Аз поне не съм доживял дотам, че греховете ми да не са ”за епитрахил”. Дотолкова, че реално се съмнявам има ли такова състояние изобщо предвид това, че винаги има за какво човек да се изповяда. Не знам такива хора, които да са минавали съвсем без изповед.

Имал съм доста случаи да се изповядам и да взема причастие след ден-два. И това е приемливо, ако него имате предвид. Естествено е, че не съм останал безгрешен по средата. Но на следваща изповед и тези неща се казват по един или друг начин.

Ако човек е внимателен, вероятно не пречи да вземе причастие и повече дни след изповед, но благословението от свещеника си остава. А дали може да се стигне до състояние да не се иска - не знам. Обаче ние да стигнем дотам да удлължаваме периода след изповед, в който не е необходимо да се изповядваме за причастие. Мисля, че не е нещо, което идва от само себе си, а предполага живот в Христа. И пак опираме до подготовката преди причастие. Ако я започваме веднага след като сме се причастили, разбирам. Но дори и в този случай това, което се има предвид под предпричастни молитви, духовна литература, пост, изповед, се е изпълнило. Например ако разбираме поста като въздържание (каквото си е), аз не мога да си представя как невъздържанието може да не пречи да се вземе причастие. Но това разбира се трябва да бъде правилно разбирано.

Воистину воскресе!

”Колкото до самата подготовка - вярвам, че всеки от нас знае как да се готви. Не може моето молитвено правило /ако имам такова!/ да важи и за други.”
А защо да не може? Просто от болнава амбиция да сме различни и уникални ли? Повярвайте, много еднакъв дол дренки сме.

”За мен не е важно изчитането на всичките предпричастни молитви и канони само за да отбия номера и да се каже, че съм ги чела...”
За мен пък е важен молитвения стремеж към Господа. Затова си ги чета всичките.

”Затова предпочитам понякога да си кажа само: "Господи, помилуй" защото и Моисей не се моли на глас и дълго пред Тръстиково море когато го гонеше фараона, а се молеше без думи и в себе си и морето се отвори пред него...”
Ако можете да кажете веднъж съсредоточено ”Господи, помилуй”, какво ви пречи да кажете съсредоточено и нещо повече от това? Нима това са несъвместими неща?

Мойсей се е молил постоянно. Затова не е било необходимо да се моли дълго за да се раздели Червено море. Ние обаче с този духовен мързел към молитвения труд как можем да се извиним с него?

Последно да ви попитам: а защо си мислите, че дългите молитви непременно се четат разсеяно, а късите - внимателно? Освен това не приемате ли това за даденост, с което обвинявате всеки на моята позиция едновременно в празнословие и лицемерие? Според мен не е много християнски този подход.

В отговор на:

---

И пак опираме до подготовката преди причастие.

---

В отговор на:

---

Например ако разбираме поста като въздържание (каквото си е), аз не мога да си представя как невъздържанието може да не пречи да се вземе причастие. Но това разбира се трябва да бъде правилно разбирано.

---

”И какво излиза? Че принципно сте съгласен, доколкото разбирам от предишните ви постинги, че трябва по-често да се причастяваме, но всъщност честото причастяване трябва да се сведе до неколкократно причастяване по време на пост. Тоест, нещо от рода на 4х2, 4х3 или в най-добрия случай 4х4?”
Да, принципно съм съгласен с честото причащаване, защото това е нормалната ситуация. В случая ние се явяваме ”ненормалните”. Обаче аз изобщо не гледам толкова математически колкото ви се струва. Причастие може да се взема и извън установените пости. Това не означава, че човек не може да пости след като не е пост. Иначе всички преподобни щяха да излязат от рамките на послушанието към Църквата. Освен това тогава когато строгият пост е забранен никой не казва, че трябва да постите строго за да се причастите. Постът по принцип никога не е забранен, повечето монашески устави са безмесни, а това си е степен на поста. А въздържанието пък изобщо никога не се отменя.

Щом толкова искате - живейте като св.Иоан Кронщадски и се причащавайте всеки ден.

”И защо обвързвате отново приемането на причастието със задължителна изповед (с разсрочка 1-2 дни примерно)?”
Защото АЗ толкова мога да разсроча. Това писах за себе си, а не за общовалидно правило. Не прочетохте ли още какво писах по въпроса?

”Не мислите ли, че ако човек се изповядва тогава, когато съвестта му го изобличава, е достатъчно условие и за неколкократно месечно причастяване?”
Нали и аз това написах?! Мен съвестта започва да ме изобличава след тези 1-2 дена (а и преди това, но има нюанси). Ако някой може повече - аз ли ще го спра?

”Постът не е създаден, за да почнем да се въздържаме и да приемем причастие. Това е пълен абсурд. Постите са създадени съвсем по други причини. ”
Постът е духовно упражнение. Упражнение по въздържание. Въздържанието е задължително за подготовката за причастие, а не конкретно поста. Обаче за нас смятам, че постът все още е правило. Който пък смята, че достатъчно живее във въздържание (от грехове става дума, ако не сте разбрали) има си свещеник да прецени. Аз ли ще го спра? Аз гледам масовото ниво, а не хората, които водят висок духовен живот. Те не се нуждаят от моите ”наставления”, нито от вашите, или на г-н Антонов, така че нека не си говорим за техния случай. Безпредметно е.

”Само не ми говорете за по-високото духовно състояние на хората в древността, защото, първо това не е вярно - вижте посланията на апостол Павел в какви само неща обвинява християнските общини.”
Ако нямате съзнанието, че стоим доста по-долу от нивото, което изобличава ап.Павел, наистина май нямам какво да говоря с вас.

