваме.

Преди да пристъпим към причастието ние се молим с Господнята молитва, в която има всичко необходимо, включително и изречението "насъщния ни хляб дай ни днес" (днес = всеки ден). Тази молитва е напълно достатъчна, поне според нашия Господ. Лошо няма да има молитви. Но в този случай тази е напълно достатъчна.

Всичко това впрочем е описано просто и ясно от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 03.05.06 16:46.

В древната църква е била широко разспространена практиката св. Дарове да бъдат носени от вярващите по домовете им (отшелниците съответно в килиите си в пустинята) и да се причастяват с тях самостоятелно в удобно за тях време. Това вероятно е една от причините за възникването на многобройните предпричастни молитви, които са четени преди християните сами да се причастят със св.Дарове по домовете си, съответно отшелниците в килиите. В самата св. Литургия съществуват както предпричастни, така и следпричастни молитви. Това разбира се, не означава да престанем да ги четем. Напротив, всичко е въпрос на вътрешна нагласа, на настроение.
Нека обаче никой не се заблуждава, че с четенето им, с поста, с въздържанието, с изповедта е станал достоен. Възгласът:
"Светинята е за светите" и последващото "Един е свят, един е Господ..." е достатъчно красноречиво свидетелство. Църквата е определила дните за пост в годината, определила е и тайнството покаяние (изповед), дала е предписания за духовна и телесна чистота, съблюдаването на които е достатъчно условие за непрекъснатото участие в Евхаристийното общение, без то да бъде допълнително обвързвано с други условия. Древната църква е познавала само едно участие в св.Литургия (Литургията на верните) и това е било причастното. Любопитно е, че Евхаристийното събрание в древността ни е познато като "Вечери на Любовта". На тях всеки е носел храна и питие според възможностите си и консумирал според потребностите си. И тези общи трапези се извършвали по определени правила ПРЕДИ началото на Евхаристията. Друг е въпроса, че и тогава, както винаги мнозина са се самозабравяли, за което и св. ап. Павел ги упреква (1Кор. 11:20-22).

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Аз в крайна сметка точно това написах, не беше необходимо да ми го обяснявате. Както за литературата, така и за предпричастните молитви.

”Вие много добре знаете това, защото подготовката за причастие представлява цяло богослужебно последование, което започва с възгласа "Благословено царство" и в него няма такива молитви.”
Това е вярно. Обаче дълбока заблуда е от него да се прави извода, че подготовката за причастие започва с ”Благословено царство..” или се изчерпва с времето на литургията. Не само да се подготви за причастие, но дори и в молитвено настроение не може да влезе човек, който започва подготовката си от момента на възгласа ”Благословено царство...”

Кой изобщо говори за частни молитви по време на литургията? Кой изобщо е казал, че единствено по време на литургията може да се готвим молитвено за причастие? Всъщност държа на това, че трябва да има надлежна подготовка за причастие. Както и благословение от свещеник.

Аз просто недоумявам как не разбирате, че такъв подход на изхвърляне на това, което уж не било задължително и следователно необходимо, води до едно опротестанчване на понятията ни за християнство!? Защото именно протестантите ни въвират Библията в очите и ни сочат оригиналните текстове като казват, че ние сме ги изопачили на практика. Всъщност проблемът идва не от това, че ние сме изопачили Писанията, а от това, че те погрешно тълкуват оригиналните текстове извън контекста на Преданието.

Приятелският ми съвет е да погледнете по-близки до нашето време светители и да сравните какво са учили те по тези въпроси. Например свв.Теофан Затворник или Игнатий Брянчанинов и дори по-късни. Защото техните проповеди се отнасят за по-близко до нашето време и неговата специфика.

Да, наръчници за големите неща често няма. Интуитивните подходи обаче също не са за предпочитане. Практиката в Православието не е такава - ако няма наръчници, то има живо предание, чрез други хора. Вие пишете за хора, които нямат устойчив усет за тези неща (какъвто съм и аз). За такива хора са по-добри рецептите, които в един следващ момент ще ги подпомогнат да дойдат до истинско познание. И такива рецепти има достатъчно. На това ни учат и отците в крайна сметка и не следва да громим всичко, което ни се струва предразсъдък.

Аз също съм твърдо против това да се лишават миряните от причастие безпричинно. Особено пък в най-празничните дни от годината. Но според мен решението, което предлагате, измества много нещата от православното светоотеческо разбиране.

Без да се наемам да адвокатствам на Никола, нито да отговарям вместо него, пропускате един важен момент, продиктувал написването на тази тема:

В отговор на:

---

Всичко това написах, възмутен от своеволията на някои свещенослужители из някои Софийски храмове през Светалата седмица, които не позволяваха на християните да се причастяват, защото не били постели и не били се изповядали.

---

Христос воскресе,

Ask 2004, мисля, че Никола говори на хора, четящи Свещеното Писание. А като го четем - нещата са ясно дадени в 1 Кор. 11:23-31... Ето - това ни лишава от св. Причастие. Колкото до самата подготовка - вярвам, че всеки от нас знае как да се готви. Не може моето молитвено правило /ако имам такова!/ да важи и за други. За мен не е важно изчитането на всичките предпричастни молитви и канони само за да отбия номера и да се каже, че съм ги чела... Затова предпочитам понякога да си кажа само: "Господи, помилуй" защото и Моисей не се моли на глас и дълго пред Тръстиково море когато го гонеше фараона, а се молеше без думи и в себе си и морето се отвори пред него... Та така - предпочитам да си кажа един път "Господи, помилй" отколкото да чета молитви формално и да си мисля, че в многословното си невнимание молитвата ми ще бъда чута от Господ.

"Светилник за нозете ми е Твоето слово" /Пс. 118:105а/<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от mose на 03.05.06 22:29.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от mose на 03.05.06 22:43.</EM></FONT></P>

Редактирано от mose на 03.05.06 23:27.

В отговор на:

---

Например свв.Теофан Затворник или Игнатий Брянчанинов и дори по-късни. Защото техните проповеди се отнасят за по-близко до нашето време и неговата специфика.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 03.05.06 22:46.

