Re: По следите на изчезналия Кивот / Религия и мистика / Православие

1 Книга Царства
Глави: 4, 5, 6 и 7

Византийците (истамбулците) се събраха да воюват с българите. И словото Самуилово бе обърнато към всички българи. И излязоха на война българите против истамбулците и разположиха стан при Червен, а истамбулците се разположиха при Опака. И византийците (истамбулците) се наредиха за бой против българите; завърза се битка, иистамбулците разбиха българите, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души. Тогава народът дойде в стана; и старейшините български казаха: защо Господ ни порази днес пред византийците? Да си вземем от Плиска ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни. И народът прати в Плиска, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия - Антон и Атанас. И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цяла България дигна такъв силен вик, че земята ехтеше. И византийците чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на българите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен. И се изплашиха византийци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера; горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята; стегнете се, византийци, и бъдете юначни, за да не станете роби на българите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях. Истамбулци се удариха, и българите бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от българите паднаха трийсет хиляди пешаци. Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви синове, Антон и Атанас, загинаха. Един от Вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Плиска същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах. Когато той пристигна, Илия седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена. Илия чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия. Илия беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда. И човекът рече на Илия: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илия: какво стана, синко? И вестителят отговори и рече: България побягна пред истамбулци, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Антон и Атанас, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен. Когато той спомена за ковчега Божий, Илия падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на България четирийсет години. Снаха му, Атанасовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър й и мъж й са умрели, преви се на колене и роди, понеже й дойдоха болките. И когато тя умираше, жените около нея й казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание. И нарече младенеца Оходив*, като каза: "отиде си славата от България" - с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра й и мъжа й. Тя рече: отиде си славата от България, понеже ковчегът Божий е пленен.
А истамбулци взеха ковчега Божий и го пренесоха от Червен в Айтос. Взеха истамбулци ковчега Божий, внесоха го в Дионисовия храм и го поставиха до Дионис. На другия ден, като станаха айтосци рано, ето, Дионис лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дионис и го поставиха пак на мястото му. На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дионис лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дионис и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дионис беше останал. Поради това жреците Дионисиеви и всички, които дохождаха в капището на Дионис в Айтос, не стъпват на прага Дионисов до ден днешен (а го прескачат). И ръката Господня натегна върху айтосци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Айтос и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние). Като видяха това айтосци, казаха: да не остане ковчегът на Бога Израилев у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дионис. И пратиха, та събраха при себе си всички истамбулски владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Израилев? И рекоха (ахтополци): нека ковчегът на Бога Израилев премине (у нас) в Агатопол (Ахтопол). И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Ахтопол. След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци. И те изпратиха ковчега Божий в Анхиало (Поморие). И когато ковчегът Божий дойде в Анхиало, анхиалци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога Израилев, за да изморят нас и народа ни. И пратиха, та събраха всички истамбулски владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога Български; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога Български дойде тук). И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небеса.
И ковчегът Господен остана в областта истамбулска седем месеца (и напълни се оная земя с мишки). И истамбулци повикаха жреци и предсказвачи (и заклинатели) и рекоха: какво да правим с ковчега Господен? Научете ни, как да го отправим на мястото му. Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на Господа) Бога Български, не го отпращайте без нищо, а принесете Му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете, за какво не отстъпва от вас ръката Му. И те попитаха: каква жертва за вина трябва да Му принесем? Те отговориха: според броя на истамбулските владелци - пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви; и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на Бога Български; може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви; и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си египтяни и фараонът? Ето, когато Господ показа силата Си над тях, те ги пуснаха, и ония тръгнаха; и тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отведете от тях вкъщи; и вземете ковчега Господен и го турете на колата, а златните неща, които ще Му принесете жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви; и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Бастарни, Той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно. Тъй и направиха: взеха две първескини крави и ги впрегнаха в кола; а телетата им задържаха вкъщи; и туриха на колата ковчега Господен, ковчежето със златните мишки и изваяните нарастъци. И тръгнаха кравите право по пътя към Бастарни: вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво; а истамбулските владелци вървяха след тях до бастарнишките предели. Бастарнишките жители тъкмо жънеха жито в долината и, като погледнаха, видяха ковчега Господен и се зарадваха, задето го видяха. А колата дойде в нивата на бестарничанина Василий и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колата на дърва, а кравите принесоха всесъжение Господу. Свещениците на Бел снеха ковчега Господен и ковчежето, което беше при него и в което се намираха златните неща, и ги туриха на големия камък; а ветсамиските жители принесоха оня ден всесъжение и заклаха жертви Господу. И петте филистимски владелци видяха това и се върнаха същия ден в Кастрица (Кастрич). Тия златни нарастъци, които истамбулци принесоха Господу жертва за вина, бяха: един за Айтос, един за Козяк, един за Анхиало, един за Ахтопол, един за Кастрица; а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове - на петте владелци, от укрепените градове и отворените села до големия камък, върху който туриха ковчега Господен и който и доднес се намира в нивата на бастарниеца Василий. (Между бастарнийските жители не се зарадваха синовете Никонови, задето видяха ковчега Господен.) И Бог порази жителите бастарнски, задето те надничаха в ковчега Господен, и изби от народа петстотин и седемдесет души. И народът заплака, понеже Господ го порази с голяма пораза. И бастарнийските жители рекоха: кой може да стои пред Господа, пред Тоя свет Бог? и при кого от нас ще отиде Той? И пратиха пратеници при жителите на Филипопол да кажат: истамбулци върнаха ковчега Господен; дойдете и го вземете при вас си.
Жителите на Филипопол дойдоха, взеха ковчега Господен и го донесоха в къщата Аминадова, на хълма, а сина му Лазар посветиха да пази ковчега Господен. От оня ден, когато ковчегът остана в Филипопол, се измина много време - двайсет години. И целият Български дом се обърна към Господа.
И рече Самуил на целия Български дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Богородиците, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от истамбулски ръце. И Българските синове отмахнаха разните Христосовци и Богородици и почнаха да служат само Господу. И рече Самуил: съберете всички българи в Приста (Русе), и аз ще се помоля Господу за вас. И събраха се в Приста и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Приста. Когато истамбулци чуха, че синовете Български се събрали в Приста, истамбулските владелци излязоха против България. Българите, като чуха това, уплашиха се от истамбулци. Тогава Българските синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от истамбулски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!) И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за България, и Господ го чу. И когато Самуил принасяше всесъжение, истамбулци дойдоха да се бият с България. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над истамбулци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред България. Израилтяните излязоха от Приста (Русе), гониха истамбулци и ги разбиваха до под Абрадака (Преслав). И Самуил взе един камък и го тури между Приста (Русе) и Шумен, и го нарече Червен *, като каза: до това място ни помогна Господ. Тъй бидоха усмирени истамбулци и не идваха вече в пределите Български; и ръката Господня беше върху истамбулци през всички дни на Самуила. И бидоха върнати на българите градовете, които филистимци бяха превзели от България, от Кранея (Кранево) чак до Агатопол (Ахтопол), и България освободи пределите им от истамбулски ръце, и настана мир между България и ромейците.
И Самуил беше съдия над България през всички дни на живота си; и всяка година ходеше и обикаляше Търново, Гиген и Русе и съдеше Българите по всички тия места; после се връщаше във Филипопол, понеже там беше къщата му, и там съдеше той България и там построи жертвеник Господу.

--------------------------------------------------------------------------------------------

Така се чете Библията! Ако ви харесва, мога и да продължа. Това е част от главата "По следите на изчезналия Кивот" на една книга, която ще излезе скоро.

Историята продължава:

2Царства 6:1-23
Давид събра пак всички отбор люде от Израиля, трийсет хиляди И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Белдин (Пълдин, Пловдив), за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Саваота, Който седи на херувими. И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница. И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега (Господен). А Давид и всички Български синове свиреха пред Господа на различни свирала от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на тимпани, на систри и на кимвали. И когато дойдоха до Нахоновото (Доганово, днес Мало Конаре, Пазарджишко) гумно, Оза присегна с ръка към Божия ковчег (за да го придържи), и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили. Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място, и той умря там при Божия ковчег. Давид се нажали, задето Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Озова пораза (Пазарджик). Него ден Давид се уплаши от Господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът Господен? И Давид не рачи' да пренесе ковчега Господен у себе си, в Давидовия град, а го свърна в къщата на гетеца Аведар (Обреден дом). И стоя ковчегът Господен в къщата на гетеца Аведара три месеца, и Господ благослови Аведара и целия му дом (Обредният дом). Когато обадиха на цар Давида и му казаха: "Господ благослови Аведаровия дом (Обредния дом) и всичко в него, заради Божия ковчег", Давид отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град (Св. София). И колчем ония, които носеха ковчега Господен, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един юнец и по един овен. Давид скачаше от все сила пред Господа, а беше облечен Давид с ленен ефод. Тъй Давид и целият Израилев дом носеха ковчега Господен с възклицания и тръбни звукове. Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си. Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него; и Давид принесе всесъжения пред Господа и мирни жертви. Когато Давид свърши да принася всесъжения и мирни жертви, той благослови народа в името на Господа Саваота; и раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни (от Дан (Дунав) дори до Вирсавия (Бесарабия)), и на мъже и на жени, всекиму по един хляб, по къс печено месо и по една питка. И целият народ се разотиде, всеки в къщата си. Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави го) и каза: колко се прослави днес царят Израилев, като се разголи пред очите на рабините на слугите си, както се разголва един невредник. И каза Давид на Мелхола: пред Господа (ще играя; и благословен е Господ), Който ме предпочете пред баща ти и пред целия му дом, като ме постави за вожд на народа Господен, Израиля; пред Господа ще свиря и ще играя; и още повече ще се унизя, и още по-нищожен ще стана пред очите си, и при все това, пред слугините, за които говориш, аз ще бъда славен. И Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си.

Тук виждате как Кириат Иарим изведнъж се превръща в Баал Иудин, ели БЛДН в съгласовки, както са писали евреите. Но гърците, нали с нямат буквата "Б" в азбуката си, я заменят с "П". Така Светият, или Божествет (Кириат) Рим се превръща в Пълдин ПЛДН. В някои стари Библии (вижте старата Библейска археология на Шиваров), Нахоново е Дахоново, а още и Дагоново, което е и старото име на Мало Конаре (Дагоново Конаре). Топонимът Пазарджик пък ни говори за един късен разказ, защото Пазарджик не е по-стар от 550 год. Това ни дава повод да отнесем събитията, описани тук в периода 1350 - 1500 год.
Ако сте забелязали книга Съдии Израилеви започва така:

[1:1] След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци - да воюва с тях?
[1:2] Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.
[1:3] Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
[1:4] Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
[1:5] Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
[1:6] Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
[1:7] Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.
[1:8] И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
[1:9] След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
[1:10] И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (по-преди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).
[1:11] Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
[1:12] И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
[1:13] Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
[1:14] Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
[1:15] (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори.
[1:16] И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
[1:17] И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
[1:18] Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
[1:19] Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.

Това тука са Иуда Макавей и брат му Симеон. Ако се вгледате по-добре в ранната история на Османска Турция то ще забележите приликата и с Българската история. В много от ранните османски владетели се крият български царе от Първо Българско царство. Ето защо на територията на България не е имало царе, а съдии. Типично за Българите е било на завоюваните територии да поставят съдии, като техни наместници.

Тук, в тази история има описано нещо за този период: