Не съм срещал богословски изобличения на съвременната езическа практика в официалната Б.П.Ц., нито пък призив към СИНОДА ЗА КАТЕХИЗАЦИЯ.

Колкото до темата на Никола Антонов, реагирах отрицателно на неговата изява, защото поне в неговата енория нещата държат езическото първенство в София.

Зная в провинцията за две енории, където вече се е въвело причастие на всяка Литургия. Както виждате, за тези два случая не говоря, но свещениците имат друго пастирско съзнание или чувство за отговорност. Бог да им е в помощ и дано гласът им за въвеждането на задължителна КАТЕХИЗАЦИЯ не остане глас в пустиня както всичко душеспасително в официалната църковна юрисдикция.

В отговор на:

---

Колкото до темата на Никола Антонов, реагирах отрицателно на неговата изява, защото поне в неговата енория нещата държат езическото първенство в София.

---

Да, и какво има предвид под "езическо"! Защото и аз съм в тази енория когато съм си в София.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление още не сме узрели за богословска дискусия, която да отеква в главите на хората с правомощия. Последните гледат на богословието с огромно притеснение, защото ги изобличава, а и защото те самите не са "в час". Така се забърква една отровна смес - богословска неграмотонст+власт. И колкото богословски грамотен да е човек, практическите решения ги вземат други, а те пък от своя страна толерират безпросветността и полуезическите практики.

За катехизацията - огромен проблем. Липсата на такава преди кръщението се компенсира впоследствие с безумни ограничения пред Евхаристийната чаша.

Няма да получиш смислен отговор. Господин Прокимен не си е направил труда да посети въпросната енория и да провери с очите и ушите си какво е положението там. Той предпочита да се доверява на слуховете и клюките в църковните среди, сред които очевидно се чувства най-уютно. Господин Прокимен, Вие дори не знаете къде се черкувам, така че спестете си да пишете глупости по мой адрес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май някои неща стават очевадни след обръщения от сорта ”господин Прокимен” към духовно лице.

Искам да се включа в дискусията като поставя за обсъждане проблема за индивидуалния подход кам причастяването. Знаем, че много вярващи преминават в други енории, защото там не им забраняват да пристъпват към Светите Тайни, но все пак не е ли по-богоугодно те да останат в енорията си и с упоритост и вяра да се надяват да се случи чудото и свещеникът, дай Боже и цялата енория, да преосмислят отношението си към редовното причастяване. Аз наскоро бях поставен в такава ситуация и предложих подобно решение (не съм сигурен дали решение е точната дума, може би "изход"). Може би съм доста наивен. Страхувам се обаче, че изваждането на причастието от контекста на "общото дело" на спасението, моето и на моя ближен, може да приеме уродливата форма на пиетизма.
Другото, което искам да споделя, е, че недостатъчно внимание се обръща на въпроса за четенето на т. нар. тайни молитви в Литургията. Мисля, че ако хората чуят това, което свещеникът казва "тайно", несъмнено биха се запитали "аз какво правя тук, ако няма да се причастявам?". Ако го чуят на български обаче, иначе полза никаква.

Изключително добре подбрани цитати от светите отци са сложени от "въпрос". Абсолютно съм съгласна с това мнение. Няма какво повече да се добави към темата, след като човек е прочел написаното от св. Дмитрий Ростовски.
А в България няма да станем православни, ако започнем да "каним" на причастие всички - това към първото мнение за "автентичната евхаристийна практика" на Н. Антонов. Напротив - вижте какво казват Църквата и светите отци.

Така е

Напълно те подрепям с един текст:

Ето и думите на св. Анастасий за това кои са простими и кои са тежки грехове: „Ако сме паднали в малки, човешки и простими грехове, като онези, които са ни се изплъзнали от увлечение и сме извършили чрез езика, ушите, очите, от суетност, униние и гняв, тогава, след като осъзнаем тези грехове, и достигнем до истинско самоукорение, нека да участваме в св. Тайни, вярвайки, че претворяването на св. Дарове е и за изчистване на подобни прегрешения. Ако обаче сме извършили тежки, лукави и телесни грехове, паднали сме в неочистими слабости, и сме разположили в себе си злопаметност към своите ближни, тогава да не пристъпваме до божествените Тайни, докато не се покаем истински”.

Къде по-ясно от това?