Привет ,

без да адвокаствам на Аск, мисля че той не пропуска този момент, даже напротив ако видим началото на първия му постинг. Пък и съм съгласен с него че тук има опасност от недоразбиране и недоизясняване, което може да доведе - до протестантизъм чак не, но...как да го кажа...Причастието е най-висше Тайнство - може би единственото, но ако изгубим тази настройка, няма ли опасност да не разпознаем Тялото Христово?
Една позната ми казваше че минавала понякога да си го вземала ей така , за здраве и за всеки случай - щото имало хепатити и всякакви болести.Е тя не беше и особено вярваща де, но светът е шарен

От друга страна - кое е условието за добър духовен живот? Не е ли именно редовното причастяване

В отговор на:

---

Причастието е най-висше Тайнство - може би единственото, но ако изгубим тази настройка, няма ли опасност да не разпознаем Тялото Христово?

---

Да, както и "без Мене не можете да вършите нищо" (Иоан 15:5). Може би греша, но го разбирам и в контекста на причастието.

А какво да направим тогава за да не загубим такава настройка, а с нея и Църковната си принадлежност?
Мисля че точно от това се опасяват някои свещеници.

Има ли такава опасност изобщо? Например при другите поместни църкви които поддържат редовно причастяване - в сръбските доколкото знам - дали се отнасят към св. Дарове "като към супа"? И дали водим по-добър духовен живот от тях?

Венци, а не мислиш ли, че много опасна подмяна се извършва понякога: "...редовното причастяване свидетелства, че духовния ни живот е наред".

Това е напълно вярно и всеки ще го приеме, но... май има хора, па и цели групи съмишленици, които обръщат логиката на това изречение ичрез често причащаване се самоубеждават, че духовно всичко им е наред? Отхвърлят се каноничните забрани за причащаване, отхвърля се накрая и самото "допускане" от свещеника, и - като се причащаваме често, значи сме готови светии.

Дори цитатът с червени букви от Мистагогиите на св Кирил, които Никола цитира, струва ми се, се разбират неправилно! Светецът казва да не се лишаваме от Св дарове заради скверни грехове - в смисъл, че ако извършим скверни грехове, се лишаваме от светите Тайни. Следователно - не вършете скверни грехове, за да не се лишавате от свтите Тайни. Но - май това се разбира в смисъл - дори и да сме извършили скверни грехове, да не се лишаваме от светите тайни? Ако греша - нека ме поправят.

Редактирано от D-r Rousseff на 04.05.06 13:14.

И на мен така ми прозвуча... Може би трябва да направим по-подробен анализ?
Кое всъщност е условие за недопускане до причастие - не ли именно тежки грехове?

Редактирано от н@блюдaтeл на 04.05.06 13:58.

В заключение, може да се каже с твърда увереност, че в автентичното православно литургично предание няма изискване за изповед преди причастие, а също така няма и богословски причини такова изискване да е налице, защото самото причастие се приема ЗА ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ
ГЛАВА 11
27. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
28. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
30. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.

Какво значи "недостойно", и какво значи "ЗА ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ" ?
Ето какво ни казват светите отци:

Кой иска да получи опрощаване на греховете си? Кой иска всичко лошо, което е сторил от младини, всичките му дела, думи и помисли да бъдат простени и предадени на вечна забрава? Мисля, че всеки желае това благо. Затова и казвам: Ако ти, човече, искаш прошка за греховете си, защо тогава бягаш от Причастието, което е в чашата Господня? Нима не чуваш как Самият Господ приканя: вземете, яжте... пийте... за опрощаване на греховете? (Мат. 26:26-28) Знам, че някой ще каже: Аз съм недостоен, грешен и затова не дръзвам да пристъпя към Причастието с божествените Тайни. Добре правиш, като наричаш себе си грешен, недостоен и недръзновен, защото кой може да бъде напълно достоен? Никой от тези, които са се свързали с плътски похоти и сласти, не е достоен да идва и да се приближава до Тебе, Царю на славата, както казва всеки извършващ литургията свещеник. Но ти правиш лошо, като се отдалечаваш от Причастието и го избягваш, защото в Псалтира пише: Ония, които се отдалечават от Тебе, загиват (Пс. 72:27). Нашето недостойнство бива два вида: недостойнство на тези, които истински се разкайват, и недостойнство на тези, които или не се каят искрено, или изобщо не се каят, или дори и съвсем не искат да се каят. Недостойнството на първите се удостоява с божественото Причастие за прошка на греховете, защото такива хора като недъгави молят да бъдат излекувани, съгласно думите на Христос: Здравите нямат нужда от лекар, а болните (Мат. 9:12). Недостойнството на тези, които се каят лицемерно или изобщо не се каят, не се удостоява с божествено Причастие, защото е писано: Не давайте светинята на псетата (Мат. 7:6). Кои се каят истински и кои лъжовно? Този, който лъжовно се кае, не изповядва искрено на духовния си отец греховете, извършени пред Бога, и ги прикрива. А дори и искрено да се изповяда, той не съжалява за стореното зло. И макар понякога да съжалява, той няма в сърцето си твърдото намерение да остави предишните си грехове, не дава пред себе си твърдото обещание да не се връща повече към тях, а има надежда и желание да продължи да прави същото както преди. Такъв човек не е достоен за божественото Причастие. Нека не дръзва да пристъпва, защото, ако дръзне да се причасти, ще яде и пие за осъждане и в него, както в Юда, след хляба ще влезе сатаната. Истински каещ се е този, който, като изповядва греховете си и съжалява за тях, взима твърдото решение с Божия помощ никога вече да не се връща към предишните си дела и по всякакъв начин да се пази от тях. Такъв човек се удостоява както с божественото Причастие, така и с Божието милосърдие, макар и да е твърде недостоен. Пример за такава награда при несъвършено достойнство може да бъде преподобна Мария Египетска. За нея пише, че тя до такава степен била недостойна за Божията милост заради своя грешен живот, че дори самата църква не желаела да я пусне вътре. За това преподобната разказала на стареца Зосима при изповедта: Когато грешният ми крак докосна църковния праг, църквата, която приемаше всички, не прие мене, окаяната. И се появи като че ли войска, за да ми препречи входа, и някаква Божия сила ми забрани да влизам. Когато тази грешница дълбоко в сърцето си приела истинското покаяние, намерението и твърдото обещание никога повече да не се връща към греха, в същия момент не само че църквата я пуснала вътре, но същия ден тя се удостоила да се причасти с божествените Тайни, с Тялото и Кръвта Христови в църквата Св. Йоан Предтеча, която е до р. Йордан, както подробно се описва в житието на светицата. Тя все още нито била изкупила греховете си, нито се била докоснала до изпълнения със скърби пустиннически живот, нито до постническите подвизи. Едва един ден бил минал след нейния греховен живот, но вече от нея, истински каещата се, не се отнела чашата Господня.
Св. Димитрий Ростовски