Може би както постът е правилото, но същността е въздържанието, така и както изповедта е правилото - същността е покаянието. Вие имате ли въздържанието и покаянието, които са нужни за да не зависите от поста и изповедта? Простете в такъв случай, разсъжденията ми не се отнасят за вас. Разсъждавам си за своя случай и подобните на него.

Несъзнателно навлизате в онаследената католическа схоластика, която и самите католици днес не практикуват, но на която мнозина православни здраво са се закотвили. Кое ви дава основание да свързвате причастяването със задължителен пост? Всяка седмица с изключение на две в годината си имат постните сряда и петък, защо мислите, че ако човек има потребност да се причасти извън четирите поста, трябва да си налага допълнителен пост, още повече и когато Църквата не предписва такъв?

Не всеки свещеник е и дори половината на св.Йоан Кронщадски, но това не е проблем да се причастява винаги, когато служи Света Литургия, независимо дали предния ден е бил постен или не?

Въобще нямам съзнанието, че стоим доста по-долу точно от нивото, което изобличава св.ап.Павел, ако знаете, какво точно той изобличава, което пък е много показателно за нивото.


Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Редактирано от ARMAGEDON на 04.05.06 20:56.

че и двамата имате доста право, и дори в постингите ви има повече прилики отколкото спорни точки


Преди нажежаването да е стигнало червено, може ли да обърнем внимание на другия текст - от Кавасила:

"Впрочем дори и да заслужаваме наказание, нищо не ни възпрепятства да извършваме тайнството, за да не се унищожава даденото ни и да не се лишаваме от онова, от което се нуждаем."

Какво наказание се визира тук, т.е. каква степен, всяко ли?

Може ли също да видим и пасажа от Иоан 26:28

" защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове"

Дали това опрощаване е било в момента на причастието на учениците ?
Или тук Христос говори за идващото разпване и кръстни мъки, а не за чашата ...

(както казва един приятел, радвам се че познавам хора знаещи с точност какво е мислил Господ)

Редактирано от н@блюдaтeл на 04.05.06 21:27.

Обръщам се към всички участници в дискусията.

Не смятам че е необходима още една персонална намеса (моята) в това което за жалост се превърна и тук в спор, както е не рядко и в Евхаристийната ни практика. Затова ще се въздържа от лично изказване.
На вниманието на всички които желаят да имат проверено православно отношение, знание и практика по въпроса предлагам текст, чието заглавие, съдържание и интернетен адрес цитирам по долу.

Това е книга (около 40-50 страници на руски) от Преп. Никодим Светогорец и Св. Макарий Коринтски, обилстваща с цитати от Свети Отци, които си заслужава да бъдат действително разбрани, та да не биват цитират вън от контекста на мисълта им.

Надявам се всеки интересуващ се от Причастието да прояви добросъвестност, запознавайки се с текста, където сам ще види оценката за позициите си от самите Свети Отци и ще може да се изправи (ако желае). Текста би могъл да обогати всекиго.

Може би проблема е в това, че действително не е лесно при наличие на вече създадената настояща църковна практика, (имаща свои аргументи защитници и инерция), да се отсее кое в същност е човешка традиция, установила се в определени периоди от сложното историческо битуване на Църквата през вековете и кое от друга страна е Святата Традиция – директния Глас Божий (за Който свидетелстват множеството цитати от отците и в посочената по долу книга), основополагащ, ръководещ и осмислящ живота на Вселенската Църква и всичко свързано с Тайнство на Тайнствата.

С най сърдечен поздрав към всички.


^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Впрочем дори и да заслужаваме наказание, нищо не ни възпрепятства да извършваме тайнството, за да не се унищожава даденото ни и да не се лишаваме от онова, от което се нуждаем."

Какво наказание се визира тук, т.е. каква степен, всяко ли?

Очевидно не влиза в противоречие с канона и по-специално случаите, които предвиждат епитимия недопускане до причастие за продължителен срок. А епитимията си е вид църковно наказание.

И преди някой да е изревал на умряло, бързам да кажа, че под наказание разбирам изправителна мярка, назидателно действие. За сравнение тропара на св.Иоан Златоуст - ”...словесами твоими наказуя, отче...”

Мисля, че горният текст се отнася за това, че ние винаги, изобщо, си заслужаваме наказание, иначе спасението и причастието щяха да бъдат по заслуги.

”Кое ви дава основание да свързвате причастяването със задължителен пост?”
Тук мога само да гледам умно. В чий постинг прочетохте точно това и защо ме питате мен? Писах за задължителността на въздържанието. Постът е частен (и доста разпространен) случай на необходимо упражнение във въздържание.

А дали Църквата предписва поста преди причастие в извън постните периоди, аз не бих се доверил на прибързано отрицателно мнение. Очевидно на мен Църквата по-друго нещо ми предписва в лицето на свещенството, следователно вашата категоричност не е основателна.

Знам какво изобличава ап.Павел. Държа си на мнението.

В отговор на:

---

”Кое ви дава основание да свързвате причастяването със задължителен пост?”
Тук мога само да гледам умно. В чий постинг прочетохте точно това и защо ме питате мен? Писах за задължителността на въздържанието.

---

В отговор на:

---

А дали Църквата предписва поста преди причастие в извън постните периоди, аз не бих се доверил на прибързано отрицателно мнение. Очевидно на мен Църквата по-друго нещо ми предписва в лицето на свещенството

---

В отговор на:

---

Знам какво изобличава ап.Павел. Държа си на мнението.

---