Напомням на уважаемите клубари, че е възможно, дори сто процента сигурно нашите разправии, дребнавости, неясни похвати и многогодишни злопаметности да се четат от много смъртно болни атеисти, които да се търсят Бога в последните си дни и да погледнат насам. Така те могат да останат с впечатление, че Той не съществува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде е абсурда - в откъсите от книгата "Сборник аскетически писания",
извлечени от отечниците на обителта "Свети Сава Освещени" близо до Иерусалим от епископ Теофан Затворник или в твоя шокиран емотикон?

Това са напътствия към монаси предимно. Не разбирам кое те възмущава.

ne, св.Теофан затворник го дадох да го прочете всеки за себе си.
Не са към монаси само напътствията, които съм дала, обратното.

Редактирано от corpo celeste на 22.02.06 16:46.

Да подражаваме на Христа, за пример на невярващите?
Ами ако те се спасят а ние не?

ами нали такъв беше послесловът на Търсещщщ

ха, интересно. Може ли човек да се жертва така, че други да се спасят вследствие на тази саможертва, а той не??

Може да си заложи душата за ближния/ближните. А кой се спасява, това не знаем.
Въпросът е какво представлява залагане на душата за ближния точно и как точно се нарушават Христовите заповеди там и в името на какво. Така си мисля.

Не, не става за това дума. Въпросът е, може ли така да се заложи душата, че други да се спасят, а ти не. Това че може да си заложиш душата и никой да не се спаси е ясно :)

ами трябва да видим какво предствлява човек, който се пъне да прави такива работи първо. Имам и личен опит, имам и наблюдения.

Трябва да видим кое пречи на спасението, кое не пречи, кое помага - от нас към другите да ги облагородим, кое възпрепятства.
Какво е доброто, какво е злото. Доброто е подреденото, здравото, утвърденото от Христовите заповеди, злото е хаосът, деструкцията, да нараниш, да разрушиш.
Какъв е човек, който се пъне да се прави на Бог. При него доброто и злото не са вече имплицитно свързани с него самия, а са на пластове като в пандишпанена торта с крем поради естеството на заниманието му. Ама човекът не е Бог и не може да се самоподреди в идеалния вид, за да знае ближния къде ще забоде вилицата в резена торта и какво може да стане, да се случи. Друг е въпросът и за рискованата за самия залагащ душата си самоподредба.
Мога конкретни примерни илюстрации да дам как става точно това разделение, как на човек му хрумва първо да го прави, какви рискове поема. Имам опит, не е да нямам. Но за какво да влизаме в конкретики..

а, най-важното. Значи, човек възжелава да си заложи душата, не може да се оправи със заниманието често и пр. Тогава винаги Бог върши цялата тази работа, т.е. Той вижда и урежда нещата целесъобразно, Той, а не човекът. И става така, щото черните и белите пластове, които предлагам, да са равно полезни за другия и за душата му. Но черното си е черно и аз добре си го знам.
Но не беше темата дали залагащият душата ще се спаси, и по тоз въпрос мога да говоря, а какво предлагаме и как става накрая. (Движа се по темата - абсурдни експозиции и ексхибиции.)