По-скоро душата си ще пожертвам, отколкото да си позволя да се причастя с Кръвта на Владиката недостойно; и по-скоро ще пролея собствената си кръв, отколкото да си позволя да се причастя с толкова страшната Кръв по недостоен начин.
Св. Йоан Златоуст

Грешниците трябва да се поправят, за да не се причастяват за осъждане. Блудниците, прелюбодейците и осквернителите трябва да променят сърцето си и да възлюбят чистотата, когато пристъпват към Пречистия Агнец Христос. Гордите и високомерните да отхвърлят бесовската гордост и да възлюбят смирението, когато пристъпват към смирения Христос. Злобните и отмъстителните да оставят злобата и да възлюбят кротостта и незлобието, когато се приближават до кроткия и незлобив Агнец Божий. Клеветниците, злословците, хулителите да поправят езика си, защото с уста ще възприемат пречистото Тяло Христово. Сребролюбците трябва да оставят мамона и да възлюбят Бога, когато пристъпват към Сина Божий, Който е Любов. Жестокосърдечните и немилостивите трябва да променят жестокия си нрав и да се стараят да бъдат милостиви, когато идват при милостивия и милосърден Господ. Пияниците трябва да оставят пиянството и да започнат трезвен живот, ако се приобщават с разпнатия и умрял Христос. Тоест всеки трябва да се поправи, да се очисти и обнови, за да пристъпва неосъдително. Трябва пристъпващият към Тялото и Кръвта Господни да се очисти от всяка сквернота на плътта и духа, за да не яде и пие за осъждане, както казва св. Василий Велики, но за спомен на Този, Който за нас умря и възкръсна, та да умрем ние за греха и света, и за самите себе си, а да оживеем в Христа Иисуса.
Св. Тихон Задонски

Как християните трябва да пристъпват към Причастието с Тялото и Кръвта Христови? Апостолът казва: Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (1 Кор. 11:28-29). Мнозина четат много молитви, псалми, акатисти, но тази подготовка не е достатъчна. Защото Бог не приема молитва от нездраво и неочистено сърце. Страшно е човек да пристъпва, ако не се е очистил чрез истинско покаяние. Страшно е за причастника и ако отново започне да се осквернява от светски похоти. И едното, и другото е страшно.
Св. Тихон Задонски

Кого да одобрим тези, които се причастяват веднъж, или тези, които често, или тези, които рядко? Нито едните, нито другите, нито третите, а тези, които се причастяват с чиста съвест, с чисто сърце, с безукорен живот.
Св. Йоан Златоуст

Времето за причастяване се определя не от празника и тържеството, а от чистата съвест и безукорния живот.[/blue
Св. Йоан Златоуст

Дързостта не се състои в това, че често пристъпват към причастие, а в това, че пристъпват недостойно, макар някой и само веднъж за целия си живот да е направил това.
Св. Йоан Златоуст

Прочетете тази книга и ще намерите още много по въпроса (да не я пействам тук цялата):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от въпpoc на 04.05.06 15:38.

По-скоро неразкаяни тежки грехове.

В миналото епитимиите за тежки грехове са били десетки години. Днес ние сами без епитимия се лишаваме десетки години от причастие. Но веднъж дошли в Църквата, не бива да допускаме повече това.

Та мисълта ми беше, че щом като отците са сметнали за нормално човек да се кае с години за някои грехове за да се причасти, ние ли ще излезем по-учени от тях? Вярно, че е писано, че тези срокове могат да търпят съкращение в зависимост от случа и по усмотрение на свещеника. Но на свещеника! а не на нас.

Днешната ситуация е доста в сферата на църковната икономия, защото иначе трудно бихме се допряли до причастие с начина си на живот. Затова трябва да помним, че се причащаваме по милост доста по-голяма от нормалното за преди. Доста сме далеч от тогавашното благочестие, да не позволяваме съзнателно или не да се отдалечаваме още.

В отговор на:

---

Дори цитатът с червени букви от Мистагогиите на св Кирил, които Никола цитира, струва ми се, се разбират неправилно! Светецът казва да не се лишаваме от Св дарове заради скверни грехове - в смисъл, че ако извършим скверни грехове, се лишаваме от светите Тайни. Следователно - не вършете скверни грехове, за да не се лишавате от свтите Тайни. Но - май това се разбира в смисъл - дори и да сме извършили скверни грехове, да не се лишаваме от светите тайни? Ако греша - нека ме поправят.

---

И протестантите казват същото - съжаляваме, но за нас първо стои Св.Писание. И продължават с нещо от сорта, че в него няма нито нашата литургия, нито причастието. Аз няма да коментирам последното, обаче искам да илюстрирам докъде води подхода.

”Особено подозрително и внимателно се отнасям към автори и съчениния, датиращи от т. нар. "Вавилонски плен" на православното богословие. Принципно нямам нищо против руските автори от този период, но е добре, като ги четете, да можете да отделите от написаното кваса на пиетизма.”
Хм, хм... Няма ли опасност да излезе, че ние (или пък само вие?) сме по-разбирачи и виждаме това, за което светците по онова време са били слепи... А именно ”Вавилонския плен на Православието” и въпросния пиетизъм. Според мен те са си давали доста по-добре сметка от нас за тези неща. Доста по-добра.

Честно казано почти не проявявам интерес към този вид (академично) богословие, за което става дума. Отнасям се към неговите плодове дори още по-внимателно отколкото вие към ”Вавилонския плен на Православието”. Не е ясно дали носи повече полза или повече вреда. Но каквото и да е съотношението - все не става.

След като прочетох статията мога да кажа, че тя не ми е на нивото и съответно не съм компетентен да я оценям цялостно. Доста усилие би ми струвало да я разбера и преценя правилно. А и предмета на статията, погледнат отгоре, не ми е добре познат. Струва ми се, че има редица положителни моменти, както и такива, които смятам, че крият подводни камъни (в известен смисъл). Според мен правилното разбиране в случая е свързано с допълнителна информация, която не може да бъде извлечена от статията.

Аз поне не съм доживял дотам, че греховете ми да не са ”за епитрахил”. Дотолкова, че реално се съмнявам има ли такова състояние изобщо предвид това, че винаги има за какво човек да се изповяда. Не знам такива хора, които да са минавали съвсем без изповед.

Имал съм доста случаи да се изповядам и да взема причастие след ден-два. И това е приемливо, ако него имате предвид. Естествено е, че не съм останал безгрешен по средата. Но на следваща изповед и тези неща се казват по един или друг начин.

Ако човек е внимателен, вероятно не пречи да вземе причастие и повече дни след изповед, но благословението от свещеника си остава. А дали може да се стигне до състояние да не се иска - не знам. Обаче ние да стигнем дотам да удлължаваме периода след изповед, в който не е необходимо да се изповядваме за причастие. Мисля, че не е нещо, което идва от само себе си, а предполага живот в Христа. И пак опираме до подготовката преди причастие. Ако я започваме веднага след като сме се причастили, разбирам. Но дори и в този случай това, което се има предвид под предпричастни молитви, духовна литература, пост, изповед, се е изпълнило. Например ако разбираме поста като въздържание (каквото си е), аз не мога да си представя как невъздържанието може да не пречи да се вземе причастие. Но това разбира се трябва да бъде правилно разбирано.

Воистину воскресе!

”Колкото до самата подготовка - вярвам, че всеки от нас знае как да се готви. Не може моето молитвено правило /ако имам такова!/ да важи и за други.”
А защо да не може? Просто от болнава амбиция да сме различни и уникални ли? Повярвайте, много еднакъв дол дренки сме.

”За мен не е важно изчитането на всичките предпричастни молитви и канони само за да отбия номера и да се каже, че съм ги чела...”
За мен пък е важен молитвения стремеж към Господа. Затова си ги чета всичките.

”Затова предпочитам понякога да си кажа само: "Господи, помилуй" защото и Моисей не се моли на глас и дълго пред Тръстиково море когато го гонеше фараона, а се молеше без думи и в себе си и морето се отвори пред него...”
Ако можете да кажете веднъж съсредоточено ”Господи, помилуй”, какво ви пречи да кажете съсредоточено и нещо повече от това? Нима това са несъвместими неща?

Мойсей се е молил постоянно. Затова не е било необходимо да се моли дълго за да се раздели Червено море. Ние обаче с този духовен мързел към молитвения труд как можем да се извиним с него?

Последно да ви попитам: а защо си мислите, че дългите молитви непременно се четат разсеяно, а късите - внимателно? Освен това не приемате ли това за даденост, с което обвинявате всеки на моята позиция едновременно в празнословие и лицемерие? Според мен не е много християнски този подход.

В отговор на:

---

И пак опираме до подготовката преди причастие.

---

В отговор на:

---

Например ако разбираме поста като въздържание (каквото си е), аз не мога да си представя как невъздържанието може да не пречи да се вземе причастие. Но това разбира се трябва да бъде правилно разбирано.

---

”И какво излиза? Че принципно сте съгласен, доколкото разбирам от предишните ви постинги, че трябва по-често да се причастяваме, но всъщност честото причастяване трябва да се сведе до неколкократно причастяване по време на пост. Тоест, нещо от рода на 4х2, 4х3 или в най-добрия случай 4х4?”
Да, принципно съм съгласен с честото причащаване, защото това е нормалната ситуация. В случая ние се явяваме ”ненормалните”. Обаче аз изобщо не гледам толкова математически колкото ви се струва. Причастие може да се взема и извън установените пости. Това не означава, че човек не може да пости след като не е пост. Иначе всички преподобни щяха да излязат от рамките на послушанието към Църквата. Освен това тогава когато строгият пост е забранен никой не казва, че трябва да постите строго за да се причастите. Постът по принцип никога не е забранен, повечето монашески устави са безмесни, а това си е степен на поста. А въздържанието пък изобщо никога не се отменя.

Щом толкова искате - живейте като св.Иоан Кронщадски и се причащавайте всеки ден.

”И защо обвързвате отново приемането на причастието със задължителна изповед (с разсрочка 1-2 дни примерно)?”
Защото АЗ толкова мога да разсроча. Това писах за себе си, а не за общовалидно правило. Не прочетохте ли още какво писах по въпроса?

”Не мислите ли, че ако човек се изповядва тогава, когато съвестта му го изобличава, е достатъчно условие и за неколкократно месечно причастяване?”
Нали и аз това написах?! Мен съвестта започва да ме изобличава след тези 1-2 дена (а и преди това, но има нюанси). Ако някой може повече - аз ли ще го спра?

”Постът не е създаден, за да почнем да се въздържаме и да приемем причастие. Това е пълен абсурд. Постите са създадени съвсем по други причини. ”
Постът е духовно упражнение. Упражнение по въздържание. Въздържанието е задължително за подготовката за причастие, а не конкретно поста. Обаче за нас смятам, че постът все още е правило. Който пък смята, че достатъчно живее във въздържание (от грехове става дума, ако не сте разбрали) има си свещеник да прецени. Аз ли ще го спра? Аз гледам масовото ниво, а не хората, които водят висок духовен живот. Те не се нуждаят от моите ”наставления”, нито от вашите, или на г-н Антонов, така че нека не си говорим за техния случай. Безпредметно е.

”Само не ми говорете за по-високото духовно състояние на хората в древността, защото, първо това не е вярно - вижте посланията на апостол Павел в какви само неща обвинява християнските общини.”
Ако нямате съзнанието, че стоим доста по-долу от нивото, което изобличава ап.Павел, наистина май нямам какво да говоря с вас.

Може би както постът е правилото, но същността е въздържанието, така и както изповедта е правилото - същността е покаянието. Вие имате ли въздържанието и покаянието, които са нужни за да не зависите от поста и изповедта? Простете в такъв случай, разсъжденията ми не се отнасят за вас. Разсъждавам си за своя случай и подобните на него.

Несъзнателно навлизате в онаследената католическа схоластика, която и самите католици днес не практикуват, но на която мнозина православни здраво са се закотвили. Кое ви дава основание да свързвате причастяването със задължителен пост? Всяка седмица с изключение на две в годината си имат постните сряда и петък, защо мислите, че ако човек има потребност да се причасти извън четирите поста, трябва да си налага допълнителен пост, още повече и когато Църквата не предписва такъв?

Не всеки свещеник е и дори половината на св.Йоан Кронщадски, но това не е проблем да се причастява винаги, когато служи Света Литургия, независимо дали предния ден е бил постен или не?

Въобще нямам съзнанието, че стоим доста по-долу точно от нивото, което изобличава св.ап.Павел, ако знаете, какво точно той изобличава, което пък е много показателно за нивото.


Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Редактирано от ARMAGEDON на 04.05.06 20:56.

че и двамата имате доста право, и дори в постингите ви има повече прилики отколкото спорни точки


Преди нажежаването да е стигнало червено, може ли да обърнем внимание на другия текст - от Кавасила:

"Впрочем дори и да заслужаваме наказание, нищо не ни възпрепятства да извършваме тайнството, за да не се унищожава даденото ни и да не се лишаваме от онова, от което се нуждаем."

Какво наказание се визира тук, т.е. каква степен, всяко ли?

Може ли също да видим и пасажа от Иоан 26:28

" защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове"

Дали това опрощаване е било в момента на причастието на учениците ?
Или тук Христос говори за идващото разпване и кръстни мъки, а не за чашата ...

(както казва един приятел, радвам се че познавам хора знаещи с точност какво е мислил Господ)

Редактирано от н@блюдaтeл на 04.05.06 21:27.

Обръщам се към всички участници в дискусията.

Не смятам че е необходима още една персонална намеса (моята) в това което за жалост се превърна и тук в спор, както е не рядко и в Евхаристийната ни практика. Затова ще се въздържа от лично изказване.
На вниманието на всички които желаят да имат проверено православно отношение, знание и практика по въпроса предлагам текст, чието заглавие, съдържание и интернетен адрес цитирам по долу.

Това е книга (около 40-50 страници на руски) от Преп. Никодим Светогорец и Св. Макарий Коринтски, обилстваща с цитати от Свети Отци, които си заслужава да бъдат действително разбрани, та да не биват цитират вън от контекста на мисълта им.

Надявам се всеки интересуващ се от Причастието да прояви добросъвестност, запознавайки се с текста, където сам ще види оценката за позициите си от самите Свети Отци и ще може да се изправи (ако желае). Текста би могъл да обогати всекиго.

Може би проблема е в това, че действително не е лесно при наличие на вече създадената настояща църковна практика, (имаща свои аргументи защитници и инерция), да се отсее кое в същност е човешка традиция, установила се в определени периоди от сложното историческо битуване на Църквата през вековете и кое от друга страна е Святата Традиция – директния Глас Божий (за Който свидетелстват множеството цитати от отците и в посочената по долу книга), основополагащ, ръководещ и осмислящ живота на Вселенската Църква и всичко свързано с Тайнство на Тайнствата.

С най сърдечен поздрав към всички.


^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Впрочем дори и да заслужаваме наказание, нищо не ни възпрепятства да извършваме тайнството, за да не се унищожава даденото ни и да не се лишаваме от онова, от което се нуждаем."

Какво наказание се визира тук, т.е. каква степен, всяко ли?

Очевидно не влиза в противоречие с канона и по-специално случаите, които предвиждат епитимия недопускане до причастие за продължителен срок. А епитимията си е вид църковно наказание.

И преди някой да е изревал на умряло, бързам да кажа, че под наказание разбирам изправителна мярка, назидателно действие. За сравнение тропара на св.Иоан Златоуст - ”...словесами твоими наказуя, отче...”

Мисля, че горният текст се отнася за това, че ние винаги, изобщо, си заслужаваме наказание, иначе спасението и причастието щяха да бъдат по заслуги.

”Кое ви дава основание да свързвате причастяването със задължителен пост?”
Тук мога само да гледам умно. В чий постинг прочетохте точно това и защо ме питате мен? Писах за задължителността на въздържанието. Постът е частен (и доста разпространен) случай на необходимо упражнение във въздържание.

А дали Църквата предписва поста преди причастие в извън постните периоди, аз не бих се доверил на прибързано отрицателно мнение. Очевидно на мен Църквата по-друго нещо ми предписва в лицето на свещенството, следователно вашата категоричност не е основателна.

Знам какво изобличава ап.Павел. Държа си на мнението.

В отговор на:

---

”Кое ви дава основание да свързвате причастяването със задължителен пост?”
Тук мога само да гледам умно. В чий постинг прочетохте точно това и защо ме питате мен? Писах за задължителността на въздържанието.

---

В отговор на:

---

А дали Църквата предписва поста преди причастие в извън постните периоди, аз не бих се доверил на прибързано отрицателно мнение. Очевидно на мен Църквата по-друго нещо ми предписва в лицето на свещенството

---

В отговор на:

---

Знам какво изобличава ап.Павел. Държа си на мнението.

---

Пропускате един важен момент от цитата:нищо не ни възпрепятства да извършваме тайнството, който явно говори, че думите се отнасят за свещенослужители, а не за миряни.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Не, Венци, не разчитай до такава степен на моя превод. Той далеч не е съвършен. А и при Кавасила няма такова разделение между клир и миряни. Знаеш, произхода на това несвойствено разделение, така че няма да седна аз да те уча на неща, които знаеш по-добре от мен;)

Сега, относно превода. Защо казвам, че е несъвършен? Просто предложете достатъчно адекватен превод на израза "mysterion telesthenai", който да предава едновременно "извършвам" и "участвам" в тайнството. Изобщо - "тайнствам".

Така че, текстът е пределно ясен. Целият смисъл на това изречение е ужасно прост, но преводът ми е далеч от съвършенството, най-вече защото е прекалено буквален, и тепърва има да се работи. По същия начин стоят нещата и с израза "заслужаваме наказание" (dikas opheilein). Не се впускайте в юридическа казуистика. Става дума за най-общото състояние, при което просто имаш прегрешения, заради които заслужаваш да бъдеш съден, наказан, но не юридически, а духовно, екзистенциално. Целият контекст на изречението е далеч от казуистиката и от формалното и нествойствено на православното литургическо съзнание разделение между клир и миряни.

Неслучайно е по-близо до буквата, защото все пак предстои да бъде четен с цел богословска редакция и онзи, който ще го редактира, трябва да е максимално близо до оригиналната реч.

Смисълът на изречението разказвателно е следният: въпреки че имаме известни недостатъци (грехове и т.н.), това не може да ни спре да извършваме/участваме в тайнството и да получаваме това, от което се нуждаем. Точно така е преведено изречението впрочем в сръбското издание, което излиза под редакцията на владика Ириней Булович. Който се занимава с богословие и преводи на св. отци, добре знае какво означава това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления за този доблестен и честен отговор!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съм съгласен, нали съм продукт на това време и това мислене. Преводът ти според мен си е съвсем точен, все пак Литургията е общо, а не свещеническо дело. Така че, признавам неуместна забележка по текста.

С еднопосочното им тълкувание, обаче, не съм съгласен. Просто свързвам интерпретацията на текста с думите на стареца Паисий за свещенството и извършването на св. Литургия. Той изрично подчертава, че има греховни състояния, при които не бива да се извършва тайнството, дори и епископът да е благословил. Естествено, на това мнение не е само той. Особено категоричен е св. Симеон Нови Богослов (нямам време да вадя примери от него, че скоро интернета ни свършва). Старецът дава много примери, като един от тях е за свещеник, който е споделил с него извършен тежък грях, като явно е пребивавал в него. Старецът Паисий се опитал да разубеди свещеника и настоявал, че в това състояние не бива да служи. Свещеникът споделил това с епископа, който му казал да не слуша разни монаси, а него и да си служи. При влизането си в храма паднал и си счупил крака. Старецът Паисий коментирал случилото се като Божия милост към свещеника, защото духовното му състояние е щяло още повече да се влоши, ако е продължавал да служи с този грях на съвестта си.

Категоричен е, че има състояния, в които не бива под какъвто и предлог да се служи и ако ние сами не се съобразим с това, Бог прави така, че да се съобразим.

А относно разделението на клир и миряни съм съгласен, то никога не е съществувало във вида, в който днес се е утвърдило. Но е хубаво винаги да се подчертава, че безбрачието има духовни закони, които се различават от тези на семейните, безразборното им смесване и най-вече утвърдилото се екстраполиране на безбрачните към брачните лесно може да доведе до шизофрения и не само.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

В отговор на:

---

Просто свързвам интерпретацията на текста с думите на стареца Паисий за свещенството и извършването на св. Литургия. Той изрично подчертава, че има греховни състояния, при които не бива да се извършва тайнството, дори и епископът да е благословил.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 05.05.06 21:17.

Тук бих искал само да допълня, че ако искаме да назовем по-конкретно своя проблем, трябва да кажем, че сме се отучили - а дали изобщо сме били - да бъдем евхаристийни хора. Християнинът преди всичко би трябвало да бъде евхаристиен човек. Неговото отношение към живота като цяло, към битието, което му е дар от Бога, към него самия, който е Божи образ, към всичко би трябвало най-вече да е евхаристийно, благодарствено. Евхаристйността в живота извън храма би трябвало да се предава чрез нас на всеки и на всичко, включително и на обикновената трапеза, където ядем обикновена храна, пием бира и т.н.

Вместо това ние изобщо не сме в състояние да изразим една елементарна човешка благодарност. Какво да говорим за литургичен живот и прочее.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кольо, сори, но и аз ще дам същия честен и доблестен отговор
Мисля че проблемът е в засукания дисертационно-академичен стил.
Не знам кога православното ни богословие ще се отърве от този "вавилонски плен" и ще вземе да говори на човешки език - сякаш е нещо обидно...
Виж за виртуалното православие мога да споря, но не е тук темата май

Редактирано от н@блюдaтeл на 05.05.06 21:31.

В отговор на:

---

А истината е че истинските духовници с благодатен опит не решават проблемите на хората, водейки се по наръчници с правила и епитимии.

---

Ами и аз се опитвам с толкова много постинги същото да кажа. И затова десет пъти повторих, че вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Ама нейсе.

А за границите наистина има нужда от мъдър духовник, който ако не е благодатен, то поне има любов към чедата си. Надявам се скоро да продължим разговора си в София. Чао от мен на всички.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Ми когато и програмистите започнат да говорят на човешки език.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

А-а, те това нема да стане

Напротив! По-синтезирано, точно, прецизно и същевременно кратко едва ли може да се обрисува съвременната ситуация на родното ни богословие. А какво разбираш под "човешки език". Всички думи, употребени в това интервю, са си на мястото и си изпълняват съвсем точно зададената им функция. Няма алабализми.

Ареопагитският сборник или полемическите съчинения на св. Григорий Палама срещу Варлаам и Акиндин да не би да са написани на нечовешки език!? Изтегли си едно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 05.05.06 21:38.

Нали, че да комплексирате горките богослови;) Е, та затова ви го връщат с ипостаси, усии, енрегии и т.н.:P

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не може моето молитвено правило да важи за Вас защото Православието не е кекс - 2 кг. поклони + послушание /докато поеме/ + месене /смирение/ докато омекне тестото + стафиди на вкус /Божиите дарове/ + захар /скърбите, които ни се дават за спасение/ = спасение. Няма накова нещо!
На въпроса "как да се спася" в аскетичната литература ще намерите толкова отговори колкото авви и техни духовни чада е имало. Вярвам, че сте чел "Лествицата" на Св. Йоан. Та той казва, че едно и също за едни човек е лекарство, а за другиго същото нещо е отрова. И още по-интересно - че едно и също духовно лекарство в различни моменти от нашия живот може да е също спасително и отровно... Така, че както виждаме - рецепти няма.
Що се отнася дотова, че можете да четете цялото последование преди Св. Причастие напълно съсредоточено - то аз Ви поздравявам и Ви сърадвам! Както разбрахте, аз споделих, че не мога да направя такъв подвиг, така че поне гледам да съм напълно искрена в молитвите си. Поне това дължа на Бога!
А дали Моисей се е молил постоянно - това поне от Писанието не е ясно... Мисля, че постоянната молитва е благодатен дар едва в Новия Завет и именно за нея говори св. ап. Павел в посланието си до солуняни /1 Сол. 5:16/.

"Светилник за нозете ми е Твоето слово" /Пс. 118:105а/

Мисля, че все към това се опитвам да насоча разглежданията (от пратктическа за нас в момента гледна точка) - въпросът за спокойната съвест когато се причащаваме. С това свързвам и достойното/недостойното причащаване, а не със заслуги и причини, на които може да се отговори тривиално, че всички сме недостойни.

Ако за вас е необходимо за причастяването да се пазим от съзнателното или несъзнателно избягване от него под предлог, че някаква външна причина не ни достигала (телесни пости, устни молитви и .тн.), то аз съм съвсем съгласен. Обаче с това въпросът не е изчерпан. Защото съществува още и приспана съвест, която също е ”спокойна”, а това вече е стабилна вътрешна причина. Която не казвам, че трябва да ни спира от причастие, а трябва да бъде преодолявана. Това казват и авторите, които цитирате. Много често (май винаги) борбата е тази - да избираме между това да си отворим очите за някои неща и да се решим да ги загърбим, или да се направим, че не сме ги забелязали. Съществува вариант да не се причастим, понеже виждаме нещо в себе си, а не искаме да го загърбим - точно това НЕ БИВА ДА СТАВА. Често пъти замазваме съвестта си в такива случаи. И мисля, че точно по тази причина светците ни казват, че това не е основателна причина да не се причастим. Но това не означава, че трябва да си се причащаваме просто ей така. Съвестта ни да не е чиста, пък ние да си внушаваме, че е точно обратното, понеже така пишели Отците. А точно това има опасност да се разбира от думите ви.

Постът е упражнение по въздържание, вече написах няколко пъти. На практика (за себе си говоря) това упражнение става задължително, понеже иначе човек не може да се настрои за причастие. Това е така защото иначе по навик не живеем във въздържание нито от грехове, нито от мисъл за земното и материалното (не говоря за материалните неща, с които имаме задължение да се занимаваме).

Говорим все за православно Предание. Все пак по някои външни прилики не правете извода, че причините на всички свещеници са еднакви.

”Чудесно, сега ако може да обясните на мен и на тук четящите с какво нивото на един новообърнал се езичник или юдей е по-горе от това на един християнин живеещ в ХХІ век и който целия си съзнателен, а често и несъзнателен живот (ако така може да се нарече младенчеството)е бил християнин.”
Ако смятаме, че тези части от Писанието не се отнасят за нас, просто защото сме осъзнати християни 20 века след Петдесетница, аз само мога да недоумявам. Нали не смятате, че няма какво да научим или възприем от тези текстове?

Православието не е кекс, човекът обаче в много отношения - да. Не съм чел Лествицата, понеже ако бях на стадий да я чета, нямаше да се занимавам с глупости по форумите.

Знам какво ми цитирате от Лествицата много добре, за какво се отнася - също. Обаче не виждам защо вие не разбирате колко е неприложимо в случая. Аз винаги съм казвал, че първо трябва здраво духовно ръководство. Тогава няма да се налагат тези щуротии, дето ги пишем. Нито безплодното ни умуване, което много по-често е резултат от неосъзната и добре прикривана гордост.

Не - не мога да го чета цялото правило съсредоточено. Обаче се уча и се опитвам! Ако някой обаче не се опитва дори - как ще се научи? Да сме напълно искрени в молитвите си не може да бъде причина да се скатаваме и да ги съкращаваме. Точно заради тези неща пиша по тази тема. Отците ни учат в такъв случай да четем колкото можем, а за недостига да принасяме покаяние. След като няма основателни причини (липса на време примерно) да не се прочетат молитвите - разсеяността не е причина да не се четат. Ако пък не е останало време - благославяли са ми да ги прочета и след причастие, намира се решение.

Щом си даваме сметка, че четем разсеяно, нека се каем за това пред Бога. Защото Той дава всяко благо и виждайки, че толкова можем, но просим с вяра, ще ни даде. Нали това е целта - не да се уповаваме на себе си и на своите сили, но на Него.

Тъкмо що се прибирам от опустошената ни всячески България.

От наблюденията си и проведените разговори с патриаршески свещеници в Русе и София стигнах до заключението, че православното християнство в тази си фаза е нов вид езичество и се обездуховява ежедневно. Християнството е обезценено до краен предел и е приравнено с циганското баячество.

Като гледах в Александър Невски как се въртят и се оглеждат с ръце в джобовете, как непрестанно се приветстват и си бъбрят, вярно, само причастието им липсваше.

Всякога съм бил привърженик на честото причастие, но в това трагично състояние, в което видях Православното езичество в България, бих казал ГОРКО!

То, честото причастие съвсем ще доунищожи православно кръстените езичници.

Запознаха ме с видни личности, осветили офисите си, в които, освен икони - кич, висяха всевъзможни бесовски очи и копита. Липсваше само рога. На едно църковно място видях и истински рога, окачени за украса. Препоръчах да ги сложат над светите двери, защото там най-ще им подхожда.

Както с един русенски свещеник събеседвахме, стигаме до радостното заключение, че е наистина добре където споровете в църковна България са само и единствено за имоти и за пари и да въздадем слава на Бога, че народ и клир са толкова духовно неграмотни, защото, ако споровете бяха на духовна основа, то България да би била извор на нескончаеми ереси.

Редактирано от Prokimen на 12.05.06 11:06.

Абсолютно точни изводи! Да говориш за често/редовно причастяване в България е все едно да светиш с фенер в болни очи. Я някой разбарл за какво става дума, я разбрал обратното...

Прокимен, хобаво че си видял падението на братята и сестрите си. Мисля, че трябва да се замислим правим ли нещо по въпроса това да не е така. Проявяваме ли любов към немощните и невежите в Христа и със своя живот свидетелстваме ли им за Него. За това ще отговаряме на частния и на страшния съд, а няма да отговаряме за нечии други дела. Това не означава да не забелязваме неправдата или да се правим, че в БПЦ всичко е чудесно. Но ако се отделим от Църквата в разкол ние не й помагаме. Най лесното е да казваме на другите: "Виж колко си паднал!", а трудно е да се подаде ръка на падналия, да се правържат раните му, да се помажат с елей и вино...

И светлината в мрака свети и мракът я не обзе /Иоан. 1:5/

Много мъдро, няма що. Тогава по-добре да ги лъжем, че тъмнината пред тях е всъщност светлина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това правят всички български богослови в момента. Пеят АЛИЛУЯ на църковното ЕЗИЧЕСТВО и заблуждават простолюдието, държейки го здраво в оковите на езическия мрак.

Редактирано от Prokimen на 14.05.06 23:27.

Разкол ли???
Че, нали от патриаршеският синод гръмко обявиха ,че разкол вече няма!?!?!

Като казваш това се замислям - ако някой ни спаси живота, или просто ни направи добро - съвсем естествена човешка реакция е да благодарим. Когато обаче е към Бога, някак пропускаме...

Един познат казваше че човек трябва да се обръща към Бога, както дете се обръща към родителите си, с доверие и искрено... извинете ако звучи пресилено.

Предполагам говорите за т.нар.филакто

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О. Климент, никой не е застрахован от емоционални изказвания.

Струва ми се че за подобни езически амулети трябва да обвиняваме по-скоро свещениците които го позволяват.

Добре че има и български богослови, а не са само свещениците. Пресен ми е още примерът с един отец който обясняваше зодии... Но се отдалечаваме от сериозната тема за св. Причастие.

....но за мен лично остава неясно кое точно е недостойното причастяване .

Да си призная при мен единствената пречка е че ме е страх поради греховете ми. То и в греха сме посредствени, както казва един отец, но пък са множко и се трупат... Пък си спомням думите на ап. Павел от Коринтяни. Всъщност там беше казано - "яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" . Дали това не се отнася и за Църквата като Тяло Христово? Това в контекста на посланието- че едни не зачитат другите а заедно с това и Църквата...Вероятно , друго възможно тълкувание е че са приемали Св. Дарове като обикновена храна, т.е. без да разберат смисъла на Тайнството - може би затова апостолът им го напомня - 1Кор 11:23-26

Какви са всъщност светоотеческите тълкувания за този пасаж (1Кор 11-а глава)?

Редактирано от н@блюдaтeл на 17.05.06 20:00.

Не в греха е проблема, а в нашата нерешителност да се откажем в душата си и пред Бога от него. Според мен при твърда и съзнателна решимост от наша страна да скъсаме с греха, никога не бихме имали проблеми с причастяването.

Ааа, не! С това не съм съгласен. Ако наистина имате наблюдения от България, щяхте да доловите, че някои богослови изобличават и езичеството, и неавтентичната евхаристийна практика, защото те двете се обуславят взаимно. Но когато казваш на някой свещеник, че нещата не са в ред, той вместо да те изслуша, започва да се съблазнява и в резултат от това - се озлобява и надъхва още повече срещу истината. А да пази Господ от прост човек с власт.

Izviniavam se, che pisha na latinica, nadiavam se tezi dni da vsichko s shrifta da bade OK.

В отговор на:

---

Точно това правят всички български богослови в момента. Пеят АЛИЛУЯ на църковното ЕЗИЧЕСТВО и заблуждават простолюдието, държейки го здраво в оковите на езическия мрак.

---

Не съм срещал богословски изобличения на съвременната езическа практика в официалната Б.П.Ц., нито пък призив към СИНОДА ЗА КАТЕХИЗАЦИЯ.

Колкото до темата на Никола Антонов, реагирах отрицателно на неговата изява, защото поне в неговата енория нещата държат езическото първенство в София.

Зная в провинцията за две енории, където вече се е въвело причастие на всяка Литургия. Както виждате, за тези два случая не говоря, но свещениците имат друго пастирско съзнание или чувство за отговорност. Бог да им е в помощ и дано гласът им за въвеждането на задължителна КАТЕХИЗАЦИЯ не остане глас в пустиня както всичко душеспасително в официалната църковна юрисдикция.

В отговор на:

---

Колкото до темата на Никола Антонов, реагирах отрицателно на неговата изява, защото поне в неговата енория нещата държат езическото първенство в София.

---

Да, и какво има предвид под "езическо"! Защото и аз съм в тази енория когато съм си в София.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление още не сме узрели за богословска дискусия, която да отеква в главите на хората с правомощия. Последните гледат на богословието с огромно притеснение, защото ги изобличава, а и защото те самите не са "в час". Така се забърква една отровна смес - богословска неграмотонст+власт. И колкото богословски грамотен да е човек, практическите решения ги вземат други, а те пък от своя страна толерират безпросветността и полуезическите практики.

За катехизацията - огромен проблем. Липсата на такава преди кръщението се компенсира впоследствие с безумни ограничения пред Евхаристийната чаша.

Няма да получиш смислен отговор. Господин Прокимен не си е направил труда да посети въпросната енория и да провери с очите и ушите си какво е положението там. Той предпочита да се доверява на слуховете и клюките в църковните среди, сред които очевидно се чувства най-уютно. Господин Прокимен, Вие дори не знаете къде се черкувам, така че спестете си да пишете глупости по мой адрес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май някои неща стават очевадни след обръщения от сорта ”господин Прокимен” към духовно лице.

Искам да се включа в дискусията като поставя за обсъждане проблема за индивидуалния подход кам причастяването. Знаем, че много вярващи преминават в други енории, защото там не им забраняват да пристъпват към Светите Тайни, но все пак не е ли по-богоугодно те да останат в енорията си и с упоритост и вяра да се надяват да се случи чудото и свещеникът, дай Боже и цялата енория, да преосмислят отношението си към редовното причастяване. Аз наскоро бях поставен в такава ситуация и предложих подобно решение (не съм сигурен дали решение е точната дума, може би "изход"). Може би съм доста наивен. Страхувам се обаче, че изваждането на причастието от контекста на "общото дело" на спасението, моето и на моя ближен, може да приеме уродливата форма на пиетизма.
Другото, което искам да споделя, е, че недостатъчно внимание се обръща на въпроса за четенето на т. нар. тайни молитви в Литургията. Мисля, че ако хората чуят това, което свещеникът казва "тайно", несъмнено биха се запитали "аз какво правя тук, ако няма да се причастявам?". Ако го чуят на български обаче, иначе полза никаква.

Изключително добре подбрани цитати от светите отци са сложени от "въпрос". Абсолютно съм съгласна с това мнение. Няма какво повече да се добави към темата, след като човек е прочел написаното от св. Дмитрий Ростовски.
А в България няма да станем православни, ако започнем да "каним" на причастие всички - това към първото мнение за "автентичната евхаристийна практика" на Н. Антонов. Напротив - вижте какво казват Църквата и светите отци.

Така е

Напълно те подрепям с един текст:

Ето и думите на св. Анастасий за това кои са простими и кои са тежки грехове: „Ако сме паднали в малки, човешки и простими грехове, като онези, които са ни се изплъзнали от увлечение и сме извършили чрез езика, ушите, очите, от суетност, униние и гняв, тогава, след като осъзнаем тези грехове, и достигнем до истинско самоукорение, нека да участваме в св. Тайни, вярвайки, че претворяването на св. Дарове е и за изчистване на подобни прегрешения. Ако обаче сме извършили тежки, лукави и телесни грехове, паднали сме в неочистими слабости, и сме разположили в себе си злопаметност към своите ближни, тогава да не пристъпваме до божествените Тайни, докато не се покаем истински”.

Къде по-ясно от това?

На едно място, където продават такива амулети, пише - освен че са против уроки, магии и пр., но още и това, - че има връзка с кръщението на децата или нещо подобно, но във всеки случай рекламираше това, че при кръщението на детето трябва задължително да се купи.

Не знам, дали е правилно това, но мен лично ме смущава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите