Привет ,

без да адвокаствам на Аск, мисля че той не пропуска този момент, даже напротив ако видим началото на първия му постинг. Пък и съм съгласен с него че тук има опасност от недоразбиране и недоизясняване, което може да доведе - до протестантизъм чак не, но...как да го кажа...Причастието е най-висше Тайнство - може би единственото, но ако изгубим тази настройка, няма ли опасност да не разпознаем Тялото Христово?
Една позната ми казваше че минавала понякога да си го вземала ей така , за здраве и за всеки случай - щото имало хепатити и всякакви болести.Е тя не беше и особено вярваща де, но светът е шарен

От друга страна - кое е условието за добър духовен живот? Не е ли именно редовното причастяване

В отговор на:

---

Причастието е най-висше Тайнство - може би единственото, но ако изгубим тази настройка, няма ли опасност да не разпознаем Тялото Христово?

---

Да, както и "без Мене не можете да вършите нищо" (Иоан 15:5). Може би греша, но го разбирам и в контекста на причастието.

А какво да направим тогава за да не загубим такава настройка, а с нея и Църковната си принадлежност?
Мисля че точно от това се опасяват някои свещеници.

Има ли такава опасност изобщо? Например при другите поместни църкви които поддържат редовно причастяване - в сръбските доколкото знам - дали се отнасят към св. Дарове "като към супа"? И дали водим по-добър духовен живот от тях?

Венци, а не мислиш ли, че много опасна подмяна се извършва понякога: "...редовното причастяване свидетелства, че духовния ни живот е наред".

Това е напълно вярно и всеки ще го приеме, но... май има хора, па и цели групи съмишленици, които обръщат логиката на това изречение ичрез често причащаване се самоубеждават, че духовно всичко им е наред? Отхвърлят се каноничните забрани за причащаване, отхвърля се накрая и самото "допускане" от свещеника, и - като се причащаваме често, значи сме готови светии.

Дори цитатът с червени букви от Мистагогиите на св Кирил, които Никола цитира, струва ми се, се разбират неправилно! Светецът казва да не се лишаваме от Св дарове заради скверни грехове - в смисъл, че ако извършим скверни грехове, се лишаваме от светите Тайни. Следователно - не вършете скверни грехове, за да не се лишавате от свтите Тайни. Но - май това се разбира в смисъл - дори и да сме извършили скверни грехове, да не се лишаваме от светите тайни? Ако греша - нека ме поправят.

Редактирано от D-r Rousseff на 04.05.06 13:14.

И на мен така ми прозвуча... Може би трябва да направим по-подробен анализ?
Кое всъщност е условие за недопускане до причастие - не ли именно тежки грехове?

Редактирано от н@блюдaтeл на 04.05.06 13:58.

В заключение, може да се каже с твърда увереност, че в автентичното православно литургично предание няма изискване за изповед преди причастие, а също така няма и богословски причини такова изискване да е налице, защото самото причастие се приема ЗА ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ
ГЛАВА 11
27. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
28. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
30. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.

Какво значи "недостойно", и какво значи "ЗА ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ" ?
Ето какво ни казват светите отци:

Кой иска да получи опрощаване на греховете си? Кой иска всичко лошо, което е сторил от младини, всичките му дела, думи и помисли да бъдат простени и предадени на вечна забрава? Мисля, че всеки желае това благо. Затова и казвам: Ако ти, човече, искаш прошка за греховете си, защо тогава бягаш от Причастието, което е в чашата Господня? Нима не чуваш как Самият Господ приканя: вземете, яжте... пийте... за опрощаване на греховете? (Мат. 26:26-28) Знам, че някой ще каже: Аз съм недостоен, грешен и затова не дръзвам да пристъпя към Причастието с божествените Тайни. Добре правиш, като наричаш себе си грешен, недостоен и недръзновен, защото кой може да бъде напълно достоен? Никой от тези, които са се свързали с плътски похоти и сласти, не е достоен да идва и да се приближава до Тебе, Царю на славата, както казва всеки извършващ литургията свещеник. Но ти правиш лошо, като се отдалечаваш от Причастието и го избягваш, защото в Псалтира пише: Ония, които се отдалечават от Тебе, загиват (Пс. 72:27). Нашето недостойнство бива два вида: недостойнство на тези, които истински се разкайват, и недостойнство на тези, които или не се каят искрено, или изобщо не се каят, или дори и съвсем не искат да се каят. Недостойнството на първите се удостоява с божественото Причастие за прошка на греховете, защото такива хора като недъгави молят да бъдат излекувани, съгласно думите на Христос: Здравите нямат нужда от лекар, а болните (Мат. 9:12). Недостойнството на тези, които се каят лицемерно или изобщо не се каят, не се удостоява с божествено Причастие, защото е писано: Не давайте светинята на псетата (Мат. 7:6). Кои се каят истински и кои лъжовно? Този, който лъжовно се кае, не изповядва искрено на духовния си отец греховете, извършени пред Бога, и ги прикрива. А дори и искрено да се изповяда, той не съжалява за стореното зло. И макар понякога да съжалява, той няма в сърцето си твърдото намерение да остави предишните си грехове, не дава пред себе си твърдото обещание да не се връща повече към тях, а има надежда и желание да продължи да прави същото както преди. Такъв човек не е достоен за божественото Причастие. Нека не дръзва да пристъпва, защото, ако дръзне да се причасти, ще яде и пие за осъждане и в него, както в Юда, след хляба ще влезе сатаната. Истински каещ се е този, който, като изповядва греховете си и съжалява за тях, взима твърдото решение с Божия помощ никога вече да не се връща към предишните си дела и по всякакъв начин да се пази от тях. Такъв човек се удостоява както с божественото Причастие, така и с Божието милосърдие, макар и да е твърде недостоен. Пример за такава награда при несъвършено достойнство може да бъде преподобна Мария Египетска. За нея пише, че тя до такава степен била недостойна за Божията милост заради своя грешен живот, че дори самата църква не желаела да я пусне вътре. За това преподобната разказала на стареца Зосима при изповедта: Когато грешният ми крак докосна църковния праг, църквата, която приемаше всички, не прие мене, окаяната. И се появи като че ли войска, за да ми препречи входа, и някаква Божия сила ми забрани да влизам. Когато тази грешница дълбоко в сърцето си приела истинското покаяние, намерението и твърдото обещание никога повече да не се връща към греха, в същия момент не само че църквата я пуснала вътре, но същия ден тя се удостоила да се причасти с божествените Тайни, с Тялото и Кръвта Христови в църквата Св. Йоан Предтеча, която е до р. Йордан, както подробно се описва в житието на светицата. Тя все още нито била изкупила греховете си, нито се била докоснала до изпълнения със скърби пустиннически живот, нито до постническите подвизи. Едва един ден бил минал след нейния греховен живот, но вече от нея, истински каещата се, не се отнела чашата Господня.
Св. Димитрий Ростовски


По-скоро душата си ще пожертвам, отколкото да си позволя да се причастя с Кръвта на Владиката недостойно; и по-скоро ще пролея собствената си кръв, отколкото да си позволя да се причастя с толкова страшната Кръв по недостоен начин.
Св. Йоан Златоуст

Грешниците трябва да се поправят, за да не се причастяват за осъждане. Блудниците, прелюбодейците и осквернителите трябва да променят сърцето си и да възлюбят чистотата, когато пристъпват към Пречистия Агнец Христос. Гордите и високомерните да отхвърлят бесовската гордост и да възлюбят смирението, когато пристъпват към смирения Христос. Злобните и отмъстителните да оставят злобата и да възлюбят кротостта и незлобието, когато се приближават до кроткия и незлобив Агнец Божий. Клеветниците, злословците, хулителите да поправят езика си, защото с уста ще възприемат пречистото Тяло Христово. Сребролюбците трябва да оставят мамона и да възлюбят Бога, когато пристъпват към Сина Божий, Който е Любов. Жестокосърдечните и немилостивите трябва да променят жестокия си нрав и да се стараят да бъдат милостиви, когато идват при милостивия и милосърден Господ. Пияниците трябва да оставят пиянството и да започнат трезвен живот, ако се приобщават с разпнатия и умрял Христос. Тоест всеки трябва да се поправи, да се очисти и обнови, за да пристъпва неосъдително. Трябва пристъпващият към Тялото и Кръвта Господни да се очисти от всяка сквернота на плътта и духа, за да не яде и пие за осъждане, както казва св. Василий Велики, но за спомен на Този, Който за нас умря и възкръсна, та да умрем ние за греха и света, и за самите себе си, а да оживеем в Христа Иисуса.
Св. Тихон Задонски

Как християните трябва да пристъпват към Причастието с Тялото и Кръвта Христови? Апостолът казва: Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (1 Кор. 11:28-29). Мнозина четат много молитви, псалми, акатисти, но тази подготовка не е достатъчна. Защото Бог не приема молитва от нездраво и неочистено сърце. Страшно е човек да пристъпва, ако не се е очистил чрез истинско покаяние. Страшно е за причастника и ако отново започне да се осквернява от светски похоти. И едното, и другото е страшно.
Св. Тихон Задонски

Кого да одобрим тези, които се причастяват веднъж, или тези, които често, или тези, които рядко? Нито едните, нито другите, нито третите, а тези, които се причастяват с чиста съвест, с чисто сърце, с безукорен живот.
Св. Йоан Златоуст

Времето за причастяване се определя не от празника и тържеството, а от чистата съвест и безукорния живот.[/blue
Св. Йоан Златоуст

Дързостта не се състои в това, че често пристъпват към причастие, а в това, че пристъпват недостойно, макар някой и само веднъж за целия си живот да е направил това.
Св. Йоан Златоуст

Прочетете тази книга и ще намерите още много по въпроса (да не я пействам тук цялата):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от въпpoc на 04.05.06 15:38.

По-скоро неразкаяни тежки грехове.

В миналото епитимиите за тежки грехове са били десетки години. Днес ние сами без епитимия се лишаваме десетки години от причастие. Но веднъж дошли в Църквата, не бива да допускаме повече това.

Та мисълта ми беше, че щом като отците са сметнали за нормално човек да се кае с години за някои грехове за да се причасти, ние ли ще излезем по-учени от тях? Вярно, че е писано, че тези срокове могат да търпят съкращение в зависимост от случа и по усмотрение на свещеника. Но на свещеника! а не на нас.

Днешната ситуация е доста в сферата на църковната икономия, защото иначе трудно бихме се допряли до причастие с начина си на живот. Затова трябва да помним, че се причащаваме по милост доста по-голяма от нормалното за преди. Доста сме далеч от тогавашното благочестие, да не позволяваме съзнателно или не да се отдалечаваме още.

В отговор на:

---

Дори цитатът с червени букви от Мистагогиите на св Кирил, които Никола цитира, струва ми се, се разбират неправилно! Светецът казва да не се лишаваме от Св дарове заради скверни грехове - в смисъл, че ако извършим скверни грехове, се лишаваме от светите Тайни. Следователно - не вършете скверни грехове, за да не се лишавате от свтите Тайни. Но - май това се разбира в смисъл - дори и да сме извършили скверни грехове, да не се лишаваме от светите тайни? Ако греша - нека ме поправят.

---

И протестантите казват същото - съжаляваме, но за нас първо стои Св.Писание. И продължават с нещо от сорта, че в него няма нито нашата литургия, нито причастието. Аз няма да коментирам последното, обаче искам да илюстрирам докъде води подхода.

”Особено подозрително и внимателно се отнасям към автори и съчениния, датиращи от т. нар. "Вавилонски плен" на православното богословие. Принципно нямам нищо против руските автори от този период, но е добре, като ги четете, да можете да отделите от написаното кваса на пиетизма.”
Хм, хм... Няма ли опасност да излезе, че ние (или пък само вие?) сме по-разбирачи и виждаме това, за което светците по онова време са били слепи... А именно ”Вавилонския плен на Православието” и въпросния пиетизъм. Според мен те са си давали доста по-добре сметка от нас за тези неща. Доста по-добра.

Честно казано почти не проявявам интерес към този вид (академично) богословие, за което става дума. Отнасям се към неговите плодове дори още по-внимателно отколкото вие към ”Вавилонския плен на Православието”. Не е ясно дали носи повече полза или повече вреда. Но каквото и да е съотношението - все не става.

След като прочетох статията мога да кажа, че тя не ми е на нивото и съответно не съм компетентен да я оценям цялостно. Доста усилие би ми струвало да я разбера и преценя правилно. А и предмета на статията, погледнат отгоре, не ми е добре познат. Струва ми се, че има редица положителни моменти, както и такива, които смятам, че крият подводни камъни (в известен смисъл). Според мен правилното разбиране в случая е свързано с допълнителна информация, която не може да бъде извлечена от статията.