АЗ СЪМ ПРАВОСЛАВНА , НО МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА МИ ОБЯСНИ ТОВА: НЕ СИ ПРАВИ КУМИР ИЛИ ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ТОВА ......, НЕ ИМ СЕ КЛАНЯЙ И НЕ ИМ СЛУЖИ, ТОВА Е ЕДНА ОТ БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ , В МОМЕНТА НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯ ТОЧНИЯ ТЕКСТ, НО ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е ЧЕЛ 10 БОЖИ ЗАПОВЕДИ.
АЗ НЕПРЕКЪСНАТО МИСЛЯ В/У НЕЯ И СИ МИСЛЯ, ЧЕ НИЕ ПРАВОСЛАВНИТЕ СМЕ ИДОЛОПОКЛОННИЦИ, АКО СЪМ В ЗАБЛУЖДЕНИЕ МОЛЯ ЗА МНЕНИЯ

Здравейте,

не, в никакъв случай.
Могат да се зададат и още въпроси - например защо Моисей издигна медна змия насред пустинята, та всеки който поглежда с вяра към нея да се изцели; дали тя е била идол? Вижте също изображенията на херувими и животни в скинията и соломоновия храм. Също, как вярващите са се изцелявали , докосвайки само престилката на ап Павел? Идол ли е било това, или тук става дума за нещо друго?

В борбата срещу идолопоклонството понякога се стига до крайности - наскоро чух за евангелистки пастор, който демонстративно късал Библията и я тъпчел, защото всъщност била идол...

Имам една книга с въпроси и отговори на православна тема написана от сливенския митрополит Йоаникии мисля беша.Та там е написан отговора на тоя въпрос.Беше нещо от сорта че ти не се кланяш на самята икона ти се кланяш на бог който е изобразен на нея или светеца.Самия предмет не е важен а това че придава божествения образ или нещо такова.Ако почнеш да се кланяш на самия предмет заради самия него и да чакаш чудото от него а не от бог тогава е идолопоклонничество.

Втората Божия заповед - "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи"

Кумирът е идол, поставен на мястото на Бога. Визира се да не се прави изображение и се покланяме на лъжливо божество.

Точно за хора, задали като теб въпрос за втората Божия заповед, е писал архимандрит Серафим Алексиев в "Нашата Вяра, Надежда, Любов". Ние НЕ БОГОТВОРИМ СВЕТИИТЕ И НЕ ГИ ПОСТАВЯМЕ НА МЯСТОТО НА БОГА. Застанали пред иконите, ние си спомняме за вдъхновените раби Божии, които Господ е удостоил с благодатта си и вярвайки, че са отдясно на Отца, възнасяме молитви "Свети Георги, Св. Николае....Всички Светии... молете бога за нас."

В своето първо послание до Солуняни Апостол Павел казва :
[5:26] Поздравете всички братя със свето целуване.

Ако не ти е комфортно да целуваш иконите, не го прави. Важното е с мисълта си да почиташ светиите като достойни Божии раби. Ние само следваме думите на Иисуса Христа, който е казал на своите апостоли, а чрез тях и на своето царствено свещенство, неговите ученици: "Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, който ме е пратил." (Мат.10:4)

Здравей mig.ena,
на бюрото ми до компютъра имам снимка на малко бебенце - внучката ми, и малка икона на св. Богородица Владимирска с Младенеца.



И снимката, и иконата много ме умиляват, но не ми е хрумнало да им се кланям като на идоли.

А ако се случи да се повредят или изчезнат, няма да смятам, че Бог ме е изоставил или ме наказва. А за идолите си хората точно така мислят и много страдат. Спомни си Индиана Джоунс и храмът на обречените - камъкът ги покровителствал, а без него, робия и нещастия..



Тук камъкът от филма, направен за продан.

Виждаш техния камък (идол) и моята икона (рисунка на пресвята жена, гушнала родения от нея Богочовек). И без икона те, вярвам, ме покровителстват, но на мен си ми е хубаво да виждам образа им близо до себе си. Има разлика, а? :)

Освен това, заповедта се отнася до направата на ВСЯКАКВО изображение (разбира се, АКО ще му се кланяш и служиш като на кумир):
"Не си прави кумир и НИКАКВО изображение на онова, що е горе на НЕБЕТО, що е долу на ЗЕМЯТА, и що е във водата ПОД ЗЕМЯТА"

Така че, не само иконите, но и снимките за спомен, че и паспортните снимки дори, както и всички картини по стените у дома, по кораби и подводници :), всички схеми, карти и всичко, което изобразява нещо визуално (графично, художествено), по иконоборческата логика са незаконни кумири.

Не се плаши!


Виж тук как иконопочитанието е разяснено в катехизиса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Valentina на 19.03.06 00:11.

[10:1] Слушайте словото, което Господ ви казва, доме Израилев.
[10:2] Тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат.
[10:3] Защото наредбите на народите са суета: отсичат дърво в гората, издялват го с брадва дърводелски ръце,
[10:4] украсяват го със сребро и злато, прикрепяват с гвоздеи и с чук да се не клати.
[10:5] Тези богове са като стълб, изгладен на струг, и не говорят; тях ги носят, защото не могат да ходят. Не плашете се от тях, защото те не могат да сторят зло, но и добро да сторят не могат.
[10:6] Няма Тебе подобен, Господи! Ти си велик, и името Ти е велико чрез Твоята мощ.
[10:7] Кой не ще се побои от Тебе, Царю на народите? защото само на Тебе се пада това; понеже между всички мъдреци у народите и във всички царства няма Тебе подобен.
[10:8] Те всички до един са неразумни и глупави; суетно учение е дървото.
[10:9] Кованото им на листи сребро е донесено от Тарсис, златото - от Уфаз, дело на художник и на леярски ръце; облеклото им - хиацинт и пурпур; всичко това е дело на изкусни люде.
[10:10] А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му.
[10:11] Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата.
[10:12] Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.
[10:13] По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, създава светкавици всред дъжда и изкарва вятъра из Своите клетове.
[10:14] Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото излеяното от него е лъжа, и няма в него дух.

Иеремия

И Исаия:

[44:9] Ония, които правят идоли, са всички нищожни, и техните най-любими не принасят никаква полза, и те сами са си свидетели в това. Те не виждат, нито разбират, и затова ще бъдат посрамени.
[44:10] Кой е направил бог и е излял идол, що не принася никаква полза?
[44:11] Всички участници в това ще бъдат посрамени, защото и самите художници са пак човеци; нека те всички се съберат и застанат; те ще се уплашат, и всички ще бъдат посрамени.
[44:12] Ковачът прави топор от желязо и работи на въглища, с чукове го оглажда и се труди над него с яката си ръка дотолкова, че изгладнява и отмалява, не пие вода и изнемогва.
[44:13] Дърводелецът (като отбере дърво) тегли по него линия, с островърхо оръдие го очертава, после го изработва с длето и го окръгля, и изкарва от него образ на хубав човек, за да го постави вкъщи.
[44:14] Сече си кедри, взема бор и дъб, които си избира измежду горските дървета, сади ясен, който дъждът прави да расте.
[44:15] И това служи на човека за топливо, и част от него употребява, да се топли, и кладе огън, и пече хляб. И пак от него прави бог и му се покланя, прави идол, и пада ничком пред него.
[44:16] Част от дървото изгаря в огън, с друга част вари месо за ядиво, пече си печено и яде до насита, а също грее се и казва: "хубаво, сгрях се; усетих огън".
[44:17] А от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, пада ничком пред него и му се моли и казва: "спаси ме, защото ти си мой бог".
[44:18] Не знаят, нито разбират: Той им е затворил очите, за да не виждат, и сърцата им - за да не разбират.
[44:19] И не взима това на сърце си, нито има дотолкова знание и разум да каже: "половината му изгорих на огъня и на въглените му хляб опекох, сварих месо и ядох; а от остатъка му нима ще направя гнусота? нима ще се кланям на къс дърво?"
[44:20] Той припка подир пепел; измаменото му сърце го е въвело в заблуда, и той не може да освободи душата си и да каже: не е ли измама туй, що е в дясната ми ръка?

"...Тези богове са като стълб, изгладен на струг, и не говорят; тях ги носят, защото не могат да ходят. Не плашете се от тях, защото те не могат да сторят зло, но и добро да сторят не могат..."

Имало ли е стругове тогава?

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Първо тази заповед е дадена за да предпази вярващите от езичество, което е било много разпространено. Още повече след като никой не е виждал Бога не е редно хората да го изобразяват според представите си тъй като Той не може да се впише в тях, тази заповед предпазва имено от това хората да не налагат свои качества на Бога, което е характерно имено за езичеството.

Също така тази заповед е дадена преди Христос да се яви на хората в плът, след като хората виждат второто лице на Бога на тях нищо не им пречи да го изобразяват. Също така Св. Дух се е явил във вид на гълъб и затова е прието Св. Дух да се изобразява като гълъб на някои икони. Докато Отец никой не е виждал и затова не бива да бъде изобразяван.

Св. Троица се изобразява като 3 ангела, защото се смята че така се е явила на Авраам, и това е така защото не може да се изобразява Отец. Тъй наречента "Новозаветна Троица" не е канонична.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Gergi на 19.03.06 19:44.

В клуба има достатъчно архиви по темата.
Почитаме не дъската с боите, а изобразеното на нея. Като снимка на любим човек. Кой от вас не обича Христос?
Гери, Господ никой никога не го е виждал, "но сина, който е в недрата на Отца, Той го обясни", "който видял Мене, е видял и Отца ми". Кой се яви на Авраам в дъбравата Мамре?

Здравейте

Икона е гръцка дума и означава о б р а з.

Сам Бог, поради великата Си милост е повелил да влезе в полето на човешкото обозрение и да стане жива видима Икона. Господ при човешкото Си въплъщение станал ЖИВ ОБРАЗ, видян на живо от множество люде. Безтелесният се въплътил, Неизобразимият станал видим (изобразим, т.е. иконорисуваем).

“ И Словото СТАНА ПЛЪТ, И ЖИВЯ МЕЖДУ НАС, пълно с благодат и истина; и ние в и д я х м е славата Му, слава като на Единороден от Отца.”

Затова с право можем да кажем, че Първият иконописец на Бога, бил Самият Бог - Неговият Син е "образ[икона] на Неговата ипостас [личност] " (Евр. 1: 3) - “образ [икона] на невидимия Бог” (Кол.,1:15, 2Кор.,4:3-4)

”Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене?”, казва Христос на ап. Филип. (Йоан, 14:6-11).

При иконопочитането (образопочитането) се почита не нарисуваният образ на платното, нито самото платно, а първо_образа

Да си представим, как една майка носи непрекъснато в себе си снимка на починалото си дете. Снимката с времето поовехтява, но майката продължава понякога да я съзерцава, изпадайки в умиление: целува снимката с лика на детето си, сълзите и се спускат по лицето й, и тя дори притиска снимката към гърдите си. Какво ще кажем на това - че майката обича хартийката с образа на детето си ли ? Или ще трябва да признаем истината, че майката обича първо_образа, запечатал се върху снимката и станал негово копие - т.е. майката си спомня и изразява скръбта и любовта си към самото нейно дете. В тоя случай снимката единствено с п о м а г а за вглъбяване и достигане до най-съкровените кътчета на нейното сърце. (Ако преди 2000 години хората са имали фотоапарати или видеокамери, щяхме да имаме снимки и филми на Господ и Апостолите, например, които щяха да са едно прекрасно средство за помнене на светите им образи (икони).


Нека се опитаме да си представим: ако пред нас има наредени 1000 икони, с образа на Господ Иисус Христос. Няма ли съзнанието ни да е устремено само към ЕДНА Истинска Икона, и към ЕДИН истински действително съществуващ Образ - Тоя, на Иисус Христос - на Господа наш, Който е Първоиконата, т.е. Първообразът в това иконописно дело.

Според учението на св. Отци на иконата имаме образ на първо_образ, т. е. изобразява се л и ц е, а не природа. “Иконата е израз на една ипостас, а не на една природа”- казва св. Теодор Студит.

Христос не може да бъде изобразен с Божествената си природа. Еретиците иконоборци поставяли въпроса на православните иконопочитатели през VІІІ век така : Как изобразявате Христос на иконите - с божествената или с човешката природа?

Св. Отци категорично отхвърлили самия въпрос, зададен по този начин. Защо? Защото в него има уловка: ако кажат: "изобразяваме божествената природа" - това е нон-сенс, Божествената природа или същност не подлежи на изобразяване, а и в христологически контекст това би означавало монофизитство. Тогава остава втората възможност: "изобразяваме човешката природа". Отговаряйки така попадаме в капана на еретиците иконоборци, които веднага ще ни обвинят в несторианство.

Затова светите отци ни учат боговдъхновено, че на иконите изобразяваме не природа, а л и ц е, и връзката между образа и първообраза е в и м е т о на иконата (или по-точно казано - в молитвено призованото име), а както знаем само името може да бъде референт на личността.



По-вече по темата на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите